Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Апр 24, 2009 5:34 am
Заглавие : Скоро у нас няма да има кой да лекува
|
|
|
Въпреки досегашните опити да се уредят със закон правата на пациентите, до момента страната ни не разполага с такава нормативна уредба.
Последният законопроект в тази сфера, предложен от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев, беше отхвърлен от парламентарната Комисия по здравеопазването на 9 април.
За да се постигне съгласие в управляващото мнозинство, законопроектът беше преработен като поправка в Закона за здравето.
Междувременно текстът беше критикуван заради съдържащите с в него противоречия.
Темата за правата и задълженията на пациентите остава на дневен ред.
Както и необходимостта от нормативна уредба.
Европейската харта на правата на пациентите е подписана от България през 2002 г., от което следва задължението на държавата да гарантира правото на достъп до медицинска помощ без дискриминация по финансов или друг признак, достъпа до иновативни методи на лечение и още 12 други права.
Health.bg потърси мнението на д-р Румен Христов, детски хирург във варненската МБАЛ „Св. Анна“, организационен секретар на регионалната колегия на Българския лекарски съюз във Варна.
Д-р Христов, как приемате идеята за законови гаранции срещу дискриминацията при получаването на медицинска помощ по финансов признак ?
В предложения от Антония Първанова законопроект се посочваше, че пациентът не може да бъде дискриминиран по отношение на финансовите си възможности, без това да е изяснено като тезис.
Едно от възможните тълкувания е, че човек, който не си плаща здравните вноски, трябва да получи същата медицинска помощ, както съвестните платци.
В този случай кой е дискриминиран?!
Какъв е разумният начин да се уредят нормативно задълженията на пациента?
Не е достатъчно да се посочи, че пациентът трябва да си плаща осигуровките и таксите за ползваните услуги, да се грижи за здравето си и да не го уврежда умишлено. (Тук може да се разбират и пороци като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, зависимости.)
В тези случаи уж лекарят не носи отговорност и може дори да откаже помощ.
Но какво става в действителност? Напиваш се като прасе, падаш и се натрошаваш на улицата. Пациентът има задължението да не допуска подобни ситуации, но пък аз като лекар имам задължение да го излекувам от последиците.
Законът не трябва да е пожелателен. Той няма да работи, ако не са предвидени санкции.
Нещата трябва да са обвързани.
Преди време се учудвах на японците, работещи във Варна, че задължително носят предпазни каски, дори посред лято. Казаха ми, че ако стане инцидент и пострадалият не е с каска, няма да му изплатят застраховката и ще трябва сам да си плати лечението.
Ето това е задължение с последици, което няма как да не спазваш.
Какъв ще е ефектът, ако се регламентира със закон достъпът на пациентите до високотехнологични методи на лечение?
Въпросът е в колко наши болници има такава техника.
Стъпвайки на това право, пациентът може да поиска да отиде в друга държава. Например във Великобритания, защото там се оперира с робот. Като се формулират правата, законодателят би следвало да се съобрази с финансовите възможности и на болниците, и на държавата.
Същото важи за осигуряването на второ мнение преди поставянето на окончателна диагноза.
Това не винаги е възможно – когато става въпрос за спешен случай посред нощ, откъде да се намери още един специалист, който да потвърди заключението?
Това са популистични уловчици.
Кои са най-важните неща, които трябва да се опишат в подобен закон?
Не си мислете, че хората в останалите европейски страни са много възпитани и затова живеят цивилизовано. Те просто имат строги правила и ако не ги спазват, биват санкционирани.
Освен това са наясно, че безплатен обяд няма, нито безплатно здравеопазване. Когато си редовен платец и даваш истински пари, ще се замислиш как да се отнасяш към здравето си. Ако си алкохолик и си вредиш, си наясно, че ще трябва да платиш от джоба си дадени медицински услуги.
Колкото до „безплатното”... Държавата признава, че цените, по които здравната каса ни плаща, са измислени, обаче на никого не му пука. Болниците са място, където да умират хора, за да не мрат по улиците.
Това е истината.
И положението на медиците става все по-лошо.
Затова от средата на 2008 г. досега 80 варненски лекари и медицински сестри са отишли зад граница.
Не ни останаха нито сестри, нито хирурзи, нито анестезиолози.
