ИМАТ ЛИ ЗАДГРОБНА СЪДБА ДЕЦАТА, УБИТИ ПРИ АБОРТИ?

Абортът е предумишлено убийство и св. Църква с особена тъга се ангажира в своята спасителна мисия да предотвратява, доколкото може, това зло.

Каква е задгробната участ на младенците -те са в Царството Божие и се утешават в Любовта на Бога.

Жалкото е обаче, че ние, майките и бащите им, никога не сме им дали шанс те да се изградят като личности.

Един мъдър човек беше казал, че "ако майките имаха стъклени утроби, те никога не биха направили аборт”.

Църквата помага да се преодолее тази травма за жената, когато тя в покаянието си осъзнае тежестта на този грях.

Църквата се опитва да изгради отново връзката й с нероденото дете в Евхаристията след определената за покаяние епитимия (временно отлъчване от св. Причастие).

Покойният митрополит Антоний Сурожки съветва абортиралите жени да дадат име на нероденото си дете и да се молят за него.

Той дори говори, че при смъртта на жената умъртвеното дете ще посрещне майката и ще я пита за причината, заради която не му е даден шанс.

От друга страна, всички ние сме виновни за абортите поради нашето коравосърдечие към самотните майки.

Смели са младите момичета, които въпреки трудностите раждат своите деца. Като християни ние трябва да им помагаме.

Вина особено имат и мъжете. Св. Йоан Златоуст остро бичува сношението с проститутки "и неговата майка пиянството”; по този повод той отправя риторични въпроси към мъжете:

"Защо сееш там, където земята после унищожава своя плод? Където се правят всякакви усилия за помятане? Където има убийство преди раждането?"

Защото дори проститутката, която ти не искаш да отминеш и да оставиш тя да си бъде проститутка, ти я правиш също и убийца?

Виждаш как пиянството води до блудство, блудството до прелюбодеяние, прелюбодеянието до убийство; или дори до нещо по-лошо от убийството.

Защото нямам думи да го назова, тъй като това нещо не премахва нероденото, но препятства раждането му...;

Защо въоръжаваш за кръвопролитие жената, която е въоръжена за раждане?... Дори ако безразсъдното деяние (да пометне детето си) е нейно, то в края на краищата причината за него си ти. (св. Йоан Златоуст, Омилия 24 към Послание до Римляни)

Колко е актуално и днес това, което светителят е написал преди шестнадесет века!

При една прозорлива стара монахиня дошла жена и старицата я посрещнала с думите: “Ти си убила майка на четири дъщери и един свещеник”.

Монахинята й казала какви са щели да бъдат неродените й деца.

Нека всички сега да се помолим за неродените деца и нека Божията майка да им даде милувките и нежността, от която са били лишени.

Отец Добромир

А вие имате ли мнение по този въпрос ... все още ... Confused

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 3:36 pm Заглавие :

На въпроса дали имат задгробен живот неродените деца може да се отговори,ако се знае дали имат душа.Или по-точно кога душата се вселява в тялото на нероденото дете - ембриона.

А изхождайки от теорията на прераждането,то това е нечия душа,която е решила да продължи кармичния си път в ново тяло,а дали е знаела,че на това тяло ще му се отнеме възможността да започне живот във физическия ни свят и дали е неин точно този избор или и някаква грешка,която после се коригира,чрез избор на ново тяло,което ще се роди живо? Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 7:39 pm Заглавие :

Не е точно така, Кати ... Rolling Eyes

Веднага щом започне самото деление на клетката вече е реализиран даден живот, независимо от това, че той все още не е осъзнат на равнището на физическата материя.

Но Душата го съпътства, тя е компонента отделна от физическото тяло и независимо от това ,че няма осъзната връзка с него, Душата съпътства ембриона.

Така, че убивайки ембриона, тя се връща на изходната си позиция, но ... за сметка на това се нарушава хомогенността на всички духовни структури.

Душата се вселява в ембриона, когато той е вече на 2 месеца, но въпреки всичко тя не е осъзнат елемент на същия, което не го прави по-малко жив от останалите живи ембриони или хора.

Всъщност ... прочетете отново за АНТАХКАРАНА-та, за да разберете, че повечето хора през целия си живот не могат да реализират осъзната връзка със собствената си душа.

Това означава ли, че след тяхната смърт няма задгробен живот?! Разбира се, че не ...

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 7:49 pm Заглавие :

Душата е знаела, че живота й ще бъде отнет, но тя сама избира Пътя си, което не оневинява изобщо "убиеца".

Владетелите на Кармата дават шанс на определена жена да роди дете и да дари живот, поради неправомерностите, които е извършила.

Така, тя грижейки се за един живот отработва тежката си карма.

Владетелите на Кармата никога не грешат, защото сработването на кармичния механизъм не може да се допусне никаква грешка.

Друг е въпроса, че шанс за корекция на кармата се дава преди всичко на бременната жена, а това, че тя го отхвърля чрез детеубийство просто й усложнява още повече кармата.

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 7:52 pm Заглавие :

Пренаталното образование - образование на бъдещето?

Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства

На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия.

Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започна да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното.

Наблюденията показаха, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане.

Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки.

Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години.

То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници,

а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването.

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 7:55 pm Заглавие :

Какви са научните и психологичните основания за пренаталното „образование”?

Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организмът зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда.

Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда.

Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда.

Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство.

В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин.

Всички видове вибрации, идещи от външния свят, вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори.

Установено е, че ембриона не само чува, но и “вижда” образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния.

Така в гените се кодира основата на бъдещата личност.

Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели.

По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота.

Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца.

Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни. Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят.

Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот.

Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота.

Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок.

Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции.

Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система...

У нас в България все още не се обръща внимание на този важен аспект от изграждането на бъдещото същество – времето на вътреутробното му развитие и времето на неговото раждане.

Макар вече да има много научни публикации за родовата травма и нейното негативно влияние, в нито една болница не се имат предвид тези важни психологически аспекти.

По отношение на пренаталното въздействие, можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки.

* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.

* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.

* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го.

Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.

* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 7:57 pm Заглавие :

Зачеването

Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. И ако те са будни и знаят за тази възможност, ако се посветят на тази задача, те могат да привлекат свято същество, творец, дори гении.

За това се изисква дълги години подготовка преди зачатието, за да постигнат и те самите съответното ниво на чистота и самоконтрол.

Много малко мъже и жени могат да предложат подходящо земно тяло същество от по-висша йерархия, ето защо са толкова малко духовните учители, светците и чистите хора в сравнение с цялото човечество.

Известно е, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след дълги дни на пост и молитва.

В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз) между върховната жрица и царят-жрец, като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога.

Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, друидите, древна Тракия и Гърция и много други.

Дори и днес в Индия, в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения.

За да се осигури чистотата на първоначалните елементи (оплождащите клетки при мъжа и строителните елементи на майката), след менструалния цикъл се извършват определени очистителни церемонии, придружени с молитви и инвокации към висшите сили.

Една от тях е Гарбхадхана: ”Моля те, Господи да изпратиш чист и съвършен ембрион в утробата ми при всяко от нейните зачевания. ”

След това астрологически се определя подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния.

Самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа.

Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата.

Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие.

Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се е, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили.

Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката.

Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата.

Дори да и липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия.

Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за по-постоянно.

Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма...

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 7:59 pm Заглавие :

Духовният аспект на бременността

Според древните езотерични учения бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер.

По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята.

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики.

Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко едно оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации.

Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психичната структура на бъдещото дете.

Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове.

Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна.

Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов на нейното себеотричане.

Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея.

Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна.

Тя може със своето съзнателно участие да извика специална душа от висшите измерения. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята.

Но днес не само че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество и се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии.

Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, невписващ се в утвърдените манекенски стандарти.

При голямата възможност, която стои пред жените е твърде жалко тя де не се използва по предназначение. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота.

Тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието, а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят.

Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер близък до идеала на душата ни.

Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът.

Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция.

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 8:35 pm Заглавие :

Ех, къде бяхте, а и аз къде бях, та да ги прочета тези неща преди 23 години?Пропилях най-хубавият си, единствен период на бременност и раждане в тъпи страхове и притеснения. Crying or Very sad

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 9:16 pm Заглавие :

Не е вярно, че си го пропиляла ... Sad

Това е едно от изпитанията, които са те довели до нас, пък и нашите изпитания от този род - до теб.

Всичко е пито-платено. Wink

Регистриран на: 13 Юли 2010 Мнения: 5

Искам да попитам а какво става когато аборта е спонтанен

Пуснато на: Чет Юли 15, 2010 10:22 am Заглавие :

Мисля, че тогава не е еднозначно. Възможни са много варианти и много причини за всеки един от тях. Сигурна съм, че за част от тези варианти поне, всъщност е било по-добре така да се случи. Също така мисля, че не трябва да се самообвиняваш и да се опитваш да насилваш природата. Ако ти е "писано" да имаш дете, ще имаш, дори и да не го искаш, ако не - сигурно има защо и може би така е по-добре. Вероятно ти звуча грубо /извинявай за което/, но така мисля. Моята снаха също беше бременна и направи спонтанен аборт във втория месец. Младите се бяха много ошашкали и аха - да потънат в черна депресия. Мисля, че успях да ги убедя, че е по-добре да се успокоят, да се обичат и да бъдат добри хора, а другото ....каквото им е писано. Животът не е само създаване на деца и изобщо не е задължително всеки да го прави.

Пуснато на: Чет Юли 15, 2010 12:30 pm Заглавие :

Почти същото...много е малка разликата.

Това, че става поради нашето незнание и невежество не ни оправдава, че става... Confused

Спонтанният аборт не би се случил, ако сме наясна с нашата генетика, физиология и здравословен статус ... Confused

Ако не сме наясно с този факт това означава единствено едно...че сме абсолютно безотговорни в безхаберието си. Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Авг 16, 2010 12:04 pm Заглавие :

а означава ли, че примерно повечето деца и хора склонни към депресия и подобни състояния, тъжните хора ....майките им са изпитвали травмиращи, негативни чувства и емоции и така много силно са повлияли на бъдещето на човека и душата му...освен това, че душата сама си избира кога и къде да се прероди и с какви уроци да се справи...?

Пуснато на: Пон Авг 16, 2010 8:04 pm Заглавие :

И да, и не - зависи от съпътстващите ги обстоятелства и фактори.

Нещата никога не са еднозначни - те винаги са многозначни.