Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Окт 14, 2008 8:28 pm
Заглавие : ??? ?? ??????? ??????? ???
|
|
|
Този въпрос ми го зададоха във връзка с една моя статия. Статията се казва:
"Как се създава кармична програма за унищожение?"
Моят отговор или по-скоро отговори са:
*****************************************************
Човек може да разбере кармата си като я осъзнае. А може да я осъзнае като я прозре.
До прозрението може да се стигне чрез познанието. Не знанието, а ПО-знанието.
С познание човек се сдобива чрез своите лични житейски опитности.
Опитностите си човека ги получава чрез своите действия - позитивни или негативни.
За да асимилираш своите опитности трябва да минеш през изпитанието.
За да минеш през изпитанието трябва да издържиш на страданието.
За да издържиш страданието - трябва да го приемеш.
За да го приемеш трябва да проявиш търпение.
Проявявайки търпение - трябва да се смириш в себе си.
Така, ще успееш да стигнеш да прозрението за да можеш да осъзнаеш своята карма.
А след като я осъзнаеш вече тогава идва и правилното й разбиране.
Това е.
А вашите мнения какви са?! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Окт 14, 2008 11:24 pm
Заглавие :
|
|
|
За целта трябва да потърсим отговор с какво сме предизвикали всяко събитие - изпитание, защото това е индикация, че с нещо сме се отклонили от пътя. От там - какъв урок ни е даден да научим. Може и да сгрешим някъде - това си е трупане на опитности, докато проумеем замисъла. Ако откажем да приемем ситуацията, продължаваме да се отклоняваме все повече и може и да стигнем до програма за самоунищожение.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Окт 15, 2008 10:38 am
Заглавие :
|
|
|
Човек се учи от грешките си. Стига да асимилира, че наистина ги прави, стига да ги отчита.
Жалкото е обаче, че в по-големият си процент хората не го правят поради, което и страдат неотменимо.
Грешката, която допускат страдайки е тази, че изпадат в дълбоко самосъжаление и ... всичко е точно до там.
Започва хленченето и ленността базирани на оправданието, че все на тях им се случва, а те не могат с нищо да си помогнат - просто не им е възможно, защото не им е по силите.
Че все другите им са виновни и т.н., и т.н.
Не е така обаче!
А защо?! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Окт 15, 2008 1:16 pm
Заглавие :
|
|
|
Може би защото така ни е по-лесно и удобно.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Окт 15, 2008 8:48 pm
Заглавие :
|
|
|
Така е ... пък е и толкова безотговорно! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Окт 15, 2008 9:10 pm
Заглавие :
|
|
|
Личната отговорност е тежко бреме. Що да се нагърбваме и с нея, като може друг да е отговорен за нашите неудачи - другите, Държавата, Съдбата /така ни било писано, видите ли/, дори Бог /ние сме в неговите ръце и си кютаме, според някои "вярващи"/.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Окт 16, 2008 10:06 am
Заглавие :
|
|
|
Тежко бреме е отговорността, разбира се!
И човешката интелигентност знае това на подсъзнателно ниво. И бяга от нея най-безотговорно на ... съзнателно ниво.
А представяш ли си някой като ти бръкне надълбоко в глъбините на съкровените ти тайни,
чак толкова големи, че ги криеш и от самия теб надълбоко в гузното ти подсъзнание, какво става с тебе?!
Аууууу ... туй сигурно е като да ти сложат сол в раната или да бръкнат с нажежено желязо в нея ...
Че как да ме обича човек?! Те хората са си изградили някакво уютно гнезденце, където да дундуркат Егото си и да се изживяват като щастливци в илюзорните си представи и какво беше другото?! ... а, сетих се, мечтите си, (никой не може да ни забрани да си мечтаем - нали така беше казала една потребителка на едно друго място, а!!!) мечти още по илюзорни и от самите тях, и аз видиш ли нахлувам в конски гамбит там по най-вандалския начин и ... сривам измамния им свят.
Толкова е жестоко!!! Да извадиш най-безцеремонно някой от транса на заблудите му, където си вегетира така приятно?!
Та това е стрес! Та това е направо ШОК, какъв ти стрес, пък и аз ...
Аз съм духовен терорист!!! Ввваааййййййй ........ ... ужас! Изчезвам ... |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Пет Окт 17, 2008 8:25 am; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
avb
Регистриран на: 11 Авг 2007
Мнения: 96
|
Пуснато на: Чет Окт 16, 2008 8:21 pm
Заглавие :
|
|
|
Чета тази тема и си мисля за това "приемане на кармата". Може би, би могло добре да се илюстрира с няколко примера. Не сте ли забелязали, че хората,които не се оплакват живеят по-щастливо?Дори и да са изпаднали в тежка ситуация, те не го правят. Просто приемат живота и ситуацията,казват си "и това ще отмине", и си вземат поуката.
А други хора,попадайки в такава ситуацуя, непрекъснато се оплакват, че все някой им е виновен (както и вие споменахте в коментарите си по-горе). Понякога и близките им не могат да ги понасят, защото натоварват хората с оплакванията и "тежките" си проблеми.
Имате ли подобни наблюдения? |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Окт 17, 2008 8:32 am
Заглавие :
|
|
|
Имам! В 99% от случаите ... ужасно е направо.
Тези, които се оплакват просто са отявлени енергийни вампири, те крадат най-безобразно енергия от слушащите ги - независимо от това дали са техни роднини, близки, приятели, познати, колеги и т.н.
Те трябва да "ядат" и се хранят от такива като нас най-пълноценно, но това естествено не им решава проблемите.
