Абортът

Разглеждайки статиите в сайта, попаднах на един откъс за абортите, който дълбоко ме потресе. Много искам да го споделя с вас тук:

Сензационни факти за Душата

Много хора знят, какво представляват фантомните болки: кракът е отрязан, но в лошо време “празното” място започва да боли, като че ли там е болният крайник. Оказва се, че нещо подобно става, когато убиват бебето в утробата на майката. Когато вакуумната помпа разкъсва тялото на плода на части, се образува негов фантом, който остава в матката, колкото и да са я изчистили лекарите.

Биологичната активност на този фантом е толкова голяма, че той изкривява генетичния апарат на жената, а после и на мъжа, който ще има полова близост с нея. Макар че след четиридесет дни плътният скелет на фантома се разпада, това време е достатъчно, за да се образува вълнова рана в матката, която за разлика от телесната, не зараства.

Ако жената пак зачене и зародишът се прикрепи към болното място, то детето й ще бъде обречено на тежки болести и преждевременна смърт. Даже ако му провърви и се прикрепи към “здраво” място, то все едно ще получи увреждащо въздействие, само че по-слабо. Защото след разпадането на плътния скелет, остават фините обвивки на фантома.

“Фантомът на бебето цял живот ще се “жалва” на майката от нещастната си участ, - казва Гаряев, - “ще разказва” за нея на по-младите си братя и сестри, на баща си и на другите мъже, които ще го “посетят”. Само че своите речи то ще произнася на езика на генетичните кодове, които причиняват разстройство на душата и телата на всички, които го слушат”.

Последствията от аборта са доста по-силни, отколкото въздействието на физическите тела. Защото плодът е вместилище за Духа, Душата, които се грижат за него, докато очакват въплъщаването си във физическото тяло. В тази връзка си струва да разкажем една удивителна история.

Една млада жена, която била бременна, очаквала развод с мъжа си. Представяйки си очакващите я трудности във връзка с раждането на детето, тя се решила на аборт. През нощта, в навечерието на предстоящата операция, й се присънил сън. Вече облечена, готвейки се да тръгва, тя погледнала за минутка в стаята си. В потока слънчева светлина, изливаща се от огромния прозорец, каквито има само в старите петербургски жилища, стояла слабичка, стройна девойка, цялата в бяло. Крехка, изящна, почти прозрачна, сложила молитвено ръце на гърдите си, тя гледала влязлата жена,. От огромните й очи течали сълзи. На лицето й имало толкова мъка и отчаяние, че жената, събуждайки се, веднага решила: “Няма да отида!” Роденото момиченце нарекли Вера.

Минали седемнайсет години. Верочка, която се приготвяла за училищния абитуриентски бал, красива, въздушна, с бяла рокля, се въртяла пред огледалото. Майката погледнала в стаята и - ... примряла: в потока слънчева светлина, изливаща се от огромния прозорец, стояла същата онази тъничка, стройна девойка, цялата в бяло, но с щастливи очи. Майката не била на себе си. Дъщерята забелязала това и изтичала към нея, сложила я да седне, тогава майката и разказала всичко, което така ярко изплувало в паметта й. “Дъще! Ами нали твоята Душа дойде при мен! Какво щастие е, че не я погубих!».
-------------------------------------------------------

Аз се разплаках. И се замислих. Има ли нещо, което да оправдава убийството на малко неродено човече? Наистина, някои деца се раждат със сериозни заболявания и недъзи, видими още във вътреутробната фаза на развитието им. Това дава ли моралното право на родителите им да ги лишават от шанса да се родят? Ами децата, заченати поради насилствено посегателство върху майката?

Мисля, че тези случаи не са случайности. Може би с тези тежки случаи се изплаща тежка карма - на родителите, на детето или и от двете страни. С изплащането на кармата се научават уроци, заради които хората са се родили на тази Земя.

Не е ли глупост като родители да убием живота, само защото детето или ние няма да сме щастливи? И какво е това щастието изобщо? Вселенските закони нехаят за нашите ограничени човешки представи за щастие. Нашето "щастие" е по-скоро неистов страх, паническо бягство от всичко, що би могло да ни причини болка. Но болката е част от земните ни уроци. Като сме дошли да се учим, няма къде да бягаме. Все едно котката да си избяга от опашката.

Много се разпалих... надявам се ентусиазма ми да провокира още събеседници по темата, вместо да ви подплаши Confused

Много ще се радвам да поговорим заедно!

Пуснато на: Съб Яну 08, 2011 10:09 pm Заглавие :

Здравей, Валя. Темата е наложителна, бих казала, но за да мога да се изкажа истинно, не само от морална гледна точка, а представяйки фактите на битието, трябва да съм запозната с духовните закони и животът на душите, които не са на физическо ниво. Аз нямам собствена информация, с която да подкрепя мнението си. Чела съм на няколко места, че душите на абортираните деца не напускат майката след аборта, а продължават да са прикрепени към нея и да растат и че това в повечето случаи създава психични отклонения и депресии у майката и носи нещастие на дома като цяло. Не че душата на детето си отмъщава, но тази чужда енергия, за която физическото тяло не е приспособено води до болести най-вече от психичен характер. Добре е всъщност ясновиждащите хора, за които духовното пространство е открито да ни кажат какво точно става. Опитах се да видя какво Щайнер е писал по въпроса, но не открих нищо. А в другите сайтове се изказва или християнска гледна точка или просто се прави морализиране на проблема. Дори четох мнението на една жена, която казва, че до шестия месец детето нямало душа. Стори ми се абсурдно. Какво тогава одухотворява детето, ако то няма душа през първите месеци? Как стоят нещата не знам и много искам да се осведомя, дано открия някакви материали.

Иначе аз лично не мога да кажа твърдо, че съм за или против аборта. Особено като мисля за майките-наркоманки и за евентуалното бъдеще на децата, които са заченали в полубудно състояние. Но от къде пък мога да знам за тяхното бъдеще? Може да бъдат осиновени от свестен член на семейството или от непознати хора и да имат светъл и добър живот. А жените, които са били изнасилени и са заченали против волята си...Може да решат, че ще страдат по-малко, ако направят аборт.

Против съм аборта, породен от криворазбраното ни чувство за свобода. Някои хора си мислят, че имайки свободна воля означава да мислят единствено за себе си и абортират заради кариера, желание за друг партньор, за по-голям апартамент преди "плануваното" бебе и т.н. Това си е слободия, а не свобода. Свободата е в поемането на отговорност за това, което стои пред теб и никой друг не може да го свърши вместо теб. В самото предприемане на отговорно действие пред човека се откриват нови възможности и колко милиони майки са изгледали децата си без предварително да са имали желания бюджет и апартамент и желаната подкрепа...Но са го направили! Та популяризирането на аборта ме дразни, все едно обществото ни казва: "е, какво пък, сгреши, ама за всяка грешка - лек". Изобщо не е правилно, защото грешките само се трупат и кой ще рине след нас?

Пуснато на: Чет Яну 13, 2011 12:02 pm Заглавие :

Открих материал, в който японският учен и ясновидец Хироши Мотояма говори за някои аборти като за предпазна мярка от страна на Абсолюта. Ето и извадка от книгата му:

Раждане

Процесът на раждане като човешко същество е доста сложен и се подчинява на множество правила. Например е много по-трудно да отидеш в материалния свят от низшето астрално поле, отколкото от висшето.

В низшето астрално измерение на духовния свят има много същества, които искат да се родят на земята, но не могат. Съществува нещо като проучване, набор от условия, на които съществото трябва да отговаря, за да му се позволи да влезе отново в нашия свят. Макар да е поддържан и управляван от кармата, самият процес на проучване е божественото средство, което предпазва хората на земята от най-отрицателно настроените елементи. На съществата от низшето астрално поле, които биват отхвърляни при пресяването, не им остава нищо друго, освен да продължат растежа си там, колкото и бавен да е той, придвижвайки се сантиметър по сантиметър към истинското пробуждане.

В низшето астрално ниво често се натъквам на души, които наричам „духове ембриони" - същества, пометнати или премахнати чрез аборт и отново върнали се там. Духовете ембриони изглеждат доста чудновато - те са целите набръчкани, имат големи, изпъкнали очи и излъчват странно сияние. Много жени, които са правили аборт, носят в себе си дълбоко чувство за вина. В някои случаи обаче тази вина е неоснователна. Стигнах до това заключение, след като дълго и внимателно проучвах духовете ембриони. Индивидите, чиято карма е да се превърнат в духове ембриони, имат склонност към необикновен егоизъм. Те обикновено биха направили всичко за своя интерес, дори биха убили, за да получат каквото искат. Всъщност нашият свят може прекрасно да мине без такива хора. Но искам да поясня - това не означава, че съм защитник на абортите. Просто искам да изтъкна, че в своята необятна мъдрост Абсолютното е измислило начини да ни предпази от най-лошите същества и понякога абортът служи именно за тази цел.

