Ксеноглосията – доказателство за предишни животи?

Как да разбираме ксеноглосията – способността да говорим език, който не сме чували?

Религията, науката и скептиците по света са се опитвали да обяснят този феномен по различни начини, включително генетична памет, телепатия или криптонезия (припомняне на чужд език, научен несъзнателно или в детството). Но въпреки, че ксеноглосията има много проявления в историята, никое от тях не може да даде обяснение, валидно за всеки от случаите.

„А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?” (Деяния, глава 2)

Според някои историци, първият документиран случай на ксеноглосия е този на дванадесетте апостола по време на Петдесетницата. Но тези, които не приемат Библията за достоверен исторически източник, могат да открият множество примери на ксеноглосия в древността и средновековието, както и в наши дни.

Непознати или забравени езици?

Под хипноза, жена от Пенсилвания е способна да комуникира на шведски. При това внезапното й знание на езика не идва от изучаване. В състояние на дълбок транс, тя говори, използвайки по-ниския регистър на гласа си, твърдейки, че се казва Джейсън Джейкоби, гражданин на Швеция, роден през 17-ти век.

Този случай е изучаван в дълбочина от покойния д-р Ян Стивънсън – бивш ръководител на катедра Психиатрична медицина в Университета на Вирджиния и автор на "Не заучаван език: нови изследвания в ксеноглосията". Според д-р Стивънсън, без да е заучавала езика или да е живяла в среда, в която той се говори, тази жена би могла да знае шведски само ако си го спомня от предишно съществуване. Теорията на д-р Стивънсън е подкрепена от способността на обекта да цитира конкретни артефакти от мястото и времето, в които Джейкоби е живял.

Това не е единственият случай на ксеноглосия досега, приписван на предишни прераждания. През 1953 г професор П. Пал от Университета на Итачуна в Източен Бенгал открива Суарнлата Мишра, четиригодишно хиндуиско момиче, което някак си е способно да танцува и пее на бенгалски, без да е имало предишен контакт с тази култура. Младото момиче твърди, че някога е било бенгалска жена, която се научила да танцува от близък приятел.

Произходът на ксеноглосията

Докато някои приписват случаи на ксенология на криптонезията (както в случая с хиндуиското момиче, където е възможен забравен контакт със съседна бенгалска култура), съществуват редица случаи, в които такова обяснение е незадоволително.

Един от най-необикновените такива е този от 1977 г., когато бива установено, че Били Мълиган, затворник от Охайо, показва проявления на две допълнителни личности: на Абдул, който говори перфектен арабски език, и на Ружен, който се изразява на съвършен сърбохърватски език. Според лекарите в затвора, Мълиган не е напускал никога САЩ, където е роден и отрасъл.

Подобен е и случаят, описан от биолога Лайл Уотсън – когато е в състояние на транс, десетгодишният Индио Игарот от Филипините се изразява на Зулу – език, който никога не е чувал.

Друг, по-скорошен случай е предизвикан от автомобилна катастрофа. Преди произшествие през 1997 г, мотоциклетистът Матей Кус от Чехия едва успява да се справя на своя развален английски. Но изпадайки в безсъзнание от катастрофата, Кус удивява парамедици и присъстващи на местопроизшествието със своето внезапно проговаряне на перфектен английски с британски акцент. Това негово умение обаче не продължава дълго. Впоследствие Кус няма дори спомен за временното си свободно владеене на английски и в момента усвоява езика по традиционния начин.

Някои учени изказват предположение, че тези случаи са в резултат на генетична унаследеност. Други смятат, че такива индивиди се свързват телепатично с чуждия език посредством хора, които го владеят. Но тези теории не могат да се възползват от обширното изследване и доказателства, предоставени от теорията на д-р Стивънсън.

В подкрепа на тази теория, австралийският психолог и автор на „В търсене на минали животи” Питър Рамстър установява, че може да поддържа свободен разговор на древен френски език със студентката си Синтия Хендерсън, но само когато тя е под хипноза. Извън състоянието на транс, тя има само елементарни познания по езика.

В търсене на всеобхватно обяснение за ксеноглосията, редица изследователи са съгласни със схващането на д-р Стивънсън, сочещо към минали животи. Според тази теория след травма или в състояние на хипноза, личността от предишни въплъщения се съживява и човек проявява познания, които не би могъл да има от този живот. Други, като изследователката Сара Томпсън, твърдят, че доказателствата на д-р Стивънсън са твърде слаби, за да се направи такова твърдение.

В началото д-р Стивънсън е също много скептичен към случаите на регресивна хипноза, но с времето става един от най-продуктивните автори по темата. По-късно, с напредването на работата му, д-р Стивънсън насочва вниманието си към децата като субект на изследване. Той открива, че те могат по-лесно да си припомнят знания от предишни въплъщения и не се нуждаят от хипноза или травма, за да разкрият далечното си минало.

Д-р Стивънсън записва описанията на деца на техни минали животи и ги сравнява със сведения за починалите лица, които те твърдят че олицетворяват. Той дори сравнява данни за физическите особености на починалите с детското описание като например местоположението на белези. Според д-р Стивънсън тази информация и случаите на ксеноглосия са доказателство за минали животи.

Богове, демони и мъртви езици

Но дори и миналите животи не дават обяснение за всички случаи на ксеноглосия. В някои случаи индивидът е способен да говори език, което според някои е дело на същества от други нива на съществуване, преследващи най- различни цели. Тези случаи имат прилика с така нареченото обсебване, а в случаите на доброжелателни същества – на контакт с по-висша форма на съществуване.

Резултатът е още по-любопитен, когато обектите говорят и пишат на невъобразими езици – езикът на Атлантида или дори марсиански, както в случая, записан през 1899 г от изследователя Т. Флоурной, в който субектът “Хелън” освен хинди и френски владее и езика на червената планета.

Освен в случаите с езици от изгубени континенти или съседни планети, чиято автентичност може да бъде удостоверена трудно, ксеноглосията се проявява и във формата на изгубени и мъртви езици или редки диалекти.

Такъв е случаят с момиченцето Розмари от Англия, което в състояние на транс се превръща в Телика-Вентиу – личност от 1400 г. след Христа. През 1931 г. тя пише и говори на древен египетски диалект, разпознават или разбиран само от няколко специалиста в света.

И докато ксеноглосията е изключително любопитна като феномен, възможността да си представим откъде би могла да произлиза тази способност е още по-запленяваща. Ако теориите на д-р Стивънсън и останалите учени, проявили смелостта да изследват тази енигма, са правилни, те носят идеи, които са дори по-загадъчни и от самия феномен.

Възможно ли е ксеноглосията да е в резултат на минали животи или на същества от други измерения? И ако е така, защо? Дали тези същества не разполагат с жизненоважна информация, която да споделят с нас от другата страна, или феноменът съществува просто за да ни помогне да разберем по-добре света, в който живеем?
--------------------------------------------------------------------
epochtimes-bg.com