НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Вто Ное 21, 2017 5:51 pm Вижте мненията без отговор
Токсични Тайни
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 07, 2011 11:43 pm
МнениеЗаглавие : Токсични Тайни
Отговорете с цитат

Лъжите за безоловния бензин

Петролните компании се заеха да ни убеждават, че безоловния бензин е по-безопасен за нашето здраве и околна среда, отколкото оловния.

В резултат на това, че те не ни разкриват всички факти, обаче, бяхме сериозно измамени!

Самите термини "оловен" и "безоловен", са подвеждащи. Те създават впечатлението ,че "оловният" бензин е замърсен с нещо гадно, а именно олово, докато "безоловният" е някак чист и незамърсен. Вярно е, че "оловният" бензин съдържа олово, което не е приятна субстанция, когато се излъчва от ауспусите на милионите коли, но истината е, че безоловният бензин притежава още по-гадни свойства.

Да започнем от начало. Първите двигатели с вътрешно горене използвали субстанция, наричана "спирт за двигатели". Според днешните стандарти, това било изключително чисто гориво; изгаряло добре и при това се отделяли водни пари, въглероден двуокис, въглеродни елементи и частици. Проблемите били два. Това бил високо рафиниран продукт, който от гледна точка на производството струвал на петролните компании много повече, отколкото те имали желание да похарчат, или от това, което можели да поискат като стойност, когато автомобила тръгнел на наистина дълъг път.

Второ, оригиналните двигатели с вътрешно горене работели при много ниска компресия в сравнение с днес. Автомобилните производители се стараели да произведат по-бързи автомобили и постепенно повишавали компресията. Известно време тези два проблема се развивали едновременно, докато накрая се срещнали при производството на двигател V-8. От една страна, горивата ставали все по-малко рафинирани и поради това по-замърсени с продукти, които влияят неблагоприятно върху ефективността на двигателя.

От друга страна, компресията нараствала и от използваното гориво се изисквало все по-точно действие. С откриването на двигателите с висока компресия, била достигната точка, в която колите вече не работели задоволително с предлаганото от петролните производители гориво -сместа експлодирала преди точния момент, което водело до незадоволителна работа на двигателя, до губене на мощност при наклони и др. Трябвало да се открие добавка, за да се предотврати предварителното запалване.

Петролните компании вече били усъвършенствали технологията за производство на гориво с минимално рафиниране, което можело да гори в двигателите при такава ниска цена и в такива големи количества, че те били на път да се превърнат в най-мощните компании на Земята. Те нямали желание да повишават цената на своите продукти и да откажат много хора от "предимствата" и "икономията" от притежаването на собствена кола. Трябвало, следователно, да се намери продукт, който да се получава евтино, за да се добавя към горивото. Оказало се, че обикновеното олово притежава необходимите качества и така се родил "оловния" бензин.

В края на 60те, доставките на висококачествен бензин с ниско съдържание на сяра и нитрати се превръщало в рядкост и цените били високи. Този тип масла бил предпочитан от петролните производители, тъй като отстраняването на тези замърсители до приемливо ниво е трудно и скъпо. Компаниите рафинирали нарастващ обем от по-евтиното гориво, което било с високо съдържание на сяра и нитрати, но използвали предишните стари процеси. Това довело до още по-високи нива на серен двуокис и азотен окис в отработените газове и хората започнали да сеоплакват - ако не от ефекта върху околната среда, то поне от миризмата.

Облаците смог над големите градове в Америка и Австралия били не, както повечето хора вярват, поради наличието на повече коли по пътищата, въпреки, че това, разбира се, също давало своя принос, а от повишените нива на серни/азотни окиси в отработените газове, поради високото ниво на замърсяване в самите горива. Петролните компании отново били изправени пред дилемата да пречистят своите продукти, или да намерят друго решение, което да не накърни техните печалби. Химическите теории и практика на каталитичното преобразуване били известни от много години.

На петролните компании винаги е било известно, че могат да използват тези процеси за понататъшно рафиниране на техните петролни продукти. Това, обаче, щяло да означава обновяване на техните рафинерии. Далеч по-добре щяло да бъде, ако можели да накарат някой друг да плаща сметката. А още по-добре щяло да бъде, ако можели да накарат някого да поеме разходите и цялата отговорност за всички окиси.

