ОБИЧАТЕ ЛИ СЕБЕ СИ?

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 2:28 pm Заглавие : ?? ??????

Здравейте отново! Маг Селена, радвам се за думите, които ми написахте. Искам да кажа на всички, че пожеланието ми към хората на които изпратих новогодишни картички беше "Бъдете по- добри през Новата Година и занапред...". На всички хора пожелавам това. Радвам се, че открих този форум. Тук всеки може да сподели болката си, радостта си, както и да получи отговор на много въпроси, които го вълнуват. Забелязали ли сте обаче, че можем да открием готови отговори на много въпроси.Трябва обаче да се доверим на интуицията си. Така грешките ще бъдат по-малко, но въпреки това ще сме си направили изводите правилно. Винаги има някой, който е живял преди нас и е правил грешки, които ние можем да заобиколим и да спестим време. Така мисля, може и да греша. А що се отнася до това дали обичам себе си, вече споделих какво мисля по въпроса. Ако не обичах себе си нямаше да се опитвам да открия отговорите на въпросите които ме вълнуват, нито щях да търся без умора доброто във всеки един човек.

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 2:34 pm Заглавие :

"Умният се учи от своите грешки,мъдрият-от чуждите!"

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 3:21 pm Заглавие :

А какво ще кажеш пък за туй AUDAN:

"Мъдрите разбират сами, глупците следват казаното от другите!" - това е една тибетска мъдрост!

Мислех, да я сложа в подписа си, но счетох, че много хора биха могли да бъдат засегнати и обидени, и затова не го направих ... щото хората се обиждат просто от най-нищожни думички, които с нищо не биха могли да ги засегнат ... Sad

Казвам го от суров опит, на който сте били лични свидетели ... Neutral

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 3:36 pm Заглавие : ?? AUDAN

Това, което си написал е много вярно. На практика обаче нещата сами си ги правим сложни, въпреки знанията които имаме. Явно има неща и ситуации, които трябва да преживеем понякога и многократно, докато спрем да правим някои грешки. Аз имам такива случаи и колкото и да съм убедена, че трябва да изляза от кръга никак не ми е лесно да го сторя. В дадена житейска ситуация винаги попадат много хора. Аз помагам на тях да разберат нещо, а те помагат на мен и сигурно това е причината понякога нещата да се разтягат във времето. Просто всеки трябва да си научи урока. Кой по бързо, кой по бавно. С две думи казано "Интересно е да се живее" Wink

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 3:37 pm Заглавие :

Излиза,че всеки ученик е глупак.Аз съм такъв и нито се обиждам,нито се подценявам.Просто съм разбрал,че не зная много неща,много от които изобщо не са ми интересни.
Т.е. няма Съвършен Мъдрец...явно.Нито съвършен Глупак.

И Вие Маг Селена сте го написала много хубаво с тази тибетска поговорка. Излиза, че живота на мъдреците никак не е лек. Също така излиза, че винаги има повече от едно мнение и повече от едно решение за всяка ситуация. Значи спокойно можем да приемем за вярно всяко едно твърдение. Всичко зависи от какъв ъгъл се гледат нещата.

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 6:38 pm Заглавие :

А аз не наказвам никого, защото знам, че в момента, когато някой само дори си е помислих нещо лошо за мен или не дай си Боже, да е стигнал до крайности в лошотията и злонамереността си, насочена към моята особа, вече е посегнал жеското на самия себе си ...

Няма защо да го проклинам, няма защо да го моря по някакъв магически начин или прийом, вдигам си само мощните защити, като преди това изчиствам негативните наслоения около и понякога във себе си ... задължително след това му се обаждам и го предупреждавам да се пази от бумеранга, който ще се завърне към него и ще го изпраска с невероятна сила, много по-силна от тази, която е насочена срещу мен ... просто такива са кармичните закономерности...

И... о, ужас! Неговото страдание е толкова тежко впоследствие, че понякога дори съжалявам, защо съм се "изчистила" и защитила, като гледам как се гърчи злощастника в агонията си ... няма значение каква агония!

Ооооо... знам ви аз!!! ... ама не смеете да ме попитате, нали?! ... Дали обичам себе си?! Да, обичам тялото си такова каквото е, а не каквото беше, защото случката, която преживях ми даде голямо прозрение и ме извади от лапите на ... е, няма да ви казвам пък сега кои лапи!!! ... важното е, че не съм в тия лапи Smile

Обичам страданията, които ме спохождат, обичам изпитанията, които ме правят по-силна и разбираща, обичам живота си такъв, какъвто съм си го подредила, ами толкова съм могла дотук, толкова съм направила ... пък може и още да направя ...

А ... сетих се! Обичам враговете си, защото те са моите най-добри учители ...

Само да поясня - не говоря за живота ми свързан с материалните придобивки!!! Който е идвал на посещение при мен знае какво представлява дома ми и знае, че изобщо не е богат, ама аз си го искам такъв, какъвто сме си го направили с маг Живин ... Смятам, че това ми е достатъчно, че и предостатъчно ... Sad

Говоря за духовното си развитие и за възможността ми да помагам на хората около мен ...

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 7:11 pm Заглавие :

Нееее ... всеки ученик се стреми към дадено собствено усъвършенстване! Важното е той да осъзнава този процес, да го разбира ... !!!

В живота всички неща са интересни ... но едни са за нас, а други не ... Важното е какъв избор е направил човека в живота си - сполучлив или не!

Ако е несполучлив, то ще се поучи от опита си на неправилно взетото от него решение!

А ако е сполучлив, то ще продължи да се "катери" в духовната йерархия с по-голяма бързина и преднина пред другите, които не са направили сполучливи избори ... и оттук започва една много сложна философия, ама аз не искам да философствам ... Rolling Eyes

Мъдреца не е съвършен, той просто е мъдрец ... Бог е съвършен!

Пуснато на: Нед Фев 11, 2007 12:49 pm Заглавие :

А пък аз се разочаровах от себе си. Мислех се за по-силна, отколкото се оказа в действителност.Когато започнах да мисля сериозно за проблема с моята агресивност /следвайки Вашия съвет, Маг Селена/, анализирайки всичко до тук, излезе една много тъжна равносметка - аз съм агресивна от страх. Точно като малките кученца, които лаят по-големите и се зъбят, защото ги е страх.Сега се опитвам да се преборя със страховете си. Мисля, че съм направила поне първата стъпка, а тя е - че го признах пред себе си и ги назовах.Доста е трудна тази вътрешна борба.Може би и затова толкова се омълчах и не участвам активно във форума.Има една поредица "Дюн" на Франк Хърбърт. Там прочетох "молитвата срещу страх" на "вещиците".Адски е правилна. Май единственият начин да се бориш със страха е не да му се опълчваш, а да се обърнеш към него, да го приемеш, да се разтвориш за него и да го оставиш да премине през теб.След това оставаш само ти.

Пуснато на: Нед Фев 11, 2007 6:45 pm Заглавие :

Пак поредното прозрение ... Радвам се, за теб penka! Laughing

Разбира се, че е така ... стигнала си до много правилен извод!

Сега разбираш ли защо казвам, че не ме е страх от нищо?!

Няма по-лошо нещо от страха - той те прави и роб, и тотален агресор! Rolling Eyes

Браво на теб! Оттук нататък вече ще се справиш много по-лесно с този си проблем!!! Smile

Пуснато на: Пон Фев 19, 2007 3:49 pm Заглавие :

Вие тук сте изковали почти цялата моя житейска философия,маг Селена!Значи топлата вода е била вече открита?!А аз глупачката се лутах точно като глупачка,каквато съм.
Не,ето аз съм/или бях/ човек,който се самосъжаляваше почти постоянно.Изглеждах гадно в собствените си очи.Колко съм добра уж,пък никой не го оценява,колко съм честна,пък никой не го вижда,как все страдам...и защо беше този многото шум?За нищо!
Това за страха е съвършено вярно.Вече съм убедена,той е в основата на всичко.Много хора не живеят живота, който искат, нещастни са, изпадат в депресии, чудят се защо след като са толкоз добри,само лоши неща им се случват...Хората не живеят живота, който искат поради една единствена причина защото не са себе си, като следствие от този живот постепенно те започват да го мразят и накрая намразват себе си и се депресират. Дайте да зарежем всичко онова,което сме смятали,че ни прави това,което сме,а то само ни е превръщало в не-себе си.Визирам догмите на християнството,родителското мнение за безпогрешност/"нали ти казах,защо не ме послуша"/и всичко,което ни е ограничавало. Нека бъдем себе си! Това е първият урок който трябва да научим, това е първият урок, който едно дете трябва да научи, първият урок който Човек трябва да научи! Тогава се освобождава спонтанността, тогава се освобождава непринудеността, тогава се проявява истинската чиста безкористност у човека, само тогава. Единствено тогава той обича себе си, единствено тогава той харесва живота, който води и е доволен от него, единствено тогава се чувства щастлив!

Пуснато на: Пон Фев 19, 2007 8:33 pm Заглавие :

И когато всеки научи този урок, веднага след това трябва да разбере, че "себето" те оковава във вериги, то тте ограничава, защото вече те кара да се наблюдаваш, анализираш е непрекъснато контролираш, ... т.е. "себето" ти ангажира вниманието, ангажира ти глупавия и ограничен ум, който непрекъснато мисли, мисли, мисли и създава какви ли не щеш илюзии около и в теб!

Е, те точно тогава трябва вече да познаваш онзи процес на истинската и действаща медитация, който ще те хвърли в пустотата, където няма нищо, защото ... в това нищо се намира онова всичкото, наречено Брахман /Бог/, което поражда живота ... Smile

Докоснеш ли се до ПУСТОТАТА, тогава нещата в живота започват да ти се СЛУЧВАТ, а те започват да ти се случват, защото си се докоснал някакси до Брахман, а докосвайки се до него просто започваш да го обичаш така, както той обича всички ни ... И така започваш значи да ОБИЧАШ СЕБЕ СИ!!!

Ето ... тук някъде се крие истината! Smile

Пуснато на: Вто Фев 20, 2007 10:41 am Заглавие :

Здравейте на всички! Smile

От всичко написано дотук почерпихме много полезна информация, добита от опит. Кой прозрял и усетил нещата, кой не. Това няма значение. Всеки се намира на своето стъпало. Познанието е неизчерпаемо. Винаги има какво да научим. Изпращам Ви едно стихче, което преди време изпратих до Маг Селена. Нека се усмихнем и се успокоим. Нека се обичаме и живеем в мир със себе си и света около себе си! Smile

Хей ти, красиви млади човече
защо си унил и печален?
Някой ти каза, че бил си обречен,
или пък сън си сънувал коварен.

Надникни в себе си, погледни синевата,
красиво небе и топла земя.
Почувствай това, почувствай с душата си,
съживи се , върни Любовта.

Заобичай отново своя живот,
обичай небето, земята, полето!
Изтрий от лицето си погледа строг!
Събуди отново в себе си детето!

Превърни с в художник, или пък в творец,
със своята мисъл картини рисувай!
Пей като весел горски щурец,
като малко дете полудувай!

Само така ще бъдеш щестлив,
ще бъдеш смирен и доволен.
Спри да препускаш след вятъра див,
сам бъди вятър, свободен и волен!

С Любов дари, всеки и всичко,
стани Светлина и мъничък Бог!
Като част от ятото птички,
полети нависоко изпълнен с живот!

Това си Ти, но не си ли Ти всичко,
небе и земя и все пак едно.
Като трева от безброй малки тревички,
от житница пълна, малко зърно.

Пуснато на: Чет Мар 01, 2007 5:42 pm Заглавие :

