ЗА ДЕТСКАТА АГРЕСИВНОСТ

Какви са симптомите при агресивност?

Как се променя детската агресивност в различните възрасти? Когато е гладно, малкото бебе се сърди на целия свят. Когато се разсърди, едногодишното дете понякога пляска майка си по лицето,ако тя се остави.

Към 1½ години, ако с него са се отнасяли внимателно, но твърдо, детето вече е способно от части да сдържа раздразнението си, но изкарва яда си като тропа с крак.

Когато някой грабне играчката на едно двегодишно дете, то без да се замисли, ще го удари с лопатката по главата. 4-годишното е много по-възпитано. Поне известно време то ще спори с този, който му е отнел играчката.

Междувременно детето се научава да изявява агресивните си чувства под формата на игра. В началото е много просто. То насочва пушката си и казва “Бум. Убих те!"

То се забавлява с мисълта за убиване. Не трябва да се карате или да го поучавате. То вече знае, че е немислимо да причинява истинска болка на близките хора, но че може да го прави на шега.

Може да се каже, че в резултат на това детето, което в игрите си може уж да причинява болка и да убива, е по-дружелюбно от детето, което напластява враждебните си чувства в себе си, без да ги проявява.

Момчетата на 6-10 години по-добри организират своите игри на въоръжено насилие. Когато децата играят на война, те се разделят на групи и установяват правила на играта.

В гимназията и в университета въображението вече не ги задоволява. Организират спортни игри и състезания, дискусии и съревнованието заменя играта. За всички тези дейности са необходими агресивни инстинкти. Но те са строго подчинени на десетки правила и условности.

С други думи, когато 2-годишното дете удари друго по главата или 4-годишното си играе на стрелба,или 9-годишното с интерес чете военни романи, това само показва, че детето минава през нормалните етапи на обуздаване на агресивните инстинкти.

Това не означава, че трябва да оставите малкото дете да бъде агресивно към другите деца или да не обръщате внимание на по-голямото дете, ако насилието го занимава повече от връстниците му.

Прекалената агресивност трябва да се ограничи, ако не може лесно да се контролира, трябва да се потърсят нейните причини.

Какви са причините за агресивност при децата?

Преминаване през естествените етапи на агресивност при децата.

Деца, които са малтретирани и бити в къщи.

Деца, които са потискани и насочват тези чувства към други деца в агресивна форма като средство за компенсация.

Какви мерки можете да предпиемете?

Всеки път, когато детето ви се опитва да проявява агресия се опитвайте да спрете неговото действие, като го насочвате към други занимания. Примерно, ако се опита да ви удари, вие може внимателно да хванете ръката му и да му покажете как да ви погали.

Каква е прогнозата?

Децата с времето се научат да контролират агресивните си чувства. Някои родители смятат, че агресивните действия трябва да бъдат потиснати от самота начало. Но родителите не трябва да се безпокоят за това.

Нормалното дете, постепенно научава как да се контролира успоредно с напредването на своето развитие и с усъвършенстването на собствената му природа и при наличието на добри взаимоотношения със своите родители.

Не е нужно детето ви да има психични заболявания, за да се обърнете към психиатър или психолог. Това са хора,които се занимават с емоционални проблеми и проблеми на поведението на децата.
------------------------------------------------------------------------
zdravnitza.com

Пуснато на: Сря Апр 02, 2008 7:41 pm Заглавие :

Децата с неконтролируема агресия израстват жестоки като възрастни

Професорът по педиатрия, психиатрия и психология Ричард Трембли (Richard Tremblay) от Монреалския университет (University of Montreal), Канада, смята, че децата трябва да бъдат учени да се справят с агресията още през първите години от живота си. В противен случай те ще бъдат по-агресивни като възрастни, смята изследователят, който представи своя доклад на събрание на лондонското Кралско общество (Royal Society).

По думите на Трембли, от 18-ия до 24-ия месец след раждането детската агресия, която се проявява обикновено от 9 месеца до 4 г., достига своя пика. И от това, как родителите се държав през този период зависи какъв възрастен човек ще излезе от чедото им в бъдеще.

Психиатрите смятат, че децата, чиято агресия не се контролира от родителите през първите години, не само израстват по-жестоки, ни и много по често стават алкохолици или наркомани. Освен това рискът от агресивно поведение на детето в бъдеще силно се повишава, ако майката пуши по време на бременността.

Жeстокостта на детето се увеличава също и при ниски доходи на родителите, лоши отношения в семейството, а също и в случаите, когато майката го е родила прекалено рано или се е държала антисоциално през собственото си детство.

По-ранни изследвания на учените показаха, че жестокото поведение на хора и животни е свързано с ниското съдържание в мозъка на такива вещества като серотонин и моноаминният инхибитор на
оксидазата. Нещо повече – в такива случаи доброто възпитание намалява влиянието на «гените на агресията ».
----------------------------------------
lekar.bg

Пуснато на: Сря Апр 02, 2008 7:49 pm Заглавие :

Защо децата масово озверяват?

Статията разглежда причините за съвременния “бум” от детска престъпност и озверяване, поставяйки на първо място семейната среда и родителското поведение. Според психолозите проявите на агресия са израз на дълго натрупване, което след време вулканично изригва в предозирани мащаби по безобиден, на пръв поглед, повод.

Този въпрос си задават както специалисти, така и родители, учители, възпитатели не само в нашата страна, а навсякъде по света. И пред лицето на детската престъпност обществото в никоя страна не стои със скръстени ръце.

На някои места се организират така наречените училища за родители, където преди всичко се дават съвети на родителите, защото всички признават, че една от основните причини за детската престъпност се корени в семейството. Т

Така или иначе никъде никой не е равнодушен към този проблем. Но всъщност проблемът е, че реакциите са все закъснели и обществото е сякаш в перманентна изненада, докато списъкът от потресаващи инциденти набъбва, а в школските “лудории” се появявят боксове, ножове и отвратителни унижения.

И обществото винаги е на няколко крачки след събитията – не се знае още колко детски съдби ще бъдат осакатени уж на шега.

Тази “болест” не е само на Чехия, Унгария или на България. Преди години лично Клинтън, тогава президент на САЩ, се зае с престъпността и насилието в училищата. В началото на 2000 г. френското правителство поставя полицейски постове около най-рисковите учебни заведения. Но това е слаба утеха за съвременния “бум” от детска престъпност и озверяване, който безмилостно ни поставя два въпроса:

* Какво да правим?
* Какво става с децата?

Може би психолозите не са търсили толкова настойчиво и неуморно отговора на никой друг въпрос. Техните отговори са многопосочни-от “виновно е цялото общество“ /констатация, която просто ни връща в началото/, до ценни, конкретни парченца от търсената диагноза.

Някои експерти твърдят, че най-податливи на агресивно поведение са учениците от ІV до VІІ клас – в тази възраст те често губят контрол над действията си. Други смятат, че изблиците на свирепост са всъщност закъснял вик за помощ.
Психоложката Каталина Олбецова смята, че децата губят контакт с претоварените си от работа родители и те още в семейството придобиват чувство за изолация.

Психолозите съзират в липсата на родителски контрол и основната причина за тежките отклонения на М. С., 8-годишен убиец, наскоро размазал главата на свой съученик.

Много експерти виждат проблема в по-голям мащаб, естествено, без да пропускат първостепенната роля на семейството.

Според някои психолози крайната жестокост на извършените в последно време убийства от деца, е симптом на “емоционална чума”, а “чумата” представлява общ разпад на ценности, свойствен на обществата във време на войни и тежки кризи.

Общо взето училището е копие на обществото в съответната държава, а няма общество, което да боледува, а училището да е здраво - и обратно. Каквито сме ние, възрастните, такива са и децата ни.

Експертите не пропускат и традиционното обвинение към потоците телевизионно насилие. Но все пак, повечето от специалистите–психолози са на мнение, че топката е в полето на семейството.

Родителите неволно изкривяват нормалната, здравата агресия, която идва с прохождането, с първите години, когато започва “фазата на Аз-а “ в развитието на детето. За родителите това е началото на “ходенето по ръба“.

От това, че някои не толерират детското мнение, започва системното потискане и тогава детето търпи агресия. Възможно е родителите да са агресивни по милион начини, не само като го бият.

