НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Вто Ное 21, 2017 5:52 pm Вижте мненията без отговор
Катастрофалното преместване на земните полюси
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Юни 22, 2012 9:08 pm
МнениеЗаглавие : Катастрофалното преместване на земните полюси
Отговорете с цитат

Преместванията са факт, те са ставали в миналото, ще стават и в бъдеще и ще влияят драстично на живота на Земята. В статията се описва теорията за преместването на полюсите (географски и магнитни) през хилядолетията. Привеждат се редица доказателства в подкрепа на теорията, включително наскоро открития в Сибир замразен труп на мамут. Очертават се бъдещи тенденции за преместване на полюсите, като според някои най-новото преместване вече е започнало...


Северния полюс

На Земята има два Северни полюса - географския и магнитния.

Географския северен полюс е най-северната точка на планетата. Намира се на 90 градуса северна дължина, а всички меридиани се събират в него. Земната ос свързва Северния и Южния полюс. Северния полюс се намира на около 750 км от Гренландия в средата на Арктичния океан, който на това място е дълбок около 4087 метра. През повечето време полюсът е покрит с лед, но понякога е забелязвана и вода на в района около полюса. Скоростта на въртене на северния полюс може да се приеме за 0, сравнена със скоростта на въртене на Екватора - 1660 км за час. Линиите на часовите зони са толкова близо на полюса, че когато е нужно точно време се използва универсално координирано време. На северния полюс половината година е ден, а другата половина - нощ (полярен ден и полярна нощ).

Северния магнитен полюс се намира на 1600 километра на юг от северния географски полюс на 78°18` северна дължина и 104° западна ширина. Той се намира на югоизток от канадския остров Нинавут. Магнитния полюс на земята е единния полюс на земното магнитно поле и затова компасите сочат към него. Магнитното поле на Земята, а заедно с него и Северния магнитен полюс се изместват всяка година, така че тези, които използват компас за навигация, трябва да се информират редовно за това изместване. Когато е определен за първи път през 1831 година, той се намирал на хиляди километри от сегашното си място. Националния геомагнитен институт следи движението на Северния магнитен полюс и отчита средна преместване от 15 км на година. Северния магнитен полюс се премества и в еднодневен цикъл, като всеки ден променя разположението си с 80 километра от средната му точка.


Загуба на земния баланс

Изследователи от Калифорнийския технологичен институт смятат, че са решили загадката на "еволюционния голям взрив", който се е случил преди половин милиард години. По това време животът на Земята претърпява дълбока промяна, свидетелство за което е най-старият фосил, намерен досега, който е бил сред прародителите на всички животни на Земята. В своя доклад групата съобщава, че еволюционния скок, станал по това време, съвпада с друго уникално явление в земната история - промяна на земната ос с 90 градуса по отношение на континентите. Д-р Джоузеф Киршвинк, геолог и водещ автор на изследването, смята, че гигантска промяна в разположението на тектоничните слоеве нарушава баланса на земната маса, което довежда до нейното преориентиране. Това означава, че районите, разположени на полюсите, са се преместили на Екватора, а две противоположни точки близо до екватора стават новите полюси.

Живите организми започват да се развиват изключително бързо, близо 20 пъти по-бързо от нармалното евелюционно ниво, преди около половин милион години, и никой не знае защо. Според Д-р Киршвинк "Това бясно развитие започва преди около 530 милиона години и спира след около 15 милиона години. Това е една от мистериите на биосферата." Геофизичните доказателства, събрани от скални депозити преди този период, по време на периода и след него, показват, че всички големи континенти преживяват голямо придвижване през този интервал от време.

Дейвид Евънс, съ-автор на доклада, отбелязва, че е много трудно да се накарат големите континенти да се придвижват със скорост над няколко десетки сантиметра на година. Нормалните нива днес са между 5 и 20 сантиметра на година. Според Евънс "Земята следва "тектоничен лимит" през последните 200 милиона години, като нищо, подобно на промяната през ранния Камбрий, не е наблюдавано. Някакъв друг процес трябва да е накарал континентите да се движат толкова бързо по горните слоеве на мантията.