През 50те, била свършена много работа в опит да се използва въглеродния двуокис от въглищата в електроцентралите, за да се повиши растежа на растенията. Тези усилия пропаднали поради вредните въздействия на концентрациите на другите замърсители в отработените газове. Това отново били серните/азотни окиси.

По време на тези експерименти било установено, че прекарването на отработените газове през филтър от платина води до каталитично преобразуване на окисите в други продукти, чието излизане след това можело да бъде предотвратено чрез оранжериите, използвани за производство на храни. Тогава проблемът бил, че това не било икономически приемливо: платинените преобразуватели са много скъпо нещо, а се износват и имат нужда от подмяна. Имало и допълнителен проблем, че може би страничните продукти ще бъдат още по-вредни от първоначалните окиси. Информацията останала неизползвана няколко десетилетия...



Голямата измама

Одеялата от серни и азотни окиси, известни като смог, ставали толкова дебели и непоносими, че "общественото мнение" накарало американските законодатели да започнат да търсят отговори. Началото трябвало да бъде при петролните компании. Те шумно и погрешно огласили, че причината са "прекалено многото коли". Има две решения, казали те: или да се намали броя на колите, или да се постави нещо в колите, за да се намалят вредните емисии. Възможно ли е такова нещо, попитали законодателите?

Разбира се, отговорили петролните компании. Нека ви разкажем за "каталитичните преобразуватели", които могат да се поставят към ауспуха на всяка кола. Законодателите не смятали да се намесват в правото на хората да карат коли - подобен ход бил преценен като електорално самоубийство, особено при положение, че го имало решението чрез "катализаторите".

Те нямали никакво намерение и да се вслушват в онези максималисти, които се опитвали да им кажат, че истинския проблем е предимно в типа гориво, който се рафинира и, че единственото дългосрочно решение, е да бъдат накарани петролните компании да пречистят своите продукти.

Такива хора, обаче, допринасят много малко за предизборните кампании - петролните химически гиганти допринасят милиони. За петролните компании останал само един проблем. За съжаление, докато платината не реагирала в никаква степен с продуктите от изгорения петрол, тя реагирала много бързо с оловото - толкова лесно, че при изгарянето на един резервоар "оловен"

петрол в кола снабдена с катализатор, той ставал неизползваем.(Това е причината, поради която е незаконно да се зарежда "оловен" бензин в резервоара на кола, предназначена да работи с "безоловен"). Бедата била, че петролните компании не можели току-така да спрат да слагат олово в бензина, защото оригиналната причина за неговото присъствие все още била налице. Съществували алтернативни добавки, които можели да се използват, но всички те имали недостатъка, че, необработени, излъчвали емисии далеч по-смъртоносни, отколкото дори оловото.

Плюсът бил, че тези емисии можели да бъдат филтрирани от катализаторите. Това, което било необходимо, значи, било да убедят хората, че "оловния" бензин представлява сериозна опасност за околната среда и че единственото решение е да се прекарват емисиите през катализатор. Подобна кампания би гарантирала, че законодателството ще приеме закон за насилствено поставяне на катализатори, което би преодоляло изначалния проблем за петролните компании - високото съдържание на сяра и нитрати в горивата.

Разбирате ли, кампанията никога не е имала нищо общо с оловото: въпросът бил просто да убедят хората да използват гориво, което няма да поврежда катализаторите така, че петролните компании да не трябва да влагат допълнителни средства в рафинирането на горивата и да се измъкнат, продавайки по-мръсни продукти, принуждавайки насила водачите на моторни превозни средства да понесат отговорността и разходите по опитите да се пречисти въздуха.

Всеки, който се съмнява, че причината е в качеството на горивото, а не в броя на колите за въпросния период, нека провери действителните цифри. Истина е, че броят на колите нараства, но темповете на нарастване са относително постоянни. В пиковете на "смог-войната", обаче, нивата на емисиите са се повишили почти 4 пъти спрямо темпа на нарастване на броя на колите. Освен това, всичко ставало в период на повишаване цените не петрола, в резултат на което все повече се купували "икономични" двигатели.


Безоловният бензин е опасен за здравето!

