Автор |
Съобщение |
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Юли 03, 2008 1:48 pm
Заглавие : ????? ??????
|
|
|
Относно вредните човешки проявления, за които много се е писало подробно тук, но не е зле да си припомняме, за наше добро, изказани съвсем накратко:
Петте отрови, които ви тровят живота и са в голяма степен основните причини за дискомфорт и емоционални кризи:
1. Сравняване: не се сравнявайте с другите: вие сте това което сте и е излишно да се товарите с това дали сте като другите;
2. Очакване: недейте да 'очаквате' нещата да ви се случат. Всяко нещо има своя естествен ред, и каквото сте дали - такова ще получите. Очаквания може да имате, но те трябва да са реалистични;
3. Неприемане: приемете нещата и хората, такива каквито са. Никой и нищо няма да се промени защото вие го искате. Всеки следва своя път. Следвайте и вие своя, и част от него е да се научите да приемате...
4. Привързаност: не се привързвайте: независимо дали към материални обекти или хора. Това не значи да не обичате, или да се лишите от всичко материално, но недейте да му слугувате, защото така то ви поробва. Радвайте му се когато го имате, но знайте, че можете и без него.
5. Приемане на себе си прекалено насериозно: това мисля няма нужда от повече обяснения.
/из нетпространството/
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Юли 04, 2008 9:36 am
Заглавие :
|
|
|
С три от отровите се справят доста добре, но с 2 от тях - направо ми е спукана работата ... отивам да си поплача ...
И хич не се надявайте, че няма да успея да го направя - от известно време започнах да преодолявам тази "отрова", като я приемам и ... абсорбирам.
Забелязах, че се получава!
Ха сега да ви видя вас - дали ще си признаете ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
taniuga
Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
|
Пуснато на: Пет Юли 04, 2008 11:34 am
Заглавие :
|
|
|
И аз имам да се боря с две от "отровите", а по-специално с привързаността и неприемането. И то неприемане на някои неща в поведението на хората към които съм привързана. Когато се чувствам привързана към нещо или някого, ми се иска те да отговарят на моите изисквания / което понякога съзнавам,че звучи претенциозно/.
Мисля, че борбата с тези мои недостатъци трябва да се изрази в по-малко влагане на емоции и по- широк поглед върху нещата от живота, а също и в повече разбиране на мотивите при постъпките на другите. Май в края на краищата пак се опира до развиване на духовните качества СМИРЕНОСТ и ТЪРПИМОСТ. |
|
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 12:29 pm
Заглавие :
|
|
|
Да, май привързаността и неприемането са най-упоритите отрови. А за мен лично, най-вече привързаността, защото борбата ми с тази отрова е свързана и с редефиниция на добро и лошо. Например: Добре ли е да се освободиш от привързаността си и чувството за дълг към семейството?
Но в подхода ми към която и да е отрова се опитвам да прилагам принципа за мярката: едно нещо в едно количество ще те излекува, а в друго - ще те отрови.
1. Сравняване: разбира се, че ние сме това което сме и не е нужно да се опитваме да бъдем като някой друг. Но все пак, въпреки опитите си да прогледнем, да немерим истината вътре в себе си, ние живеем сред хора, в една социална общност, към която, ако не искаме да бъдем изхвърлени от нея, би трябвало да се опитаме да се "напаснем" до известна степен. В такъв случай сравняването е необходимо. Да, хубаво е, че знам кой съм и не се опитвам непрекъснато да бъда тоя или оня, но е хубаво и да се види кой е другия и по какво си приличаме и различаваме, дали ще можем да живеем един с друг и в социален, и в чисто личен план. И това става с разумна доза сравнение според мен.
2. Очакване: да, няма разочарование без предхождащо го очакване. Но в крайна сметка не е ли така, че човек си поставя цели и се стреми към тях, т.е. очаква да постигне определена нещо, закоето е положил някакви усилия? И за какво ги полага тея усилия, ако не очаква да постигне нещо? Къде е границата между очакването и надеждата? Може би просто трябва да смалим размера на очакванията си, и правопорпоционално да увеличим нагласата си да приемаме това, което се случва, дори и неочакваното.
3. Неприемане: тук вече съм 100% съгласна. Колко беди ни се струпват на главите само защото не можем да приемаме неща, които не разбираме или не ни пасват... Трябва да се научим да приемаме...
4. Привързаност: според мен трябва да се търси границата между непривързаност и незаинтересованост, неангажираност, безотговорност. Дали грижата ми към родителите/децата ми е израз само на моята привързаност към тях? Дали не си хвърлям боклука на улицата само защото съм много привързан към града/селото в което живея и не искам да го напускам само защото е заприличал(о) на сметище? В тази категория според мен спадат и много видове "обич", които те връзват като с невидима верига към този, който те обича "повече от всичко" и "не може да живее" без теб. Много е важно и трудно да успеем да се освободим от привързаностите си без да станем безотговорни, незаинтересовани или коравосърдечни.
