Подземната Вселена

До сърцето на Земята - нейното ядро, има 2900 километра, а до небесното светило - 150 млн. км. Но за 47 години космическа ера апаратите са се приближавали до него много по-близо, отколкото до земното ядро - за цялата човешка история хората са надникнали в тази зона само на 12 км. "Вътрешностите" на планетата и досега си остават загадка...

Влажни подземия, мрачни тунели, тъмни дупки... Като си помисли човек за всичко това, особено нощем, настръхва. Като че ли всеки момент до слуха ще достигнат подземните звуци от чуковете на гномите, ще се появи процесия от елфи или ще изскочи някой дявол... От такива мисли дори науката не може да ни спаси - не се е родил все още учен, който със стопроцентова сигурност да каже какво именно се намира под земята: ядро, ад или приказен "паралелен" свят...

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НА СЕВЕРА

На 23 ноември 1968 година американският космически апарат "ESSA-7" изпратил на Земята снимки на Северния полюс. Сътрудниците от НАСА бегло ги разгледали и тъкмо се канели да ги изпратят при картографите, когато изведнъж вниманието им привлякъл странен дефект - огромно тъмно петно сред ледовете. Проверили няколко кадъра - да не би лентата да се е осветила?

Неочакваната научна сензация, която едва не била изхвърлена в кошчето за боклук, била спасена като по чудо. Един от сътрудниците сравнил получените фотографии с удивителната теория на руския учен, академик от АН на СССР Владимир 0бручаев за това, че някога земната кора била пробита от гигантски метеорит и образувалата се кухина е запазила доисторически свят, в който може да се попадне през такива "черни" дупки.

Кадрите невероятно напомняли и скандално известния през седемдесетте години разказ на американския полярен летец Ричард Беърд за открития от него на ледения похлупак на света цъфтящ оазис, населен с мамути и първобитни хора! Нима петната на снимките не са случайни?...

КУХОТО КЪЛБО

"Нашата планета е само една празна топка" - подобни твърдения не давали мира на хората от V век пр. н. е. насам. Именно тогава древногръцкият мислител Анаксагор предположил, че на другата страна на диска на Земята (гърците си представяли планетата като палачинка) съществува друг, "преобърнат" живот - роден дом за всевъзможни духове, души на починали и прочие обитатели на тъмнината. В Средновековието идеята за подземията укрепнала. Наистина, тогава "другият свят" станал за простосмъртните християни ад и местожителство на гноми, троли и елфи.

А през XVIII век се случило нещо невероятно: учени от няколко страни предложили да се организира експедиция за търсене на входа към... преизподнята. И неслучайно: в това, че Земята е куха, свято вярвали такива научни светила като Едмънд Жалей и Бенджамин Франклин, а немският професор Щайнхаузер дори смятал, че вътре в Земята се върти планетата Минерва, конто е причина за земния магнетизъм...

Теорията за кухата Земя, независимо от официално признатото откритие на земната кора, мантия и ядро, продължавала да набира обороти и в "просветените" XIX и XX век. През 1818 г. бившият капитан от пехотата Джон Клив Симс писал до членовете на Конгреса на САЩ: "Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре. Тя се състои от няколко концентрични сфери, поставени една в друга, и има при полюсите отвори от 12 до 16°. Готов съм да заложа живота си, че това изказване е истина, и съм готов да го докажа, ако светът ми помогне". И макар че не "била организирана експедиция, идеята за "отверстията на полюсите" била разгледана с цялата сериозност.

Какво ли би казал американецът Сайръс Тид, която през XIX век твърдял, че нашата планета е вдлъбнато, а не изпъкнало кълбо, и че ние живеем вътре, в него, ако знаеше в какво ще се превърне неговото екзотично учение! Минали малко повече от сто години и своеобразните му възгледи вдъхновили човека, който в средата на XX век пожела да получи собствеността върху целия свят. И, както става ясно, не само върху външния...

НОВ БЕРЛИН В АНТАРКТИДА?

Съществуването на природни карстови празноти под земята не учудвало никого в Третия райх, но кой би могъл да помисли, че Хитлер мечтаел за напълно защитена от расови "вливания" подземна държава от истински арийци! А планът бил следният...

През 1942 година към Антарктида се отправила експедиция от специализираната организация на СС "Аненербе", която насочила супер-съвременни за онова време радари към ледените разломи. Защо? Загадката се криела в предназначението на организацията.

"Аненербе" била образ и подобие на средновековните мистични ордени - истински окултизъм. Опитвала се "да влезе във връзка" с дремещите в подземните пещери древни богове. Търсела Шамбалата. Търсела тайната на безсмъртието. И това била поредната цел: да се докаже свръхновата идея на Хитлер, че Антарктида всъщност е загиналата Атлантида, в чиито недра той трябва да основе тайния Нов Берлин.

През 1944 година нацисткият адмирал Дьо-ниц произнесъл загадъчната фраза: "Моите водачи откриха в Антарктида истински земен рай. Ние създадохме там непристъпна крепост за фюрера, където ще израсне бъдещата раса на "подземните арийци".