Казват ни, че старите ни коли трябва да се изхвърлят, защото имат вредни излъчвания, особено оловото, което представлява опасност за здравето. Др. Дейвид Уорън беше гостуващ докладчик на срещата на АОМС на 28 февруари 1994. Той е пенсиониран учен-изследовател към Министерство на отбраната и съветник на "Енергийни Ресурси" към Викторианското правителство в началото/средата на 80те, когато дебатите за безоловния бензин бяха в разгара си. Ето кратко резюме на неговото обръщение.



Влиза оловото

В началото на 20-те, Томас Миджи търсел нещо, което да се съчетае със свободните радикали, за да се спре "чукането". Той открил, че неща като платината, среброто и оловото, са в състояние да задържат тези свободни радикали. Миджи открил съединение, наречено тетраетил, подобно на комбинациите в групите, изграждащи петрола. Добрата новина била, че са разтворими в него. Те се изпаряват като петрола, което означава, че оловния тетраетил се разпръсква из сместа. Освен това, се разпада на олово при високи температури в цилиндъра, оловните атоми се

разпръскват наоколо и етилите се отделят. Тогава оловото свършва своята работа, съчетавайки се със свободните радикали и забавяйки реакцията. Проучването на Миджи повишило октановото число от 50 на 65. Търсенията в рафинерията подобрили това число до 89, а с още проучвания и средства, го направили 110 за авиационното гориво.


Влизат зелените партии

"Пречистете от вредните отработени газове", бил повика им. През 1975, оловото в петрола било намалено, защото "оловото е отрова", било основното твърдение. Но за да бъдем по-точни трябва да кажем, че оловото се превръща в отрова когато се абсорбира в тялото.

Фактът, че оловото е отрова при поглъщане, не означава, че оловото, което е в нашите тела идва от оловото в горивата. Това били дебатите през 80те. Вестниците тиражирали много противоречиви твърдения, а Консултантският комитет по национална енергия докладвал, че "няма нито един случай на клинично отравяне с олово, който да е доказал, че то се дължи на емисиите от отработени газове".

Спорове се водели по цял свят. Във Франкфурт правителството решило, че ще намалят оловото от 0.4 на 0.15 грама на литър, т.е., около две трети. Ако оловото било проблем, това трябвало да окаже влияние върху здравето на обществеността. Ако петролът е бил истинската причина, а количеството му се намали с две трети, ефект трябвало да има, в противен случай щяло да стане ясно, че оловото няма нищо общо с това. Резултатът: Оловото в горивата не допринасял за повишаване на поглъщането му чрез отлагане по храните и предметите, както се предполагало.

Изглежда, че източника на оловото, регистрирано в телата на хората не било оловото във въздуха.
Освен това, изпусканото от колите олово може да се измери и то обикновено се утаява. Измерва с в грамове на кубически метри при бордюра, но ако се върнете назад десет фута, е по-малко, защото това е много тежък прах. Въпреки, че това са много малки частици, те са много тежки.


Влизат политиците

(През 1983 Др. Уорън бил научен съветник към комитета по Енергийни ресурси.) Възниква въпросът "Да забраним ли оловния бензин? Истинският въпрос е: да използваме ли оловен бензин? Истинската причина за безоловния бензин била, че хората искали да си сложат катализатори, които да премахват азотните окиси, въглеродния моноокис и неизгорения петрол, които излизали от ауспуха, но оловото разваляло катализаторите.

Затова всички започнали да се отказват от оловото в петрола. Други страни забранили да се слагат катализатори. Ние [САЩ] забранихме, защото смятаме, че това е опасно за здравето.

Др. Уорън убедил комитета, че няма нужда да забраняваме оловото и нямаме нужда от петрол без олово, защото доказателствата били налице.

Др. Бел попитал какво ще се прибавя в петрола за повишаване на октановото число, ако се премахне оловото: "Ако оловото се премахне, ще трябва да се прибавят други неща - бензол, толуен, ксилен, диметилбензол, или меситилен" Някои от тях са обявени за канцерогенни, а за останалите се предполага. Ще премахнем оловото въпреки, че няма доказателства, че то прави нещо лошо и ще

въведем субстанции, за които се знае, че ще повишат нивото на раковите заболявания в страната ни?

