Да си влюбен или да обичаш

Здравейте на всички!
Мен пак ме засърбяха ръцете да пусна една тема за разсъждение и ето ме тук. Преди известно време този спор се завъртя между мен и колеги и честно казано само един колега мислеше като мене. Затова ми е любопитно какво мислите вие.
Да си влюбен или просто да обичаш някого.....Аз твърдя, че това са съвсем различни неща, които хората си мислят, че е едно и също нещо. Всичките ми колеги твърдяха, че да си влюбен и да обичаш половинката си е едно и също нещо. Аз трудно се съгласявам, просто мисля че не можеш да си влюбен в продължение на 20години, както твърдеше един колега, че след 20 годишен брак още бил влюбен в съпругата си.
Според мен тези две състояния са твърде различни. Частично може и да се припокриват в определен период от време. Но честно казано на мен ми е трудно да повярвам, че влюбването би могло да трае толкова дълго. Това е едно "нестабилно" състояние по принцип. А в природата всяко нещо се стреми да се върне към равновесие, така че това влюбване лека полека се трансформира в нещо друго. Би могло да се трансформира в любов, която вече да е трайна и да оцелее за толкова много време. Това влюбване като нестабилно състояние може също и да "отшуми" и да не се трансформира в любов. В такива случай хората често си казват "любовта си отиде". А всъщност си е отишло само влюбването, което не се е трансформирало по-нататък в любов...
Много се отплеснах да пиша, надявам се разбирате гледната ми точка. Какво мислите вие? Темите и разсъжденията за любовта са най-сложни, винаги са били такива....

Пуснато на: Сря Юни 23, 2010 5:05 pm Заглавие :

Така, така Cool

Пускаш нова тема, пък не ми отговори на онази предишната, в която бях толкова словоизлиятелна Wink

Тук обаче няма да пиша много, защото в общи линии съм съгласна с теб. Може би само ще добавя, че е трудно да се дискутират подобни неща, защото касаят субективни преживявания. Пък и според мен човек може да се самонавива така че отново и отново да се влюбва в някого и такива хора вероятно ще ти кажат, че от 20 години са влюбени в партньора си.

Влюбеността е един вид заслепение. За мен тя няма точно определена давност. Влюбен си точно толкова време, колкото си позволиш да седиш в заслепение. Останалото е обич Wink

Пуснато на: Сря Юни 23, 2010 8:31 pm Заглавие :

Моето преживяване е, че състоянието на влюбеност в една стабилна връзка е като блаженството в медитацията например - идва и си отива, защото интензивността му е висока и никой не може да издържи на тези обороти. В една връзка има не само любов, но и периодични моменти на влюбеност, при смяната на сезоните например - говорила съм с няколко човека, които са го потвърдили. Явно настъпват някакви хормонални изменения, само предполагам. Така, че не мисля, че любовта, като по-истинска или по-предпочитана, измества влюбеността. Но това се отнася за стабилни и дълготрайни връзки. Така, че аvb съм склонна да вярвам на този твой колега.

А това, че сме се влюбили в някого и той в нас например, но не се е създала истинска връзка, не означава, че чувствата ни са били илюзорни, може наистина да сме обичали човека. Навярно означава, че не ни е писано точно с него/нея да споделим живота си. С много хора се срещаме само за известни периоди, позволяваме си да се влюбим в тях, но въпреки всичко знаем, че те не са за нас.

Пуснато на: Сря Юни 23, 2010 8:46 pm Заглавие :

А ако попитаме Ошо, той със сигурност ще ни каже, че трябва да обичаме и да се влюбваме постоянно. Very Happy

Той е крайно против брака, в който любовта се е изпарила. Освен това твърди, че човек е полигамен и не е възможно да обича само един партньор в живота си. Пък ако наистина се насили да бъде само с един партньор, а същевременно обича и други и иска да бъде с тях, прави престъпление срещу Любовта и в крайна сметка срещу себе си и Живота. Лично аз мисля, че любовта е и лоялност и ако решим да сключим брак трябва добре да се замислим доколко сме моногамни и полигамни. Smile

Пуснато на: Сря Юни 23, 2010 9:35 pm Заглавие :

Благодаря ти, Краси. Даде ми отговор на един въпрос, който ме мъчи от известно време. Много ми се иска това, което си написала да е наистина така, а не само твое лично преживяване.

Пуснато на: Сря Юни 23, 2010 10:13 pm Заглавие :

Човешкото сърце може да обича целия свят - и трябва! Проблемът настъпва, когато се опитваш да обясниш на партньора си, че обичаш и други мъже - но не както него, без сексуалните и романтични нюанси, а просто заради душевността им. Защото, когато човек е встъпил в брак или сериозна връзка, "Обичам те" си остава запазена марка, все едно се отнася само за един човек - него. Но Любовта, въпреки, че винаги си остава любов, се проявява толкова различно, колкото и хората, които обичаме. Мисля, че е важно да разберем, че когато казваме "обичам те" на другия пол това съвсем не е предложение за брак или сексуална връзка и не крие някакви скрити подбуди. Не сме чак толкова едностранни. Very Happy

Естеството на човека е да обича, а на обществото - да го прави за срам. Аз си казвам: дай да се освободим от такива предразсъдъци и да обичаме както трябва - с подобаваща отговорност и преданост към чувствата си, без да нараняваме другия. Със съпрузите си трябва да изживяваме най-интимните моменти на съществото ни и не е естествено да ги споделяме с друг. Но да обичаме с чисти и искрени чувства и други хора от противоположния пол, е според мен напълно нормално. Във всичко си има крайности, заради телесните ни обвивки, и от тях именно трябва да се пазим, а не от Любовта като такава.