Психология на развода

Разводът – това е раздялата на двама съпрузи или партньори в живота.

Той най-често е резултат от дълъг период на семейна криза и конфликт в междуличностното взаимоотношение,които предизвикват психическо страдание за двамата партньори,а ако има деца, те страдат още по-тежко.

За голяма част от хората разводът е много проблематичен. За малко хора може да се каже, че разводът е нещо обикновено и не ги травматизира.

Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Не е ново твърдението, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко е нещастно по свой собствен начин. Все пак може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин. Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда.

Често процесът на развода е много тежък период от живота, сравним с периода след смъртта на някой много близък. При развода обаче другият е жив, нищо не е така окончателно.
Този факт от време на време кара и двамата да мислят дали може да нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Това е така, защото има надеждата за нова срещата и възможността отново да строят семейството и да създават сигурност, и те все ангажират мислите им .

За разлика от тази група хора има и други, които не преживяват толкова тежко развода. Това са тези, които много са страдали през съвместния живот и предпочитат да се разделят колкото може по-бързо. За тях разводът е само последната спирка.

Има видове развод :

1.Социален (обществен) развод
При този вид развод кръгът от приятелите на засегнатите се разделя и част от тях стоят зад единия, а другите държат на втория партньор. Така развеждащите се губят част от своите познати и приятели и трябва да ги заместят с нови. Не всеки може лесно да се запознае с нови хора и да създаде нови обществени връзки и тогава се вижда колко е било важно присъствието на другия.

2. Раздяла
Този вид развод не е много популярен, но съществува. При него партньорите, имайки деца, предпочитат да се разделят без да се развеждат. Такова решение е доказателство, че те имат междуличностни конфликти, които сами не могат да решат. Надявайки се обаче да се разрешат от само себе си, ако не са един близо до друг за известно време, единият партньор напуска другия без развод. Това е много тежко за децата, тъй като те не са наясно с положението - дали имат двама родители, разведени ли са, обичат ли се и най-важното – дали обичат децата си.

3. Законен развод
При този вид процесът на развода се извършва чрез съда. Това е оформяне на раздялата пред закона и им дава право да се създадат отново семейство с друг човек.

4. Развод без търсене на вина.
Най-популярен начин на развод в САЩ, при който двамата се разбират без конфликт да се разведат и да разделят имуществото си.

5.Психически развод
Този вид развод е много тежък, особено за единия партньор. Често явление, когато има много голяма зависимост между тях. След развода този, който е бил по-зависим, трябва да свикне да е се справя сам. Той може да страда от депресия, отчуждение и лошо настроение. Според изследванията последиците от този вид развод се изстрадват може би до 2 години. През тези години двамата се отчуждават един от друг и след време успяват да имат самостоятелен живот и отделен от другия свой собствен идентитет.

6.Паралелен развод
Това се случва при партньори, които са живели известно време заедно, но никога не са задълбочили своето емоционално взаимоотношение. Тяхното съжителство е така да се каже административно и именно заради тази липса на обич и любов между тях, когато разводът наближи като решение, те спокойно се разделят.

7.Страстен развод.
Тази група са живели страстно през много години, свързани са дълбоко от всякаква гледна точка, често имат деца. Тогава разводът, както бракът между тях, също е страстен и изпепеляващ и двамата остават с дълбоки травми.

Разводът е безкрайно емоционално натоварване, тъй като множество видими и невидими връзки свързват двамата партньори един с друг. Не е никак лесно да се освободят от всичките чувства и емоции чрез скъсване на връзките, които са затвърждавани много години между тях. Това е момент на разрушаване, на изпепеляване, за да може впоследствие да се гради отново на чисто.

Eдно дете има нужда от невероятно много енергия, за да се освободи от родителите си, т.е от първите любовни обекти, за да стане самостоятелен индивид. По същия начин тийнейджърите се лутат между омраза и любов към родителите си, когато вече наближи времето да ги напуснат и да се разделят с тях и детството си.

Младият човек се колебае между желанието си да напусне родния дом, да опитва своята свобода и да живее свой живот - от една страна, и страхът от неизвестното и несигурността в утрешния ден - от другата страна.

Много от гореупоменатите детски и тийнейджърски проблеми се връщат отново през периода на развода, тъй като те може да са забравени, но са запазени дълбоко в несъзнателната част на психиката и се появяват, когато човек застане пред съдбовния избор «ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ», т.е пред решението да се разведе или не.

Става дума за това, че отново сме пред дилемата за раздяла с един човек, когото сме обичали, грижили сме се и сме получавали същото. Като че ли се повтарят събитията на раздяла с майката, макар вече сме възрастни и не сме зависими както в детството си.

В това междуличностното взаимоотношение сме вложили много под формата на любов, надежди, труд, усилие за строеж на дом и отношения в семейството. Имало е разправии, добри и лоши дни, минали сме заедно чрез тъгата и радостта, удоволствие и удовлетворение.

С други думи всяко семейство е една малка история. Би било най-добре раздялата да стане без проблеми, но това се случва рядко и често тази история завършва като трагедия .

Ако в един брак единият търси задоволяване на детските си нужди от любов, когато не е бил оценен и забелязан в родното си семейството, а другия е силен, подкрепящ и правещ жертви, тогава това неравно отношение може да затруднява психологичния им развод.

Не е лесно за силния да предаде и да остави безпомощния, беззащитния и притеснен свой партньор. Страхът и чувството за вина как да оставим другия или как той или тя ще се грижата за себе си може да създаде сериозни бариери за първите стъпки за развода.

Много е лесно единият да забрави, че другия също е възрастен и има възможност за промяна и развитие и че трябва сам да поеме отговорност за живота си. След такъв развод двете страни откриват у себе си черти, за които не са знаели преди, а разводът често им помага за намиране на правилния път. Защо се получава това?

Защото единият винаги се е грижил и не е имало нужда другият да поема отговорност или да взема решения. Здравият разум и ръце на единия са водили цялото семейство, така че е било много лесно и удобно на другия.

За зависимия разводът означава страх от неизвестно бъдеще, от живота сам, справянето с проблемите, дали ще може отново да създаде семейство и дали ще има кой да го обича пак. Зависимият в процеса на развода има притеснението как ще отговаря на въпросите на хората, дали ще го изоставят приятелите. Това е така, защото винаги е имал нужда от обичта, любовта и подкрепата на другия.

Като всяка друга криза и тази на развода има две страни - едната е болезнена, тежка и трудна, а другата е позитивна, т.е. тя дава възможност на всеки да познае себе си по-добре, да има по-добра представа за света и да се развива в правилната посока.

В една кризисна ситуация като развода изпълнение на решението минава чрез различни етапи. Понякога правим крачки, после се връщаме назад, за да продължим пак напред. Понякога се налага даже една крачка да бъде повтаряна няколко пъти, преди да продължим. Интересното е, че този процес може да отнема много време - от месеци до години.

Първият етап на това психологическо разделяне можем да го наричаме период на неудовлетвореност. През него едната или и двете страни не се чувстват удовлетворени и отчаяно търсят някаква промяна в отношението. Опитват по всякакъв начин да решават проблемите.

Затова започват разговори с познати, приятели и близки, с оплаквания от ситуацията в семейството и недоволство от взаимоотношение с партньора. Тук ние сами усложняваме проблемите си с това, че разказваме за други хора, тъй като те не могат да ни дадат най-правилният съвет.

Най-добре е да се търси семейна консултация. Ако въпреки усилията и дори с намесата на консултанта или психологическа помощ отношението не се промени, тогава интимността и вярата за подобрение сериозно се отслабват. В този период сексуалното отношение или изчезва тотално, или вече не изпълнява функцията си.

Често се случва за съжаление едната или и двете страни да влизат в извънбрачно отношение т.е налице е изневяра. Тогава почти всички пътища, които биха могли да водят до решаване на проблема, се унищожават. Със своето новото, незаконното и неморално отношение показваме на партньора си за какво мечтаем, но често този сигнал идва твърде късно.

Отчуждаването между двамата партньори се задълбочава и се превръща в сериозен конфликт, във война. След такова събитие евентуално всеки търси юридическа помощ, за да се видят правата и задълженията на двете страни, но това е и показване на силите един срещу друг във вече заявената война. Настъпва етап на подготовка за вземане на решение за развод. Тук се случва често единият да взема инициативата, за да напусне дома.

Следващия етап е периода на изпълнение на решението т.e. eдиния да заяви желание да се разведат. Често след изразяването на това желание и двамата се чувстват по-леко. Това не е лека крачка; макар решението и информирането да води до повърхностно спокойствие, но всъщност едно особено чувство на тревога и страх се появява у всеки от партньорите. Всеки си задава въпросите дали решението е правилно, дали ще загуби приятелите си, дали ще се справи, как ще живее сам.

Този страх, който се появява след като сме решили за развода, може да предизвика особена тревога, в резултат на която може отново да се установи близост и дори интимно отношение между партньорите. Обаче в тази нова интимност те преживяват отново трудностите във връзката.

Виждат отново и отново различието помежду си, именно тогава отново започват разправии и конфликти и то по-силни, отколкото преди. Вече положението се е променило, т.е дори този, който е бил против развода, сега го търси. И двамата разбират, че повече не могат да издържат, че развитието е неизбежно.

Възможна е нова вълна от конфликти, като единият решава да наказва другия чрез поставяне на различни условието на развода. За съжаление много родители в този момент използват децата си като оръжие един срещу друг. Започва безогледна борба за правото за отглеждане на децата, без да се мисли кое е добре за тях.

Проблемът между родителите рефлектира върху децата им. С намесата на адвокатите партньорите се опитват да доказват некомпетентността на другия като родител. Ако този юридическия спор продължава дълго време след официално регистриране на развода, това ще има дълбоко негативен ефект върху децата.

След този период на психическо разделяне идва периода на тъгата. Тези конфликти между партньорите често пораждат у тях самообвинение - че заради работата семейството е било останало на заден план, търсят се в миналото допуснати възможни грешки. Често човек се чувства изоставен от всички и самочувствието е на най-ниското ниво.

От тези мисли, колебания и притеснения може да се зароди у човека омраза и гняв срещу другия партньор. Появяват се мислите, че другият ни е предал и е виновен, а сега се интересува само от своите проблеми. Но тази агресивност има и положителна роля - тя слага граница между партньорите, в резултат на което постепенно самочувствието пак пораства и се връща по-позитивното отношение към живота.

Това е моментът на възраждането, когато започва да се гледа вече по-реалистично към новото положение. Периодът на тъга, траур и горчивина се замества от една нова фаза на възстановяване, когато самоувереността отново пораства.

Едва сега човек използва отново разума си и може да реши трезво и спокойно за отношението си с децата и разпределяне на имота, без да бъде настроен срещу партньора си. В края на тази фаза вече бракът се възприема като минало със своите лоши и хубавите мигове, но човекът се чувства по-силен в сравнение с преди и гледа по-светло към бъдещето.

Едва след този болезнен процес, който изисква много енергия, време и смелост партньорите психически вече се чувстват разделени. Често през него приятели и познати играят важна роля, тъй като в разговорите с тях се изясняват чувствата, мислите, емоциите.

Важна е намесата и подкрепата на близки и роднини (баба, дядо), особено в помощта при гледане на децата. Тук трябва да припомним, че познати и приятели могат да слушат, но не могат да дадат правилни съвети, тъй като те са на нечия страна. Ако в този момент има нужда от помощ за решаване на вътрешните проблеми, то тази помощ трябва да е професионалната и компетентна.

Често се случва, единият или и двама партньори веднага след развода да намерят друг човек и да създават връзка отново. Проблемът тук е, че ако в разпадналия се брак е имало зависимост, то е много вероятно тя отново рано или късно да бъде прехвърлена към този нов човек. Житейския опит и даже статистика доказват, че най-често жената се разделя, бягайки от един мъж, докато мъжът по-често се разделя, търсейки друга жена.

Всяко нещо в живота може да се възприема по различен начин в зависимост от човека. Дори едно разрушително събитие като развода може да се възприеме като един труден, но и важен житейски урок, като разбиране на грешки, като опознаване на себе си и като начало на качествено нов живот.
----------------------------------------------------------------
rozali.com