Много нежната майка напр. внушава вина и принуда у детето си: “Ако не хапнеш тази хапка, мама няма да те обича”…

Ние не осъзнаваме колко много агресия изсипваме върху децата си, агресия, която привидно не прилича на враждебно отношение. Така детето насила започва да се стяга, да пренебрегва“Аз-а” си…И крайните форми на агресия са типични за деца, изтърпели като малки много агресия в семейството в различен вид и форма.

Според психолозите проявите на агресия са израз на дълго натрупване, което след време вулканично изригва и то в предозирани мащаби. А поводът за “отключването” може да е най-безобиден на пръв поглед.

Така че, като поставяме на първо място семейната среда, родителското поведение като основна причина за “озверяването “ на днешните деца, следва да наблегнем на необходимостта от обучаване и на родителите, т.е. на бъдещите майки и татковци, които предварително да са наясно със себе си, за да са полезни по-нататък и на децата си.

Из списание “Обществено възпитание” бр.1/2007, стр.67

Опасно ли е съперничеството между децата ?

Статията търси отговор на въпросите “На какво се дължи съперничеството между децата?”, “Благотворно ли е това съперничество и кога родителите трябва да се намесят?”.

Децата не спират да се карат и родителите се притесняват дали някой ден кавгите им няма да доведат до нещо по-сериозно. В основата на споровете им могат да бъдат както някоя играчка, така и борба за любовта и вниманието на мама и татко. Въпросът, който ни вълнува е “Как да реагираме на вечното им съперничество?” Но като че ли първо трябва да намерим отговор на въпроса “На какво се дължи това съперничество ?”

То се изразява още в момента, когато в семейството се появи второто дете. Каката или баткото мислят, че ще изгубят полагащото им се място в сърцето на мама и се стремят да “поправят” възможно най-бързо причиняваната според тях “несправедливост“. Това е и началото на борбата между малчуганите.

А дали е благотворно съперничеството? За да запазят спокойствието и хармонията у дома, някои родители забраняват кавгите в пределите на семейството или се опитват да бъдат посредници във всеки спор на децата си. Това не е разрешение на проблема. В определена степен съперничеството между децата е полезно, защото, от една страна им помага да намерят място в обществото, а от друга – да изградят самочувствието си. Когато спорят помежду си, се научават да разрешават сами проблемите си, увеличават защитните си сили, а също така и познанията си в определени области. Несходствата в характерите им ги обединяват и ги учат да ценят у другия именно тези разлики, за да уважават чуждото мнение.

Много е важно родителите да отделят достатъчно време на всяко от децата си поотделно. Това ще им помогне да опознаят вкусовете им и да предотвратят борбата за тяхното внимание. Това обаче не означава, че не трябва да се организират занимания заедно с цялото семейство, с другото или с другите деца. Ако конфликтите у дома са непрестанни, родителите могат да се опитат да ги разрешат като изтъкнат всяко от положителните качества на децата си, без разбира се, да ги сравняват. Освен това не бива да се правят еднакви подаръци на децата – те трябва да се развиват според интересите си. Излишно е родителите да се намесват при детските спорове – това ще помогне на децата да се научат да правят компромиси, да поделят нещата си и да си помагат взаимно.

Да не позволяваме на бруталността да вземе превес! Тя би могла да се корени във факта, че детето не се чувства толкова обичано, колкото братята или сестрите си. Когато ревността се изразява чрез насилие, необходими са спешни мерки. Те са наложителни и при другата крайност – когато синът или дъщерята се изолира от родителите и от всички останали. С времето това може да доведе до изоставане в социалното им развитие, до пристъпи на гняв, затваряне в себе си и проблеми със съня или храненето. Ако майката забележи такива признаци, нека да проведе разговор с детето и да му обясни, че държи изключително много на него и го обича безкрайно.

И така, преди да се опитаме да внесем мир и разбирателство между децата си, трябва да се замислим дали ние самите сме напълно безпристрастни към всяко едно от тях.

Из списание “Обществено възпитание”бр.1/2007, стр.68
----------------------------------------------------
varnanamladite.com