НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пет Апр 19, 2024 8:22 am Вижте мненията без отговор
Заблуждения за просветлението
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12571
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Май 10, 2012 5:32 pm
МнениеЗаглавие : Заблуждения за просветлението
Отговорете с цитат

Непрекъснато се сблъсквам с невероятно количество лъжливи представи за просветлението.

Въобще, всяко убеждение (представа) за просветлението е заблуждение, тъй като всяко обяснение на недуалността (просветлението) идва от ума, който мисли само с категориите на дуалността. С други думи, не е възможно с помощта на дуалността (ум, думи) да се предаде недуалността, която е самата истина, вашата природа.

Може само да се покаже или посочи погрешността на представите за просветление и това ще бъде опит за обяснение на всяко едно заблуждение. Но не забравяйте, че нещо написано или казано, е вече изопачаване, концепция, начин за обяснение.

“За да бъде постигнато просветление е нужен майстор или учител” – много разпространено заблуждение, чийто корен е в древните практики, където духовното знание се е предавало по “веригата на ученическата приемственост” – от майстора към ученика. В онези времена (и дори сега в някои духовни практики), нямаш право да проповядваш, ако си нямал учител, който сам да не е бил брънка от веригата на ученичеството, и който лично не ти е предал знанието и не те е благословил да го разпространяваш.

Но просветление и придобиване на духовно знание – не е едно и също нещо. Вие може да знаете наизуст свещените писания и даже да ги следвате много точно, без да бъдете просветлен.

Просветлението може да се случи независимо от това, дали имаш учител, знаеш ли някакви свещени текстове, и изобщо – дали си практикувал нещо.

Майсторът или учителят може да ти даде знания, може да ти помогне да се освободиш от лъжливи представи, но не може да ти даде просветление. Просветлението не е обект, и не може да се предаде или получи. Майсторът или учителят може да ти бъде полезен на едно или друго ниво на духовната практика – или обратно – безполезен, а понякога дори може и да попречи на прогреса.

“Просветление и святост са едно и също нещо”. Това е заблуждение от типа, че “Светият човек е просветлена личност”, само, че под друга форма. Не е ясно дали просветленият е светец, и не е ясно, дали светецът е просветлен, но може и да е.

Светостта е съвършенно знание и следване на свещенните писания, което безусловно, прави живота по-добър, но това не означава обезателно, че вие сте просветлен.

Просветлението, не означава обезателно, че знаете нещичко от свещените писания и следвате тези знания.

Що се отнася до термина “просветлена личност” – то това е противоречие на термините. При просветление има разбиране, че личността е илюзорна, а истинна е само собствената същност като духовно същество; или същността на Живота; или същността на Бога; или както може да се каже още. Това е една и съща природа, за която може да бъде използван термина недуалност, Източник, Съзнание, Брахман и т.н.

“За да се случи просветление, трябва да бъдат изпълнени определени условия” – това е още едно заблуждение. Просветлението е вашата истинска природа и не зависи от нищо, и не може да бъде постигнато в резултат на взаимодействие на илюзиите за изпълнение на определени условия, например, като се следва една или друга духовна практика или традиция. Няма шаблони, няма гаранции.

Но ако Бог иска да познае себе си чрез вас дотолкова, че ви подтиква да се интересувате или занимавате с една или друга духовна практика, то това е най-добрата и единствено струваща си гаранция, че рано или късно самопознанието ще се случи.

Няма значение по какъв път вървите към просветлението; Бог знае най-добре, кой път ви подхожда в един или друг момент на духовното развитие, и ви насочва именно към него. Възприемането на концепцията: “Да бъде Волята Божия”, може да ви помогне да избегнете излишни преживявания от рода “правилно ли правя това или не”.

“Просветлението е състояние на постоянно щастие или блаженство”. Това е заблуда. По-правилно би било да се каже, че в живота ни има повече щастие, но още по-правилното ще е, че се появява повече спокойствие. Изчезва илюзорния страдащ. Но най-важното е, че има разбиране за истинското състояние на нещата, и всички тези изблици на щастие и нещастие, удоволствие и страдание – са като вълни на повърхността на океана.



Водата на повърхността приема различни форми на вълните – вълна на удоволствието или неудоволствието, на здраве и болест – но при това – водата си остава вода; затова, кого вълнуват тези вълни (форми, прояви), които постоянно се сменят една с друга? Водата нищо не получава от временните форми, и нищо не губи. Водата не става по-добра или по-лоша благодарение на формите, не става правилна или неправилна.

Ако вие знаете, че не сте преходната форма, какво значение има, какво се случва с нея? Тя живее свой живот, а вие си оставате вода независимо от всичко. Харесва ми тази аналогия, тя е доста нагледна.