Не е далеч времето, когато няма да има кой да лекува българина.
Има ли нещо, което да е наред в здравеопазването?
Все още има хора, които искат да работят, да спасяват болните, но ставаме все по-малко.
Младите учат и масово заминават в чужбина. Почти не останаха ентусиасти, които да се блъскат в стената.
В един момент няма да можем да оперираме дори по спешност, защото няма да има кой да го направи.
Интервю на Юлия Георгиева
----------------------------------------------------------
health.bg
|
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Апр 24, 2009 5:38 am
Заглавие :
|
|
|
Докторе, не ти вярвам вече!
Всеки четвърти пациент има чувството, че лекарят му го излага на ненужен риск
Все повече се увеличават случаите, в които пациенти не вярват на преценката на лекуващия ги лекар. Снимка: блеклиберал.уърдпрес
Връзката лекар - пациент е крайъгълният камък на медицинската система – на никого не може да бъде оказана помощ, ако доктори и пациенти не се разбират помежду си. Но напоследък проучвания и споделени истории разкриват, че много от пациентите не вярват на лекарите.
Всеки четвърти пациент има чувството, че понякога неговият лекуващ лекар го излага на ненужен риск, според данни от проучване на Джонс Хопкинс, публикувано тази година в списание “Медисин”. Две скорошни изследвания показват, че от степента на доверие на пациентите към лекарите, силно зависи колко редовно вземат предписаните медикаменти.
Недоверието и враждебността между лекари и пациенти се проявяват по много начини. Книжарниците в момента са пълни с книги от типа “какво твоят лекар няма да ти каже”, обещаващи укривана досега информация за всичко - от загубата на тегло до сърдечните заболявания.
В интернет гъмжи от всякакви гневни коментари от пациенти. Наскоро в блога на в. “Ню Йорк Таймс” читател под прякора “Том” изрази тревогите на много хора относно докторите: “Аз, като пациент, казвам да спрете да се държите като че ли знаете всичко”. “Приемете го, така че ние, пациентите, да спрем да сме недоверчиви към вашите бързи и повърхностни диагнози.”
Лекарите казват, че не са изненадани. “Сблъсках се с това още в началото на практиката си – колко нещастни са пациентите и, откровено казано, колко лошо отношение има към тях”, казва д-р Сандийп Джохар, директор на програма за сърдечните заболявания в Еврейския медицински център в Лонг Айлънд и сътрудник на раздела за наука на “Ню Йорк Таймс”.
Той разказва за разговор, който е имал миналата седмица с пациент, прехвърлен в неговата болница. “Попитах го: “И така, защо си тук?”, а той отговори: “Нямам представа. Те просто ме прехвърлиха.” Никой не разговаря с пациентите, продължава д-р Джохар. Всички са така забързани. Не смятам, че докторите са лоши хора – просто работят в грохнала система.”
Причините за цялото това объркване са множество. Докторите, които са изправени пред понижено заплащане и по-високи разходи, имат само по няколко минути за преглед на всеки пациент. Новините за медицински грешки и влиянието на индустрията с лекарства повишават недоверието на пациентите. А увеличаването на броя на медицинските сайтове и рекламите за доставки на лекарства по домовете, научават пациентите сами да търсят отговори на медицинските проблеми, което ги прави скептични и любознателни.
“Лекарите бяха единственият източник на информация за медицински проблеми и за това какво трябва да се прави в такива случаи, но сега е лесно да получиш ясна информация, казва д-р Робърт Ламбъртс, специалист по вътрешни болести със свой медицински блог в Огъста, Джорджия.
Когато пациентите идват предубедени за това какво се очаква от нас, те предизвикват хаос, тъй като не слушат. Давам всичко по силите си, за да им обясня защо правя това, което правя, но някои хора не се задоволяват, докато не направим това, което искат те.”
Според други проблемът се корени в порочната система на обучение, която отчуждава медиците от света, в който пациентите живеят.
“Докато получиш необходимото образование, вече имаш усещането, че си се отдалечил много от хората, на които всъщност трябва да оказваш помощ”, казва д-р Паулин Чен, отскоро хирург по чернодробни трансплантации в Калифорнийския университет, Лос Анджелис и авторка на “Последният изпит: размисли на хирурга за смъртността”. Ние вече дори не говорим на един и същ език.”