Геофизиците знаят от около половин век, че твърда, подвижна част на планета може да се движи бързо при определено положение на нейната ос на въртене. Процесът е наречен "истинско полярно изместване". Според Киршвинк то не е като познатото ни движение на тектоничните плочи. Последното се предизвиква от пренос на топлина в земната мантия, докато истинското полярно изместване е следствие от дисбаланс в масата на планетата, което според законите на физиката води до изместване към равновесното положение със значително бързи темпове. По време на това преместване цялата твърда структура на планетата се движи едновременно.

Аналогия на ефекта можем да направим чрез един прост опит. Нека циментираме противоположните краища на една баскетболна топка, а след това да я завъртим. Ако я завъртим с тежестите на екватора, тя ще продължи да се върти без никакво изместване. Ако я завъртим на една от тежестите обаче, топката ще започне да се върти, така че тежестите в края на краищата ще се окажат на екватора. В този случай топката изравнява своя максимален инертен момент с оста на въртене, както се изисква от законите на физиката.

Като астрономическо доказателство, че такъв феномен може да се случи, авторите се обръщат към Марс. На екватора на планетата има гигански вулкан, наречен Тарсис, който е най-голямата гравитационна аномалия в Слънчевата система. Тарсис може да се е образувал на екватора, но е много по-вероятно това да е станало някъде по-близо до полюсите, а след това той да се е преместил към екватора заради увличащите сили, предизвикани от неговата голяма маса.

Нещо подобно трябва да е станало на Земята, казва Киршвинк. Преди 550 милиона години, 20 милиона години преди еволюционния взрив, се затварят някои от зоните на потъване при формирането на суперконтинент. Това води до голямо изместване на тектоничните граници.

Ако Земята е имала гиганска масова аномалия на екватора и сравнително равномерно разпределена маса навсякъде другаде, дори и малко разместване на по-малките части би довело до големи размествания на всички тектонични плочи. Движение до 90 градуса би могло да бъде предизвикано и ако максималния инертен момент ( който е на полюсите ), стане по-малък от средния момент ( който е на екватора ). Големите движения на тектонични плочи могат много добре да бъдат обяснени с инертно разместване.

През 15-те милиона години на бързо преместване на плочите, всички живи форми биха били форсирани да се справят с бързо променящите се климатични условия. Тъй като океанските циркулационни цикли са много чувствителни към промените в климата, една голяма климатична промяна би накарала теченията да станат непредсказуеми. Резките смени в глобалната океанска циркулация биха предизвикали отделянето на органичен въглерод от океанското дъно.

Въпросът какво точно е предизвикало еволюционния взрив може би ще намери своя отговор. Киршвинк отбелязва, че тези глобални промени в океанската циркулация ще разстроят регионалните екосистеми, като ги разбият на по-малки и изолирани групи организми. Според него "Еволюционните шансове за оцеляване в малка популация са по-големи, отколкото в голяма. Въглеродните цикли сочат, че големи промени в океанската циркулация стават на всеки един милион години. Това е достатъчно време за еволюцията, за да израсте на основата на остатъците от предишната флора и фауна.

След това процесът се повтаря. Това е страхотен сценарий за увеличаващото се разнообразие в животинския свят, особено за периода преди половин милиард години, когато се обособяват главните групи животни, които съществуват и до днес. Киршвинк и неговите сътрудници правят тези изводи на базата на информация, събирана в продължение на 20 години работа в райони с добре изложени пластове от Предкамбрия и Камбрия.

Те изучават слабите магнитни полета на скалите (палеомагнетизъм) с надеждата да разберат разположението на магнитното поле на земята преди половин милион години. Остатъчният магнетизъм също може да покаже на каква ширина са се намирали седиментите. Това е така, защото магнитното поле се променя с промяната на географската ширина. Фактът, че са намерени магнитни материали, които сочат в други посоки, показва, че земята се е премествала заедно със северния магнитен полюс.



Геоложките образци, събрани в Австралия (където има най-добре запазени седименти от епохата на Пангея), показват, че целия континент се е завъртял обратно на часовниковата стрелка с близо 90 градуса. Това завъртане е започнало преди 534 милиона години и свършва някъде в средата на Камбрия.

