Росомахата не може да победи климатичните промени

Росомахата (Gulo gulo) е относително слабо познат хищник, но това не пречи да е уникален боец, може би нинджата в света на хищните бозайници

Дребното, но наистина страшно зверче, започва да се топи по брой така, както се топят и снеговете в любимите му местообиталища, съобщи Би Би Си. Проучванията показаха, че росомахите, които влизат в бой и с мечки, намаляват в цяла Северна Америка и това се свързва пряко с намаляването на силно заснежените региони вследствие на измененията в климата.

Принадлежи към най-големите по размери хищници от семейство Порови. Тя е изветна още от плейстоцена, когато е живяла далеч на юг в Италия и Далмация, а през ранния холоцен и в Средна Европа. По отношение на развитието си тя е най-близо до златката и тайрата, а някои зоолозо я сматат за вид гигантска златка. Род Martes по отношението на развитието си е по-близък до росомахата, отколкото до невестулките или поровете.

По външния си вид росомаха прилича по-скоро на мечка, отколкото на златка както по набитото тяло, така и по сравнително високите крайници (височината при шията достига 432 мм), между пръстите има свързваща ципа. На дължина тялото и варира от 65 до 1,05 см, опашката е от 17 до 26 см и тежи около 30 кг. Женските индивиди са по-малки от мъжките. Муцуната и е източена а ушите къси и закръглени.

Козината е дълга и гъста с груби косми, кафява на цвят, главата и петното на гърба са по-светли. Активна е предимно през ноща и по-рядко през деня, отлично плува и се катери. Росомахата има отлично обоняние, но зрението и слуха са слабо развити. Устройва леговището си сред скални пукнатини, между камъни и под корените на обърнати от вятъра дървета. Основната и храна е мърша, трупове на елени, сърни, лосове и други животни.

Рядко тя напада из засада малки или болни копитни животни. Лови малки гризачи и унищожава много хищници. Ражда след около 120 (латентна фаза) или 30 - 40 дни бременност ражда от 1 до 5 малки (женските имат два чифта млечни жлези), ражданията са от януари до април. Достигат полова зрелост след 2 - 3 години.

Росомахата населява тайгата и горската част на тундрата от Скандинавския полуостров и Сибир до Северна Америка, а на юг стига до Монголия и Манджурия. В течения на векове човека постепенно е изтласкал росомахата от Прибалтийските райони. Днес, тя се среща далече на север в Азия и Северна Америка, отделни екземпляри са открити и в Гренландия. Живее 8 - 10 години.

Проучването показа проблем в разпространението и на други видове, свързани със снежните местообитания, но за росомахата те нямат алтернатива. Смелият хищник живее в северните части на Скандинавия, в Северна Америка (предимно в 6 провинции в Канада), в Северна Русия, в Северен Китай и в Монголия. Храни се с мърша и дребни животни, които убива сама, като зайци, гризачи и малки копитни. Поради своята ненаситност в някои езици (вкл. български) е наричана “лакомец”.

Росомахата (Gulo gulo) е най-големият представител на поровете. Средните размери на животното са като на повечето улични кучета: дължината им е 65-87 сма с опашката, а теглото - между 10 и 22 килограма. Някои извънредно едри мъжкари са достигали 31 килограма, но те са рядкост.

За тези невпечатляващи габарити росомахата демонстрира стъписваща сила, издържливост и почти безумна смелост, което я прави почти винаги победител в битките с вълците и неприятен противник даже за черните мечки. Това звучи направо невероятно, но има достатъчно на брой автентични видеоматериали, които документират бойните подвизи на животното.

Въоръжена с яки челюсти, мощни нокти и остри въби, росомахата често прогонва вълците от плячката им, ако не са цяла глутница (документирано е прогнване на два вълка от росомаха, два пъти по-дребна от всеки от тях) и печели боеве един на един и с най-едрите вълци. Мечките, които са поне 10 пъти по-тежки от нея, също имат неприятности, но в крайна сметка я принуждават да отстъпи поради огромната разлика в категориите.

Има документиран случай, в който росомаха, тежка под 15 килограма, се опита да отнеме плячката на черна мечка, тежка около 200, но загина в боя. Тези епични битки се разразяват, обикновено, при тежки зимни условия, когато гладът принуждава дребният хищен боец да рискува да отнеме плячката на други хищници.

Поради голямата конкуренция между силните месоядни животни в жизнения си ареал росомахата предпочита сама да си лови храната, вместо да изчаква други и да я отнема с бой. Огромната й сила улеснява лова на дребни същества, но е известен случай, в който зверчето е убило измършавял лос, който тежи стотици килограми!

Успехите на бойното поле при толкова малки размери правят росомахата достоен съперник на най-безкромпромисните хищни бойци - тези от семейство Котки. Вследствие на качествата й никой хищник не обича да влиза в конфликт с росомахата и в резултат тя няма естествени врагове. Подрастващите, обаче, понякога стават жертва на хищните птици.

Проучванията на американски специалисти, обаче, показват, че макар и още да не е застрашена от изчезване (в Канада живеят 15 000 - 19 000 екземпляра), росомахата среща същия проблем, както и другите видове, приспособени за живот сред снеговете - намаляването на снежната покривка. Регистрирано е намаляването между 1968 и 2004 година на средната дълбочина на снега в шестте канадски провинции, обитавани от хищника, както и в северозападната част на САЩ.

“Изглежда, че това ще се отрази като шок на видовете, чийто живот е свързан със снега, какъвто е росомахата” - коментира д-р Броуди от Щатския университет на Пенсилвания. Той е открил пряка връзка между намаляването на дълбочината на снежната покривка и намаляването на броя на росомахите, които биват улавяни в капани, като резултатите показват, че с намаляването на снега популацията на дребния хищник намалява с още по-голяма скорост.

Учените обясняват явлението с комплексни фактори: при меки зими умират по-малко едри живатни и росомахите имат по-малко трупове за храна. Слабият сняг се отразява пагубно и върху броя на гризачите (дебелият сняг ги пази от студа), значи още по-малко храна за хищният боец. В резултат на всичко по-тънкият сняг причинява недостатъчност от храна за росомахите и те намаляват.

Учените посочиха, че в Южното полукълбо има същества, които страдат от обратния процес: увеличаването на Антарктическите ледове, което е обратно на тенденцията в Канада, застрашава популацията на някои видове пингвини, които са зависими от свободните от леда места за размножаване и търсене на храна.
====================================================
Източници:
ecomedia.bg,
wildlife.hit.bg