Отговорът бил: "Нали имаме катализатор - той ще ги разпадне" - само че, всички ние знаем, че катализаторите не започват да работят преди колата да загрее, което става през първите три мили, а и всеки път, когато зареждате, изпаренията се излъчват във въздуха. Когато речта на Др. Уорън била изнесена в Парламента, имало само двама души, които слушали: аз (Др. Уорън) и този член на Парламента, който четял речта. Преобладаващото мнение било: хората го искат, а там са гласоподавателите.

Това било партийна политика: партиите казали: Не, ние сме решили - няма значение какво казва този човек - идете, изпийте по нещо в кафенето, а когато звънецът звънне, ще влезем и ще гласуваме - ето как е решено.


Рискът за здравето от безоловният бензин

Даже на този етап, Др. Уорън е установил, че проблемът с оловото е преувеличен и че потенциалните опасности от ароматните вещества, повишаващи октановото число - като бензола - са по-големи, отколкото проблема с оловото. Всъщност, тези субстанции са толкова опасни, потенциално смъртоносни, че настоявам да не ги използвате в никоя кола, която не е снабдена с катализатор.

Не ги използвайте например, в косачка, елетрически триони, резачки, или извънбордови двигатели и не измивайте части в тях. Ако попаднат на кожата ви, измийте я веднага. Избягвайте вдишване на изпаренията при зареждане и не позволявайте на никого да стои до ауспуха, особено докато двигателя е още студен. Помнете, катализаторите не работят докато не достигнат 400 градуса по целзий!

Изследванията на Др. Уорън показали, че оловото в кръвта ни не идва от вдишването на носещото се във въздуха олово, а от ядене и пиене - тоест, от запояваните консервни кутии, от боите, основани на олово и от оловните тръби, от лющещата се мазилка на старите къщи, която е с оловна боя.

Ако в колите отпреди 1986 използвате безоловен бензин, липсата на олово ще износи по-бързо леглата на клапаните, - ако леглата на клапаните са закалени, те бавно ще се напасват в главата (но обикновено леглата на клапаните на днешните превозни средства не винаги са закалени).

Не ви препоръчвам да използвате безоловен бензин премиум, поради по-високото съдържание в него на ароматни съставки. Бензолът е добре известен канцероген.

Катализаторът е възможно най-лошият отговор на проблема с емисиите в отработените газове.

Наблюдавайки Америка, която работи с катализатори от известен брой години, дори за ниско-интелигентен бюрократ е ясно, че това не е ефикасно средство. Катализаторите загряват след известно време, а преди това са толкова "мръсни", колкото ако колата изобщо нямаше такъв. Всъщност, мирисът на "развалени яйца" излизащ от ауспуха е водороден сулфид - газ, който се счита от някои специалисти за високо канцерогенен.

За нещастие, тук играят големи пари/бизнес и това почти винаги прикрива фактите и истината. По някои необясними причини, интересите на вложителите винаги изключват истината.

С оловото в бензина, което, разбира се, не е идеалния вариант, поне знаем къде стоим. Но ако изпусканите газове са по-леки, те могат да се събират на по-високо ниво над земята и могат да минат години, преди да установим пораженията от тях. Всички катализатори би трябвало да се премахнат от колите колкото може по-скоро, а паралелно с това, и, доколкото това е възможно, бензола от горивото, което трябва отново да бъде с малко количество олово, но точно до необходимата степен.

"Вътрешното" горене в двигателите трябва да бъде оптимизирано, както се предлага в преференциалното решение на президента на "Пежо" и "Ситроен" Джак Калвет в трите писма, които той ми изпрати. Един от начините да се постигне това, е поставянето на оловото в сместа през магнитни полета. Друг начин е да се използва плазменото запалване от явлението, открито от Никола Тесла.



Програмата за флуора и атомната бомба

По време на свръхсекретния проект Манхатън, е изготвен доклад да се проучи ефектът на флуорида върху хората. Този доклад е засекретен от съображения за "национална сигурност".

Някакви си 50 години след като властите в САЩ започнаха да прибавят флуор в питейната вода за да намалят развалянето на детските зъби, наскоро открити разсекретени документи на правителството хвърлят нова светлина върху причините за тази все още спорна здравна мярка, разкривайки изненадваща връзка между използването на флуорида и зората на новата ера.
Днес два трети от питейната вода в САЩ е флуорирана.

