Мотивът за вечната, неизчерпаема любов

Предварително се извинявам, ако темата не е подходяща за този форум. Но на мен ми се стори интересна и поисках да я споделя, надявам се да помогне на някого.

Мотивът за вечната, неизчерпаема любов между двама (мъж и жена обикновено) е централна тема в приказки, поезия, песни, филми и романтика. Любовта често е драматична, трагична, осеяна с препятствия и перипетии, които се издигат между влюбените. Любов от пръв поглед, любов завинаги. Любовната лирика е прекрасна, но нещата на практика рядко й кореспондират. На практика, любовта не продължава вечно, и все по-рядко влюбените остават заедно докато смъртта ги раздели. В нашия свят на бърза любов, достъпен секс и изневяра, романтичната любов изглежда все по-нереална.
Какво е любовта? Какво я поражда? Защо хората обичат? И има ли вечна любов? Нека видим.

Малко хора действително търсят причините зад състоянието "влюбен", като често го отдават на външни влияния като "предопределеност" и "съдба". Кълнат се във вярност и казват, че обекта на любовта им е единствен и завинаги ще бъде така, ала след като им премине първоначалната страст бързо забравят думите си. Любовта опиянява, заслепява, замъглява ума и понякога хората от любов дори погубват себе си, толкова силна може да бъде. Чувството любов, когато непримиримо желаеш обекта на своите чувства, които бушуват в гърдите ти и не ти дават спокойствие нито за миг. Болни от любов. Понякога, наистина е като болест.

Състоянието "влюбен" се поражда от два основни фактора - психологически и физиологични, в този ред.

Психологическите се изразяват, от една страна, в критериите, които всеки човек има оформени в личното си несъзнавано, които описват характера, който ще ни привлече. И от друга, това са генетичните фактори, които се съдържат в инстинктивната рамка на дълбинното несъзнавано. Генетични фактори, които несъзнателно забелязваме в хората около нас и ги отсяваме по определени критерии. Някои такива общи критерии са например симетрията на лицето, цвета на кожата и т.н. Като има и генетични критерии, които съзнателно търсим - като цвят на очите, косата, височина. Съзнателните критерии са свързани и с представата ни за красота, която е като цяло културно обусловена, различните култури имат различни представи и набори от такива критерии, белези за красота.

Хората се събират и по други, по-индивидуализирани външни белези, които съответстват на тях самите. Така например, ако някой човек има някакви по-особени черти на лицето, несъзнателно ще търси партньор, който да притежава сходни такива. Или ако е с по-пълна фигура, ще търси съответстващ партньор. Като цяло, този мотив е повече вкоренен в личното несъзнавано, отколкото в генетичното такова. Освен това е условен, не е абсолютно правило.

Критериите в личното несъзнавано включват и характерологични черти, не само физически такива. В зависимост от вътрешната си нагласа, характер, психологически тип, дори в зависимост от комплексите си, човек си избира половинката, която пасва най-добре на всичко това. Това са предимно несъзнателни мотиви, които неосъзнаваме като влияещи на избора ни. А в зависимост от степента, в която човека насреща съвпада с тези критерии се определя и доколко ще "си паднем" по нея/него.
И въз основа на тази вътрешна предварителна нагласа към желания партньор най-често хората се ориентират към хора, които попадат в съответните характерологични и визуални типове. Затова и едни хора ни привличат сексуално, а други не. В един се влюбваме, а в друг не.
Много хора се оплакват, че все попадат на партньори, които ги затормозяват по един или друг начин и не могат да се измъкнат от омагьосания кръг на нещастните връзки. Всъщност, същинската причина не е в партньорите им, а в самите тях, защото те самите се ориентират към такива хора - трябва да потърсят причината за "лошия си късмет" в себе си и да променят своята нагласа.

