Може ли да се прогнозира здравия брак

Тест за всички, които искат да намалят риска

Психолозите утвърждават, че още в предбрачния период се появяват някои сигнали, които са показател за възможни проблеми в по-нататъшните съпружески отношения.
Колкото и да е удивително на пръв поглед, върху съдбата на брака могат да повлияят:
- първото впечатление един за друг,
- мястото на първата среща,
- продължителността на ухажването
- обмислянето на предложението за брак.

Предлагаме ви тест, който може да ви помогне да определите наличието на успешни отношения в семейството или необходимостта от полагането на много усилия за изглаждането на всички спорни въпроси.
Отговорете с ДА и НЕ:

1. Имате ли еднакви представи за живота и съвпадат ли вашите идеали?
2. Доволен ли е вашият избраник (избраница) от своята професия?
3. Еднакво общителни ли сте?
4. Разведен ли е единият от вас?
5. Можете ли да разчитате във всичко на своя партньор?
6. Срещате ли се вече половин година?
7. Често ли говорите с недомлъвки?
8. Еднакво ли гледате на въпросите за възпитанието на децата?
9. Възразяват ли родителите срещу вашия брак?
10. Имате ли приблизително еднакво образование?
11. И двамата ли сте здрави?
13. Вашият партньор има ли добро възпитание?
14. Успешен ли и бракът на родителите ви?
15. Вашият избраник проявява ли неоснователна ревност?
16. Остава ли спокоен/спокойна, ако вие сте избухнали?
17. Съвпада ли мнението ви по въпросите за интимния живот?
18. Убедени ли сте, че партньорът/партньорката ви няма твърде много вредни навици?
19. Еднакво добросъвестни ли сте?
20. Еднакво силно ли желаете да имате деца?

За отговор “ДА” на въпроси 1,2, 3, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20 и за отговор “НЕ” на въпроси 4, 7, 9, 15 получавате по 1 точка.

Ако сте събрали 17-20 точки, вашият предбрачен период се отразява добре на вашите бъдещи отношения в семейството.

Ако сте събрали по-малко от 17 точки, се налага да поработите още върху себе си и особеностите на своя характер, за да избегнете възможните проблеми в бъдеще, а може би си заслужава да помислите и върху другата възможност – някъде да има по-подходящ за вас партньор.

Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 3:30 pm Заглавие :

Сериозна връзка? Не, благодаря!

Помните ли времето, когато сериозните връзки бяха на почит? Когато любовта означаваше брак, а бракът - задължения. Ако не, уверява сп. "Бюти", значи сте подвластни на най-новата мода в интимните отношения. Която повелява: секс на първа среща плюс прагматичен подход - който изключва ежедневните виждания и отделя огромно внимание на собствената индивидуалност.

Социолозите (с риск да шокират по-консервативните личности) са категорични, че младежите вече правят

първите сексуални опити около 13-15-годишна възраст

А тези, които закъснеят в това отношение, се сдобиват със "славата" на, меко казано, изоставащи. Което на практика означава един куп подигравки и многозначителни подмятания от страна на по-отраканите си съученици.

След първите стъпки нещата се развиват с шеметна бързина. Сексът на първа среща се смята за нещо абсолютно нормално. Нещо повече, никак не е задължително след него да последва обвързване, а ако това се случи, вече се влага съвсем различен смисъл.

Модерните връзки изключват ежедневните срещи и многобройни телефонни разговори. Главното условие е всеки да запази личното си пространство, приятели, развлечения, начин на живот - без да се съобразява, нито пък да изисква съпричастност от партньора си.

Иначе казано, неусетно

отношенията между половете са се изменили

Сега (за разлика отпреди 20-ина години) е напълно нормално да се формират интимни двойки в най-ранна възраст. Но в същото време има тенденция към все по-късно сключване на брак.

Днес много млади хора се отказват дори от съвместното съжителство (което по-рано наричаха "на семейни начала"), като целта е всеки от партньорите да разполага със собствено пространство и време за себе си. И всичко това се възприема не като каприз, а като необходимост.