“Просветлението е състояние, преживяване, опит” – доста разпространено заблуждение. Просветлението не е обект, то няма характеристики (тъй като няма дуалност), затова то не може да се преживее, да се притежава, да се изпита, в него не може да бъдеш, и не може да бъде правилно описано. Всички опити да се опише просветлението са опити да бъде направено нещо невъзможно. С помощта на дуалността не може да бъде предадена същността на недуалността.

Просветлението е нещото, което винаги го има, то винаги предшества всеки опит, преживяване и състояние, и дори осъзнаването. Просветлението е вашата истинска природа, без която всичко изброено по-горе не би могло да възникне.

Ползвайки аналогията на океана и вълните, може да се каже, че всяко осъзнаване, преживяване, опит и състояние, са вълните на повърхността на океана. Водата е недуална, тя не осъзнава сама себе си, когато няма вълни. Но когато има вълни, водата осъзнава, но не водата, а вълните – и само чрез другите вълни.

За осъзнаването е необходима дуалност (осъзнаващ-осъзнавано). В недуалността няма даже осъзнаване. Всяка дуалност (вълни), възниква от недуалността (водата), и само в такъв случай са възможни осъзнаването, преживяването, опита, състоянието.

Всичко е от един и същи “материал” (пустота, съзнание, Брахман, тишина и т.н.), който извън дуалността не осъзнава себе си. Когато от този материал възникват формите (всякакви преживявания, състояния, опит, възприятия) започва осъзнаването, но тези форми са от същия материал.

“Просветлението е чувството за единство”. Това е частен случай на заблуждението по-горе. Просветлението не е чувство, не е мисъл, не е състояние, не е положение, не е опит, не е преживяване. Чувството за единство – това е вълната в океана, понякога я има, а понякога има и други вълни, които показват своето множество (дуалност), но при това единството на всичко съществуващо не изчезва. Единство и дуалност съществуват едновременно и не са в противоречие. И това е част от разбирането, от знанието, от просветлението.

“Имах просветление” – това е заблуждение, защото тук присъства илюзията за притежаване. Просветлението не може да бъде притежавано, тъй като не е обект. Просветлението идва и си отива – да, такова преживяване може да има, но това е само преживяване. Често просветлението се бърка с някакво ярко и необикновено преживяване – на екстаз, блаженство, единство и т.н. Просветлението не идва и не си отива, то си съществува, абсолютно независимо от всичко.

Опитът да бъде присвоено просветлението, като се каже “това го имах” – е все едно, да присвоиш сам себе си, което е доста глупаво. Какво представлява присвояването в света на недуалността? Кой и какво притежава?

“Просветлението дава нови способности или свръхспособности” – не е факт, и затова такава идея също трябва бъде отнесена към заблужденията. Всякакви способности или свръхспособности, които се проявяват чрез просветлените, са само страничен ефект. Може да ги има, може и да ги няма. Ако не се отъждествявате с нищо, то за вас няма никаква разлика, имате ли някакви способности или не. Водата никога не се безпокои за някакви необикновени вълни или “свръхвълни”, тъй като тези вълни изобщо не влияят на природата на водата.

“Просветлението ни спасява от неприятности” – поредно заблуждение. Неприятностите продължават да се случват, възможно по-рядко. Защото, във видимия (дуалния) свят не може да бъде по друг начин. Продължават да ви настъпват по същия начин в автобуса, в къщи чешмата изведнъж започва да капе, внезапно се простудявате и т.н. Е и какво от това? Вашата същност не се променя, тогава, за какво се притеснявате?

На това място обикновено започва неразбирането, тъй като някои смятат, че призовавам да не се грижат за здравето си и т.н. Аз не призовавам към нищо, но даже и да го направя, малко ще са тези, които биха тръгнали реално да следват моя призив. Вие ще продължавате да ставате сутрин, да се храните, да работите, да почивате и отново да спите.

“Просветлението дава свобода на избора” – невероятно заблуждение. Както вече писах в статията “Илюзията Живот” (препоръчвам да я прочетете), свободата на избора е една илюзия. По-голяма свобода на избора или по-малка свобода на избора – това е по-голяма или по-малка илюзия, но винаги е илюзия. Ако няма дуалност, то кой би имал свобода на избора? А кой няма да я има? Въпросът не е в това, дали има свобода на избора или не, въпросът е в това, кой би могъл да я има или да я няма? Какво представлява този, който, като че ли, я има или я няма? Прочетете също и статията “Има ли свобода на избора”.

“Просветлението лишава от свобода на избора” – заблуждение в смисъл на предишното. Т.е. някои хора мислят: “Ето, ако стана просветлен, няма да имам свобода на избора”(прочели са много умни книжки, откъси, и нищо не са разбрали). Вие и сега нямате свобода на избора, освен илюзорна, никога не е имало, и никога няма да има. Тъй като дуалността е илюзорна, то и свободата на избора, която се ражда в дуалността, е не по-малко илюзорна. Но илюзиите понякога са много приятни, макар, по-късно да водят до неприятности. На това е посветен целия този сайт, затова няма да навлизам в подробности.

“Просветлението може да стане причина” – заблуждение от същата опера. Да има причина е възможно само в илюзорната дуалност, и съществуването на причина е не по-малко илюзорно, от самата дуалност. Но, безусловно, приятно е, ако “вашата” причинност води до резултати, които се харесват на вас и хората, от които зависи живота ви. Подробности в статията “Илюзията на личностната причинност”.

“Просветлението е непрекъснато себеосъзнаване, даже по време на сън без сънища” – доста разпространено заблуждение, което, доколкото разбирам, е възникнало или от неправилно преведени книги на някой от просветлените майстори, или поради липса на ясно тълкуване на някоя негова фраза.



Непрекъснатото себеосъзнаване е в дуалността, иначе осъзнаването е невъзможно. Това знаят не само физиците, но и студентите от университетите. Собствено битие и осъзнаване на самия себе си са две различни неща. Първото е непрекъснато, а второто не може да бъде непрекъснато – в дуалността всичко се мени, няма нищо непроменяемо и непрекъснато.

В просветлението няма кой да осъзнава себе си, тъй като там няма дуалност. Всички осъзнавания стават в дуалността, и те не струват нищо, тъй като всичко се променя и затова не е истинно. Упражненията и техниките за осъзнаване могат да бъдат полезни само на определен етап при самоопознаване и разотъждествяване. Но по-нататък те отпадат или престават да работят, тъй като идва разбирането, че това е дуалност.

“Просветлението е по-добро (или по-лошо), от непросветлението” – това заблуждение идва от хитростта на ума, който иска само едно – да продължи своето съществуване. При наличието на една или друга концепция ума продължава да съществува, така че него напълно го задоволява всяко едно от тези заблуждения.

“Просветлението е опасно за тялото” – това заблуждение идва от единични случаи, които са доста съмнителни. Просветлението няма отношение към тялото, макар, че на ниво тяло може да има различни проявления, независимо от факта, дали има просветление или не. Наличието на някакви физически преживявания у един или друг просветлен учител в момент на просветление – това все още не е повод, да се говори за правило или да се прави извод, тъй като освен да се стигне до поредно заблуждение, нищо друго няма да се получи.

“Просветленият може да бъде разпознат от непросветения по външни признаци” – с това заблуждение ще намерите достатъчно “майстори” и “учители”, които по-късно ще напуснете с чувство на дълбоко разочарование. Това, как изглежда, как се държи, как говори и как живее просветления – са само представи, и всички те без изключение не са верни. По този въпрос също няма шаблони и правила.

“Просветлението ни освобождава от егото” – в тази идея също има объркване. “Вие отървахте ли се от егото си?” – ми задават понякога този въпрос, след като са прочели статии за егото, които по-рано слагах в сайта. Това е хубав въпрос, и цялата уловка е, че всеки един от еднозначните отговори (“да” и “не”) ще означава, че какъвто егоист съм бил тогава, такъв съм и сега. Това прилича на уловката “Всемогъщ ли е Бог? Ако да, то може ли да създаде толкова голям камък, който няма да може да повдигне?” – и всеки еднозначен отговор ще означава, че Бог не е всемогъщ.

Ако кажа: “да, освободих се от егото”, то това ще е очевидно потвърждение на обратното – съгласно същите статии на сайта. Тъй като твърдението, че аз нещо съм направил – това е истински егоизъм и това е илюзията на личната причинност и другите съпътстващи илюзии.

“Аз-ът”, който мисли и утвърждава, че от нещо се е освободил, нещо придобил, нещо притежава или е причина за нещо – това е егото.

Но даже и да кажа, че не съм се избавил от егото, това също ще бъде неправилен отговор.

Затова мога да кажа по следния начин: егоизмът, който е присъщ на дадено тяло-ум, остава (сън, храна, съвкупление и защита – осигуряване на съществуването) макар, че е възможно, да не се проявява така, както по-рано. Но тъй като аз не съм това тяло и ум, то какво значение има за мен, дали има някакво си его, или не? Това може за вас да има някаква разлика или вие може да смятате, че за вас има значение, но за мен няма никакво значение.

На водата й е все едно, какви форми приема, при това тя не престава да бъде вода. Когато вие не сте форма и знаете за това, какво значение има формата? Формите живеят свой живот съгласно законите на Вселената – раждат се, променят се и умират, но това, от което са, не се променя. Вие не ставате форма, когато във вас възникне преживяване на формата. Вие не се раждате заедно с тялото, когато преживявате опита раждане на тялото, и не умирате заедно с него, когато преживявате опита на смъртта. Вие не сте обусловени, когато преживявате опита на обусловеността, и не ставате свободни, когато обусловеността изчезва.

Водата винаги си остава вода.


Превод: Румяна Янкова

Източник: pro-svet.at.ua

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov