Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Фев 11, 2012 7:53 pm
Заглавие : 16 авторитетни учени: Спрете паниката с глобалното затопляне
|
|
|
В края на минала седмица писмо от 16 учени от цял свят, сред които безспорни авторитети, разбуни духовете сред читателите на "Уол Стрийт Джърнъл". Авторите на писмото изразяват съмнение в доказателствата за глобалното затопляне и призовават да не се всява ненужна паника около промените в климата. Те настояват за преоценка на климатичните политики на базата на икономическата им ефективност. Текстът съдържа препоръки към бъдещите кандидати за публични постове как да действат в областта на климатичните промени. Имената на авторите са изрбоени под текста. Публикуваме превод на цялото писмо без съкращения.
Всеки кандидат за обществена длъжност в която и да е съвременна демокрация вероятно ще трябва да се замисли по въпроса какво да прави с "глобалното затопляне" и дали изобщо трябва да се прави нещо с него. Кандидатите трябва да са наясно - често повтаряното твърдение, че почти всички учени настояват да се направи нещо драматично за спиране на глобалното затопляне, не е вярно. Всъщност нараства борят на изтъкнатите учени и инженери, които не смятат, че са нужни драстични действия против глобалното затопляне.
През септември миналата година нобеловият лауреат по физика Ивар Йевер, който подкрепи президента Обама на последните избори, публично напусна Американското физическо дружество (APS). Писмото, което публикува по този повод, започваше така: "Не подновявам членството си, защото не мога да приема изявлението на APS, което гласи:
"Доказателствата са неоспорими, глобалното затопляне се случва. Ако не бъдат предприети мерки за овладяването му, вероятно ще последват значителни нарушения във функционирането на физичните, екологичните и социалните системи, сигурността и здравето на хората на Земята."
Значи в APS е ОК да се дискутира дали масата на протона се променя с времето и как се държи една мултивселена, но доказателствата за глобалното затопляне не подлежат на оспорване, така ли?"
Въпреки кампанията през последните десетилетия за налагане на схващането, че увеличаващите се количества от "замърсителя" CO2 в атмосферата ще разрушат цивилизацията, голям брой учени, сред които и особено изтъкнати, споделят мнението на д-р Йевер. А броят на "еретиците" в науката расте с всяка изминала година. Причината за това е сбор от някои упорити научни факти.
Може би най-неудобният факт е липсата на глобално затопляне през последните 10 години. Това е известно на привържениците на глобалното затопляне, както се вижда от един от мейлите в така наречения "Климатгейт" от 2009 г. Съобщението е изпратено от климатолога Кенет Тренбърт и гласи: "Факт е, че не можем да обясним отсъствието на глобално затопляне в момента и това е нелепо." Но затоплянето отсъства само ако вярваме на компютърните модели, при които така нареченият "фийдбек", свързан с водните пари и облаци, значително увеличава слабия ефект на CO2.
Липсата на затопляне вече повече от десетилетие, както и по-слабото от предвиденото затопляне през последните 22 години, откакто Междуправителственият панел по измененията в климата започна да дава прогнози, предполага, че компютърните модели силно са преувеличили ефекта от допълнителните количества СО2 в атмосферата. Изправени пред този смущаващ факт, климатичните алармисти превключиха от затопляне към екстремни климатични явления, за да могат да приписват всяко необичайно събитие на СО2.
В действителност СО2 не е замърсител. Той е газ без цвят и мирис, който всеки от нас издишва във високи концентрации, и е ключов компонент в жизнения цикъл на биосферата. Растенията се чувстват толкова по-добре сред повече СО2, че собствениците на оранжерии често увеличават концентрациите му 3 или 4 пъти, за да стимулират растежа.Това не е изненадващо, тъй като растенията и животните са еволюирали в епоха с около 10 пъти по-високи концентрации на СО2 от днешните. По-добрите сортове, изкуствените торове и управлението на земеделието имат заслуги за голямото повишаване на добивите през последните 100 години, но част от това повишаване почти сигурно се дължи на допълнителните количества СО2 в атмосферата.
Въпреки, че броят на учените, които публично изразяват несъгласие, расте, много млади учени казват, че макар също да имат сериозни съмнения относно глобалното затопляне, се страхуват да ги заявят открито от страх, че няма да получат повишение или нещо още по-лошо. През 2003 г. д-р Крис де Фрейтас, редактор на журнала Climate Research, дръзна да публикува рецензирана статия с политически некоректното заключение, че затоплянето в последно време не е необичайно в контекста на климатичните промени през последните няколко хиляди години. Структурите на привържениците на глобалното затопляне веднага започнаха активна кампания за отстраняването на д-р Де Фрейтас от неговата университетска позиция. За щастие той успя да запази работата си в университета.
Това не е начинът, по който би трябвало да функционира науката, но сме го виждали и преди - например по време на плашещия период, през който Трофим Лисенко се опита да си присвои биологията. Съветските биолози, които разкриваха, че вярват в гените - "буржоазна измислица" според Лисенко - бяха уволнявани. Много от тях бяха изпращани в лагери, а някои получиха смъртни присъди.
Защо около глобалното затопляне има толкова страсти и защо то е толкова голям въпрос за Американското физическо дружество, от което д-р Йевер бе принуден да се оттегли, след като много от членовете отказаха да премахнат думата "неоспорими" от един научен текст? Причините са няколко, но добра отправна точка в търсенето им е старият въпрос "cui bono?" Или по-съвременната му версия "Следвай парите."
Мнозина печелят значително от климатичния алармизъм, който осигурява правителствени средства за академичната им работа и става причина за разрастването на държавната администрация. Той осигурява също и предтекст на правителствата за вдигане на данъците, за раздаване на субсидии на бизнеси, които разбират как да си служат с политическата система, и служи като примамка за големи дарения към благотворителни фондации, обещаващи да спасят планетата. Лисенко и неговият екип живеели много добре и яростно защитавали своята догма, заедно с привилегиите, които им носела.
От името на много учени и инженери, които внимателно и независимо са изследвали научната информация за климата, имаме следното послание към всички кандидати за обществени постове: Няма убедителен научен аргумен в полза на предприемането на драстични стъпки за "декарбонизиране" на световната икономика. Дори ако приемем раздутите климатични прогнози на Междуправителствения панел по измененията в климата, агресивните политики за контрол върху парниковите газове не са икономически оправдани.
Скорошно проучване на широка гама възможни политики от икономиста от "Йейл" Уилям Нордхаус показва, че едно от най-високите нива на икономическа ефективност се постига чрез политика, позволяваща още 50 години икономически растеж, невъзпрепятстван от контрол върху парниковите газове. Това би било особено полезно за по-слабо развитите части на света, които искат да споделят някои от предимствата на благосъстоянието, здравето и продължителността на живот в развитите страни. Много други политики биха имали отрицателна икономическа възвращаемост. В същото време има вероятност завишеното количество CO2 и скромното затопляне, до което то ще доведе, да се окаже полезно за планетата.
Ако политиците изпитват нужда "да направят нещо" по отношение на климата, предлагаме им да подкрепят отличните учени, които увеличават разбирането за него чрез добри инструменти, монтирани на сателити, в океаните и на сушата, и да подпомогнат техните анализи на събраната информация. Колкото по-добре разбираме климата, толкова по-добре ще можем да се справим с неговата вечно променяща се природа, която усложнява живота на хората през цялата история на човечеството. Голяма част от огромните частни и държавни инвестиции в климата имат сериозна нужда от критична преоценка.
Всеки кандидат за публичен пост трябва да подкрепя рационални мерки за опазване и подобряване на околната среда, но няма никакъв смисъл да се подкрепят скъпи програми, които отклоняват ресурси от реалните нужди и са базирани на тревожни, но несъстоятелни твърдения за "неоспорими" доказателства.
Клод Алегр, бивш директор на Института за изследване на Земята към Университета в Париж
Дж. Скот Армстронг, съосновател на метеорологичните издания Journal of Forecasting и International Journal of Forecasting
Ян Бреслоу, ръководител на Лабораторията по биохимична генетика и метаболизъм в Университета Рокфелер,
Роджър Коен, член на Американското физическо дружество
Едуард Дейвид, член на Националната академия по инженерство и Националната академия на науките на САЩ
Уилям Харпър, професор по физика, Принстън
Майкъл Кели, професов по технологии в Университета в Кембридж
Уилям Кининмънт, бивш ръководител изследвания на климата в Австралийското метеорологично бюро
Ричард Линдзен, професор по атмосферни науки в Масачузетския технологичен институт
Джеймс Макграт, професор по химия от Техническия университет на щата Вирджиния
Родни Никълс, бивш президент и изпълнителен директор на Нюйоркската академия на науките
Върт Рутан, космически инженер, проектирал Voyager и SpaceShipOne
Харисън Х. Шмит, астронавт от Аполо 17 и бивш сенатор
Нир Шавив, професор по астрофизика в Еврейския университет в Йерусалим
Хенк Тенекес, бивш директор на Холандската кралска метеорологична служба
Антонио Зикики, президент на Световната федерация на учените в Женева |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
|