Хиляди пъти ми е идвало да спра да се занимавам с ясновидството именно поради факта, че никой не ме слуша като говоря какво трябва да направи някой сам за себе си, но ... после обстоятелствата около мен така се стичат, че си имам много повече работа с подобни "оплакващи се", отколкото бих могла да допусна до себе си.
Това го казвам за ... лично утешение ... май ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Окт 17, 2008 2:38 pm
Заглавие :
|
|
|
Не обичам да ми се оплакват, т.е. да ми мрънкат, иначе да споделят проблемите си с мен, нямам нищо против, дори да искат помощ - ако мога, ще се отзова. Аз също не обичам да се оплаквам.
Обаче преди години бях изпаднала в положение на мрънкане, та като се сетя сега още ме е срам и се чудя как съм могла - е, бях млада и зелена. Отнасяше се за служебни работи, за личния живот никога не се оплаквах /не, че е имало кой знае за за какво, де/ ноот някакво чувство на може би криворазбрана гордост и хората около мен се изяждаха, че или съм потайна, или всичко ми е наред, а типично по български тертип много им се щеше да се "нахранят" с някоя и друга жалба, та да се успокояват, че не само те си имат проблеми.
Та за работата - постъпила бях на ръководна и отговрна длъжност без никакъв опит по онова време. Някои се юрнаха да ми подливат вода, щото бях най-удобната жертва да си погъделичкат Его-то на мой гръб, ама това не трая дълго време. Обаче прекия ми ръководител /жена/ всячески ме подлагаше на публични или на 4 очи критики, а аз го приемах като проява на лично отношение и леех крокодилски сълзи пред колегите колко съм онеправдана, белким ме съжалят, че съм подложена на несправедливости. Ужас! Кой знае какъв вампир съм представлявала за тях, някои ми съчувстваха, на други сигурно им е било адски досадно и с право.
Всъщност действията на въпросната ръководителка бяха за мое добро - така ме нахъсваше и стимулираше да се понапъна повече по-бързо да придобия компетентност, както и стана и нещата си дойдоха на мястото, закономерно си дойде и авторитета ми като професионалист. Въобще моите изпълнения са били не само излишни, но вредни и за мен и за другите, ама кой да ми каже тогава. Всъщност бързо се осъзнах и си коригирах поведението.
Да се оплакваме полза няма - така само ще отблъснем хората от себе си. Имаме проблем - не е нужно да натоварваме другите с него. Ако някой е компетентен да даде съвет или да помогне с действия /или ние на някого/ - добре. Може да информираме някого, който ни е близък /или той нас/ ако се е случило нещо неприятно, но без хленч и самосъжаление. Човекът си решава дали да ни съчувства или не, зависи много от характера и нагласата му - дали е състрадателе, но и най-състрадателният човек би се оттегчил от мрънкане. А на егоиста при всички положения ще му е безразлично, колкото и да се тръшкаме.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Окт 18, 2008 9:29 am
Заглавие :
|
|
|
Кати, няма никакво значение, че едва сега осъзнаваш тези неща, важното е, че го правиш - и то сполучливо при това.
Правилно си разбрала и "злото", което ти е правила бившата ти шефка. Отново се оправдава старата максима: "Всяко зло за добро."
За всичко останало си страшно права. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Окт 18, 2008 10:49 am
Заглавие :
|
|
|
Маг Селена написа: | Кати, няма никакво значение, че едва сега осъзнаваш тези неща, важното е, че го правиш - и то сполучливо при това.
Правилно си разбрала и "злото", което ти е правила бившата ти шефка. Отново се оправдава старата максима: "Всяко зло за добро."
За всичко останало си страшно права. |
Тя ми го казваше в прав текст, че действа за мое добро /а и за собствено, защото от това зависеше и нейния авторитет/, впоследствие имах голяма подкрепа в нейно лице, както и тя в мое и бяхме добър екип.
А нещата ги осъзнах скоро след това, защото разбрах, че можело и без това. Просто си израстнах много на това място в много отношения.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
avb
Регистриран на: 11 Авг 2007
Мнения: 96
|
Пуснато на: Съб Окт 18, 2008 8:10 pm
Заглавие :
|
|
|
А може би важното е, когато това зло ни споходи да не страдаме и да не се самосъжаляваме и оплакваме, защото просто това е временно състояние,което трябва да отмине и да бъде изживяно. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Окт 18, 2008 10:35 pm
Заглавие :
|
|
|
Така е, в моя случай дори не се касае и за зло, а за някакви "бели кахъри", но пък ценни като уроци, дори в чисто житейски план. Но няма начин да не страдаме като ни сполети нещо тежко, но както казваш важното е да не се самосъжаляваме и оплакваме. А страданието, както знаем е изпитание и урок за търпение и смирение и помощно средство за израстване.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Окт 19, 2008 9:40 am
Заглавие :
|
|
|
avb написа: | А може би важното е, когато това зло ни споходи да не страдаме и да не се самосъжаляваме и оплакваме, защото просто това е временно състояние,което трябва да отмине и да бъде изживяно. |
Много правилно е схващането и разбирането ти по въпроса, avb!
Иначе нямаше - все пак - да сме на тази Земя.
Всъщност няма безгрешен човек тук, в това измерение върху твърдостта на земята. И ние сме се разположили в него за да се учим. Друг е въпроса, че се учим в повечето случаи по най-жестокия за нас начин.
Но ... това е така, когато не се стремим към правилното разбиране на нещата.
В противен случай, както е при теб, въпреки, че злото ни се случва, ние имаме евентуалната подготовка за него и тогава вече можем да се справим много по-лесно със създалата се ситуация - без тя да ни е повалила на земята, в тинята. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|