От раждането си, човек започва да оформя себе си като психологическо съдържание, своята личност и характер.
Една основна структура на човешката психика има емоционално съдържание, тъй като човека е силно емоционално същество и чувствата, поривите и настроенията, които изпитваме играят централна роля в нашия живот. Поради това най-присъщо ни качество, чувстването, човека е лесно раним и като защитна реакция изгражда постепенно в своята лична психика съответните механизми, с които да се предпазва от нараняване. Резултат от тази вътрешна чувствителност са различни комплекси, психологически бариери, интровертност и всичко останало в тази насока.
Психиката, като същност, не винаги е видимо логична и е сложна в своята структура и механизми. Компенсаторната функция е широко срещан психологически механизъм в човека. Когато поведението ни служи като компенсираща функция на вътрешната ни нагласа и емоционалност. Например, хората които изпитват желание да издевателстват върху друг човек вътре в себе си са наранени, гневни поради издевателството на някой друг върху тях самите, неуверени. Така че, причинявайки страдание, физическо или емоционално, на друг, те несъзнателно разменят ролята си със собствения си издевател (от миналото обикновено) като по този начин постигат усещането за победа и възтържествуване. Това поведение е често срещано както при децата, така и при възрастните хора. Особено често срещано в интимните взаимоотношения, в невротичните връзки. Степените, в които се проявява са в различен интензитет, като могат дори да достигнат до рутинно физическо издевателство, което вече говори за сериозни психологически проблеми на издевателя. От този вид невротични връзки често страдат жените, които поради пасивната си природа намират за трудно да се откъснат от издевателя си, особено ако са зависими от него имуществено или финансово.

Върху този психологически принцип на компенсацията се основава относително голяма част от нашето поведение и характерологичност. Като цяло личната психика на всеки човек се изгражда на база външния, житейски опит, в лицето на директните преживявания, вътрешния опит в лицето на емоциите, които преживяванията ни носят и начина, по който ги осмисляме. С други думи характера на всеки човек, изразен в предпочитанията и поведението му, както и уникалната личност, която е всеки отделен индивид е резултат от причинноследствена комбинация от житейски преживявания, както и природната чувствителност на индивида, която обуславя начина, по който различните хора преживяват еднаквите ситуации.
До известен период в живота си всеки млад човек е неизменно оформян и влиян от социалната и семейна среда, в коята израства и самия той или самата тя се превръщат в продукт на своята среда. Неслучайно хората са забелязали, че с какъвто се събереш - такъв ставаш. Така от определен момент в живота на съзряващия индивид нататък, личността се превръща в отражение на своите мисли, възгледи и нагласа, които от своя страна са предимно привзети отвън като общоприетите такива в съответната среда/група/общество. Така например, често, ако семейната среда, в която индивида е израснал е била непълноценна, изпълнена с кавги, неуважение, изневери и т.н. се отразява и върху семейството, което индивида на свой ред създава. И непълноценностите се предават от поколение на поколение, докато омагьосаният кръг не бъде прекъснат от съзнателността. Защото, индивида е продукт на своята среда до момента, в който не започне съзнателно да изгражда себе си, тогава, той или тя може да се ремоделира в истинска индивидуалност, а не просто реплика.

Така, през живота си оформяме тези съзнателни и несъзнателни, генетични и характерологични критерии към предпочитания партньор за нас, който най-добре ще съответства на нас самите, независимо дали съответствието е положително или негативно, както се получава при невротичните връзки. А когато срещнем човек, който/ която повече или по-малко попада в нашия сет или набор от критерии, упорито започва да се разпалва и любовта.
Привличането, независимо дали е чисто сексуално или породено от любов, е ефекта от активирането на тези психологически механизми в нас, които впоследствие предизвикват физиологичния режим на организма "влюбен/а" или просто "привлечен/а".

