ИМАТ ЛИ ЖИВОТНИТЕ ДУША ... !!!

Пуснато на: Чет Юли 09, 2009 10:38 pm Заглавие :

отново тъжни картини-понякога се чудя как хората можем да бъдем толкова лоши към тези мили същества.вчера тъкмо това коментирахме с един познат,че има хора които мразят животните и ми е много чудно как за пред хората се мъчат да убедят себе си че обичат децата си/то според мен е равносилно да обичаш животинките и хората,но ако не обичаш и двете еднакво си голям егоист който обича единственно и ссамо себе си/

здравейте мили хора,

за пръв път пиша във форума.

Искам да благодаря на Маг Селена за прекрасната тема. Много често съм си задавала въпроси относно това дали животните имат душа и преглеждайки темата намерих доста отговори. Много обичам животните.
Като малка винаги съм искала да имам животинче, но майка ми никога не ми е разрешавала. Просто тя изпитва ужас от каквито и да било четириноги. Така, че останах само с желанието ми да си имам "другарче". Бях решила ,че един ден, когато съм самостоятелна ще си взема животинче и ще му дам много от моята любов. И така стана- преди 4 години си взех котарак. В началото беше много страхлив и се криеше от мен, както и от всички. Излизаше само вечер, за да разучава новото място. Много ми беше мъчно, защото исках да го гушкам и да го галя, но той все се криеше. Даже по едно време се бях травмирала, че никога няма да се привърже към мен. Една привечер го хванах и го сложих в скута си, а той милия се беше успокоил и заспа в мен. Беше толкова мило. Много ми стана драго на сърцето.
Малко по малко той свикна с мен и идваше да се гушка все по- често. В началото беше див, но след това улегна. Страшно много се привърза към мен и винаги, когато се връщах от работа той идваше и лягаше в скута ми, почваше да мърка и да ми се гали. Единствено при мен се гушкаше.
Направи ми впечатление, че дори да сменяхме квартирата си, той се чувстваше добре, щом аз съм там.
Е... сега ми е зверски мъчно, защото няколко месеца след като забременях и дадох котарака си на едно момиче да го гледа. Раздялата ми с него беше ужасна. То беше рев, то беше чудо... Все едно отнеха нещо от мен. Може би сгреших като оставих друг човек да се грижи за моя котак. Но вече не мога да върна времето назад и да го променя.
Искам само да кажа, че животните са едни прекрасни създания и изпитват чувства и то много дълбоки.
По този повод искам да споделя, че моя котарак винаги усещаше когато съм тъжна и когато съм весела, когато съм нервна и когато съм спокойна.
Преди 3 години, когато почина баба ми бях просто съкрушена. Трябваха ми няколко месеца, за да се съвзема. Точно когато ми беше най- тежно моя четириног приятел идваше при мен и ме галеше с лапичка по лицето....
Така, че... животните имат и разум и чувства... Това са моите изводи.

Пуснато на: Пон Юли 13, 2009 10:09 am Заглавие :

Е, защо си го дала на друг човек? Сигурно са ти наговорили глупости за това как не може бременна жена и котка и ти си повярвала.

Пуснато на: Пон Юли 13, 2009 4:24 pm Заглавие :

Не бих постъпила по този начин ... Confused

Пуснато на: Пон Юли 13, 2009 5:18 pm Заглавие :

penka, много мислих преди да дадем котарака и стигнах до заключението, че това беше по- добрия вариант. Може би постъпих доста егоистично. Не, че искам да се оправдавам, но той беше свикнал да спи при нас, така че след евентуалното раждане на детето варианта да е в спалнята отпадаше.
Майка ми живее при нас, защото на стари години решиха да я преместят в София да работи, така че майчето живее в детската стая за момента. Тя не може да понася животни, така че варианта котарака да е при нея отпада. Кухнята и хола са ни на едно, така че не може да го оставя и в хола, защото той се катери навсякъде и съответно нищо бебешко не можеше да държа в това помещение- това са шишенца и други бебешки пособия. Ако поне кухнята ни беше отделна нямаше да се замисля да дадем котарака. Единствения вариант беше той да пребивава в коридора и банята, което щеше да е голяма мъка както за мен, така и за него. И въпреки всичко в мен сега се прокрадва съмнение, че съм постъпила правилно.. Sad

Маг Селена, колкото повече размишлявам, толкова повече се убеждавам, че съм сгрешила в това, което съм направила. За съжаление не мога да върна времето назад. Само мога да се надявам моето котаче да е добре и да се адаптира бързо.