Много общини все още се съпротивляват на тази практика и не вярват на твърденията на правителството за безопасността й. От дните на Втората Световна Война, когато САЩ построиха първата атомна бомба, грижещите се за здравето на нацията поддържат тезата, че малки дози флуорид са безопасни за хората и полезни за детските зъби. Тези твърдения сега трябва да се преразгледат в светлината на стотиците някога засекретени документи от Втората Световна Война, свързани със свръхсекретния доклад от проект Манхатън, имащ отношение към военната програма за производството на атомната бомба.

Според тези документи, флуоридът е ключовият химикал в производството на атомната бомба. По време на Студената Война масивни количества - от порядъка на милиони тонове - са били необходими за производството на годни за бомбата плутоний и уран. Един от най -токсичните известни химикали, флуорида, бил водещия по опасност за здравето химикал за работниците и близките общини, както сочат документите. Освен това:

Разкрити са много от оригиналните доказателства, че твърдението, че в малки дози флуорида е безопасен за хората, е било измислено от учените, създали атомната бомба, които тайно поръчали да се осигури "доказателство, годно при съдебен процес" срещу договарящите, по повод увреждането на гражданите с флуор. Първото дело срещу програмата за производство на атомната бомба не е било заради радиацията, а за увреждане с флуорид, както показват документите.

Нужни били проучвания върху хора. Работещите по програмата за бомбата играели водеща роля в проектирането и внедряването на най-мащабното американско проучване върху ефектите върху здравето, в резултат на флуорирането на питейната вода, проведено в Нюбърг, Ню Йорк между 1945 и 1955 година. След това, в засекретена операция под кодовото име "Програма F", те тайно събирали и анализирали кръвни и тъканни проби от гражданите на Нюбърг, със съдействието на персонала от Здравния Отдел на щат Ню Йорк.

Оригиналната, секретна версия на едно проучване, публикувано от учени, работещи по "Програма F" от август 1948, фигуриращо в дневника на "Американската зъболекарска асоциация показва", че по причини, свързани с "националната сигурност", доказателствата за вредното въздействие на флуорида са били цензурирани от АЕС ("Американска комисия по атомна енергия") и, че той се счита за една от най-мощните отрови сред веществата, използвани през Студената Война.

Свързаните с бомбата проучвания на безопасността на флуорида били проведени в университета на Рочестер при един от най-известните експерименти за влиянието на радиацията върху човека, проведени през периода на Студената Война, при които нищо на неподозиращи болнични пациенти били инжектирани токсични дози радиоактивен плутоний. Проучванията на флуорида били проведени по същите етични съображения, в името на "националната сигурност".

Флуоридът оказва вредно въздействие върху човешкия мозък дори при ниски дози. Когато пожелала да проведе изследвания в тази насока, на г-жа Мюленикс било отказано от американския Национален Здравен Институт, като неговото ръководство безцеремонно й заявило, че "флуоридът няма вредно влияние върху централната нервна система". Разсекретените документи по програмата за американската атомна бомба, обаче, показват друго.

През 1944 е документирано сериозно замърсяване на околната среда от химическата фабрика на "ДюПон де Немори Кампъни" в Дийпуотър, Ню Джърси. Тогава фабриката произвеждала милиони тонове флуорид по "Проект Манхатън", защото учените в САЩ бързали да произведат първи атомната бомба.

Фермите в района били известни с висококачествената си продукция, прасковите им отивали директно в Хотел "Уолдорф Астория" в град Ню Йорк, а доматите - в "Кемпбел Сууп". Но през лятото на 1944 фермерите докладвали, че растенията им са попарени, а домашните птици - измрели, докато фермерите, яли от продукцията, повръщали цяла нощ и на следващия ден, и т.н.

Всичко това е потвърдено в записани на лента интервюта с Филип Седлър от "Седлър Лебораториз ъв Филаделфия" (една от най-старите фирми химически-консултант), малко преди той да умре. Седлър персонално провел първоначалното разследване на уврежданията. Макар, че фермерите не знаели това, вниманието на "Проект Манхатън" и правителството било привлечено от инцидента в Ню Джърси, а в секретните документи съществува писмено потвърждение, че вредите са причинени от парите от завода, работещ по "Проект Манхатън".