5. Приемане на себе си прекалено насериозно: е.. според мен това за всеки мислещ и средно интелигентен човек е най-слабата отрова. Пък може и да бъркам |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 12:33 pm
Заглавие :
|
|
|
С последното исках да кажа не, че на мислещите хора това по-малко им вреди, а че е близко до ума, че да се приемаш прекалено насериозно е най-малкото смешно, а може и да те вкара в ситуации, където сериозно да ти набият каската.. |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 12:55 pm
Заглавие :
|
|
|
radea написа: | 1. Сравняване: разбира се, че ние сме това което сме и не е нужно да се опитваме да бъдем като някой друг. Но все пак, въпреки опитите си да прогледнем, да немерим истината вътре в себе си, ние живеем сред хора, в една социална общност, към която, ако не искаме да бъдем изхвърлени от нея, би трябвало да се опитаме да се "напаснем" до известна степен. В такъв случай сравняването е необходимо. Да, хубаво е, че знам кой съм и не се опитвам непрекъснато да бъда тоя или оня, но е хубаво и да се види кой е другия и по какво си приличаме и различаваме, дали ще можем да живеем един с друг и в социален, и в чисто личен план. И това става с разумна доза сравнение според мен. |
Изобщо никога и с нищо не бива да се сравняваме, защото всяко едно нещо е коренно различно и строго индивидуално от нас.
Така, че ние не можем да го повторим пхо абсолютно никакъв начин.
Според мен сравняването е най-силната "отрова", с която човека най-трудно се справя и най-трудно я преодолява като порок.
Не напразно е сложена на първо място в класацията ...
radea написа: | 2. Очакване: да, няма разочарование без предхождащо го очакване. Но в крайна сметка не е ли така, че човек си поставя цели и се стреми към тях, т.е. очаква да постигне определено нещо, за което е положил някакви усилия? И за какво ги полага тия усилия, ако не очаква да постигне нещо? Къде е границата между очакването и надеждата? Може би просто трябва да смалим размера на очакванията си, и правопорпоционално да увеличим нагласата си да приемаме това, което се случва, дори и неочакваното. |
Няма граници между очакването и надеждата! Това просто е едно и също нещо ... сори.
Никога не забравяйте, че за да се случи дадено събитие в живота ни, ние не бива да му пречим с нашите очаквания или пък ... надежди.
Те са основното препятствие нещата в живота ни да не се случват, защото на ментален план те са пречка, те са ступор, който пречи за правилното протичане на енергийните потоци в събитийния житейски план.
radea написа: | 3. Неприемане: тук вече съм 100% съгласна. Колко беди ни се струпват на главите само защото не можем да приемаме неща, които не разбираме или не ни пасват... Трябва да се научим да приемаме... |
Трябва да се научим да приемаме живота и света такива, каквито са, защото в противен случай самите ние излизаме от техния контекст.
А излязло ли е едно нещо от дадения контекст, то просто се е самоосъдило на жестока погибел, защото живота е необятен, както и световете и неприемайки ги, ние не приемаме и самите себе си.
Честно да си призная ей тука ми е проблема, значи ...
radea написа: | 4. Привързаност: според мен трябва да се търси границата между непривързаност и незаинтересованост, неангажираност, безотговорност. Дали грижата ми към родителите/децата ми е израз само на моята привързаност към тях? Дали не си хвърлям боклука на улицата, само защото съм много привързан към града/селото в което живея и не искам да го напускам само защото е заприличал(о) на сметище? В тази категория според мен спадат и много видове "обич", които те връзват като с невидима верига към този, който те обича "повече от всичко" и "не може да живее" без теб. Много е важно и трудно да успеем да се освободим от привързаностите си без да станем безотговорни, незаинтересовани или коравосърдечни. |
От привързаностите бихме се избавили само тогава, когато ги осъзнаем и припознаем като такива.
Приемем ли обаче, че живота ни може да протече без дадено нещо или някой, това означава, че вече сме се избавили от тази си привързаност.
Но ... привързаностите човешки просто са прекалено много ...
radea написа: | 5. Приемане на себе си прекалено насериозно: е.. според мен това за всеки мислещ и средно интелигентен човек е най-слабата отрова. Пък може и да бъркам |
Не си права ... До толкова, доколкото даден индивид не страда от нарцисизъм, а той отдавна е повсеместен, естествено е да не се възприема прекалено насериозно |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 1:05 pm
Заглавие :
|
|
|
Маг Селена написа: |
radea написа: | 5. Приемане на себе си прекалено насериозно: е.. според мен това за всеки мислещ и средно интелигентен човек е най-слабата отрова. Пък може и да бъркам |
Не си права ... До толкова, доколкото даден индивид не страда от нарцисизъм, а той отдавна е повсеместен, естествено е да не се възприема прекалено насериозно |
Е да де, и моята идея беше, че ако се замисляш за някои неща, е естествено да не се възприемаш прекалено насериозно, т.е. отровата не те засяга. Но и Вие сте права, че това по-скоро е свързано не с интелигентността на индивида, а със егоизма човешки, а колко от хората са надраснали егоизма си.... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 1:17 pm
Заглавие :
|
|
|
Маг Селена написа: | От привързаностите бихме се избавили само тогава, когато ги осъзнаем и припознаем като такива.
