Израелски учени успяха да „видят” спомените

Замислете се за момент - какво си спомняте за сутрешната си закуска?

Една част от мозъка ще си припомни аромата на кафето, а друга – усмивката на любимия човек на прага...

Как точно мозъкът навързва тези фрагменти и как после ги превръща в съзнателен спомен?

Екипът на проф. Исак Фрайд от университета в Тел Авив доказа експериментално нещо, което невролозите винаги са подозирали – че невроните, които са активни при дадено преживяване, са същите, които се „събуждат” и в процеса на припомнянето му.

Откритието, публикувано в специализираното издание Science, дава на изследователите по-ясна картина за механизмите на припомнянето. То им дава нови възможности за изучаването на болести като Алцхаймер, при които някои фрагменти от паметта се губят.

„Това е рядка възможност да се види как невроните, основните елементи на познавателната функция, работят в процеса на припомнянето.
Уникално е, защото можем да наблюдаваме отделните мозъчни клетки в момента, в който човек спонтанно изважда нещо дълбоко от паметта си без каквато и да било външна връзка.” – пояснява проф. Фрайд, който преподава и в Калифорнийския университет.

Проследявайки мозъчната активност, докато електродите фиксират отделните неврони, израелският екип успял да наблюдава в реално време процеса на възстановяване на дадено събитие.

Такъв експеримент е възможен само с хора, защото животните не могат да разкажат спомените си.

Според специалистите, важно откритие е определянето на мястото на тези неврони. Израелските учени са установили, че те се намират в хипокампа – онази част в мозъка, в която се получават увреждания при пациентите с Алцхаймер.

Тази малка мозъчна област е от решаващо значение за паметта. Тя складира краткосрочните, „епизодични” спомени, като сутрешната закуска например, но не и спомените от детството или от отдавна минали случки.
Нарушаването на нейните функции обяснява защо болните от Алцхаймер не могат да се ориентират в познати места.

„Това е областта, в която се складират и се обработват новите спомени.” – коментира проф.

Фрайд, отбелязвайки, че по време на експериментите клетките в хипокампа са били много активни.

Същите клетки се задействали и когато новите спомени спонтанно „възстановявали” събитието.

Паметта, следата за отминали събития в съзнанието, е една от големите, все още неразгадани мистерии на човешкия мозък.
Според проф. Фрайд, спомените се изграждат чрез асоциации и в по-нататъшните си изследвания той ще се опита да проследи как точно се формират тези асоциации и как се възстановяват впоследствие.
------------------------------------------
health.bg