Засекретените проучвания на Флуорида от Рочестерския университет започват през войната, под кодовото име "Програма F", и се провеждат в рамките на неговия "Проект по Атомната Енергия". Това е секретна лаборатория, финансирана от АЕС и разположена в болницата "Стронг Мемориъл Хоспитъл". Именно там бил проведен и експеримента с радиоактивния плутоний.



Атомната бомба и флуорирането на водата

Програмата за бомбата имала нужда от проучвания за влиянието на флуорида върху хора - както и в случая с радиоактивния плутоний, прибавянето на флуорид към питейната вода предоставяло точно такава възможност.


Скритите опасности при готвене в микровълнова печка

Най-новите проучвания показват, че сготвената в микровълнова печка храна претърпява сериозно увреждане на молекулите - изядена, тя предизвиква патологични промени в човешките кръвоносна и имунна системи.

Нищо чудно, че на обществеността се отказват подробности за тези сериозни с оглед на здравето опасности.
През месец май 1989, по радиото бива излъчено следното съобщение, спонсорирано от Университета на Минесота:

"Макар, че микровълновите печки готвят храната бързо, те не се препоръчват при затопляне на бебешки шишета". Шишето може да изглежда хладно на пипане, но течността вътре да е изключително гореща и да изгорите устата и гърлото на бебето. Освен това, вследствие натрупването на пара в затворен съд, какъвто е бебешкото шише, то може да експлодира. "Нагряването на шишето в микровълнова печка може да предизвика известни промени в млякото и загуба на някои витамини. Загряването на бутилката чрез потапяне в гореща вода, или на водна баня и пробването на течността върху китката може и да отнема няколко допълнителни минути, но е много по-безопасно."

Значителни промени са били регистрирани в кръвта на доброволци, консумирали храни, сготвени в микровълнова печка. Налице е значително количество научна литература, посветена на опасните ефекти от прякото микровълново облъчване на живи системи.

Технически погледнато, микровълновите печки работят на принципа на променливия ток. Атомите, молекулите, и клетките, върху които въздейства това мощно електромагнитно излъчване, биват подлагани на смяна на поляритета от порядъка на 1 до 100 милиарда пъти в секунда. Не съществуват атоми, молекули, или клетки на някаква органична система, способни да издържат на подобна страхотна разрушаваща сила за продължителен период от време, дори и в ниския обхват на миливатове.

"От всички естествени субстанции, които са полярни, най-чувствително реагира кислородът във водните молекули. Това е начинът, по който се получава топлината при готвенето с тази печка - създава се триене във водните молекули. Структурите

на молекулите се разкъсват, молекулите насилствено се деформират (това се нарича структурна изомерия), а това повлиява и на качеството.


Загряване на храната

Отслабването на клетъчните мембрани чрез микровълни се използва в областта на генното инженерство. Поради използваната при процеса сила, клетките всъщност се разрушават и така се неутрализират електрическите потенциали - самия живот на клетките - между външната и вътрешната страни на клетъчните мембрани. Увредените клетки стават лесна плячка на вируси, гъбички и други микроорганизми.

Естествените механизми за възстановяване биват подтиснати, а клетките -принудени насила да се адаптират към състоянието на енергиен дефицит: те превключват от аеробна към анаеробна респирация; вместо вода и въглероден двуокис, се произвеждат водороден прекис и въглероден моноокис. Излъчването води до разрушаване и деформиране на молекулите на храната и до образуването на нови съединения (наречени радиолитни), които са непознати и на човека и на природата.


Знаете ли, че...

- При поглъщането й от хората, рафинираната захар е смъртоносна, тъй като осигурява само това, което специалистите по хранене описват като "празни", или "оголени" калории. На нея й липсват естествените минерали, които присъстват в захарното цвекло или захарната тръстика. Поемането на захар е по-лошо дори от нищо, тъй като пресушава и промива тялото от ценните витамини и минерали, необходими за нейното усвояване, детоксификация и отстраняване от цялостната система на човека.
- В кафето се съдържат и минимални количества серни съединения, които в кисела среда (каквато е стомашния сок) се превръщат в меркаптани - токсични тела. Те тостигат до 50 микрограма за чаша 5%-но кафе.
- единствено надпис "Българско кисело мляко" ви гарантира наличието в продукта на Лактобацилус Булгарикус.