Приемем ли обаче, че живота ни може да протече без дадено нещо или някой, това означава, че вече сме се избавили от тази си привързаност.
Но ... привързаностите човешки просто са прекалено много ...
|
Добре де... Да кажем, че аз съм осъзнал/а своята привързаност към даден човек и решавам да се освободя от нея. Обаче този човек не вижда така нещата и приема моето освобождаване от привързаност като безотговорност и е силно обиден от решението ми. Нещо повече, искрено страда от това, защото се чувства така, сякаш е загубил част от себе си...
И хопала, ето ти вместо освобождение, една кармична спойка. Т.е. май припознаването не е достатъчно. Сидхарта е извикал "Рахула, Рахула", когато са му известили раждането на сина му и се отдал на отшелнически живот, но дали и ние ще стигнем до просветление когато изоставим родителите и децата си защото сме осъзнали привързаностите си към тях... Със сигурност не... Май всяко едно освобождаване трябва да се отработи кармично... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 1:35 pm
Заглавие :
|
|
|
radea написа: | Да кажем, че аз съм осъзнал/а своята привързаност към даден човек и решавам да се освободя от нея. Обаче този човек не вижда така нещата и приема моето освобождаване от привързаност като безотговорност и е силно обиден от решението ми. Нещо повече, искрено страда от това, защото се чувства така, сякаш е загубил част от себе си... |
Това вече си е лично негов проблем ...
Нека да намери онази част от себе си, дето я е изгубил!
Но нека не я търси извън себе си, а вътре в себе си.
И когато стигне до самоосъзнаването си ще превъзмогне обидата в себе си и съответно и той ще се осводи от привързаността си към теб.
Това вече си е негов кармичен път, а не твой. Твой е до онзи момент, в който просто си привързана към самия него - това е.
Останалото просто са бля-бля приказки ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 1:44 pm
Заглавие :
|
|
|
Дори и когато в случая става въпрос за родител?
А ако този човек не успее да достигне то самоосъзнаване в този си живот не ме ли обвързва кармично чрез обидата си? Не е ли това дълг, който аз в следващ живот трябва да изплащам? |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 1:48 pm
Заглавие :
|
|
|
Нека ако може сама да си отговоря
Ако става въпрос само за привързаност, няма кармичен възел.
Но си свързан с този човек кармично, защото имаш с него нещо за доотработване, "освобождаването" ще бъде просто бягство от ситуацията. И така се натрупва карма.
Може би е в това е тънката разлика. Доколкото знам връзката родител-дете е винаги кармична. Така ли е? |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 2:26 pm
Заглавие :
|
|
|
До толкова, до колкото единият от тях припознае личната си карма и ... вземе, че я отработи - да, има обвързаности.
Но оттам нататък, този който си е отработил и припознал кармата, вече е свободен от привързаността си към другия. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
avb
Регистриран на: 11 Авг 2007
Мнения: 96
|
Пуснато на: Пон Юли 21, 2008 3:49 pm
Заглавие :
|
|
|
А няма ли да е по-добре да отворим една нова отделна тема за "очакването и надеждата"? Аз мисля,че доста хора има какво да споделят в това отношение от личния си опит. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Юли 21, 2008 9:31 pm
Заглавие :
|
|
|
avb написа: | А няма ли да е по-добре да отворим една нова отделна тема за "очакването и надеждата"? Аз мисля,че доста хора има какво да споделят в това отношение от личния си опит. |
Очакването и надеждата са илюзорни състояния, които са плод на ума. Поради това са и измамни!
А защо ти не откриеш тази тема, avb?!
Давай ... но само при условие, че няма такава във форума. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
ASD
Регистриран на: 07 Юни 2007
Мнения: 177
|
Пуснато на: Вто Юли 22, 2008 11:34 am
Заглавие :
|
|
|
1.Сравняване: трябва да се научиш да се обичаш и приемаш такъв какъвто си за успееш поне да минимизарш или приспиш егото което винаги "ръчка" - аз съм такъв , а той/тя такъв и т.н. - за себе си знам че трудно се научих да се приемам и харесвам, но все още на моменти се улавям да правя сравнения и когато го хвана намирам начин да го потуша.
2. Очакване: и тук се изисква тренировка на това кокво може и какво не да очакваш и искаш. Тук съм спокойна - правя каквото е необходимо, става каквото е начертано. Нещата в живота просто се случват
3. Неприемане: тук положението е сериозно, все още си тренирам търпението, малко е
4. Привързаност: а това е най-трудното поне за мен
5. Приемане на себе си прекалено насериозно: това е свързано с т.1. ако постоянно търсиш сравнение, то постоянно търсиш утвърждаване на това какъв си , а ти си просто човек - тяло и душа - нищо сериозно |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
|