Любовта и привличането имат различна дълбочина. Страстната любов може дори да бъде изцяло платонична, като автоеротично състояние на въображението. А сексуалното привличане може да бъде съвсем мимолетно, а може да продължи и по-дълго. Желанието за секс не е задължително обвързано с привличане, тъй като то е породено от хормонална активност, която, особено при младите, е бурна и създава вътрешно напрежение, което понякога може да бъде доста некомфортно. За младите хора, предвид врящата им биохимия, мастурбацията е полезна, като освобождаване на хормоналното напрежение без да се налага непрестанно да се търси секс. Особено за момичетата, които нерядко откриват, че секса сам по себе си не означава оргазъм, тъй като малко мъже се досещат да стимулират и клитора. Като цяло, в секса няма лошо, то е естествен нагон и не е правилно да се подтиска. Полигамното поведение също е в голяма степен естествено, стига да се подхожда разумно. Изневярата при "порасналите" семейни индивиди, обаче, като цяло е първична, тъй като се предполага, че когато човек реши все пак да създаде семейство вече е достатъчно улегнал/а и оформен/а като личност, която не е тласкана изцяло от първични мотивации. Сексът е форма на общуване и сплотява връзката. Естествено, така както поведението на хората има граници, отвъд които се превръща в болно и патологично, така е и в секса, така, че може да се каже, че по това какво възбужда индивида, може да се съди и за психологическото му състояние. В една пълноценна връзка, обаче, трябва да има общуване и приятелство, иначе рано или късно се разпада.

Един от основните проблеми за семейния съюз е полигамията. За да създадат стабилна и пълноценна семейна среда, мъж и жена, условието е да бъдат моногамни. Функцията на любовта е именно такава - тя превръща човека в моногамен. И затова когато се влюбим искаме да бъдем единствено с обекта на чувствата си и никой друг не ни интересува. Смисълът на това е чисто еволюционен, колкото и прозаично да изглежда. Любовта се появява в следствие на гореописаните психологически рамки, които "идентифицират" подходящия човек и отключват физологичната реакция на страстта. Това е страстната любов. И именно това е любовта, която изпитват влюбените - тя е страст, която иска физическа близост и интимно общуване. Интимно общуване, което не рядко се обуславя с дете, продукт на любовта. Любовта, като еволюционен механизъм, превръща родителите в моногамни, така, че да се задържат достатъчно дълго заедно за да отгледат детето, грижейки се за него и осигурявайки оцеляването му.

При хората, нещата са по-усложнени от каквито са в природата, а и еволюцията не е съвършена. Затова, хората раждат деца и без да обичат, изоставят ги или не се грижат пълноценно за тях. А любовта постепенно угасва и тогава, когато не е изградена по-дълбока връзка между родителите, настъпва и момента на раздялата. Този момент, който оставя отпечатък в детската психика завинаги. Зрелите индивиди, най-често са зрели предимно физиологично, не като личности. Неумеещи да общуват пълноценно един с друг, семейният съюз се разпада, поради липсата на изградено общуване и дълбоко приятелство. Тази липса като цяло се описва като липса на интерес в леглото, но това е една повърхностна причина, която не осъзнава по-дълбоките празноти.

Така, с изстиването на страстната любов, приключва и семейния съюз. Обикновено този момент е вече след като двамата са създали деца и семейните проблеми започват - мъжът иска да търси разнообразие, тласкан от могъщия инстинкт, а жената остава натоварена с извечната й роля на самостоятелен родител. Или обратното, въпреки, че инстинктивно мъжете са по-полигамни от жените и процентно има повече деца без бащи, отколкото без майки. Скандалите вкъщи също са главно създавани от мъжете, които егоистично искат свобода, очаквайки от жените им да отстъпят от своята. Разбираемо, мъжа е по-силен и може лесно да набие жената, ако не намира способност да разрешава проблемите словесно. Истината е, че хората не умеят да общуват пълноценно помежду си, защото не са постигнали вътрешна хармония със самите себе си. Липса на осъзнатост. Липсата на осъзнатост стои в основата на много проблеми в човешките общества и взаимоотношения в много различни аспекти. Тази липса е в основата.

И цялата тази игра на страст и секс е диктувана от инстинктите на еволюцията, закодирани в нас. Една първичност облечена в красивите думи на поезията и чувствеността на романтиката и все пак е гол инстинкт. Нищо лошо, това е един фундаментален аспект на живота, но отново, лошото е, когато просто неосъзнаваме всичко това.

Привличането, влюбването, емоциите. Дори оргазма си има еволюционна причина.

Пуснато на: Нед Авг 21, 2011 9:37 pm Заглавие :

Страстната любов е механизъм на еволюцията. Макар, че не всяко влюбване води до семейство и деца, тази е функцията, заложена от природата. Хората сме биохимия, освен енергия.

Емоциите, които изпитваме като физиологични усещания са резултат от биохимична активност в тази деликатна част на нашия организъм - нервната система. Сетивните ни усещания, например допира и болката, се пренасят чрез електрически импулси в периферната нервна система. Чувствата и емоциите се пораждат и пренасят от хормони и невротрансмитери в централната нервна система.

Хормоните на възбудата се произвеждат в половите жлези, хормоните на доброто настроение, например, на страданието, тъгата, вдъхновението, ентусиазма и т.н. се произвеждат в жлези, намиращи се в мозъка. Причините, поради които отделните жлези произвеждат и непроизвеждат хормоните на чувствата и настроенията са доста комплексни и недокрай разбрани от медицината. Но, докато сексуалната възбуда се причинява от инстинктивно заложени "спусъци", биохимичните преносители на всички останали чувства и емоции се произвеждат в организма (хипоталамусът, например) в резултат на предхождащи ги психологически механизми.
Или с други думи, психиката регулира емоциите, а не обратното. Следователно, проблемните душевни състояния трябва да се лекуват чрез осъзнаване, психологически, а не фармацевтично, просто изменяйки изкуствено биохимичната активност. Кратко отклонение, но съществено.
Когато се казва, че овладявайки себе си, психологически, личността се превръща в истински господар на себе си има по-дълбок смисъл, отколкото на пръв поглед изглежда.

Ето една експериментална насока. Когато човек е влюбен, в голяма степен, чувството се задълбочава и интензифицира, чрез въображението и мисълта.
Въображението, което непрестанно вае страстни сцени с обекта на чувствата и мислите, които непрестанно изваждат в съзнанието образа на любимия човек. Тази ментална активност поражда физиологически емоции, съвсем осезаеми. Именно, психиката създава емоциите и емоционалната зависимост. Когато, обаче, поставиш ограничения на тази активност на мисълта и въображението или дори успееш изцяло да я "изключиш", тогава владееш и любовта, която изпитваш. Можеш да я пускаш и спираш, усилваш и намаляваш. Ти владееш емоциите, а не обратното. Това състояние е на ниво майстор.

Съвсем вярно може да се каже, че първопричината на емоциите се намира в човешката психика. В несъзнаваното, което не може да се локализира физиологично в мозъка и поради тази причина често се пренебрегва, омаловажава и трудно се изследва по пътищата извън самопознанието. Емоциите, също, може да се каже, са алхимията на душата.

Огънят в гърдите, който усещаме когато сме неутешимо влюбени е един алхимичен коктейл от биохимични вещества, които мозъка ни произвежда и освобождава в централната нервна система (ЦНС). Интересно е защо именно в гърдите, а от там и романтичната асоциация на любовта със сърцето. Ако разгледаме карта на човешкото тяло и нашето ЦНС ще видим, че точно в областта на гърдите и горната част на стомаха има значително струпване на нервни мрежи, там е и т.н слънчев сплит. А когато в ЦНС има завишено количество на определени вещества, които организма произвежда, например, в режим влюбен, то неслучайно точно в гърдите ги усещаме най-силно поради това струпване на нервна тъкан в тази област.

