Деца и Ценности, Брак, Семейство, Възпитание

Пуснато на: Чет Окт 29, 2009 6:51 pm Заглавие :

Децата сами си избират родителите, та знаят на какви серсеми ще попаднат. Laughing

Това първо!

Второто е, че ако сте "бракувани' или сте гаджета, то образувате единно енергийно образувание. Та "заглеждането по чуждо" води до изтичане НЕ само на прегрешилия, но и на другия партньор.

Има глупави правила, но това,според мен, изобщо не е такова!

Аз съм твърдо да сме си верни с избрания човек.Пъкq ако нещата не са такива, каквито сме си ги мислили - разделяме се и всеки си търси по-подходящ партньор.

Но това изясняване трябва да стане преди брака и още повече - преди забременяването.

Пуснато на: Чет Окт 29, 2009 8:31 pm Заглавие :

Напълно си прав, Ауди! Smile

Изцяло съм на твоето мнение.

Но ... колко са останалите?! И дали и те споделят нашето мнението - изцяло ... Sad

Ще ми бъде любопитно да прочета или ... видя.

Защото през целият си живот и практика съм срещала (а всъщшност дали съм ги срещала!) само няколко подобни семейства - както им казват от щастливите. Събират се само на едната ми ръка! Cool

Мъчително е да живееш сред лицемерието на родители, които симулират обич, любов и ... вярност.

Мъчително е да живееш и с партньор, който поддържа извънбрачна или извънбрачни връзки. Изтичането на енергията от компактността на партньорската единица като цялост е равносилна на убийство или самоубийство.

Убийство за изневеряващия, самоубийство за потърпевшия.

Но нека да видим какво ще кажат останалите ... Sad

Пуснато на: Пет Окт 30, 2009 12:26 am Заглавие :

Според мен такъв тип поведение попада в калъпа "така трябва", за който вече говорих. На хората се втълпява, че трябва да подсигуряват материалните неща около децата си, защото така е редно. А гузната им родителска съвест се притъпява с друго втълпяване - че не е чак толкова важно колко време са прекарали с децата си, нали са им подсигурили онова по-важното, материалното... Ето от такива идиотски втъплявания трябва да се освободи семейството!

Пуснато на: Пет Окт 30, 2009 8:09 pm Заглавие :

M-м-м... Това как да го разбирам? Rolling Eyes

1, Щом се обичаме, можем свободно да хойкаме с други. Това няма да нарани партньора ни.
2. Когато се обичаме и си имаме доверие, даваме свобода на партньора. А той не хойка.

Е, кое от двете е?

Пуснато на: Пет Окт 30, 2009 9:30 pm Заглавие :

Второто

Когато двама души живеят в любов, те са си взаимно достатъчни. А когато липсва принуда в отношенията им и се чувстват свободни, успяват да опазят любовта си. И така, няма изневери Smile

Но тук трябва много да се внимава! Като говоря за любов, нямам в предвид онова краткотрайното буйно увлечение, дето замъглява разсъдъка, подкосява краката, и вдъхновява поетите. На това му се казва страст, и си е чисто и просто кълбо от емоции, дето психически изхабяват човека.

Имам в предвид чиста, искрена, благородна любов. Онази, в която не влизаш като нуждаещ се индивид, който търси само задоволяване на личнити си потребности. Онази, в която изпитваш най-голяма радост от това да даваш, и даденото от теб да бъде прието. И само като си помислиш за човека до теб, ти изгрява слънце в душата Very Happy

Пуснато на: Съб Окт 31, 2009 9:16 am Заглавие :

Погледни книгата на Антон Глогов " Учението на Богомилите" , има я в Спиралата.нет. За мен Богомилското учение е впечатляваща философия като възприятие на света и начин на живот. Препоръчвам да я прочетете и ще разберете защо се смята, че Богомилското учение е подготвило появата на Ренесанса в Европа.

Пуснато на: Съб Окт 31, 2009 12:57 pm Заглавие :

Любов може да даде всеки на детето, който е преизпълнен с нея няма значение дали това ще е родната му майка, баща, баба, дядо и т.н.

Зад подобни красиви фрази винаги се крият твърде пагубни намерения - скрити дълбоко в подсъзнателните и неосъзнати глъбини на човешката психика.

Болшинството от майките на скрито, подсъзнателно ниво влагат в кармичната програма на децата си жестоко поле за тяхното унищожение (както и тяхното поколение следователно!) - без да го съзнават.

Можете да прочетете за това ето ТУК
ТУК и ТУК

Така, че поне в 80% аз съм съгласна с отглеждането, възпитаването и включително посвещаването на подрастващите деца в духовните науки в община.

Пуснато на: Вто Ное 03, 2009 12:44 am Заглавие :

Идеята наистина доста прилича на изказаната от Ошо - мъжът и жената са свободни да се разделят щом не се обичат повече, благото на децата е подсигурено от общинарията. Да, ама тази общинария е съвкупност от всички възрастни в селището. Тоест, качеството на грижата за децата ще зависи от колективното ниво на възрастните й членове. И за да сработи системата, тези възрастни трябва да са настроени да мислят за общото благо, а не по системата "всеки за себе си".

Мисля, че точно това ме порази така неприятно като гледах клипа - представих си как биха се реализирали тези идеи в съвременното ни общество. От най-ранно детство родителите си дават децата по разни заведения за общи грижи (ясли, градини, училища), където децата могат да станат лесна плячка на злонамерени рептилски лакеи, дето ги обсипват с лъжи и им замъгляват съзнанието. Или още по-лошо - изведнъж мъжът и жената решават да си захвърлят децата изцяло на грижите на обществото, че да са по-свободни. "Обществото" (разбирай - институциите) ги слага в някакъв дериват на "Дом майка и дете" и тежко и горко на тея деца, защото докато всеки гледа личния си интерес, за тях никой няма да полага грижи!

Та да обобщя: за да работи системата с "общинарното" отглеждане на децата, трябва първо да имаме общество, което представлява съвкупност от мислещи, осъзнати и отговорни индивиди.

Пуснато на: Вто Ное 03, 2009 1:06 am Заглавие :

А на маг Селена искам за пореден път сърдечно да благодаря относно препратките към статиите за кармичната програма за унищожение. Ако една майка е прекалено привързана към детето си, тя не само поема неговата карма на гърба си, като така пречи на своето и на неговото развитие. Тя също така си втълпява, че никой не може да обича детето й като нея, и втълпява тея глупости и в неговата глава. В резултат се получават осакатени социално индивиди които или не могат да се отлепят от полата на майка си, или изпитват подсъзнателно чувство за вина когато си позволят да обичат или да бъдат обичани от някой друг, защото видиш ли, това е незачитане на майката.

Като прочетох статиите за първи път, онемях. Като ги препрочетох няколко пъти, разбрах защо. Ами аз това съм го преживяла. Свекъра и свекървата ми са страхотни хора, много топло и сърдечно ме приеха още отначало. Като отидем при тях, и като грейнат едни широки усмивки... "децата си дойдоха" Smile

Толкова се зарадвах, че няма да съм поредния виц снаха-свекърва... И като се обадих на майка си да споделя радостта от това че са ме приели така добре, и като се нацупи тая ми ти жена... да съм знаела, че от нея никой не може да ме обича повече, никой няма да се грижи за мен както тя го е правила... лелеееееееее, това пък откъде дойде Shocked

Пък да знаете само как ме ревнуваше от баща ми като се разведоха... Не е за разправяне Confused

С времето разбрах - такова "вкопчващо се" отношение е плод на дълбока лична несигурност и пълен емоционален хаос. Ама мисля, че поизгладихме нещата - майка ми вече е наясно, че разбира се, я обичам. Но обичам и сестра си, и мъжа си, и свекървата, и свекъра, и баща си, и още много други хора. И това по никакъв начин не отнема от обичта ми към нея. Някак трудно, но разбира и аз много се гордея с нея Cool

Та благодаря ви още веднъж за отворилата ми се възможност да осъзная подсъзнателно закодираната в мен програма за обсебване. Моите деца някой ден, и те ще са ви благодарни Smile

Регистриран на: 03 Ное 2009 Мнения: 5

Много хубава тема, за съжаление доста често я има тази погубваща и обсебваща "обич" към съпруг, съпруга и дете.Най-страшно е когато човек се вкопчи в детето си , а даже в много случаи и се натяква: колко ти дадох, колко се жертвах заради теб.Нима децата са имали избор ,когато са създадени?

Пуснато на: Чет Ное 05, 2009 7:16 pm Заглавие :

Здравейте, Диела!

Ще Ви отговоря: да, децата са направили своя избор още в онзи момент, когато техните родители вече са били влюбени, а при тяхното съвъкупление вече са заели изходната позиция за предстоящата им реинкарнация/прераждане.

Така, че те не само са знаели какво им предстои с тези родители, но съвсем съзнателно - макар и на друго равнище, на друго ниво или измерение - са избрали точно тях, точно семейството, което са създали те.

Отделен е въпросът относно деградацията на семейството като отделна социална единица, отделен е и въпросът за личното осъзнаване на родителите, че те първо са духовни същества, и едва после - човеци и ... родители.

Регистриран на: 03 Ное 2009 Мнения: 5

Не мога да намеря отговор на въпроса защо има малко истински щастливи семейства в България. Жалко и болно е Може би съм романтичка, но вярвам в семейството и домашния уют , подкрепата и хармонията и удовлетвореноста , които може то даде на хората...

Пуснато на: Пет Ное 06, 2009 1:18 pm Заглавие :

Аз също.

Но в това няма никаква романтика, по-скоро има ангажираща отговорност. Confused

А туй определено не е романтично! Sad

Романтиката в този случай вече идва от самите вътрешни процеси на личната отговорност.

Регистриран на: 03 Ное 2009 Мнения: 5

Определено сте права Селена за отговорността.Човек трябда да е отговерен не само в работата си , а към всичко, дори и към себе си и не мисля ,че отговорноста тежи(поне на мен не)и именно тя се оказва важен фактор за постигане на хармония

Пуснато на: Пет Ное 06, 2009 2:19 pm Заглавие :

Някъде бях чела ,че не винаги избираме родителите си .Това зависи от степента на духовното ни израстване и натрупания опит на душата.
Ако душата е млада и все още неопитна за неиното прераждане (място,култура,семейство и т.н.) се грижат Повелителите на Кармата.

От едно неправилно разбиране за романтика и любов ... винаги страдат децата!

Има малко щастливи семейства защото наближава 2012 ,а ние изоставаме в ученето на уроците си и непрекъснато се отклоняваме от пътя ,които трябва да извървим.Поне така си мисля ...

Обсебващата "обич" според мен е липса на такава .Човек като се вкопчи в някои да го "обича" той компенсира липсата на любов в него самия.