- Ако в дома ви има нафталин, изкуствен камфор, ДДТ, или други подобни против молци и бубулечки, лечението на болестите ви ще бъде трудно. Заместете всичко това с естествени средства: лавандула, листа от орех, хмел, жасмин, пелин, тютюн, парфюм, или естествен камфор.
- Хората, които се хранят с естествени храни и непреработени продукти много рядко се разболяват от рак, а онези, които се хранят основно с макарони, нищестени храни, варени зеленчуци, незадушени, сладки изделия, консервирани продукти - се разболяват като всички.
- Прекалената употреба на готварска сол води до образуването на раков тумор.

- Продукти, преминали промишлена обработка, консерванти, концентрати, бяло брашно, обработен ориз, - са опасни за здравето.
- Ако ходите боси и ровите с голи ръце в пръстта, това възстановява електрическия заряд на тялото и спомага за отделяне на патогенната енергия.
- Кожното дишане се нарушава от носенето на дрехи - това води до затруднено постъпване в организма на половината от кислорода - правете си "въздушни вани" при всяка възможност.

- Понякога абортът предизвиква премахване на физическото тяло на бебето, но холограмата му остава в утробата и продължава да се развива - въздейства върху стените на матката и в резултат в нея се развиват фиброзно-кистозни изменения.
- Физическото натоварване и особено бягането е мощно противораково средство -бягайте с бавно темпо по 30 минути дневно.
- За да се разруши самопроизволно раковата клетка трябва да се повиши температурата на тялото до 40 градуса Целзий.
- Маята притежава свойството да убива - отделя отровни белтъци с ниско молекулно тегло. Токсичните белтъчини въздействат върху плазмените мембраи на клетките и изменят проницаемостта им. При набухването на маята се формират аскоспори, които, попадайки в организма, разрушават мембраните на клетките и способстват за появата на рак.

Производството на мая за готвене е основано на размножаването на дрождите в течностни хранителни среди направени от меласа (отпадък при производството на захар). Меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н.

- Гледането на телевизия създава честотна зависимост .
- В продаваните шампоани, сапуни и парфюми има невротоксични вещества, които буквално убиват нервните окончания и органичната тъкан на мозъка - използвайте само шампоани, изготвени от натурални вещества и неароматизирани сапуни (можете да ги намерите по аптеките), а вместо парфюми, по-добре използвайте висококачествени ефирни масла.
- Специфичният и упойващ аромат в много маркови парфюми се постига с екстракт от човешки изпражнения.
- Прекрасният лечебен ефект на някои маркови козметични кремове се дължи на добавената в тях човешка урина
- Печалбата от продажбите на ваксини в глобален мащаб от 5.4 милиарда долара през 2001, ще достигнат близо 10 милиарда долара през 2006, Лондон (Ройтерз). Анализ в Мерил Линч показва, че най-бърз растеж ще отбележат продажбите на

противогрипни ваксини - очаква се продажбите им да нарастнат над два пъти и да достигнат до 2 милиарда през следващите пет години. (Относно това доколко животоопасни са ваксините, прочетете книгата "Конспирация срещу вашето здраве" от д-р Атанас Гълъбов.)
- Вредни са храните, при които са използвани изкуствени оцветители, аромати, синтетични хранителни вещества и синтетични витамини.
- Яденето на месо от клонирани животни ще породи усложнени генетични мутации в телата ви и ще ви прикове допълнително към земната плътност.
- Човекът е бил създаден да се храни предимно с плодове и ядки.
- Ако просто отказвате продуктите, които са в разрез с екологичните изисквания и които ви причиняват болести, промишлеността ще бъде принудена да спре, или да се преустрои.


Вместо заключение:

"Фактите не спират да съществуват само защото ги пренебрегваме" Алдъс Хъксли
- Отправяйте предизвикателство против предразсъдъците - особено своите собствени
- Гледайте зад завесите
- Не се задоволявайте с "причините" - търсете корените
- Независимо какво се случва, се питайте кой се облагодетелства от това?
- Когато резултатите не пасват, - променете програмата, а не своите стандарти
- Когато за лъжите се плаща по-добре, отколкото за истината, очаквайте лъжи.
- Култивирайте здрав скептицизъм
- Пазете се от проучвания, платени от онези, които имат интерес получените резултати да не променят статуквото
- Пазете се от "съветите" на институциите за проблем, който всъщност трябва да продължи, за да продължи да съществува и самата институция. Изследователските "проучвания", които са платени, могат да бъдат само фалшива наука и сблъсък на интересите (например, Асоциация на зъболекарите, Общество по рака, Национална научна фондация, Фондация Рокфелер, Общество по епилепсия, и т.н.) Съществата, които правят пари от проблема имат нужда от него, за да продължат да съществуват в обществото.