Доктор Дейвид Нюман, лекар в спешното отделение на болничен център “Свети Лука” в Манхатън казва, че има разминаване между начина, по който лекарите и пациентите възприемат медицината. Лекарите са обучени да диагностицират болестите и да ги лекуват, каза той, докато “за пациентите е важно да им съчувстват, да ги изслушват и да се чувстват добре.”
Според д-р Нюман, автор на книгата “Сянката на Хипократ: тайни от дома на медицината”, изследванията на ефекта “плацебо” показват, че Хипократ е бил прав, когато е твърдял, че вярата в лекарите може да помогне в лечението. “Всяко състояние предизвиква нещастие и страдание, когато липсва източник на грижа, на когото можеш да вярваш”, казва д-р Нюман.
Но според тези лекари ситуацията не е безнадеждна. Пациентите, които нямат доверие на своя лекар, трябва да потърсят нов, но те могат и да подобрят съществуващите взаимоотношения като бъдат по-отворени и комуникативни.
Посетете лекаря си с написани на лист въпроси, така че да не забравите да го попитате, всичко което е важно за вас. Ако лекарят започне да бърза да излезе, спрете го с думите: “Докторе, аз имам още въпроси.” Пациентите, които споделят откровено чувствата и страховете си със своите лекари, често получават в замяна същата доза откритост.
“Всички ние, пациенти и лекари, в крайна сметка искаме едно и също нещо, казва д-р Чен. Но все още съществува усещането, че сме изправени един срещу друг и че не работим заедно. Това е трагедия.”
-------------------------------------------------------------------------------
По в. Ню Йорк таймс
e-vestnik |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Пет Апр 24, 2009 10:17 am
Заглавие :
|
|
|
Абсолютно вярно е всичко това, за съжаление. Затова и сега - в 21 век, все повече хора се обръщат към т.н. "алтернативна медицина", търсят собствено ограмотяване за проблема си в интернет, по форуми, от медицинска и друга литература. Аз, например, никога не съм била на мнението, че трябва да се правя на доктор. Все пак разделението на труда е измислено отдавна и утвърдено като по-добрата практика. Но никой не те пита. Като ти дойде до главата, почваш да търсиш, да четеш, да се опитваш сам да стигаш до някакви заключения. Смело мога да потвърдя, че ако не беше така, то на мъжът ми крака щеше да е ампутиран още преди 3 години. Докторите така препоръчваха. Слава богу, че не се поддадохме на медицинския им авторитет, а продължихме да се борим. Така срещнахме и нашите домакини тук, които изиграха не малка роля за благополучния развой на събитията /няма да ги хваля повече, че ще излезе като подмазване /. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Апр 25, 2009 11:00 am
Заглавие :
|
|
|
А у нас - според в.Труд:
Има опасност на 13 юли т. г. три-четвърти от българите да остант без личен лекар. Причината е, че до заветната дата всички джипита у нас трябва да са придобили специалност обща медицина и само по този начин могат да продължат да практикуват и да работят със здравната каса.
Към момента обаче само 23 % от семейните лекари са със специалност обща медицина, съобщи д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Организацията е инициирала промени в Закона за лечебните заведения, с които срокът за получаването на специалността да се удължи с още 6 години. Здравната комисия гласува промените на първо четене в четвъртък. Ако обаче парламентът не подкрепи важната поправка до края на мандата си, може да се стигне до невероятен хаос, обясни д-р Киров. Той обясни, че джипитата, които не отговарят на изискванията на закона, ще могат да работят само под надзора на свой квалифициран колега. Но въпросът е дали последните ще се съгласят да приемат пациентите и на друго джипи и да се затрупат с по 5000 души.
За Бога, братя, не се разболявайте! |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Съб Апр 25, 2009 6:13 pm
Заглавие :
|
|
|
Ама то и сега няма кой ... Докторите вместо да лекуват .... разболяват или поне моя опит е такъв ! |
|
_________________ |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Апр 26, 2009 4:01 pm
Заглавие :
|
|
|
Най-добре се справям със заболяванията си като разчитам на ... себе си.
Така е още от самото начало на демокрацията, не че не беше и по таталитаризма, ама тогава ограниченията бяха просто ... тотални.
Та ... хитрувах, де ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|