Правилата за прераждане на земята са много по-широкообхватни от онези, които управляват индивидуалната карма. Това са принципи, регулиращи и поддържащи деликатното равновесие между материалния и астралния свят, и кармични принципи, едновременно ограничаващи и внасящи хармония. В основни линии те пресяват онези, които ще се родят тук. Самият факт, че сте живи, доказва, че отговаряте на основните изисквания.

И отново - повечето индивиди, на които не се позволява да напуснат низшето астрално ниво, са крайно отрицателни. Този негативизъм се дължи на прекомерната им, крайна себичност, която на земята наричаме „зло". Следвайки принципа, че мисълта поражда реалност, обитателите на низшето астрално ниво си създават съществуване, отговарящо на общоприетата представа за ада. Разбира се, съществата, които живеят на тези места, искат да се измъкнат оттам възможно най-бързо: те гледат на прераждането на земята като на начин за бягство. Използвайки силата на това завладяващо желание, някое такова същество понякога се провира през защитната преграда и успява да бъде заченато, но това рядко завършва с раждане.

Обикновено тези същества биват помятани или премахвани чрез аборт и изпращани обратно в низшето астрално ниво, откъдето са дошли. Те може да повторят процеса много пъти. В някои случаи желанието да бъдат родени е толкова голямо, че успяват да се промъкнат през ситото и да постигнат целта си. Но в резултат от неестествения начин на влизане такива същества често се раждат с аномалии.
За щастие повечето деца се раждат от астралния в материалния свят като здрави мънички хора. И при това идват с пълен кармичен набор.

Пуснато на: Чет Яну 13, 2011 3:48 pm Заглавие :

Явно и по тази тема еднозначен отговор няма... То в живота не може всичко да е просто и праволинейно, като при компютрите Rolling Eyes

И на мен ми мина мисълта, че може би кармата на някои същества изисква те да бъдат абортирани. Но от тук тръгват толкова много въпроси! Понякога една душа трябва да премине през опитността на ембрион, чийто живот е бил прекъснат още преди раждането. В друг случай обаче душа трябва да премине през опита на самотна майка, която въпреки трудностите отглежда с любов детето си.

Може би е достатъчно да оставим живота да си гледа работата, без да му се месим. Ако съдбата на детето е да се роди, то ще се роди. Ако не е трябвало да се ражда, то по един или друг начин това ще се случи.

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 8:46 pm Заглавие :

И аз стигам до такова заключение, Valia Smile

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 9:45 pm Заглавие :

Валя, крайно време е да поработиш върху емоциите и върху емоционалното си тяло, защото си като разграден двор по отношение на тях...

Явно в минал живот си имала проблеми точно с децата...Струва ми се, че си доста млад дух и в минал живот просто си била свидетел на смъртта на много деца...Виждам те в някакво помещение, най-вероятно става въпрос за стая, възможно е това да е вид детска градина...не знам.

Има насядали на малки столчета различни дечица отстрани на две дълги редици с маси, от 2 г. до 5 годишни, с еднакви престилчициа са...виждам много дим, виждам огън, който се е разрастнал много бързо...дори не си успяла да отвориш прозорците за да спасиш дечицата...всичко е било погълнато от жесток пожар...ти си припаднала и всдички сет изгоряли...това е.

Просто си принесла вината за смъртта на тези дечицата в този си живот...Крайно време е да поработиш по този въпрос.

Иначе Краси е направила нещо много полезно и ме е избавила от обяснението, което щях да дам аз...Гаряев да ходи да се излекува от болните се фантазми и безумни халюцинации. Confused

Японският учен и ясновидец Хироши Мотояма е абсолютно прав и аз изцяло споделям негово правилно мнение по въпроса.

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 9:45 pm Заглавие :

Валя, крайно време е да поработиш върху емоциите и върху емоционалното си тяло, защото си като разграден двор по отношение на тях...

Явно в минал живот си имала проблеми точно с децата...Струва ми се, че си доста млад дух и в минал живот просто си била свидетел на смъртта на много деца...Виждам те в някакво помещение, най-вероятно става въпрос за стая, възможно е това да е вид детска градина...не знам.