Пуснато на: Сря Юли 15, 2009 7:26 pm Заглавие :

Папагал играе и си подсвирква

Пуснато на: Чет Юли 23, 2009 8:42 pm Заглавие :

Първи урок по плуване на бебе тюлен

Пуснато на: Пет Юли 24, 2009 11:10 am Заглавие :

Боже, колко са сладки!

Те са по-любвеобилни и внимателни от хората към всичко заобикалящо ги!

Как да не ги обичаш ми кажи сега?! Very Happy

- човек и животно ... сами си направете заключенията ...

Пуснато на: Сря Авг 12, 2009 6:44 pm Заглавие :

А какво ще кажете за тази тук ТОЛКОВА МИЛА СЦЕНА ...

А за ТАЗИ ...

Пуснато на: Пет Авг 14, 2009 10:39 am Заглавие :

Вижте нещичко за това сладко ФИТНЕС-КУЧЕ

А какво ще кажете за този КОТАРАК-ХИТРЕЦ

А пък ние си имаме малко щуро коте-умниче ... мммммм ... Изглежда ей така ...

... досущ като него е! Laughing

Породата им се казва "златен тигрец"! Smile

Пуснато на: Пон Сеп 21, 2009 9:54 pm Заглавие :

Драматична котка

Пуснато на: Вто Сеп 22, 2009 10:40 am Заглавие :

Та то тези звуци направо са си ужасяващи, да не казвнам убийствени ... Confused

За това, че са убийствени просто можем да съдим по изражението на горката котката ... Sad

Само ние хората позволяваме, че дори си го търсим със свещ, как да ни унищожават или как да се самоунищожаваме!

А котките са много деликатни животни и по принцип са пазители!

Питомните са пазители на дома, на къщата, а дивите на територията си.

Това са животни, които се хранят с отрицателна енергия, което не означава обаче с деструктивна (като казвам отрицателна това значи ИН), но на звуци от подобен род реагират много разтревожени, защото те просто означават смърт. Confused

Пуснато на: Нед Окт 11, 2009 4:07 pm Заглавие :

Историята на лъва Крисчън.....

Здравейте всички! Аз искам да разкажа една истинска история за един лъв. Предварително се извинявам за недобрия ми превод от английски.
Действието се развива в края на 60-те години, когато двама австралийци, живеещи в Лондон решават да си вземат малко лъвче. То е пето поколение лъвче, родено в плен. Родителите му са от Лондонския зоопарк. Та двамата приятели вземат лъвчето и започват да си го гледат в къщи в Лондон. Водят го навсякъде със себе си, грижат се за него и така нататък. След едно известно време обаче то пораства много и те виждат, че вече е много трудно да се справят и да го гледат в Лондон. Тогава двамата приятели решават да го върнат обратно в дивата природа. За целта се свързват с човек от Наироби, Кения, който има резерват за лъвове. Там той ги дехуманизира и им помага да се адаптират отново в дивата природа. Всъщност той играе ролата на мост между питомното и дивото.
Двамата приятели завеждат Крисчън в Кения и го оставят там. След една година решават да отидат и да го видят. Човека от резервата, който се грижи за лъвовете ги е предупредил, че Крисчън вече си е напълно див и независим, на това отгоре е станал водач на прайда и че няма да ги познае. Независимо от това, те отиват. Вижте част от историята в това клипче и вижте Крисчън как ги посреща в Кения.
Очаквам вашите коментари. Ако искате бих качила още клипчета от тази история.

http://www.youtube.com/watch?v=5MBj8ayZq0I

Пуснато на: Нед Окт 11, 2009 10:17 pm Заглавие :

Какво мога да коментирам ...?!

В такива случаи и ситуации от очите ми винаги потичат сълзи от радост и умиление.

Пред такава Любов - над всичко и всички - нормален човек би могъл да реагира само по този начин.

С радостна усмивка и радостни сълзи в очите ... Rolling Eyes

Давай клипчетата ... голямата Любов не бива да се крие по никакъв повод. Нея всеки трябва да я вижда, да я съзерцава и наблюдава, защото няма по-велико нещо в Космоса.

Пуснато на: Пон Окт 12, 2009 1:12 pm Заглавие :

Страхотен филм! Изгледах го с огромно удоволствие. Сигурна съм, че любовта е универсалният език, който ни е даден, за да бъдем в хармония и връзка с природата и всичко, което ни заобикаля. Виждам, че и лъвът, и хората, общуват помежду си на този език. Преводач, явно, не им е нужен.