Автор |
Съобщение |
akaga
Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
|
Пуснато на: Съб Май 15, 2010 11:11 pm
Заглавие : Искра- дете на слънцето
|
|
|
Привет на всички! Не знам, какво да ви кажа за долу написаното, но зная, че тук, в този форум има хора, които биха разбрали в детайли смисълът на написаното........
Има слънце в душата ми, заобиколена от фалш и лъжи, от омраза и болка , но не, няма аз да забравя моя дом сътворен от слънчеви лъчи.Та нали самата аз съм лъч, огряващ душата на хората молещи се за пощада в този свят суров.Та нали за това сме хора, за това сме в плът човешка, за да помагаме за реализиране на нашите мечти и мечтите на нашите деди.Та нали животът сив е в мрак обгърнат и за да има бодрост и за да свежи трябва да се борим за това, което ни принадлежи.
През своя земен живот човекът изразява емоции, мисли, мечти и игри, но той самият е една игра, в която все някой тъжи и то защото той се чувства неразбран. Неразбран от своите и се чувства като чужд сред свои.Та нали целта на живота е да живеем в хармония, която да ни обогатява, да ни прави по-силни, по-смели, по-добри, за да достигнем до преминаването в друго измерение, на по-високо ниво, с много по-малко болка . Но за да достигнем до там трябва да преминем през определени перипетии на животите, които трябва да изживеем. А, там, в другото измерение ни чака само светлина обгърната от красота, мирис на цветя, зеленина, доброта. Там всеки е съзерцателен и се грижи за другите като за свои чеда, там има мир и спокойствие, от които чувстваш лекота. Докато тук, на земята усещаш върху плешките си тежкия хомот на коварния живот. От тази тежест човек греши , но и за това се поправя в по-горен етап на развитието си, но за това изкупление, човек пак трябва да страда, в противен случай няма как да осъзнае своето всемирно значение по пътя на духовността и свещенното посвещение. И ние като деца на неутихваща светлина и природни чудеса трябва да се преборим, да помогнем и да продължим като не се оплакваме от нещата, които ни сполитат, а като ги даваме за житейски пример от битието, на някой който е изпаднал в безисходица и тогава ако той стремейки се да разбере и да вникне в думите ни, животът му ще се улесни и ще стане по-лек, по-жизнен, по-целенасочен и така ще изпълни своята цел и ще изпълни своята мисия. Не че не трябва да страда, за да се получи от грешките си, а просто му се дава втори шанс за едно по-лесно преминаване. Но уви, както виждам злобата задушава, а хората не се вслушват в думите и това може да доведе само до беди. Те виждат само лошата част от живота, те се радват на своето, а на чуждото завиждат.Но все пак кой каквото е получил, го е получил с труд, преборил се е с определени перипетии и е достигнал до това материално състояние, което желае и същевременно въпреки всички трудности, всичката под и всички проронени сълзи, той е благодарен на Бог и на себе си, че се чувства Човек, че е изпълнил едно свое желание,с което се чувства щастлив. Тук е момента, в който трябва да се спомене, че са важни хората и нещата, които ни заобикалят. В този си смисъл е достатъчно да им се радваме най-искрено, за да отценим техните качества и да ги насърчим да се борят и да не се отказват от живота. Така светът ще се отвори за тях, ще проблесне светлина в душите им, ще се усмихнат и ще си кажат:'' да, аз мога да бъда добър и миролюбив- това и ще направя"! Тогава ще настъпи новата промяна - в човешкото развитие, то ще се върне до първобитното живеене и отцеляване, но ще бъде по-сърдечно, изпълнено с бодри мисли и само положителни емоции, като тези , които изпитваме, когато сме в самите природни красоти, неописуеми, необясними и дори чудати за човешкото око и светоглед, а сред нея определено мирогледа се променя. Мироглед, който може да доведе само до добро.... |
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Нед Май 16, 2010 9:02 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравей, Аkaga. Почувствах, че с птичи поглед си погледнала върху нещата, от където и произтича според мен оптимистичността и състраданието в горенаписаното. И този "птичи поглед" си мисля, че е заслуга не на човека, който е страдал много или повече от другите, а този, който е живял осъзнато в по-голямата част от живота си. Когато позволим собствената ни болка и тази на другите да намери израз в душите ни, вместо да я отблъскваме като нещо грозно и нежелано, тя се превръща в катализатор за способността ни да обичаме въпреки грешките или "греховете", които откриваме в себеподобните. И тогава надеждата вече не е понятие, а сигурност, на която основаваме действията си. |
|
|
|
|
|
akaga
Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
|
Пуснато на: Пон Май 17, 2010 9:49 am
Заглавие :
|
|
|
Здравей, Красимира. Не е ли въщност това една от основните цели в живота- ''да живеем осъзнато'', за да бъде по-човечен и по-добър животът. И ако хората склонят поне да пробват и след това имат смелостта да продължат, определено надеждата няма да угасне и ще гледат от един друг ъгъл със съвсем различен светоглен и милосърдие към всичко и всички. И вместо да има ''аз'' ще има ''ние'' като разумни същества и като народ респективно нации, ще се борим за справедливост, доблест и чест, за един миролюбив, безкрупулен и съзерцатен свят . |
|
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Май 17, 2010 10:41 am
Заглавие :
|
|
|
Разбирам какво искаш да изкажеш, akaga, и ми звучи искрено, но малко малко объркано.
Не искам да те обърквам допълнително, но колкото по-висока е степента на осъзнатост, толкова по-малко са желанията за постигане, както и съпровождащите ги емоции, и толкова по-малко те души окръжаващата злоба, неразбиране, и т.н. Животът ти се движи не от желанията а от необходимостта. Просто се качваш в друга класа вагон на същия влак.
Тогава понятията за народи, нации и други идеологеми избледняват и съзираш, и откриваш общочовешкото.
Тогава желанието за борба отстъпва пред прякото въприемане на хармонията и целостта на всичко съществуващо.
А колкото до света, той си е напълно безскрупулен и сега, няма какво повече да се иска в тази насока.
Инак си права, тук сме за да живеем и да позоволим на "суровия, груб живот" да остърже излишното от нас. Не че не боли, но затова сме тук. |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
akaga
Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
|
Пуснато на: Пон Май 17, 2010 11:16 am
Заглавие :
|
|
|
Вие също сте напълно прав |
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Сря Май 19, 2010 10:14 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравей, Акаga! Мисля, че колкото и пъти хората да пробват да се променят - да станат по-милосърдни, както казваш, ако това не резонира с душевното им състояние, те няма как да се променят, всичко ще бъде фалш, някакъв вид лицемерие, дори и от добронамереност. Първо трябва да помислят за себе си, един вид позитивен егоизъм, а след това за това да помагат на другите - какво иначе ще могат да им дадат? Проблемите си?! В най-добрия случай идеите си за по-добър живот, но все пак те си остават идеи. Човешкото същество не може да го нахраним с идеи и принципи и теории. Ние се нуждаем от автентични позитивни преживявания вътре в себе си, които след това да отразим в останалите.
Но...всички добри мисли и пожелания са ни необходими в началото, докато не ги реализираме в преживявания. След това просто ще действаме - спонтанно - като по инстинкт. Ей за това си мечтая аз - да не му мисля много-много, а да знам кое е правилното решение. Както виждаш съм още на ниво несигурност. |
|
|
|
|
|
akaga
Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
|
Пуснато на: Сря Юни 02, 2010 2:06 am
Заглавие :
|
|
|
Здравей. Хората трябва да изживеят много неща на свой гръп, за да могат да се променят и да осмислят целта на своето съществуване, както казваш ти.Но когато човек преживее нещо ...само тогава вниква в детайлите...по-скоро от тук идва всичко.Виждала съм хора, които се интересуват да постигнат някаква безсмислена прищявка, а последиците, които нанасят в някой случаи са необратими..., но все пак всеки си има глава на раменете ...и да му мисли, но поне да не завлича и други в това. Извинявам се, че пиша с недомлъвки и че изглежда много объркано...но просто има толкова много неща за казване,а лично за мен в повечето случаи действията са по-важни от думите и ако всеки един човек саумее да види или поне да вникне в парапетиите на самия живот ще замисли вурху всичко , което ни заобикаля, влючително и за себе си и това, което е направил и това , което би направил........ |
|
|
|
|
|
akaga
Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
|
Пуснато на: Сря Юни 02, 2010 12:15 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравей отново Краси. Днес видях един типичен пример за дискусията , която водим...една жена започна да обвинява всички останали, включително и човек в неутрална позиция за неща, които зависят от нея, но тя не се вгледа в себе си , за да разбере от къде идва всъщност проблема и дали не може да промени това по някакъв начин, а напротив за нея бе най-лесно да се вгледа в живота и работата на другите. Просто се има за нещо повече от тях и си мисли, че може да направи нещата по-добре, но ако се наложи да направи нещо или да реагира адекватно в дадената ситуация- няма да може да го направи, въпреки че е обедена в това...не знам дали знаеш, но когато човек е скромен и мълчи в много случаи от него може да се очаква много повече , отколкото от този, които постоянно говори и се "пери" че може всичко. Та имам в предвид , че човек ако поне не се опита да преоткрие пътя към себе си дълго време ще си остане безгрупулен и егоцентричен индивид... |
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Сря Юни 02, 2010 8:11 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравей отново, Акaga! И аз продължавам по дискусията ни...