Има насядали на малки столчета различни дечица отстрани на две дълги редици с маси, от 2 г. до 5 годишни, с еднакви престилчициа са...виждам много дим, виждам огън, който се е разрастнал много бързо...дори не си успяла да отвориш прозорците за да спасиш дечицата...всичко е било погълнато от жесток пожар...ти си припаднала и всичките сте изгоряли...това е.

Просто си принесла вината за смъртта на тези дечицата в този си живот...Крайно време е да поработиш по този въпрос.

Иначе Краси е направила нещо много полезно и ме е избавила от обяснението, което щях да дам аз...Гаряев да ходи да се излекува от болните се фантазми и безумни халюцинации. Confused

Японският учен и ясновидец Хироши Мотояма е абсолютно прав и аз изцяло споделям негово правилно мнение по въпроса.

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 11:03 pm Заглавие :

Не знам дали можеш да виждаш предишноте животи, но ако е така и ако можеш да виждаш и своите, "спомняш" ли си за един такъв, в който ти беше много красива, с дълга червена коса, имаше някакво малко бяло кученце, живееше в разкош и мързел и около теб се въртеше тълпа от обожатели? Може би беше Париж...Някъде преди около 2-3 века. А имаше и един, още по-отдалечен във времето, преди грубо около 10 века, когато ти беше билкарка в едно село и живееше изолирано в нещо като кула. Живин също беше с теб. И май нещо му се налагаше да те спасява от прекомерно разгорещените селски страсти. Защо така често ви "виждам" вас двамата?

Пуснато на: Съб Яну 15, 2011 12:30 am Заглавие :

А стига с туй бяло кученце, де - беше булонка! - и с тоз Париж... Ейййй човек да не стане така малко куртизанка за едно известно време, значи...ми трябва да се събира житейски опит пък сега, каак иначе ще се помъдрее... Razz

Ама това пък с кученцето - вече 3-ти човек ме дъни с него и тоя Париж... Embarassed

Всъщност...аз и в този си живот имах малко бяло кученце, малтийска булонка, също като тогава, и на всичкото отгоре срещнах буквално на куп всичките тези, които ме бяха направили богата тогава в Париж, и точно единия от тях ми помогна да започна обучението си в Асоциация "Феномени" (тази в София!), като ми подари и...бялата малтийска булонка.

Иеееййй, туй бяло кученце ми изяде главата...

И за селцето си спомням, и за Живин дето тогава не беше Живин, малко не ме обичаха хората Razz

, точно като сега в този ми живот, ама пък ми харесваше толкова много онзи живот, точно като сега...само дето ми ги няма вълшебните къщички и (живея в убиствения градски шум на Банишората! - откъдето си и ти! - стига си ме преследвала),) та сега си ги търся из цялото нетпространство, ама видите ли, че си ги намерих...малко са се отдалечили в...Калифорния, но Томас Канкед ми ги показа...пък...

Моите пра-пра-деди са били по Америката, из Калифорния...малък е света, малки са измеренията, както и миналите животи тесни...

Пенке, ти тогава много си ме обичаше и ми беше първа приятелка, най-добрата при това, аз те предавах, но ти мене - не.

Хайддеее...я да си лягам, че нещо много се разплещих... Razz

Пуснато на: Съб Яну 15, 2011 5:41 pm Заглавие :

На мен ми се струва, че в Париж бях жена, но тогава в селото май бях мъж. Не съм напълно сигурна, но поне погледа към събитията беше от тези позиции. От друга страна, се чудя, защо пък, ако съм била жена, ти ми се струваше толкова красива. Някак си жените не възприемат другите жни по този начин...Не знам. То на мен всъщност ми се мяркат само няколко сцени от това.

Пуснато на: Съб Яну 15, 2011 11:02 pm Заглавие :

Съвсем оспамих темата..., но мисля, че сигурно има нещо недовършено между нас всичките, за да се срещаме по този начин отново и отново.

Пуснато на: Вто Яну 18, 2011 9:31 pm Заглавие :

Мъж беше, и се държеше много странно с мен...калпазанин такъв... Razz

Пуснато на: Вто Яну 18, 2011 9:32 pm Заглавие :

Абсолютно...затова напоследък и не бия...много... Laughing