И така, физиологичното усещане на любовта е следствие на биохимична активност в организма, която е породена от психологически предпоставки. А сексуалният нагон е следствие на половата хормонална активност, която тласка живото същество към изпълнението на заветната му биологична цел - да се възпроизведе.
Сексуалният нагон е основем алгоритъм на живота, а оргазмът е начина на еволюцията да те накара да го правиш, нещо като своеобразна награда за това, че участваш в нейния процес. Оргазмът е своеобразна награда, която мъжа знае, че ще получи и затова търси секс. За жената наградата пък е новия живот. Такава е природата. Хората правят секс и за удоволствие, което е социалната страна на секса. Сексът като общуване и начин за сплотяване на връзката.

Животът, наистина, е толкова прагматичен, че граничи с чистата мистерия. Ако можеш да вникнеш достатъчно в скритите му механизми и да ги осмислиш, често оставаш поразен/а.

Не си разглеждал/а нещата по този начин досега? Това значи да осъзнаваш. Осъзнаването не предполага задължително поставяне на самоограничения, но то разграничава примитивния човек от съзнателния индивид.

И нещо повече. Осъзнаването и по-високите нива на съзнателност създават по-пълноценно общуване и дълготрайни връзки.

Любовта е всеотдайност, тя е начин на общуване, не само средство. Любовта, като състояние и нагласа на ума има различни форми и степени дори отвъд личностното и персонификацията - това е любовта към природата, нейната красота, любовта към хората като събратя и към живота изобщо. В човешкият ни език имаме и други понятия, които описват различни форми на любов като обичта към родителите, приятели, към животинки, привързаността.

Човешките взаимоотношения са сложни и често така заплетени, че сякаш нямат разрешение. Когато разрешението е съвсем просто и се основава на взаимния стремеж към разбирателство. Една пълноценна връзка не трябва да се основава единствено на чувствата като основна причина за това двама да бъдат заедно. Трябва да има взаимен стремеж към разбирателство, общуване и искреност, така, както се изгражда приятелство.

Пълноценната връзка не трябва да се гради единствено върху споделените чувства, тъй като те са преходни и огъня преминава. В основата на всяко дълготрайно приятелство и семеен съюз между мъж и жена трябва да бъде откритото общуване, споделянето, искреността, взаимно уважение, общи възгледи, интереси. Трябва да се изгради обич между мъжа и жената, не само страстна любов. Сексът не трябва да се поставя като централен елемент, около който се гради съюза. Такъв съюз е плитък и бързо се разпада. Въпрос на светоглед.

Ако не искаш да се обвързваш или ако не си намерил/а подходящия човек, с който да споделяте общи възгледи и разбирания, недей да бързаш. Ако искаш да живееш полигамно, не се обвързвай, не бъди неискрен/а с човека до теб и не го/я използвай, това е просто мизерно. Смисълът на семейството е да се отгледа пълноценно поколение, а не просто да се размножаваш. Спомни си колко важно е да имаш стабилно семейство, в което родителите се разбират, а ако не си имал/а такова - замисли се и оцени важността му за твоите деца. Не пренасяй комплексите си от детството върху твоите деца и не ги карай да страдат така, както си страдал/а ти.

Осъзнавай и мисли.

Пуснато на: Нед Авг 21, 2011 10:14 pm Заглавие :

Чуйте това...

А после може и да поговорим...

Шри Шри Рави Шанкар: Йога, любов и осъзнатост:
http://www.youtube.com/watch?v=Pur9tpMRxDg&feature=player_embedded#!l

Съвети за съпрузи и съпруги

Ошо за брака и децата

Пуснато на: Нед Авг 21, 2011 10:18 pm Заглавие :

Можете да прочетете и това...

Ошо за интимните връзки

Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена.

В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична?

Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка.

Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него.

Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе?

Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги…

Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има някои хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред.

Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов.

По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост.

Тази приемственост, този поток на любовта, която непресттанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш?

Щом не се случва - не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти - правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата.

Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!

… Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.

Из „Казвам ви” на Ошо

Пуснато на: Нед Авг 21, 2011 10:21 pm Заглавие :

За любовта... ОШО

Ако искаш да си много, много щастлив, постепенно ще се развие и способността ти да си много, много нещастен. Ако искаш негативното да не се развива, то трябва да спреш и позитивното. Това е, което се е случило.

Научен си да не се ядосваш, но ако не си способен на това, съчувствието в теб ще страда. Тогава няма да си способен да съчувсташ. Учен си да не мразиш, но любовта ще страда, няма да си способен да обичаш - и това е дилемата. Любовта и омразата растат заедно. Всъщност те не са две различни неща. Просто езикът ти дава грешна представа. Не трябва да използваме думите "обичам" и "мразя", трябва да използваме "обичамразя", това е една дума. Дори и тире не трябва да има между тях - обичамразя, да няма дори и тире. Защото дори и тирето ще показва, че те са две думи, но по някакъв начин свързани. Те са едно! Това е целият проблем на човешкото съзнание.

Какво да се прави? Защото когато любовта расте, способността да се мрази също расте. Затова има само две възможности: или да позволиш омразата да порасне заедно с любовта, или да убиеш и омразата, и любовта. Досега е избирана само втората възможност. Всички религии са правили това: омразата трябва да бъде унищожена - дори с цената на любовта - омразата трябва да бъде унищожена, също и гневът. Така те продължават да проповядват любов и да казват: "Не мрази!" Любовта им става фалшива, просто думи.

Християните продължават да говорят за любов - това е най-фиктивното нещо на света. Такъв е животът: противоположностите вървят ръка за ръка. Животът не може да съществува с един полюс, необходими са му два: положителният и отрицателният електрически полюс, жената и мъжът. Можеш ли да си представиш свят само от мъже? Ще бъде мъртъв свят. Мъжът и жената - те са два полюса, които съществуват заедно.

Всъщност, да говорим за "мъж" и "жена" не е добре, нека да кажем "мъжена" без тире между тях. Те съществуват заедно. Няма нищо лошо, ако омразата е част от любовта. Това е моето учение. Няма нищо лошо в това гневът да е част от състраданието - това е прекрасно. Не би ли искал Буда да ти е ядосан? Това ще е нещо като благословия - Буда ядосан на теб! Във великата цялост на състраданието гневът също става прекрасен, той бива погълнат. Порасни в любовта си и позволи на омразата също да порасне.

Не ти казвам да ги противопоставяш една на друга, не. Казвам ти да обичаш с омраза и така ще се получи трансфигурация, трансформация на енергията. Твоята омраза ще бъде толкова прекрасна, че ще притежава качествата на любовта. Понякога човек трябва да бъде ядосан.

А ако ти наситина си навлязъл в състраданието, ще използваш гнева си за твоето състрадание. Запомни, че полярността винаги съществува - но как да й придадеш хармония? Старият начин е да ги разделиш - унищожи омразата и се опитай да обичаш без омраза. Тогава любовта е фалшива, защото енергията липсва. А ти се страхуваш да обичаш, защото в същото време ще расте и омразата ти. Страх от омразата, които потиска любовта. Тогава говориш за любов, но всъщност не обичаш.

Тогава любовта ти се превръща просто в думи; нещо вербално, но не живо и екзистенциално. Не казвам да започнеш да мразиш. А казвам да обичаш, да пораснеш в любовта, а разбира се, че и омразата ще порасне заедно с нея. Но не се притеснявай от това. Продължавай да растеш в любовта и омразата ще бъде погълната от нея.

Любовта е толкова велика, че може да погълне омразата. Състраданието е толкова голямо, огромно, че може да погълне една малка частица гняв. Това е добре. Наистина състрадание без гняв ще е като ядене без сол. То няма да притежава солта - енергията. Ще бъде безвкусно и блудкаво.