Младите личности проявяват все по-силно желание за себеутвърждаване и задоволяване на личните нужди, като са категорично против това да се случва в двойката, съвместно с партньора.

Когато възрастта на първия сексуален акт става все по-ниска, младежите създават интимна връзка докато все още са почти деца. Така в повечето случаи даже и да формират стабилна двойка, докато дойде време да имат собствени деца, вече са престанали да изпитват сексуално влечение един към друг. Тоест, привлечени са от друг, или други, сексуални партньори. А освен това, са приучени да обръщат внимание преди всичко на личните си потребности, което предвещава краха на връзката.

Социолозите твърдят, че вината не е тяхна - младежите просто са част от общество, в което

индивидуализмът е издигнат на пиедестал

Достатъчно е да хвърлите поглед на анимационните филми, книгите, тв каналите за деца... - всички те подтикват към индивидуализъм, внушават на децата, че трябва да се справят с проблемите самостоятелно, постоянно да мобилизират личностите си сили и умения.

Може би поради тази причина дори тези, които се осмелят да сключат брак, твърдят, че най-важното условие за успешен съвместен живот е съхраняването на свободата в семейството. Тя се поставя наред с критерии като равенството и поделянето на домашните отношения и е по-високо ценена дори от сексуалната съвместимост между партньорите.

За модерните млади хора, които решават да създадат семейство или поне сериозна връзка, е по-важно да запазят независимостта си, отколкото да подкрепят чувство на близост и интимност. Разбира се, това не е нещо ново.

Още в Древна Гърция Аристотел е описал този феномен и го е нарекъл filia - привързаност, която се възприема като крепка дружба и сътрудничество, но е различна от ероса - страстта, от която спира дъхът и която оправдава всякакво нелогично поведение.

За да се стигне до днешната идея за сексуалните отношения, е трябвало да мине доста време. След античните възгледи, дошъл ред на християнството (с концепцията за съпружеската двойка като резултат от свободен избор, а не решение, наложено от роднини) и романтизма (когато в центъра се поставя голямата, чистата любов).

В наши дни сме свидетели на истинска революция. Привързаността е отделена от ероса. Личната свобода има по-голямо значение от равенството в двойката. Сексът е важен, но не води до ангажименти. Коя ли е следващата стъпка?

Нетинфо

Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 7:29 pm Заглавие :

Колкото по-дълъг е бракът, толкова повече са кавгите

Ако вашата “половинка” през първите години от съвместния в живот постоянно наблюдава вашите действия, мърмори и предявява твърде завишени изисквания, знайте, че по-нататък ще бъде още по-лошо.

Според учените от Института за социални изследвания към Университета на Мичиган (САЩ),цитирани от Ройтерс, колкото по-дълго мъжът и жената живеят заедно, толкова по-раздразнителни и нетолерантни стават те един към друг.

Изследователите са сравнили резултатите от две социологични проучвания, проведени сред 3 различни възрастови групи (20-39, 40-59, над 60 години) съответно през 1992 и 2005 г. Всички анкетирани са отговорили на въпроси, засягащи техните негативни отношения със съпрузите, приятелите или децата.
Оказва се, че с времето при всички участници се е засилила отрицателната представа за спътника в живота, като тази закономерност не се отнася до децата и приятелите.

Според учените, с времето отношенията с приятелите предизвикват по-малко отрицателни емоции по простата причина, че ние сами си ги избираме и винаги можем да изключим тези, които ни дразнят. С децата е почти същото: по-лесно е да намалим общуването, отколкото да търпим постоянните конфликти.

Но що се отнася до брачния партньор, нещата са много по-сложни - решението за развод не е толкова просто.
“Когато живеете заедно, е много трудно да се избягвате един друг”, отбелязва Кира Бердит, автор на изследването.
Според нея, постоянните конфликти и взаимното неразбиране не водят задължително до разрив в отношенията.

“С времето ние ставам все по-близки и затова успяваме да изразим по-добре своите емоции и да се разберем след някакъв конфликт”, заявява тя.
И тъй като взаимната нетърпимост е регистрирана почти във всички случаи, то тя се приема по-скоро като норма, а не като отклонение.