През тази година хитлеристите наистина разгърнали свръхсекретна операция и започнали да създават базата на "четвъртия райх" в Антарктика, в района на Земята на Кралица Мод. До там пътували подводници, които доставяли техника, оборудване и хиляди роби. Мястото, разположено в гигантската кухина на Земята, било наречено Нова Швабия и според данни от секретни документи от Аржентина било заселено с два милиона немци.

Според слуховете изчезването на телата на Адолф Хитлер и Ева Браун е лесно обяснимо. Смята се, че вместо тях са били изгорени труповете на други хора, а самата нацистка двойка е избягала в подземния град-чудо...

ЛЕГЕНДИ ЗА МАЛКИТЕ ХОРА

Все пак е по-добре да не се срещаме с тези хора: и външността им е страшна, и характерът им е капризен, и шегите им са жестоки. А и към хората се отнасят някак не по човешки. С една дума, не-напразно гномите, елфите и прочие гоблини обитават в друга - подземна вселена.

Но ако все пак ги срещнете, бъдете сигурни, че те веднага ще приложат всевъзможни хитрости, а понякога и истински пакости.

Например любимото забавление на тъмните елфи - обитателите на хълмовете, е да объркат случайния минувач и да го побъркат. Човечетата, високи 25-30 см, изглеждат гостоприемни и ще нагостят пътника с невероятно сладки плодове. Но -внимание! Не бива да ядете удивителните вкуснотии, защото една-единствена хапка може да ви омагьоса. Ще скитате безцелно, ще гледате с празен поглед и мило ще се усмихвате. А елфите... На тях само това им трябва. Защото от този момент те превръщат човека в свой роб, способен по тяхна заповед дори да убие!

Не е много по-приятна срещата с гномите и с техните злобни роднини - гоблините. Тези жители на планините, мините и подземията най-често се забавляват така: обещават купчини злато, а след това примамват лековерните дълбоко в гората и там го оставят да загинат. И само при едно условие носят неочаквано богатство: трябва да вземете шапката на гнома и тогава той в замяна ще ви даде каквото поискате.

Миньорският фолклор е изпълнен с разкази за малките човечета - нокери (в Америка ги наричат томинокери), които обитават мините и пещерите. Миньорите са много внимателни в местата, където се чуват техните почуквания. Поведението на тези същества е непредсказуемо. Миньорите вярват, че обикновено те помагат в беда, при условие че постоянно им оставят храна. Иначе разсърдените нокери започват да пакостят.

ПОДВИД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Според последните изследвания древният човек се е различавал от съвременния на първо място по своята миниатюрност - той е бил висок около 1,30 м срещу днешните 1,70 м. Но кой би могъл да предположи само допреди няколко години, че нашите предци в прекия смисъл са ходели прави под масата?

През октомври 2004 г. светът беше потресен от неочаквано откритие в областта на човешката история: в Индонезия бяха открити останки от еднометрови същества с глави, не по-големи от грейпфрут. Но най-удивителното е, че техните малки главички с обем само 400 куб. см не само прекрасно съобразявали (древните хора познавали огъня и оръдията на труда), но и превъзхождали по разум обичайните по това време homo erectus. Техните черепи със силно изразена челна част свидетелствали за умението им да планират и да вземат решения, а слепоочията им показвали признак за способност към говор и емоции.

Изводът се налага от само себе си: древните легенди за малките хора не са измислица, както впрочем и това, че т. нар. гноми и елфи дълго време са живеели рамо до рамо с обикновените хора и дори не можели да минат без тяхната помощ. Например в Европа е разпространено поверието, че "вълшебните народи" често купували от хората продукти и ги молели да разорат полята им. Според специалисти от Университета във Флорида това доказва, че "джуджетата" били един от човешките под-видове, измрял в процеса на еволюцията. Още един аргумент "за" са срещащите се във всички кътчета на света скелети с дребни размери...

И все пак, рано е да се твърди или опровергава каквото и да било. Защото прекалено много са тайните на Земята, а още повече са тези под нея...

Пуснато на: Пет Юни 17, 2011 1:58 pm Заглавие :

Относно теорията за Ричард Бирд(не съм сигурен, че правилно пиша името му на кирилица) - според дневникът му(ако това, което четох, е той), човекоподобните, които живеят в Земята и то на Северния полюс, са били много по-развити от нас Smile

.

Отделно, ако отворите Google Earth и отидете на Южния полюс ще останете изненадани от "замаскираното" с бяло "петно" Smile

.

Предполагам всички тук са гледали клипчето с отворите към вътрешността на Земята, намиращи се на Северния полюс. Интересното е, че в момента съм отворил Google Earth и виждам една доста странна черна линия... странно!

http://www.youtube.com/watch?v=kF8qf_gsJj4

http://www.v-j-enterprises.com/byrdiar.html

Ето малко и за "замаскирването" на Нибиру:

http://www.youtube.com/watch?v=_19PHiweaMU&playnext=1&list=PL668A73F065DAA8DC