Akaga написа :
Цитат: | Виждала съм хора, които се интересуват да постигнат някаква безсмислена прищявка, а последиците, които нанасят в някой случаи са необратими..., но все пак всеки си има глава на раменете ...и да му мисли, но поне да не завлича и други в това. |
Ей с това съм напълно съгласна - че ако човек избере (защото всичко е въпрос на избор, дори и неосъзнат) да постигне нещо, няма право да препречва пътя на другия, да го забърква или омотава в мрежата си или да го използва за трамплин. Нека си заслужим постиженията, пък и най-вече прищявките, щом без тях не можем да дишаме!
Цитат: | ...и ако всеки един човек саумее да види или поне да вникне в парапетиите на самия живот ще замисли вурху всичко , което ни заобикаля, влючително и за себе си и това, което е направил и това , което би направил........ |
Така е. Ако човек не се замисля върху перипетиите, през които е минал, как ще натрупа житейска мъдрост по друг начин? Най-трагичното е когато отдаваме всичките си несгоди на грешките на другите - родители, среда, съпруг, колеги...Когато станем пасивни и животът ни тръгне по инерция надолу и самосъжалението се превърне в наше право и ежедневно състояние. И най-вече когато гледаме на живота не като на единствен и неоценим шанс да се радваме, а като резервоар, който трябва да ни изпълни нуждите, желанията и "правото" на глезотия. |
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Сря Юни 02, 2010 8:27 pm
Заглавие :
|
|
|
Цитат: | Здравей отново Краси. Днес видях един типичен пример за дискусията , която водим...една жена започна да обвинява всички останали, включително и човек в неутрална позиция за неща, които зависят от нея, но тя не се вгледа в себе си , за да разбере от къде идва всъщност проблема и дали не може да промени това по някакъв начин, а напротив за нея бе най-лесно да се вгледа в живота и работата на другите. Просто се има за нещо повече от тях и си мисли, че може да направи нещата по-добре, но ако се наложи да направи нещо или да реагира адекватно в дадената ситуация- няма да може да го направи, въпреки че е обедена в това...не знам дали знаеш, но когато човек е скромен и мълчи в много случаи от него може да се очаква много повече , отколкото от този, които постоянно говори и се "пери" че може всичко. Та имам в предвид , че човек ако поне не се опита да преоткрие пътя към себе си дълго време ще си остане безгрупулен и егоцентричен индивид... |
Мисля, че това е типично за хора на власт - независимо колко малка им е властта и обратното - хора, които реално нямат власт, но копнеят за такава позиция и си изживяват "мечтите" като обвиняват и унижават всички около тях. Може да се случи не само сред колеги, но във всяка общност - семейство, приятели и т.н. А това, че се мислят за съвършени и безгрешни само показва колко са гладни и жадни - в преносен смисъл естествено - и колко малко задоволство намират в самите себе си. [/quote] |
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Сря Юни 02, 2010 8:42 pm
Заглавие :
|
|
|
И аз споделям мнението ти, че от скромния човек може да се очаква повече - в смисъл по-малко драма и повече целенасоченост. Само искам да допълня, че скромният човек не се осъзнава като такъв, като никакъв всъщност не се осъзнава, просто е в течение на сегашния момент и затова е зает с намиране на решение на проблема, а не с раздуването му. Цялата тази драма, която описваш с тази жена само показва, че вместо да поощри тези около себе си да поправят вече станалото, тя им изтегля енергията и мотивацията и ги кара да се чувстват неадекватни. Е, какво след това може да очаква от тях?! Да станат безгрешни след като те вече са се почувствали като провалени?! |
|
|
|
|
|
akaga
Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
|
Пуснато на: Чет Юни 03, 2010 1:48 am
Заглавие :
|
|
|
Привет. Напълно съм съгласна с теб! Само да добавя, че е човешко да се греши и който си мисли, че е идеален или съвършен всъщност тъне в заблуда...Винаги ми е било интересно да наблюдавам хората как се присмиват на някой , а самие те не се виждат какви са...но това клони към друга тема . Чао за сега и лека нощ |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|