Разбира се, че негативното винаги ще расте заедно с позитивното. Например, какво ще се случи, ако съществува общество, което да казва: "Лявата страна на тялото ти и е грешна, затова не й позволявай да расте; само дясната страна на тялото ти е правилна, така че позволи й да расте и потисни или напълно унищожи лявата." Или ще се осакатиш, защото ако не позволиш на лявата да порасне и дясната ще остане недоразвита. - те растат заедно; или ще станеш пигмей като много други хора; или ще станеш лицемер. Ще скриеш лявата си страна и ще казваш, че имаш само дясна. Винаги ще криеш някъде лявата. Ще бъдеш лицемер - неистински, неавтентичен, лъжа, една жива лъжа - каквито са религиозните хора.

Деветдесет и девет на сто от така наречените религиозни хора са лъжци, абсолютни лъжци, защото каквото и да казват, е абсурдно; то не може да бъде истина. Казват, че обичат и не мразят. Това е невъзможно! Това е против самата математика на съществуването! Трябва да са лъжци. Не е необходимо да се задълбочавам в индивидуални случаи; това е против самата природа, не е възможно.

Деветдесет и девет процента са лицемери и един процент - обикновени хора. Тези 99% са умни, интелигентни. Те крият лявата страна и говорят за дясната. Показват дясната страна на света, а лявата е личният им свят. Имат задна врата на къщите си. На предната врата е едно нещо, на задната - друго. Единият процент невинни хора, хора прости, обикновени, не много интелигентни или хитри, остават пигмеи. Те наистина потискат; и когато потискат растежа на лявата страна, с дяснта се случва същото. Не искам и ти да се превърнеш в това.

Трябва да израснеш в пълния си ръст. Но това е възможно единствено, ако оставиш свобода и на положителното, и на отрицателното. Те двете са твоите криле. Как може птица да лети с едно крило? Как можеш да ходиш с един крак? Тази двойнственост съществува на всяко ниво на живота - две неща са необходими. В опозицията помежду си те придават напрежение и възможността за движение.

Изглежда сякаш са едно срещу друго, но взаимно се допълват. Те не са истински противоположности; само полюсите са противоположни. Те си помагат едно на друго, за да израстнат. Бих искал да пораснеш до най-крайния си ръст, но не искам да си лицемер. Бъди истински.

Пуснато на: Нед Авг 21, 2011 10:24 pm Заглавие :

Смелостта на любовта - Ошо

Страхът не е нищо друго освен липса на любов. Направи нещо с любовта, забрави за страха. Ако обичаш както трябва, страхът изчезва. Ако любиш дълбоко, не намираш страх. - Когато си бил влюбен в някого, дори и само за момент, имало ли е страх? Страхът никога не се открива във взаимоотношения, в които двама души дори и само за момент са в дълбока любов и между тях се получава среща, те са настроени един към друг - в такъв момент никога не може да се намери страх. Точно както ако се включи светлината, не се открива тъмнина - ето го тайният ключ: люби повече.

Ако чувстваш, че в твоето същество има страх, обичай повече. Бъди смел в любовта, прояви смелост. Впусни се в приключения с любовта - обичай повече, обичай безусловно, защото колкото повече обичаш, толкова по-малко ще е страхът.

И когато казвам да обичаш, имам предвид всичките четири слоя на любовта, от секс до самадхи.

Обичай дълбоко.

Обичай хората -безусловно. Ако имаш някакви условия в ума си, никога няма да можеш да обичаш - тези условия ще се превърнат в бариери. Щом като любовта е благодатна към теб, защо се притесняваш за някакви условия? Тя е толкова благодатна, тя е такова дълбоко чувство на благополучие - люби безусловно, не искай нищо в замяна. Ако можеш да разбереш, че просто като обичаш хората, ти израстваш в своето безстрашие, ще обичаш просто заради самата радост от това!

Любовта е едно безгранично небе! Не можеш да я напъхаш в тесни пространства, да я обусловиш, да я ограничиш. Ако внесеш свеж въздух в-къщата си и я затвориш отвсякъде -всички прозорци затворени, всички врати затворени, - въздухът скоро ще стане застоял. Винаги когато любовта се случи, тя е част от свободата - след като си вкарал свежия въздух в къщата си и я затвориш отвсякъде, скоро всичко става застояло, мръсно.

На първо място любовта помага на тези, които обичат. На второ място помага на тези, които биват обичани.

И както аз го виждам това... идват при мен хора и все ми казват: „Другият човек не ме обича". Никой не е дошъл да каже: „Аз не обичам другия". Любовта се е превърнала в изискване: „Другият човек не ме обича". Забрави за другия! Любовта е такъв прекрасен феномен: ако обичаш, ще се наслаждаваш.

И колкото повече обичаш, толкова повече биваш обичан. Колкото по-малко обичаш и колкото повече изискваш другите да те обичат, толкова по-малко те обичат, толкова повече се затваряш и се ограничаваш в своето его.

Ако ме разбереш както трябва, остави всички страхове и обичай повече - обичай безусловно. Недей да мислиш, че правиш нещо за другия човек, когато обичаш - ти правиш нещо за себе си. Когато обичаш, това е благотворно за теб. Тъй че недей да чакаш; не казвай, че когато другите обичат, и ти ще обичаш -въпросът изобщо не е в това.

Бъди себичен. Любовта е себична. Люби хората - чрез това ще се осъществиш, чрез това ще получаваш все повече и повече благодат.

И когато любовта навлезе по-надълбоко, страхът изчезва; любовта е светлината, страхът е тъмнината.

Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е любов.

Любовта е едно дълбоко желание да благословиш цялото битие.

Любовта е нещо много рядко. Да срещнеш един човек в неговия център значи да преминеш през революция, защото ако искаш да срещнеш човека в неговия център, ще трябва да позволиш на този човек да достигне и до твоя център. Ще трябва да станеш уязвим, напълно уязвим, отворен.

Това е рисковано. Да позволиш на някой да достигне твоя център е рисковано, опасно, защото никога не знаеш какво ще ти направи този човек. А веднъж щом всичките ти тайни станат известни, веднъж щом твоята скритост се открие, веднъж щом се откриеш напълно, никога не знаеш какво ще направи другият човек. Има страх. Ето защо ние никога не се отваряме.

Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е, че не трябва да смяташ запознанството за любов. Можеш да се любиш, можеш да си сексуално свързан, но сексът също е периферен. Докато центровете не се срещнат, сексът е просто среща на две тела. А срещата на две тела не означава, че вие се срещате. Сексът също си остава запознанство - физическо, телесно, но все още си е само запознанство. Можеш да позволиш на някого да влезе до твоя център само когато не се страхуваш, когато не си уплашен.

Ориентиран към любовта човек е този, който не се страхува от бъдещето, който не се страхува от резултата и последствията, който живее тук и сега. Не се притеснявай за резултата, това е ориентиран към страха ум. Недей да мислиш какво ще излезе от това. Просто бъди тук и действай тотално. Недей да пресмяташ. Този, който е ориентиран към страха, винаги пресмята, планира, урежда, взима предпазни мерки. По такъв начин прахосва целия си живот.

Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.

Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.

И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.

Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта Всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, когато казва, че Бог е любов.

Ако любовта се появи, кой ще ходи в храма? За какво? Ти търсиш Бога защото любовта липсва. Бог не е нищо друго освен заместител на твоята липсваща любов. Тъй като не си в блаженство, тъй като не си в мир, тъй като не си в екстаз, затова търсиш Бога - иначе кой го е грижа? Кой го е грижа? Ако животът ти е един танц, вече си постигнал Бога. Любящото сърце е изпълнено с Бога. Няма нужда от никакво търсене, от никаква молитва, от никакво ходене в храма, от никакъв свещеник.

Пуснато на: Съб Авг 27, 2011 12:25 pm Заглавие :

Невероятен е! Разтърсващ!

Пуснато на: Нед Авг 28, 2011 11:58 am Заглавие :

Обожавам го...!!! Very Happy