- Пазете се от положение, при което да поставяте "лисицата за да пази кокошките" -от проучвания на самите организации върху себе си или своите продукти - техните резултати са със съмнителна стойност (например, на лекарства и ваксини, или проучвания на флуорирането от онези, които го осъществяват).

- Повечето лекари-алопати имат интерес да лекуват заболяването от което зависят техните доходи, а не да осигуряват здраве, което би ги извадило от бизнеса с болестите. Истинските лекари се съсредоточават върху превенцията на болестите и само-излекуващите способности на биологичната система. Другите са наемници, които отдавна е трябвало да бъдат изхвърлени от работа. Повечето дегенеративни заболявания не са съществували преди 19 век.

- Претенциите на учените алопати, че нещо ще ви "помогне" често представляват точно обратното. Например Аспиринът - в началото на този век, Федералната Търговска Комисия налага глоба на производителите на аспирина твърдящи, че "аспиринът е полезен за вашето сърце", когато всъщност вярно се оказало точно обратното. Днес, някакви си 40 години по-късно, хората вече са забравили това. Байер продължават да го рекламират. Това е незаконно (след като вече им са били санкционирани), и същевременно неетично, но продължава да се прави.

- Редица организации, създадени за разрешаването на даден проблем всъщност нямат интерес той да се разреши, защото това би прекратило съществуването им (например, Асоциация по проблемите на рака). Резултатите от техните проучвания не са надеждни с оглед на разрешаването на проблема.

- Всички национални и законодателни тела съществуват заради себе си и вече не са такъв масов представител на населението, за какъвто претендират. Сблъсъкът на интереси и корпоративните интереси са тясно свързани с онези, които правят законите. Когато САЩ започнаха да съществуват, имаше само четири закона под общия закон и всичко функционираше добре и хората бяха честни. Сега САЩ е също корпорация и има стотици хиляди закони.

Законите не са решението на проблемите. Самостоятелната отговорност, която законите не предвиждат, е истинското решение. Истинските представителни законодателства се състоят от хора, които нямат капиталовложения, а на днешните законодатели се плаща от онези, които те трябва да надзирават, което е неетично и представлява сблъсък на интересите, но продължава да се подкрепя в едно дегенеративно общество.


====================================
Из "Тайните проекти", Емилия Манолова

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2259
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Пет Мар 25, 2011 12:05 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат



===============
Снимкa : foto.mail.ru/

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
avb




Регистриран на: 11 Авг 2007
Мнения: 96
Пуснато наПуснато на: Пет Мар 25, 2011 6:32 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

И аз бих искала да се включа в дискусията. Ясно е, че човечеството само си сече клона на който стои. Знаете ли, че изключително много учени от цял свят са изследвали, а и вече имат готови програми само и единствено за зелена енергия. Без вредни емисии във въздуха, които да натравят почви, хора и тем подобни. Т.е. ако в момента изведнъж свърши петрола, учените са изследвали и имат готовност да превключат на зелена енергия. Както можете да се досетите тези изследвания, за да бъдат подтиснати не се финансират много. Говоря за добиване на енергия от слънцето, водата (и под формата на водород). Присъствах на сблъсък между едни учени и производители на една твърде известна марка автомобили, която няма да я оповестя. Учените се опитваха да докажат с резултати, че тази марка автомобили може спокойно да се движи на водород. Неудобството е, само,че трябва малко по-често да се зарежда автомобила. Не се изискват особени промени по двигателя, защото чисто бензинов двигател може да работи на водород. Хората от автомобилната марка нямаха разултати да покажат и убедят, а имаха само концепция как трябва да са нещата. Те се опитваха да убедят хората, които финансират това изследване да го прекратят, защото нямало смисъл Sad
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov