КАК ЖИВЕЯТ ВАШИТЕ ДЕЦА?!

Ето ви една темичка за събеседване.

Тя е от голямо значение, защото напоследък се народиха толкова много деца, които са толкова повече агресивни и егоистични ... колкото са и много ... Rolling Eyes

"Децата научават това, което са изпитали.

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?"

Дороти Л. Нолт

Очаквам вашите свежи коментари ...

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 8:46 pm Заглавие :

Зле!

Страх, тревожност, ревност, скрита агресия, леко покрити с глазура комплекси и прочие екстри.Аз вече нищо не мога да направя.Само съжалявам, че природата е направила така, че да раждаме децата си на възраст, когато и ние сме горе-долу деца в духовен смисъл.Ако имах сега малко дете, което да възпитавам, съм сигурна, че щях да бъда по-добра майка.Но не би.

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 9:31 pm Заглавие :

Преимуществото на младия родител,е че има по-ясни и подробни спомени как се чувствал като дете в различни ситуации и би се стремял да не допусне грешките на собствените си родители,което пък не би го застраховало от други грешки - плод на неопитност или незрялост.Значи истината е някъде по средата.Нито много рано,нито прекалено късно.Когато сме млади израстваме заедно с децата си,което не е чак толкова зле,когато сме прекалено "зрели" се получава по-голяма пропаст между поколенията. Cool

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 2:20 pm Заглавие :

Не бих се изразила точно така, като теб, Пенка ...

Хайде да помислим дали през последните 35 год. в България - поне - децата не раждат деца???!!! Shocked

Честно казано реалността и фактите говорят и потвърждават точно това ... Rolling Eyes

Да не говорим, че освен духовно, децата, които раждат деца не са дори с физическо развито тяло ... за останалото нека не говорим, защото то е вече патология ... генерална при това с тотални мутации ... Rolling Eyes

А ако искате може и да си поговорим, ама така, като гледам нещо, темечката не допада май много-много като такава на повечето от потребителите ...

Странна работа, значи .. като опре до отговорността човешка всички се изпокриват ... Sad

Що така правят тези хора ... Confused

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 2:37 pm Заглавие :

Жената би трябвало да ражда едва след навършването си на 27 -та година.

Тогава тялото й е абсолютно завършено и пригодено, и подготвено за този процес.

Напълно съзряло е както физически, така и като енеригйно тяло, което е изключително важно.

Едва тогава ауричният калъп на човека е окончателно завършен. Всичките негови слоеве са абсолютно компактни и уформени, като ауричният калъп е защитен напълно от кетеричния слой - последният от неговата енеригйна обвивка.

Кетеричният калъп е изключително мощен, което дава изключително добра защита на енергийните слоеве под него.

Така, че кое е "по средата"?!

В какви граници се движи това "по средата"?!

Понастоящем невежият и заслепен човешки индивид възприема, че като е влезнал вече едва-едва в 11-та си година е готов да прави секс ... и го парви (виждала съм това на улицата!!!) - само, че в последствие се оказва - в повечето от случаите - че веднага след съвъкуплението си 11 годишното хлапе прави аборт, а в по-малкото - изоставя децата си в кофите за боклук, а при по-хуманни постъпки - в майчин дом.

И забравя за него, за онова, дето е заченало и родило, докато си е правило удоволствието ... всъщност и то не знае дали всъщност си е правило дори и удоволствието!!!

На 18 год. девойката се самовъзприема като съвсем съзрял и умъдрял човек, което изобщо не е така, а на 27 год. тя вече е старица (според невежите схващания на ограничените умове на най-близките си) - старица и във физическия аспект, и в духовния аспект.

А човека - поне в България - живее някъде до 70 год. поне ... Sad

Та ... тези млади особи от женски род след 30-та година в коя категория попадат - все пак?!

В средната ли или ... в тази на декласатите, или пък в тази на невръстните хлапетии, а?! Cool

Никога няма да мога да се начудя - поне в този си живот и в това си тяло - до каква степен човека живее в собственото си безумие и ... тотално сляпа безотговорност!!! Sad

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 3:03 pm Заглавие :

Това е така,защото сигурно всеки,който е родител си е задал въпроса доколко се е справил/или се справя в момента,зависи колко са му големи децата/.

Както не сме идеални като хора и е човешко да се греши,така не сме идеални и като родители,нито пък децата ни са идеални.

Ако и те грешат като възрастни,ще е донякъде и по наша вина и по тяхна собствена,защото освен,че са част от нас, са и отделни ндивиди,впоследствие самостоятелни личности със собствен набор от качества.

От нас зависи до време този набор да се изгради,а притежаваният от самото раждане да се развие в правилната посока.А коя е правилна,обикновено решаваме ние и няма гаранция,че сме на верен път.

Стараем се да предадем нашите разбирания за живота и ценностната си ситема,които понякога,дори често не са съотвтстват истинските.

Понеже всеки търпи някакво развитие,включително и ние,в един момент може се променим и да осъзнаем,че сме били на грешен път,както за себе си,така и във възпитателния си подход.

Ако това стане докато още има възможност за корекции с децата е добре,ако вече са пораснали и е късно - трудна работа.

Но и тогава може да има някаква надежда - доброто общуване на ново ниво като с възрастни хора ако е налице,пак можем да постигнем нещо.

Още по-добре и с личен пример - когато са на възрац да не следват сляпо предлъгания им модел на поведение,а са във възможност да осмислят видяното - като цели и подбуди.

Относно "по средата" - имах предвид същото,което казвате вие.За съжаление все още сред определени кръгове и представители на средното поколение битува схващането,че момичето към 30-те е едва ли не бита карта,ако не се "бръкувало" и родило.

Аз лично не смятам така и когато някой ме закачи на тая тема за дъщеря ми,на чиято възраст вече я бях родила,му скръцвам със зъби,че докато не подгони 30-те няма да се тревожа за това.Пък дотогава има доста време де,не се знае... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 5:38 pm Заглавие :

Не се скатавам, но определено темата е доста лична.Аз родих на 21 години.Причини - много.Не ми се изреждат в интернет.

Сега, 22 години по-късно, си давам ясна сметка за всички грешки, които съм допуснала във възпитанието на детето си, но освен да си ги претъркулвам в главата като броеница, друго не мога да направя.

Успокоявам се с факта, че Вие твърдите, че духът сам си избира в кое семейство и по кое време да се роди.Значи си е избрал и такава майка.

Ми какво да сторя като му е бил лош избора?Карма!Но пък всяко зло - за добро.Е, не бях като грижовна орлица, но пък го научих на самостоятелност във всеки един аспект от живота.

На 18 години беше завършен самостоятелен воин.Надявам се да има много време /както и - здраве/, за да може да извърши и осъзнае своите собствени житейски уроци.

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 7:21 pm Заглавие :

Понякога и без родители някои деца имат шанс да станат достойни хора,ако се намери някой като Отец Иван.

А тук нещо и за някои т.н.вундеркинди.Не всички родители са подготвени за такова нещо и могат да имат правилния подход и действия.Нямам предвид конкретния случай,а по принцип.Някой се отнасят с голяма отговорност,за други децата им се превръщат в "кокошки със златни яйца". Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 8:08 pm Заглавие :

Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 8:12 pm Заглавие :

Бях се увлякла в писането и затова съм сгрешила бутона, за което съжалявам.

Пуснато на: Сря Дек 05, 2007 10:09 am Заглавие :

Моля, моля ... помислих си, че си преуморена и ... имаш нужда от почивка - на всеки може да се случи! Confused