Има ли живот след...?

Има ли живот след...?

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Когато прочетох този материал, толкова ми хареса, че пожелах да го споделя с вас!

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 7:21 pm Заглавие :

Много е сладко !

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 8:04 pm Заглавие :

Страхотно е! Толкова простичко и вярно!

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 5:36 am Заглавие :

Притча за раждането и смъртта

- Аз се боя от смъртта – казал един ученик на своя индийски учител. – Това ме преследва от детските години. Защо съм се родил? Какво се е случило с мен? Кога ще умра?

Учителят внимателно го слушал и го попитал:

- А защо смяташ , че си се родил?

- Аз не разбрах въпроса – смутил се ученикът.

- Защо ти смяташ, че си се родил? – повторил въпроса си учителят. – Дали защото твоите родители така са ти казали, когато си поотраснал. Действително ли си изпитал усещането за раждане, когато си преминал от небитието в битието, или просто се е случило, че един ден през детството ти си попитал родителите си откъде си дошъл и те са казали, че си се родил. Така си приел тяхното обяснение, идеята за смъртта те плаши. И ако ти останеш в това убеден, няма да имаш раждане без смърт. Та нали това са две страни на един медал... Възможно е ти винаги да бъдеш жив. Но приемайки системата от убеждения на твоите родители, ти си се изпълнил със страх пред смъртта, тъй като мислиш, че това е краят. Възможно е въобще да няма никакъв край – и ето на това е по-добре да обърнеш внимание и да го изследваш.

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 10:39 am Заглавие :

Диди, точно на място! Very Happy

Колкото повече чета, толкова повече в главата ми се върти един въпрос: защо тази мъдрост и този начин за възприемане на живота и света го има само в източните народи, а хич го няма в западните, или пък в Африка? Какво се е случило /сигурно много, много отдавна/, че така са се стекли нещата? Защо те са по-различни като светоглед? Лесно е да кажеш, че мъдростта идва от Изток. Но защо? Все трябва да има някаква причина. Едва ли е случайност.

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:36 pm Заглавие :

И аз много често съм си задавала този въпрос. Защо се е получило така, че мъдростта и духовния начин на живот е застъпен повече от Изтока, а технологичното развитие е по-силно на Запад. Сякаш са две различни цивилизации с различни приоритети, бази и начин на живот.

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:38 pm Заглавие :

Ама вие защо разделяте нещата?!!!

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:40 pm Заглавие :

Не може да кажеш за целия африкански народ ,че са различни като светоглед...От къде знаеш,примерно че 30% от тях не споделят нашето виждане за живота (примерно) ?!

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:44 pm Заглавие :

Не се коси, Didi. Явно имат предвид, че в ширините източно от Европа това виждане е по-скоро традиционно, докато в останалите региони - екзотично. Инак не виждам някой от нас да е нахлузил сари или набедреник, нито пък да спи на дъска с пирони Razz

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:45 pm Заглавие :

Диалога в първият пост на бебетата качен от taniuga е страхотен, наистина ... но той е породен от незнанието им извън живота в утробата, т.е. от ограничението в майчината утроба.

Това е по-важното!

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:46 pm Заглавие :

В това е именно истината.

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:47 pm Заглавие :

Да,така е!

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:49 pm Заглавие :

Мъдростта не идва от Изток, тя просто е съхранена там и се завръща оттам при нас, във нас. Това е.

Няма причини и други обяснения.

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 12:53 pm Заглавие :

Разделяте наистина нещата!

Духовният живот и мъдростта са навсякъде присъсващи и във всеки един от нас.

Но те не са разбирани праливно от нас ...

Изтока има правилното разбиране и е съхранил познанията за това.

Запада е по-нов, по-млад от Изтока и следователно по-неразбиращ.

Затова прибягва до изкуственото поддържане на живота чрез техника - просто по-лесно е.

Пуснато на: Нед Апр 13, 2008 5:26 pm Заглавие :

Когато качих диалога нямах предвид противопоставянето на Начина на живот като цяло на Изтока и Запада , а по-скоро разговорът на двете бебета ми се стори показателен за начина на мислене на Човечеството в нашето настояще. Едното бебе се съмнява в съществуването на всичко което е извън неговото моментно настояще, неговите аргументи са , че това, което в момента не се усеща не съществува. Напротив, другото бебе
е олицетворение на развиващия се Човек, готов да се отвори към непознатото и новото. А паралелът между "Мама " и Бог е просто брилянтен: "...Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме. ...Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят....."