Предписва ли лекарят ви плацебо?

Едно от най-любопитните явления в медицината е ефектът плацебо – оздравителната сила на имитираща терапия, която се предлага на пациентите с уверението, че ще им помогне. Невролозите не спират да изследват къде и как действа плацебо ефектът в мозъка. При последното проучване на Университета в Мичиган пациентите, на които било казано, че получават обезболяващи, показали повишено производство на ендорфини – естествените болкоуспокояващи, произвеждани в мозъка – въпреки че в хапчетата изобщо нямало аналгетици.

Повечето хора могат да потвърдят, че самото очакване на облекчение понякога кара тялото им да реагира. Но повечето от тях не знаят, че в практиката си лекарите от време на време предписват плацебо.

Изследване на екип от студенти и преподаватели от Университета в Чикаго, публикувано в списание Journal of General Internal Medicine, представя резултатите от проучване сред 466 лекари от медицинските факултети в Чикаго и региона. 231 от тях (почти половината) заявяват, че в клиничната си практика предписват плацебо. Половината от тях са го правили през изминалата година. Сред причините, изтъквани от лекарите, са: да успокоят пациента, да отговорят на желанието за определено лекарство, което според тях не е било необходимо, или просто да направят нещо, след като всички терапии са се оказали безполезни.

Със сигурност повечето от тях са били убедени, че постъпват правилно. 96 процента от обхванатите в изследването - независимо дали са предписвали плацебо или не – вярват, че бутафорните лекарства имат терапевтичен ефект. Но прави ли ги това приемливи и може ли да се предписват? Ако плацебо действа, като се манипулират очакванията на пациента, то тогава предписването им означава, че лекарите преднамерено заблуждават пациентите си. А това подкопава един от ключовите принципи на западната медицина и лекарската етика: информираното съгласие. Повечето болни вярват, че имат правото да знаят – и в повечето случаи да откажат – лечението, препоръчвано от лекарите.

Изглежда медиците са наясно с този омагьосан кръг. 12 процента от участниците в изследването заявяват, че плацебо трябва да бъде напълно забранено в клиничната практика.

Всеки пети от докторите, които предписват бутафорни лекарства, твърди, че направо е излъгал пациента, че плацебото е истинско лекарство. По-често обаче лекарите измисляли различни начини за обяснение, като настоявали, че веществото може да помогне, но в никакъв случай няма да навреди или че “това може и да помогне, но не знам точно как действа”.

Американската здравна асоциация – най-голямата организация на лекари и студенти в САЩ – препоръчва на членовете си “да използват плацебо за диагноза или лечение само ако пациентът е информиран и се съгласи да го използва”. Но няма ли да намалее силата му, ако бъде разкрита истината? Според Асоциацията това не е задължително да се случи. Лекарите имат разрешение да използват плацебо, а според указанията на асоциацията те не са длъжни да разкриват на пациентите си кое лечение се осъществява с истински лекарства, и кое не. “По този начин лекарите зачитат свободната воля на пациентите и поощряват отношенията на взаимно доверие. Пациентите пък само могат да печелят от ефекта плацебо.” Не е ясно обаче колко лекари предписват плацебо, още повече, че изследването в Чикаго е първото по рода си, провеждано в САЩ през този век.

Указанията на Американската здравна асоциация са опит да се формулира какво е най-добро за пациента (предписването на лечение, което ще помогне) и кое е етично. Те демонстрират фундаменталната промяна в начина, по който модерната наука гледа на връзката между дух и тяло. При подобно изследване през 1979 г. според 60 на сто от запитаните използването на плацебо е добър начин да се разбере дали пациентът има “истински” проблем или просто си внушава, че страда от нещо. Настоящето изследване показа, че 80 на сто от лекарите не са съгласни с този подход. “Има значителна промяна в мисленето на лекарите”, казва водещата на проучването Рейчъл Шерман, студентка в четвърти курс медицина в Университета в Чикаго. Днес малко лекари се плашат, когато пациентът казва, че нещо го боли, но прегледът не показва никакви отклонения. “Лекарите вярват, че духът и тялото са неразривно свързани, и че вярата може да промени отношението ни към оздравителния процес по нов и неподозиран начин,” казва Шерман.

Сп. Тайм