Може и това да му е било малко. Има майки, които и човек биха убили заради детето си, ако почувстват, че нещо го застрашава. А такава заплаха е достатъчна за една майка да си помисли, че той може да посегне във всеки един момент. А на другата ти клиентка едва ли си се осмелила наистина да направиш така че да онемее. Не и в буквален смисъл. По-скоро другите я възприемат като безгласна буква и се чувства пренебрегната от всичко и всички. Но тя си е виновна за това.
Много добре те разбирам защото самата аз на едно друго място чета ежедневно какво ли не. Малко са темите, които могат да ти вдигнат настроението. А няма как да не влизам в онзи портал, защото го ползвам за справки, актове и др. В редките случаи като си позволя да кажа нещо, почти винаги оставам неразбрана. Затова и не се обичам много. Никак даже. Ето например млада жена очаква дете от женен мъж, питайки дали ще се намали издръжката му към другите му 2 деца. Като си позволих да й кажа някои работи, тя се направи на много разтроена и ме попита как мога да й говоря по такъв начин?! А още по-често чета как работодатели експлоатират подчинените си, карайки ги да работят извънредно или при опасни условия на труд, на милиметри от смъртта, без да им плащат почти нищо. Или как съсед(и) тормози(ят) съседите си от входа по всевъзможни начини, без НИКАКВА причина. Знам, че ще ми кажат някои: ами не ги чети тия работи. Да, но няма как да не влизам там, и също така всеки би могъл да е на мястото на тези нещастни хора и да го мачкат разни изроди колкото си искат. Всички те заслужават един добър магически урок и с удоволствие бих им го дала, ако имах необходимата сила. Но разбира се, в разумни граници, за да разберат, че не са недосегаеми и не може да мачкат останалите без последствия. Знам, че може и да ме намразите заради този ми постинг, но казах това, което мислех за правилно. Простете ми, ако можете. А ако не можете, аз сама ще се оттегля оттук. Sad

Виж ревета, трудно е да си еднозначен, когато става въпрос за хората и тяхното поведение. Трудно е да наказваш, излишно е да наказваш, противно е да наказваш. Казвам ти го като човек, който може да наказва по посочените от теб магически начини. Ще се опитам да ти го обясня с две-три думи.

Винаги съм казвал нещо, което хората приемат като шега, а то не е. Ето го:

"Истинската Сила, идва с нежеланието да я използваш себично,
Истинското познание идва с невъзможността да го споделиш!"

Силата не е за да наказваш и громиш, а за да въздигаш и твориш. Мога да смачкам някого като муха на прозорец, но какво от това. Тази моя постъпка ще ме направи ли по-добър, ще направи ли него по-добър, ще направи ли околните по-добри? Грънци! Може само да ги наплаши, а от страха се ражда злото. Най-злите кучета са най-страхливите.

Злото не поражда добро, а така или иначе е предостатъчно в този свят... Защото хората се водят от страх (повечето). Оттам идва и странното им понякога чувство за справедливост. Всеки има право да се защити, но (както знаеш) без да превишава границата на необходимостта. Не може някой да ми скочи с пръчка, а аз да го застрелям като куче. Така е и с магията. Ако я подкараме по тази линия на справедливостта, трябва да съм заслал България с труповете на третокласни магьосници, мошеници и недобросъвестни елементи, които по някакъв начин са ме засегнали или просто не съм одобрил действията им.

Силата е да не го правиш, въпреки че можеш. Така някакси се получава. Иначе ставаш един от тях и Силата ти се секвестира без прошка. За какво ти е? Достатъчни са ти пистолет и нож, може и бесило.

Хора сме и всеки е на различен етап на развитие. Не можеш да се сърдиш на едно дете и да го наказваш жестоко, защото е счупило прозорец или ти е напъхало картоф в ауспуха. Нали няма да му пратиш рак или да го изкормиш? Е, някои хора не се извисяват дори до равнището на децата. Щом Бог, или Единоначалието, или каквато и дума да употребиш за Неокачествимото, е допуснал да се някой роди и му осигурява живот и средства за поддържането му, кой съм аз та да го съдя и да му ги отнемам? Останалото са емоции, а те са един много, ама много лош съветник.

Другото, което е добре да кажем, e, че има една прослойка хора - наричам ги "бандата на хрисимите". Това са хора от типа: "никому нищо лошо не съм сторил, защо ми се случва това", на които обикновено отговарям, "а какво си помислил?"

В заключение ще кажа, че много ценя откровеността ти, защото ценното не е толкова да се пудрим едни пред други и едни други, а да казваме какво мислим, за да се коригираме едни други. Ако мислим едно и също добре. Ако ли не, пак добре. Стига да имаме уши да се изслушваме.