Въпрос за разсъждение

Здравейте!
Понеже тук е секцията за семейство и хайде да кажем партнъорство и любовни взаимоотношения аз искам да подхвърля тук нещо за размишляване. Понеже това са най-сложните взаимоотношения и преди сме ги коментирали много, аз бих искала да дам един пример и да разсъждаваме как би трябвало да се реагира в такъв момент.
Да вземем например когато един човек, било то мъж или жена е семеен(семейна) или обвързан (а). Животът е една върволица, непрекъснато се развива, променя, случва се някой да се влюби във въпросния обвързан (а) човек. Може да го обикне и тук вече се създава една много сложна ситуация. Как бихте постъпили, ако вие сте въпросния обвързан човек и във вас са се влюбили, а вие очевидно не искате да развалята връзката си. А как бихте постъпили ако вие сте този човек, който се е влюбил в обвързан?
Би могло да започне авантюра, от която могат да бъдат преобърнати няколко човешки живота, а може би не.
Другия вариант е, този човек, обвързания да спре всякакви комуникации с човека, който се е влюбил в него, да го забрави и въобще да прекрати всякаква връзка само заради това. В повечето случаи, близки и приятели точно това съветват обвързания или човека, който се е влюбил в обвързан. Но дали това е най-добрия вариант? Очаквам вашите коментари,а после ще ви кажа аз какво мисля.

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 5:56 pm Заглавие :

Не съм влизала във форума от повече от седмица, та имам да наваксвам доста. Много материал е изписан Smile

Сега по темата.

abv, много интересна житейска ситуация; много въпроси, на които ще отговоря от моята гледна точка.
Човек не трябва да казва, че никога няма да се случи нещо в живота му, но е факт, че от всеки човек зависи как ще постъпи. Нищо не може да се случи ако човек сам не го пожелае.
1) и на мен ми се е случвало да харесвам обвързани мъже, които изпитват симпатии към мен, но първата мисъл, която ми идва на ум е: " Коя съм аз, че да заставам между двама човека". Гледам да се поставя на мястото на съпругата или приятелката на съответния човек и си казвам : " Няма да нараня тази жена като направя нещо, което лично мен би ме наранило ".. И до тук се приключва.
Отбягвам да флиртувам или да задълбочавам контакти с ангажирани хора.
Тъй като съм омъжена, отбягвам флиртове и закачки с каквито и да било мъже- ангажирани или неангажирани. Просто за мен е много пошло да се свалям с някой мъж, а след това да се прибера при съпруга си и да легна до него.

2) Както споделих, аз съм омъжена жена.
Преди да се омъжа ми се беше случило един мъж да се влюби в мен. Да, но аз бях направила своя избор, а той е- моя съпруг. Знаех, че искам да прекарам живота си с него.
Много гадно се чувствам, когато трябва да нараня чувствата на някой, но в тази ситуация нямаше друг изход. Просто не исках, а и морално не можех да отговоря на любовта на другия мъж. Обясних му, че обичам друг човек и искам да създам с него семейство.
Не исках да поддържам никаква комуникация с влюбения в мен мъж, защото по този начин той нямаше да може да се отърси от мен и да продължи напред. Преди да преустановим комуникацията си му казах ясно и точно, че не може и не трябва да се надява на нищо от моя страна. За влюбения мъж такова нещо като приятелство няма, така че отхвърлих и възможността за приятелство. Просто исках този човек да се осъзнае, да охладнеят чувствата му към мен, а това можеше да стане само ако не общуваме, защото общувайки, това ще поддържа искрата. А колко малко му трябва на един влюбен човек да се обнадежди.
Та спрях общуването си с него. Той обаче постоянно ми пращаше мейли, съобщения и тн, на които не отговарях.
Преди повече от година ми звънна посред нощите. Направо изтръпнах. Беше около 12часа и тъкмо бяхме задрямали със съпруга ми. По телефона мъжа започна да ми обяснява как ме обича, как не може без мен и тн. Аз му казах, че съм омъжена вече и че няма никакъв шанс да сме заедно. Съпругът ми много се подразни и докато се изясним беше доста тежко.
И така, казах на влюбения мъж да престане да ме търси и да ме забрави; да продължи напред. Беше поспрял за известно време, но отскоро пак ми пуска някакви съобщения, на които не отговарям.

Та извода е, ако не искаш да ти се случи нещо, за което после ще се каеш и ще съжаляваш, отбягвай да попадаш в ситуации, в които можеш да бъдеш изкушен.

Омъжена съм от 3 години. Със съпруга ми бяхме заедно 1 година преди да се оженим. До ден днешен, аз никога не съм му изневерявала с друг мъж. Не искам да се заричам, но не смятам и да му изневерявам. Това е против моите разбирания и ценности.

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 6:28 pm Заглавие :

Здравей abv!

Всъщност сега бях разпределила това време за съвсем други задължения, но при положение че съм била в подобна сложна ситуация и от едната, и от другата страна, не мога да се въздържа да не взема отношение.

Преди години, когато бях по-млада, и явно и по-глупава, се забърках за кратко с женен мъж. През цялото време знаех, че не е редно, но си успокоявах съвестта с мисълта, че в крайна сметка той е обвързания и при положение, че той самия е достатъчно безотговорен да причини подобно нещо на съпругата си, защо трябва аз да се чувствам виновна и да му бера кахъра... Не изтраях повече от 2-3 срещи. Върха беше, когато той реши да ме запознае със жена си, която си мислеше, че аз съм просто приятелка, и новородения им син. Веднага след тази среща прекъснах всякакви отношения с него и май още не съм си простила, че от глупост и безотговорност и причиних такова нещо на тази жена. Защото истината рано или късно излиза наяве и от тези неща много боли.

Но кармата си знае работата. Няколко години по-късно, голямата ми любов, с която бяхме заедно 2 години, сключи брак по сметка. И тъй като въпреки това и двамата не можехме да си представим живота един без друг, продължихме да се виждаме. След няколко месеца реших да сложа край на тази мъчителна агония, въпреки клетвите му за вечна любов и обещанията, че този брак е сключен само за да може той да постигне определена цел и като минело необходимото време, щял да се разведе и да се ожени за мен. Дрън дрън. Факт беше, че трима човека страдаха от тази ситуация. Защото за разлика от него, жена му го беше взела по любов, с желание да му помогне в трудната ситуация без дори и да подозира, че той е обвързан с друга! Освен това, оттогава започна да ме мъчи мисълта, че дори и ако е вярно, че обича само мен, как бих могла аз да обичам човек, който е способен по такъв начин да изработи друга жена. Та затова сложих край на любовния триъгълник, отказвайки се от голямата си любов, и до ден днешен не съжалявам, макар че болката беше толкова голяма, че години след това не бях в състояние да имам нормална връзка с мъж.

Всъщност, има едно нещо, за което съжалявам, и то е, че не намерих сили да се разделя с него още в същия момент, в който ми заяви, че след 1 седмица ще сключи брак с друга жена, което естествено ми падна като гръм от ясно небе...

Та сега конкретно по твоя въпрос. Когато се влюбим, ни се замъгляват и разконцентрират всички сетива и имаме чувството, че нищо не може да застане между нас и обекта на "любовта" ни (особено ако знаем, че чувствата са споделени), даже и законната му половинка. Успокояваме се с мисли от рода на "той за да е с мен, значи нещо в брака/партньорството му куца, за което аз нямам вина", потъваме в мечти колко ще е хубаво, когато той най-после се разведе и двамата сме най-после "официално" заедно и не искаме и да мислим за последствията. (Говоря само от името на жените, защото не знам точно как протичат тея процеси в мъжката глава и сърце Wink

) А последствия има.

Те произлизат от факта, че когато "нововлюбения" човек е сключил брак или е започнал връзка с някого, той е поел известни отговорности и задължения спрямо другия. Ако от тази връзка има и деца, нещата стават още по-сложни. Абе всъщност, за човек поне малко развит духовно, в целите тея заплетени ситуации няма нищо сложно и отговора на всички въпроси относно "активирането" на един любовен триъгълник винаги лежи пред нас като на тепсия. Защо ли?

Ами защото има едно житейско правило, което казва, че когато трябва да избираш между няколко възможности, трябва да избереш тази, която служи на всеобщото благо. Т.е., колкото повече хора биха страдали от твоето решение, толкова по-неподходящо е то, дори и да те направи най-щастливия човек в света. Е, в крайна сметка ние сме свободни да взимаме каквито си искаме решения, дори и най-егоистичните, но не трябва да забравяме, че трябва да сме готови след това и да си понесем последствията.

И друга една максима има: не причинявай на друг това, което не искаш един ден да ти причинят на теб.

Според мен никога не си залужава да разклатиш едно семейство заради едната авантюра. Е, ако става въпрос за истински чувства, нещата стоят малко по друг начин, но и там е ясно: ако обичаш истински, би трябвало да си способен и да чакаш докато любимия ти, или ти самата, си изпълните задълженията спрямо половинките ви и сте способни да тръгнете по общ път. Това е мноооого трудно и иска адски много самодисциплина и самоовладяване и много малко хора го могат. Затова и подобни ситуации са толкова трудни за разрешение. Защото на теория нещата най-често са ясни, ама на практика, като те обземат любовните бесове, я иди и разсъждавай трезво и действай умерено...

И тъй като и аз самата не съм сигурна, че съм способна на такива висши пилотажи при самоовладяването, съм решила за себе си, да маркирам всеки обвързан мъж, с когото имам някакъв контакт, с един ментален знак "Не пипай!" Laughing

Особено сега, когато и аз съм отново до голяма степен обвързана. Не ги приемам като забранен плод, не, защото така става още по-трудно да им устоиш Laughing

Просто ги слагам в "безполови" категории: приятели, колеги, случайни познати - където не пола определя типа отношение Laughing

За единствената ми "полова" категория - потенциални партньори - се класират само необвързани и то само когато и аз самата съм свободна. Иначе тя изцяло се изтрива от харддиска Wink

Та такива ми ти работо по тая тема. Ако не искаш да си създаваш излишна карма, внимавай с кого се обвързваш и щом веднъж си се решил на тая крачка, си носи последствията.

Но ми е интересно да прочета и твоето мнение, abv, и тези на другите, защото и те със сигурност имат да кажат нещо от личен опит Wink

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 6:34 pm Заглавие :

Точно така е, покрепям напълно. А когато все пак попаднеш в такава ситуация, контролирай емоциите си и мисли с главата си. Когато обичаш половинката си, не е особено трудно да си верен и да не се забъркваш в триъгълници. А когато не я обичаш, се пита защо си с нея...

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 6:52 pm Заглавие :

радеа, много се разчувствах от този постинг. Доста мъка и болка си преживяла с тези мъже, които си описала.
Никой не е застрахован от грешки, но е важно да ги осъзнае и да тръгне по правия път.
За женения мъж мога да кажа, че постъпката му е била ужасно нагла, да те запознае със съпругата си и детето си Mad

А за твоя приятел дето се е оженил по сметка нямам също думи. Не може да седиш на 2 стола и да не паднеш накрая...

Това са наистина много сложни ситуации, но в повечето случаи преди да направя нещо, за което после може да съжалявам е да си помисля как би се чувствал излъгания човек.

Радеа, ти си вметнала и моето любимо златно правило : " Не прави това, което не искаш другите да направят спрямо теб". Това е разковничето да бъдем в хармония със себе си и да се опитаме да не нараняваме другите, поне не съзнателно.

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 7:21 pm Заглавие :

Благодаря ти, Дианче. През последните десетина години ми се наложи да изсърбам доста попара от този вид, въпреки че на фона на тази история останалите изглеждат скучни и банални. Мъката вече е преработена и спомена отдавна не боли. Грешките също, мисля си, до голяма степен са осъзнати...

Но в този ред на мисли ми хрумва друга причина защо някои жени се забъркват с женени мъже, въпреки че знаят, че ще си изпатят. И това са мисли от рода на "Никой не може да ме обича толкова, колкото той"/"Никого не мога да обичам толкова колкото обичам него!", които вървят в комплект с "Той обича само мен. С нея е само заради...(парите, децата, службата, апартамента и т.н.)" Това си е чиста проба самозалъгване породено от ниска самооценка. Всъщност, като сложим настрана меркантилните цели, чистата злоба просто да се навреди на някоя си, желанието за приключение и случаите, в които са се намерили сродни души, макар и вече обвързани, мисля че точно това най-често е причината една жена да си причини подобно нещо - да стане любовница на обвързан мъж: ниската самооценка... И, естествено, известна доза не дотолкова здравословен егоизъм...

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 8:49 pm Заглавие :

radea, а опитвала ли си да запазиш много добри приятелски отношения с някой от тях? Знам, че за това са нужни двама души, но преди това той и ти сте били приятели,нали така, преди това да прерастне в нещо друго?

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 9:32 pm Заглавие :

avb, с първия - не. Както казах, с него прекъснах всякакъв контакт. Той ми пращаше в продължение на няколко години от време на време по някой СМС, но аз в началото му отговарях, че не искам да се виждаме повече, а след това направо ги изтривах.

С голямата ми любов беше по-сложно... Чувствата, и най-вече болката, бяха прекалено силни. Все пак раздялата ни беше естествения край на връзката, а се случи едва ли не по принуда. След това често ми се е искало да се видим, за да ми обясни защо е постъпил по този начин и как се е чувствал след това, защото тогава той не искаше да говори за това, аз само усещах, че му беше много тежко. После ми стана ясно, че така е било по-добре и за двама ни. За пръв път се видяхме случайно, почти точно 5 години след като бяхме загубили контакт един със друг. Той ми каза, че още ме обича, а аз усетих, че чувствата ми вече отдавна не са такива, каквито бяха тогава. Не мога да кажа, че не изпитвам нищо към него, но това "нещо" е доста претъпено и съвсем различно от чувствата, които имах тогава към него. Сега още усещам някаква близост, желание да му помогна, но това чувство мога по-скоро да го сравня с усещането спрямо някой непознат, който ми е симпатичен отколкото като това, което съм изпитвала към голямата си любов. Просто си мисля, че човека, когото толкова обичах, за мен умря в мига, в който онзи брак беше сключен. И човека, когото случайно видях миналата година е просто един симпатичен женен мъж с табелка "Не пипай!"... Не го мразя, не го осъждам, не ме боли. Вече отдавна съм му простила и мисля, че точно заради това бих могла да му бъда приятел. Но той явно все още живее в миналото и си мисли, че може пак да е щастлив с мен както преди, което, пак казвам, е изключено. Поради тази причина не виждам на този етап как бихме могли да бъдем приятели, още повече, че това няма да се хареса на човека, с когото съм в момента, защото той знае за това, което се е случило между нас. Аз не търся контакт, дори не исках да му взема тел. номер. Той ми звъни от време на време. Не казва нищо, но аз знам че е той. За мен всичко вече е окончателно приключило. Преди и той да направи същото за себе си, със своите чувства, приятелство между нас не може да има.

Що се отнася до останалите ми бивши, сега като се замисля, май с никого не останахме приятели. С единия бяхме приятели няколко години, докато най после не проумях какво всъщност представлява и взех да го избягвам, защото ми беше писнало от номерата му. В момента, в който изигра тогавашното му гадже по начин още по-гаден от този по който едно време врътна мен, за да бъде с нея, прекъснах окончателно контакт с него. За това пък с нея сме в много добри отношения Smile

С останалите се разделихме общо взето в разбирателство, но не мога да кажа, че сме приятели, въпреки че не сме имали някакви големи конфликти. Е, естествено не всичко е било цветя и рози, все пак е имало защо да се разделим, но просто всеки си тръгна по пътя и честно казано така е по-добре. Събрали сме се, надробили сме си попарката, изсърбали сме си я, и после всеки по живо по здраво Wink

Малко ми е странно, че ги пиша тея неща, защото допреди година-две убедено защитавах тезата си, че човек може да бъде приятел с бившите си партньори, защото да, и според мен е редно една такава връзка да се гради на приятелство и аз винаги съм се стремяла към мирни отношения. Обаче се оказа, че не е така. Все пак бих добавила - не се получи така при моите връзки, които все пак не са били толкова дълги, че да можем да изградим нещо стабилно. Но все пак мога да си представя, че двама души могат да се разделят и да си останат приятели, ако са били заедно достатъчно дълго, имат достатъчно допирни точки в светогледа си и успеят да превъзмогнат разни страсти и драми... И може би ако не са минали през пресата на любовния триъгълник...

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 1:40 pm Заглавие :

Май съвсем я окупирах тая тема, но се получи така, защото тя засяга основния мотив в живота ми: осмислянето на връзките ми с хората, които обичам.

Та по този повод ми хрумна нещо друго:
Какво искаме да постигнем, когато обичаме един човек? Ако говорим за онази, истинската любов, която ни докосва до Божественото, то ще искаме да творим, да изградим нещо заедно с въпросния човек. Защото любовта е творческа сила и първа предпоставка за взаимоотдаването. Можем ли да градим рушейки? Май не...
Нужно ли е първо да разрушим преди да съградим? Понякога...
Каквото и решение да вземем, когато изпаднем в ситуацията, описана от аvb, трябва да бъдем водени от Любовта. Но онази, истинската, творящата и съживяващата, а не от разни бушуващи емоции и желание за притежание...

И никога да не игнорираме факта, че някой от двамата, или и двамата, е обвързан. Защото това в най-добрия случай може да значи, че просто още не ви е дошло времето да бъдете заедно, а в най-лошия - кармични натоварвания, които трябва да разчиствате заедно, ако поемете по един път...

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 9:33 pm Заглавие :

Нека и аз отговоря на питанката на abv...
Имам едно правило в своя живот, което ми е желязно... нарушавам го понякога, но само понякога... то гласи "Всеки да живее както намери за добре, за дасе чувства истински свободен и щастлив, но при условие, че не пречи по пряк или косвен начин на създанията около себе си." На пръв поглед изглежда невъзможно, но съм се убедила че работи... често спорят с мен по този въпрос, но досега не съм срещнала човек, който да обори това правило. Конкретно на въпроса за срещата с обвързан човек и съответното развитие на събитията смело мога да заявя, че често се случват такива неща и особено напоследък зачестяват (лично моя констатация). Та аз съм твърдо против тези взаимоотношения... обичам яснотата и не обичам заплетените ситуации и направо ми се повръща, когато стана свидетел на тези случки... изпитвам някаква нетърпимост и към двамата герои в сцената в този случай... съжалявам, но наистина ми се повдига... никога не ми се е случвало и затова вероятно съм толкова категорична, но и смятам че не бих допуснала да се случи... това би било предателство пред самата мен... Sad

Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 9:36 am Заглавие :

Ох, ще си излея душата тука, за да не обидя някой от хората, които задават въпроси от типа " Маг Селена, моля Ви кажете ми дали връзката ми с човека X има бъдеще".
Аз лично се уморих от тези въпроси, а не знам как се чувства Маг Селена. Сигурно вече й е писнало.

Абе Хора, това са въпроси, които сме си ги задавали в тинейджърските години- дали Пешко ме харесва, обича, ще станем ли гаджета и тн... Sad

Оставете нещата да следват естествения си ход, каквото има да става, ще стане. Защо е това постоянно ИСКАНЕ да се знае какво ще стане.

Единствено оправдавам въпроси, свързани с работа( ако човек няма и си търси такава или е решил да напуска стара и е на кръстопът), с деца и със здраве.
Всички останали въпроси от типа дали някой ме обича, харесва, ще се омъжа ли за него, дали ми изневерява- просто нямат смисъл за мен.

Оф, излях си душата.

Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 9:43 am Заглавие :

Хихи, Диди, сладурка Smile

Ами питат Диди, питаат! Защото любопитството е огромно, е желанието - изгарящооо! И питат най-вече тези, които се чувстват несигурни и очакват някой да ги успокои и да им каже "Не се притеснявай, всичко ще е наред.." Ама не винаги всичко е наред Confused

Оф.. не е никак приятно да се пържиш на тоя огън, знам го от опит.. Ама така е - като не си опичаш акъла, ще ти пари на д-то Wink