Северна Америка, от друга страна, се движи бързо от късния Предкамбрий до Средния Камбрий, като за това време сменя разположението си от южното в северното полукълбо. Дори видовете морски скали, преобладаващи в различните географски райони - карбонати на тропиците и глини, и конгломерати в по-големите ширини, доказват палеомагнетично насочени движения. Палеомагнетичните посоки са точни до 5 градуса. Тъй като полюсите се премествали много бързо, може да се определи и приблизителната географска дължина.

Хипотезата на Киршвинк е тествана много пъти, и може би това е вярното обяснение на еволюционния взрив от преди половин милиард години.


Разместване на земната кора

През 1958 г Чарс Хапгуд предполага, че земната кора е претърпяла много размествания, а геоложките концепции за придвижването на континентите е разширяването на океанското дъно дължат своята същност на първично преместване на кората. Според Хапгуд преместването на земната кора е станало възможно, благодарение на пласт втечнени скали на около 160 километра под повърхността на Земята. Едно изместване на полюсите би станало причина скалите в кората да бъдат изложени на магнитни полета от друга посока.

Преместване на земната кора означава движение на цялата твърда обвивка на Земята върху вътрешните й пластове. Когато това става, планетата претърпява климатични промени. Климатичните зони остават същите, тъй като те се определят от Слънцето, но вече обхващат различни континенти. Последствията от такова преместване на земната кора биха били катастрофални. По цялата повърност ще има земетресения, а предезвиканите от тях огромни приливни вълни и цунамита ще се разбиват в бреговете на континентите и ще заливат по-ниските части. Старите палярни шапки ще се топят и ще повишават допълнително океанското равнище.

Друг учен, Вавилов, открива пряка връзка между възникването на земеделието и земите над 1500 метра над морското равнище. Работейки с презумцията, че магнитните полюси винаги са близо до полюсите на въртене, Хапгуд събира геомагнитни скални проби, от които се вижда, че най-скорошното разместване на земната кора е от преди 17.000 да преди 12.000 години. Според тези проби Северният полюс се е преместил от района на залива Хъдсън ( Канада ) да сегашното му място в Арктичния океан.

Ланглей и Хансън, други учени, събират информация за климатични промени, според която е имало големи климатични промени преди 12.000 години. По това време става масовото измиране през Плеистоцена, повишава се морското равнище, приключва ледената епоха, появяват се първите следи от земеделска дейност.

Използвайки геомагнитно и въглеродно датиране, Хапгуд определя, че разположението на полюса през различните периоди е:

Позиция 1 - 63 градуса с.д., 135 градуса з.ш. (Аляски залив - 75.000 години пр. н. е.)

Позиция 2 - 72 градуса с. д., 10 градуса и. ш. (Гренландско море - 50.000 години пр. н. е.)

Позиция 3 - 60 градуса с.д., 73 градуса з. ш. ( залива Хъдсън - 12.000 години пр. н. е.)

Позиция четири - днешната позиция.


Доказателства и факти

В своя бестселър "Земята в катаклизъм", историкът Имануел Великовски описва какво би се случило, ако се премести земната ос:

"Нека приемем като работна хипотеза, че под влиянието на някаква сила се премести оста на Земята. Веднага ще последват земетресения по цялата Земя, ще се завихрят множество урагани, а океаните и моретата ще залеят сушата на няколко стотин километра навътре, носейки тиня, и морски животни. Ще изникнат нови планини, езера ще се изпразват за секунди, реки ще променят коритата си. Горите ще бъдат пометени от ураганите и залети от океаните. Някои от моретата ще се превърнат в пустини, а плодородни земи ще се озоват на няколко хиляди метра под морското равнище.

Ако тези събития са съпътствани от смяна в честотата на въртенето на земята около остта й, водата в екваториалните океани би се изтеглила към полюсите заради центро-стремителната сила. Всеки може да си представи груба картина на това, което ще последва. Изместването на земната ос ще промени климата на цялата Земя, което ще доведе до изчезването на много животински и растителни видове.

