НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пон Ное 20, 2017 9:20 pm Вижте мненията без отговор
Тодоровска неделя или Кукеровден
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
magdaj




Регистриран на: 31 Дек 2006
Мнения: 90
Местожителство: Стара Загора
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 19, 2010 5:32 pm
МнениеЗаглавие : Тодоровска неделя или Кукеровден
Отговорете с цитат

Честит празник на всички с името Тодор, Тодора!

В древните вярвания конят е символ на небесното начало и на Слънцето. Едновременно с това конят и свети Тодор са посредници между небесния свят и Долната земя на отвъдното. Има поверие, че през Тодоровата неделя страховит конник-вампир броди нощем из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Затова през тази седмица никой не смее да излиза нощем навън. Но пък с помощта на коня приказните герои слизат в Долната земя, за да се срещнат с прадедите и да получат тяхната закрила и помощ. Така живителното начало и смъртта се преплитат в образа на Свети Тодор, който е наследил древните прабългарски и славянски култове към коня и конника.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 19, 2010 5:45 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Тодоровска неделя (Кукеровден)



Седмицата след Сирни Заговезни. В народната обредност за дните от седмицата, в която винаги в събота е Тодоровден, е широко разпространено схващането за нейния по-особен характер. Затова някъде я наричат още Черната неделя.

Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни дава още едно име на седмицата ­ Тримирна неделя. Понеделникът на тази седмица е известен като чист понеделник. Тогава жените измиват всички блажни съдове с гореща вода.

Перат и чистят вкъщи като събраната смет изхвърлят на улицата, за да изхвърлят бълхите от дома. Този ден се готви ядене за цялата седмица, поради забраната да се готви през останалите дни. Някъде не палят огън, не готвят, не месят, за да няма суша и мана през лятото.

Денят се нарича още Кукеровден (вж. Кукерски игри), а също ­ рогач-понеделник по названието на устройваната карнавална група рогач. На този ден в Източна България и Добруджа за предпазване от бяс се люлеят кучета или пък се гонят с привързани на опашката тенекии.

Затова денят е познат и под името песи понеделник.

Вторникът, наричан лош, чер, сух, глух, усовски вторник, се смята за най-лошия от всички вторници през годината. Според нар. вяра той се тачи за предпазване от суша, от глухота и от прострелване.

Лудата сряда се празнува за предпазване от лудост. В Източна България тя се нарича още тримарна сряда, защото бележи края на строгия тридневен пост, спазван строго от моми, годеници и възрастни жени. След като се комкат в църква, те канят по домовете си близки родственици на постна трапеза.

На въртоглав четвъртък, въртолома, се спазват редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от шемет и световъртеж. Жените не навиват прежда, не мотаят с мотовилка, не въртят чекрък. Раздават обреден хляб, който преди това е прекаден. Част от него слагат на животните, а другата част запазват, за да лекуват виене на свят през годината.

Тодоровата събота е посветена на конете.



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 19, 2010 5:51 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Кукерски игри



Един от най-колоритните елементи от празничната обредност на Сирница. Познати са в Източна Тракия, на отделни места в Добруджа, Средногорието и в Родопската област. Изпълняват се само от мъже и то главно ергени през Сирната неделя и най-често на Кукеровден (вж. Тодоровска неделя).

Всяка кукерска дружина има свой строго определен персонаж, специално приготвено облекло и реквизит. Най-често срещаните обредни лица: главен кукер (старец, хаджибаба и др.); кукерска баба, която в някои райони е придружавана от дядо; кукерска булка; цар и пазачи; плюфкач; харачари-събирачи на данък; Кукери.

С изгрева на слънцето дружината, водена от главния кукер или кукерската баба, започва обхождането на всички домове. Чрез разнообразни символични и обредно-магически действия те пожелават здраве на стопаните, плодородие на ниви и градини и благополучие в къщата.

Като обхождат селото, кукерите гонят, плашат и разсмиват жителите. Харачите връзват срещнатите мъже и им искат откуп; с дървени оръжия, потопени в кал или пепел, удрят, когото им попадне от минаващите; главният кукер изпълнява различни фалически действия, стимулиращи плодородие и плодовитост.

Основен момент в Кукерските игри е обредното заораване и засяване. Извършва се на селския мегдан преди залез слънце. Главното обредно лице е царят (там,където не се избира цар-главният кукер или кукерската баба). За цар избират най-личния стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината.

Царят впряга в дървено рало кукери и изорава три бразди в кръг, засява и благославя. В това време кукерите играят и скачат високо ­ колкото по-високи са техните отскоци, толкова по-богата ще бъде реколтата. В края на засяването кукерите нападат царя и го убиват. Но той възкръсва и започва бурно веселие.

Разновидност на тези игри, изпълнявани в Пазарджишко, Пловдивско, Казанлъшко, е камилата. В тази обредна игра вместо цар се появява нов персонаж ­ камила (обредна фигура на животно, което се прави от дървен скелет, покрит с дебела черга; главата му се оформя като камила или елен).

Шумната група маскирани минава от къща на къща. Във всеки дом животното скача лудо и се върти, после уморено ляга на земята. Стопанката го плисва с вода, поръсва с жито или царевица и то се изправя.

Кукерите-камилари “бръснат” с дървена сабя стопанина, удрят с тоягите си членовете на семейството или прескачат булките с малки бебета, момите, децата, за да са здрави и силни. Домакините черпят дружинката с топла пита.

След обхождането всички се събират на мегдана и в някои села разиграването на камилата е тук, а в други игрите завършват с къпане на участниците в реката.
=================================================
cl.bas.bg



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 19, 2010 6:10 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Тодоровден



Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято

Честит имен ден на Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден

Името Тодор означава “Божи дар” - Найден (намерен)!

Традиционна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоровден, който се празнува в събота. Това е един от големите общоселски празници на годината, в центъра на който са конете. Затова празникът е наричан още и Конски Великден.

“Ще дойде Тодоровден, видя щем чии коне са гледани най-добре” – казват по селата. На този ден наистина премерват сили най-бързите и най-издръжливите коне. А заедно с тях мерят сили и стопаните им. Още от ранно утро мъжете грижливо сресват и украсяват с мъниста гривите и опашките на най-хубавите си коне. А после ги извеждат край селото.

Там, на някоя по-просторна поляна, вече е отмерено и отбелязано с нишани “трасе” за конно надбягване. И цялото село е излязло да гледа надпреварата. Селяните вече са подготвили и награда за коня-победител – торба с най-хубав зоб. А момите са изплели венци от зелени клони за коня-победител и за неговия ездач.

Когато състезанието завърши, конниците правят почетна обиколка из селото и всички черпят ездачите с вино. Начело на това конно шествие върви победителят от състезанието. В неговия дом ще е празничният събор и всички жители на селото ще минат да го поздравят, а той ще ги почерпи на своята трапеза.

В някои села мерят и кой е най-издръжливият кон – който може да вдигне най-голям товар. Победителят също получава награда и се радва на всеобща почит и похвали.

Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.

Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята.

А една обредна песен за празника Тодоровден разказва как Св. Тодор подковава своя кон сред зелени ливади. Сестрицата му стои до него, облечена в копринена риза и му подава сребро-клинци и златни подкови. Така светецът се подготвя да обходи пролетното поле и да провери растат ли вече посевите и да набере зелени клони за празнични венци.

Тези пролетни сюжети за светеца и неговия кон се обясняват от българската народна митология. В древните вярвания конят е символ на небесното начало и на слънцето. Едновременно с това конят и Св. Тодор са посредници между небесния свят и долната земя на отвъдното.

Има поверие, че през Тодоровата неделя страховит конник-вампир броди нощем из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Затова през тази седмица никой не смее да излиза нощем навън. А дните от тази седмица се смятат за злощастни. Но пък с помощта на коня приказните герои слизат в долната земя, за да се срещнат с прадедите и да получат тяхната закрила и помощ.

Така живителното начало и смъртта се преплитат в образа на Свети Тодор, който е наследил древните прабългарски и славянски култове към коня и конника.
Докато мъжете се занимават със своите коне и състезания, жените изпичат специални обредни хлябове с форма на кон или конска подкова.

Тези хлябове се освещават в църква. А след това жените си даряват една на друга късове от тези обредни хлябове. Парчета от хлябовете слагат и в храната на конете, за да са здрави. А за да са плодовити кобилите, жените имитират техните подскоци и цвилене, докато раздават късовете хляб.

Идеята за родовитост прави празника Тодоровден особено почитан и от младите булки, оженени през зимата. Сутринта те отиват на църква заедно със свекървите си. А щом се върнат, у дома ги посрещат със специален обреден кравай.

Има и още женски обреди на този празник. Жените и момите вярвали, че ако на Тодоровден измият косите си, те ще растат здрави и лъскави като конските гриви и опашки.

И както на всеки голям празник, моми и момци се събират на селското хорище и завихрят голямо хоро. В центъра му се събират конете и ездачите, които вече са премерили сили в празничните състезания.

Свекървата проверява хляба на младоженката

Тодоровден е важен момент и в живота на младоженката. Ако още няма бебе или не е видимо бременна, връзвали на гърба й цедилка. Директен намек, че е време за дете. От този ден насетне булката е наричана невяста и поемала домакинската работа.

Най-важното право, което тя получава тогава, е да меси хляба в къщата. Приготвените на този ден от нея хлебни вкусотии се подлагат на строга оценка от “дегустационна комисия”, съставена от свекъра, свекървата и собствените й родители.

Първият хляб, който булката трябва да направи, е обреден. Посветен е на празника и трябва да има формата на кон. Слeд изпичането се маже с мед, върху който се налепва варена царевица.

На Тодоровден бабите пък подстригвали за пръв път през новата година внучетата (оттук и изразът “остриган като магаре през март”). Кичурите се заравяли под ябълково дърво, та да растат децата читави, сладки и румени.
А жените задължително си миели косите – да са гъсти и лъскави като конските гриви.



***
Конят заема особено място в митологията на индоевропейските народи. Той се свързва в нея с култа към Слънцето. В гръцката митология например богът на Слънцето Хелиос обхожда небето със златна колесница – Фаетон (оттук е и прозаичното название файтон!), теглена от четири крилати коня.

Повечето индоевропейски народи в древността, включително и траките, са смятали, че когато човек принесе в жертва кон, все едно се жертва сам. Конникът победител бил смятан за син на Слънцето и имал право да изпълнява жречески функции. Когато пък кръвта на убития от него кон изтичала в земята – Великата богиня майка, се извършвало йеорогамия – свещен брак.

Eдва християнството успява да премахне жертвоприношението на коне. В българската народна митология животното продължава да запазва известни сакрални функции.

Патронът на конете – свети Тeодор, е свързван с отвъдния свят. След залез слънце, облечен с бял плащ, той пресреща пътниците по друмища, бие жените, които работят по празниците. Поведението на самия кон също е било свързано с различни мрачни поличби.

На лошо е, ако нощем животното цвили, а денем не ще да тръгне на път или пристъпи прага с ляв крак. Беда вещае среща с бял кон, а също ако животното е без ездач или не е натоварено. От него се боят самодиви, змейове, хали и дори чумата.



***
Коне яздят богове и пророци

Скандинавският Один кръжи над Валхала на своя Слайпнир, пророк Мохамед прескача от Мека до Ерусалим през Нощта на откровението на гърба на Бурак, за да получи напътствия от Аллах. Черен, бял, червен и сив кон носят зловещите воини от Апокалипсиса на Йоан, водещи след себе си силите на ада.

Преживели векове са и имената на четириноги воини, първи от които е Буцефал на Александър Велики. А Мадам – бялата кобила на Наполеон, е препарирана след смъртта й и до днес може да се види в музея на великия император в Париж.

Няма нищо чудно в тази почит – до Първата световна война просто няма нито едно друго “бойно транспортно средство”. Затова и конят отдавна е намерил своето достойно място в литературата и изкуството.

Най-вече в скулптурата – от първата конна статуя на римския император Марк Аврелий от II век през конете от “Сан Марко” във Венеция, площада “Трокадеро” в Париж, Бранденбургската врата в Берлин и до коня на Царя Освободител в центъра на София. В литературата животното воин е обезсмъртено чрез верния Росинант на Сервантесовия Дон Кихот.

Е, има и закачки – като жълтия кон на Д’Артанян, станал повод за първия му дуел с Рошфор. Но конят ще изтърпи и това – нали е вторият след кучето приятел на човека.
=========================================
gotvarstvo.georgievi.net

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2259
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 19, 2010 8:12 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

"Toдоровден" е наричан още "Конския Велик ден". Защо ли точно по това време се празнува този Празник на коня?

Отговортът се крие в далечното минало на дедите ни. Зиме рядко или въобще не се воювало. Ясно защо - снегове, виелици, преспи... Но дойде ли Марг, почвали войните. То затова и е такова името на месеца - Март, Марц, Марс и значи "мъж, воин'.

Е, сега казваме Марта, че дори и Баба на това отгоре, но явно женският род идва от Пролетта, от възраждащата се Природа.

Но да се върнем на "Конския празник"
Краят на февруари е време за преглед на войската и конете, защото конницата за българина е била основна бойна единица.

Само да вметна, че всеки имал по два коня (поне) - "мирен" и "боен". Вторият никога не се яздел в мирно време, а наказанието на провинилите се било смърт.
Вероятно на "Тодоров ден" се допускало язденето и на бойния кон.

Но всичко това са си само мои хрумвания, та може и да не е било точно така, де
Rolling Eyes

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 19, 2010 9:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

AUDAN написа:
Е, сега казваме Марта, че дори и Баба на това отгоре, но явно женският род идва от Пролетта, от възраждащата се Природа.


Женското начало е начало на Началата... Confused Rolling Eyes

Ин без Ян не дава плодове - раждане, прераждане.

Затова, когато всичко се събужда и отново ражда се е появила и Баба Мартаааа... Wink

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov