НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пон Ное 20, 2017 9:18 pm Вижте мненията без отговор
Египетска легенда за сътворението
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
Didi




Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
Пуснато наПуснато на: Съб Фев 21, 2009 8:21 pm
МнениеЗаглавие : Египетска легенда за сътворението
Отговорете с цитат




В началото нямало нито небе, нито земя, нямало нито живи, нито мъртви и съзидателните и разрушителни елементи почивали във вцепенено бездействие в бездънната дълбина на бога Нун. Нун бил първичния елемент, божествено същество във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещения извор на светлината почивал в скута на Нун. И творецът на боговете, великият Нун, създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък зародиш и бързо израстнал в стройно, блестящо и многобагрено цвете - лотос. От прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата бавно се разтворили и от чашката излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът бил облян от живителна светлина.

Подалото се от своята люлка-цвете дете-слънце се огледало и на безкрайната вода не се оказала нито педя място, където то да стъпи. Тогава от дълбочината то извикало първичния хълм. Стъпило на твърдата почва и създало Маат, закона на вселената, богинята на истината, задгробния съдия на сърцето на мъртвите.

Богът-слънце забелязал една стройна четвъртита колона, Бенбен, древен образец на обелиска. (На нейното място бил построен по-късно градът на бога-слънце, на гръцки Хелиополис.) Изкачил се на върха, огледал наоколо и видял, че е сам. Тогава Хепер, изгряващото слънце, упражнил вълшебно влияние върху собственото си сърце и създал Су, бога на въздуха, и Тефнут - богинята на влагата. От любовта на Су и Тефнут се родили Геб - земята, и Нут - небето. Геб и Нут дълго време живеели тясно притиснати един до друг, но един ден техният баща ги разделил. Су грабнал жената на Геб и я издигнал в безкрайната висина, за да създаде от нея свода на небето. Нут като огромна дъга се надвесила над вцепененото от болка тяло на Геб; стъпалото й докосвало източния хоризонт, а с ръка се опирала на западния. Нут погледнала на земята и й се завил свят. Поради оплакванията и богът на въздуха Су подпрял раменете и кръста на Нут, а корема и украсил със звезди; от този ден нататък богинята Нут властвала на безкрайния небесен свод, а нейният мъж Геб станал великият бог на земята.




Ра, слънцето, си направило две ладии. През деня с едната обикаляло чудните простори на небето, а с другата всяка нощ тръгвало на своето подземно пътешествие. И в зори отново достигало на изток камъка Бенбен. Всяка заран като прекрасен момък то поемало своето небесно пътешествие - тогава го наричали Хепер изгряващия, на пладне като зрял мъж достигало средата на небесния свод - тогава го наричали Ра, вечерта като Атум - измъчен, уморен старец - сядало в нощната си ладия и на другия ден, отново подмладено, започвало своя тежък път. На носа на небесната ладия стоял на стаража сърдитият Сет, червеният бог, и със страшното си оръжие държал настрана враговете не бога слънце.

Земните мъже и жени се зародили от падналите на земята сълзи на Ра. Преди хората да населят териториите на Долен и Горен Египет, Ра създал растенията, животните и страшилищата, населяващи водите.

Ра едно време бил господар на хората и боговете. Около бога-слънце се събирали най-великите; девет богове съставяли божественото тяло: Ра; Су и Тефнут; техните деца Геб и Нут; Сет и Нефтис; накрая Озирис и Изис участвали в божествения съд.

Тези девет богове властували на небето и земята, над добрите и злите създания, те решавали борбите и споровете на боговете. Деветте богове били такива като Нун, първичния елемент, в който били преди едно цяло и от който се зародили всички.

Хората обаче не почитали боговете и се възбунтували срещу тях. Тогава Ра повикал при себе си боговете и те, опирайки чело о камъка, треперещи се проснали на земята. Ра се обърнал към Нун, първичният елемент, така:

- Ти си първоначалния бог,от когото произхождам и аз, и ти си преди мене бог на боговете. Погледни хората, породени от моите сълзи. Тези червеи кроят нещо срещу нас. Кажи, говори, боже, какво трябва да направя, защото не искам да ги унищожа, преди да изискам твоя съвет.

- Дете мое, Ра - отговорил величествения Нун, - ти си свой собствен баща и творец. Ти си създал сам себе си! Седи спокойно на царския си трон, защото ти си толкова страшен, че съзаклятниците ще се ужасят само от погледа ти.

Тогава Ра насочил погледа си към земята и хората побягнали в пустинята, защото ужас обзел сърцата им. Но боговете ги погнали. Тогава хората се укрили в планините; боговете обаче помолили господаря на слънцето да изпрати окото си против съзаклятниците. Ра извадил окото си и окото се спуснало долу в образа на богинята Хатхор. Богинята извършила големи опустошения сред хората и след това се явила пред лицето на Ра.

Ра обаче се страхувал, че Хатхор ще унищожи човечеството и казал:
- Повикайте светкавични ладии, които да се носят като сянка.
Появили се бързите кораби и всевластния бог казал:
- Идете бързо в Елефантине и донесете много, много пиво.

Слугините приготвили пиво от хмел и Ра боядисал течността червена. Кървавочервеното пиво сложили в огромни съдове; седем хиляди амфори били напълнени с опияняващия нектар.

На другия ден в зори, когато Хатхор искала окончателно да унищожи хората, Ра казал:
- Ще спася хората от мъста на богинята!
Заповядал да наводнят с пиво земите около скривалищата на хората и когато богинята слязла долу, обагрена течност отразила лиццето й. Хатхор опитала течността, която й допаднала, и толкова се напила, че дори не познала хората. Помислила, че кръвта им обагрила повърхността на земята и водите.

Ето как Ра спасил смъртните от унищожение, оттогава насетне не искал и да чуваза неблагодарните създания.
- Сърцето ми се измори - казал той, - не искам повече да бъда между хората. Качил се в ладията си и тръгнал по светлите пътища на небето.

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov