Да се надявам ли?

Здравейте, казвам се Емилия Иванова Павлова -20.03.1973 и съм бъдеща мама, бременна почти в 9 месец. Но с таткото Велко Юлиев Бисеров 23.01.1975 нещата тотално се объркаха, а бебка трябва да се появи вече. Има замесена и друга жена. Въпросът ми е имали шанс да се съберем отново? Наистина вече губя надежда.

Пуснато на: Пон Окт 05, 2009 12:33 pm Заглавие :

Здравейте, eymili!

Ако проявите търпение до края на пролетта най-късно, съпругът Ви ще изостави въпросната натрапница, която най-вероятно е прибягнала до съвсем нечестни методи за да го прелъсти.

Концентрирайте вниманието си към бебчето и не позволявайте страданието да съкруши сърцето и душата Ви.

Събитията изцяло ще се развият във Ваша полза!

Радвайте се на живота във Вас и извън Вас, вибрирайте на честотите на Любовта и в него и тихичко, и кротичко наблюдавайте как ще се развият само нещата ...

Пуснато на: Вто Окт 06, 2009 10:32 am Заглавие :

Благодаря Ви, маг Селена!
Усмихнахте ме Smile

Желая Ви мноооого здраве и усмивки и за Вас Smile

Пуснато на: Пет Ное 27, 2009 3:35 pm Заглавие :

Селена, сега вече разбрах какво имахте предвид с думите"..не позволявайте страданието да съкруши сърцето и душата Ви. "
Трудно е, много е трудно да се съхраня в ситуацията в която се намирам.
Най-хубавото нещо в момента е дъщеричката ми /кръстих я Божидара/ и се опитвам да се крепя заради нея - длъжна съм.
Пак благодаря за куража който ми давате!

Пуснато на: Пет Ное 27, 2009 4:02 pm Заглавие :

Честито, eymili! Да ти е живо и здраво момиченцето Very Happy

Искрените ми поздравления за силата и смелостта, с които посрещаш трудната ситуация, в която се намираш! Мисля, че малката Божидара след време много ще се гордее с теб.

Не се тревожи. Изпитанията понякога са тежки, но не траят вечно. И това ще мине! И ще ти е по-леко, докато имаш... това:

Пуснато на: Пет Ное 27, 2009 5:06 pm Заглавие :

Благодаря ти Valia! Ще ми се Божидара да няма детството, което аз съм имала и ще се опитам да направя всичко възможно. Искам тя просто да ме обича. Не зная до колко съм силна и смела, но зная че съм сама с бебето и няма дори на чие рамо да поплача.

Пуснато на: Пет Ное 27, 2009 5:27 pm Заглавие :

Здравей и от мен ,

Сигурно ти е трудно и когато някои ти каже "Спокойно ,всичко ще се оправи!" ти изглежда абсурдно,та тя самата ситуация е такава!

Нямам идея как се чувства сама жена с дете на ръце ! Мога само да гадая,но разбери ... мъж,които изоставя жена си с детенце и то НЕГОВОТО ДЕТЕ ,просто не заслужава и минута,секунда даже от времето ти !

Пожелавам ти от цялото си сърце по-бързо да се съвземеш и да си стъпиш на краката .Просто бъди силна ! Има за кого ... Wink

Пуснато на: Съб Ное 28, 2009 9:45 am Заглавие :

Да малката Божи дар/а/ заслужава мама да бъде силна Didi и благодарение на нея имам прична да се усмихвам. Баща и може би не я заслужава /та той дори не я припозна за свое дете, защото нямаме брак!/, но искам за нея най-доброто - искам да бъде обичана и желана /а когато я заченах беше!!!/, искам да има щастливо детство /без значение какво ще ми косва това на мен/. Не искам да расте с мисълта, че не е обичана и че е бреме за някой. Това ми тежи.
Благодаря за куража и за добрата дума Didi. Сигурно има и светлина в края на тунела, но трябва да го извървя...