До Маг Селена-резултатът

Регистриран на: 18 Май 2010 Мнения: 9

Здравейте Маг Селена,тази вечер говорих сериозно със Станислав...той никога няма да се ожени за мен,нито за друга-по негови думи.Той е толкова категоричен и заклет противник на брака.Заблуждавах се 12 години,че ме обича,но не е било така.За пръв път в живота си не смятам да отстъпвам,но и съм безсилна ,не мога да го накарам....това или го искаш със сърцето си,или не...Започвам да обмислям раздялата си с него,казах го и на него.Сигурна съм,че там някъде има мъж и за мен,който ще ме обича и ще разбере колко важно е всичко това за мен.Много ми е мъчно.

Пуснато на: Пет Авг 27, 2010 10:31 pm Заглавие :

Здравей, Силви!

Аз донякъде разбирам през какво минаваш, и аз съм в подобна ситуация. Не мога да давам съвети, но мога да разкажа малко за мои наблюдения. Дълго време (макар и не колкото теб) вече живея с човек, когото до скоро много обичах и исках за баща на децата си. Старала съм се да посрещам с усмивка и добра дума киселите му настроения, грижех се за домакинството ни и гледах да му е добре. Не можех да си представя, че ще живея без него. Най-вече от страх, че никой никога повече няма да ме иска и да ме обича...

И колкото по-влюбена и грижовна ставах аз, толкова по-груб и незаинтересован ставаше той. Дебела съм, несериозна съм, не може да се разчита на мен, не знам какво искам - рано ни било за деца, и за брак, остави тая работа. Много ми се насъбра. Добре, че се хвана с приятелите си и отидоха на море, та 2 седмици успях да си премисля на спокойствие. Всяка вечер излизах с приятели. Прекарвах си страхотно. Чувствах се идеално в кожата си. Толкова е хубаво да се видиш като спокойна и уверена жена в собствените си очи, вместо като тлъста кранта в чуждите!

Пуснато на: Пет Авг 27, 2010 10:41 pm Заглавие :

И като се върна, добре си поговорихме. Казах му, че и двамата заслужаваме да бъдем щастливи. Не е честно той да живее с някаква дебела несериозница, а аз с едно вечно мрънкало. Не искам вече така. Ама като опря ножа до кокала на човека не му се разделя... Ще опитаме още, да видим, може да се получи... И сега е много мил и внимателен. Не ме е нагрубил нито веднъж от разговора ни. Помага с домакинската работа, внимава с настроенията си.

Ама имам предчувствието, че пипа леко и внимателно само докато трае "опасността". Почувства ли се пак сигурен и спокоен, всичко ще си тръгне постарому. Пък аз нямам намерение все да го държа "на нож", защото така е по-послушен - искам спокоен и уравновесен живот със зрял мъж, който е в състояние да го оцени.

И понеже нямам точна идея какво ще го правя, ще почакам да видя какво ще се случи. Нямам намерение да насилвам развоя на събитията в нито една от двете посоки. Това ще е ценен житейски опит за мен, или най-малкото интересен експеримент. Вече знам, че каквото и да стане, ще оцелея, и ще е по-добре и за двама ни... Все пак двама души се събират, за да се учат един от друг и да създават заедно, а не да си пречат.

Регистриран на: 18 Май 2010 Мнения: 9

Благодаря ти много, Валя.

Пуснато на: Съб Авг 28, 2010 9:56 pm Заглавие :

Изцяло те подкрепям в избора ти, Валя! Точно така се прави... Very Happy

И от сега нататък си живей твоя живот, а не този на другите, отсега нататък се харесвай първо на себе си, а след това на другите, защото по-важно е ти как се чувстваш в собствената си кожа.

Същото бих казала и на мъж, който е в твоята ситуация.

Човек трябва да живее собственият си живот, а не този на другите, не онзи, който се харесва на другите, или пък който бива одобряван от другите.

На правилния път си и на точното място.

Нека сега нещата да се случат такива, каквито трябва да бъдат - без насилие.

Изборът и свободната воля са си твои, а не на някой, който иска тънка и сексапилна фиданка за да му е "гот" на Егото - на коремчето, на стомахчето, на първата чакра, че и на онази - седмата - която явно твоят партньор изобщо не развива.

Пък и защо ли му трябва, на него и така си му е добре - непросветлен, неосъзнат, грухтящ в общата кочина на невежата тълпата...Нищо лошо, нека живее човека - нали все от някого трябва да се учим как да не живеем с негативите от нашият си живот... Very Happy

Силви, наистина намери сили в себе си и направи правилния избор - стига да можеш...

Знам колко трудно се прави това...но никой няма право да ти губи времето по начина, по който го прави, никой няма правото да нухлува в живота ти, да го ограби, да го изконсумира, да го опустуши като изсмучи всичките ти жизнени сокови и едва след 12 години да ти каже "...ама аз видиш ли, нямам никакви намерения да се женя/омъжвам за теб. Аз съм си един свободен бродяга бродещ по света и толкова. Ако искаш да знаеш и за друга/друг няма да се женя/омъжвам..." и т.н., и т.н. глупотевини.

Силви, това е съвършенният егоист, който би се оженил буквално на мига за някоя богаташка щерка, но...при условия да не го ограничава и да не му се бърка никога, ама никога в...личния живот. Тя ще търси същото, защото ще е като него...

И понеже е пълно с такива "кухи лейки" те ще се съгласят да приемат условието му, защото пък от друга страна тях никой не ги поглежда...И ето ти на теб възела на идеалната карма за учене на ненаучени кармични уроци...

Живота е пред теб - старост няма, нито пък смърт.

Това са понятия валидни само за ограничени умове плакнещи се в огромното си заслепено от собствения си блясък Его.

Така, че дишай с пълни гърди, греби с пълни шепи от радостта на Живота и внимавай да не се разминеш по Пътя си с онзи твой предопределен мъж, който също те търси и чака! Very Happy