Хапгуд и Великовски не правят своите теории на базата на въображаеми опори. Теорията, че земната кора плава върху магма е от 50-те години на 19 век. Доказателства, събрани по целия свят, говорят за един или повече катаклизми в миналото на Земята. Най-ранните от тях са датирани съответно през 1500 г. пр. н. е. и 800 г. пр. н. е. Великовски използва събраните научни доказателства за тези катаклизми в опит да отговори на въпросите: Какво е накарало тропични гори да растат в полярни региони? Каква е причината за голямата вулканична активност в миналото? Защо земетресенията са били толкова много и така силни в миналото?

Теориите за градивността и еволюцията поддържат мнението, че според геологическите находки от незапомнени времена нашата планета изпитва само малки промени - причинени от вятъра или водата например - които по метода на натрупването стават причина за глобалните промени. Тези теории обаче не могат да обяснят големите революции в природата.

Великовски пише още: "Събраните данни показват, че големите световни катастрофи са били придружени или от преместване на земната ос или от смущения в денонощните и годишните движения на Земята. Състоянието на скалите с вулканичен произход и запазени магнитни свойства много по-силни от тези, които би могло да предизвика земното магнитно поле, показват същността на действащите сили в тези катаклизми. Много от световните феномени, причините за които са слабо познати, се обясняват с една единствена причина. Това е или внезапна смяна на климата, или промяна на границите на океан, или образуване на ледена покривка.

В други случаи е продължителен дъждовен период, появяването или изчезването на планина, издигане и потъване на брегове, промяна в магнитното поле на Земята, но никога няколко или всички заедно. Ако се задълбочим в теориите на Великовски, Хапгуд и хиляди други геолози, палеонтолози и археолози, сред които и Айнщайн, виждаме същите тези причини, но съчетани в едно като следствие от преместването на земната ос. Разбира се за самото преместване съществуват други причини, някои от които вече описахме по-горе.

Ранд и Роуз Флемът разглеждат преместването на земната кора в тяхната книга "Когато небето падна". Те намират доказателства за това преместване по целия свят и описват последиците от такъв катаклизъм и по-специално последиците, които засягат нашата цивилизация. Според Ранд и Роуз голямо преместване на земната кора е имало около 11.000 г. пр. н .е. Те казват, че "...то е оставило следи от смъртоносната си визита като например масовите измирания на животински видове, особено в Америка и Сибир.

Интересно какво ще кажете за другите свидетелства за преместването на земната кора - например корали, намерени в Нюфаундленд, папрати, животински и растителни вкаменелости, въглища (те имат растителен произход) и вкаменени палми в Антарктика, както и водни лилии и вкаменени палмови листа дълги 3-4 метра в Шпитцберген. Има свидетелства, че на около 780 километра от Северния полюс през миоцена е имало блатен кипарис. Всички тези факти говорят, че полюсите не са покривали същите части от сушата през цялата геоложка история. Имало е времена, когато ако не се адаптираш бързо и не мигрираш - умираш.

Ако ужасът на преместването на земната кора ни сполети днес, прогресът и хилядите години еволюция ще бъдат пометени напълно от повърхността на земята за няколко десетки години. Тези, които живеят близо до високи планини, имат шанс да оцелеят, но те ще оставят в долините всички плодове на цивилизацията, градени хилядолетия. Само няколко десетки години след това за разрушителните оръжия, мощните машини, и дори за домакинските уреди, ще се говори като за нещо фантастично.

Може би оцелелите ще предават тези истории на децата си, а те на техните деца, а когато след още няколко хиляди години техните потомци може би ще достигнат нашето ниво на развитие, истиността и първоизточника на тези истории ще са забравени, и те ще бъдат обявени за "митове" и "легенди" за "боговете" от "древността". Въпреки това ще се намерят достатъчно смели хора, които в да следват митовете в търсене на "изгубени земи" и "митични градове" (като Ню Йорк, Париж...), Те дори може да следват карти, прерисувани от картите, оцелели на някой кораб или подводница.

Такива събития може да са се случили в миналото, може да се случат и в бъдеще. Но в училище не ни учат на това. Въпреки това аз се надявам вие да продължите да търсите истината в митовете на древните, които са запазили, макар и в изменен вид, част от културата и науката на нашите неизвестни предци.


Източник: fenomenibg.com

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov