Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Авг 22, 2012 11:20 am
Заглавие : Съобщенията, идващи от моето тяло
|
|
|
С любов се вслушвам в съобщенията, идващи от моето тяло
Вярвам, че ние сами създаваме всички тъй наречени „болести” в тялото си. И то, както и всичко останало в нашия живот, е огледало на вътрешните ни мисли и убеждения. Тялото винаги ни говори, необходимо е само да отделим време и да се вслушаме. Всяка клетка реагира на всяка наша мисъл, както и на всяка дума, която изричаме.
Онова, което постоянно мислим и говорим, оформя поведението и позата на тялото, а също и начина, по който го усещаме. Човек, чието лице е непрестанно намръщено, не е станал такъв от радостни и изпълнени с любов мисли. Лицата на възрастните хора показват съвсем ясно схемите на тяхното мислене. А вие как ще изглеждате след години?
В този раздел включвам списък с възможни умствени нагласи, причиняващи болести в тялото, както и нови мисловни модели или утвърждения, които да се използват, за да се създаде нагласа за здраве. Те са включени и в книгата ми „Излекувай тялото си”. Заедно с това ще разгледам и някои от по-често срещаните заболявания, за да ви дам представа точно как си създаваме подобни проблеми.
Не всяко умствено съответствие е абсолютно вярно за всеки човек. То ни дава обаче отправна точка, от която да започнем търсенето на причините за състоянието си. Много хора, занимаващи се с алтернативни терапии, използват “Излекувай тялото си” постоянно при работа с клиентите си и откриват, че умствените причини са валидни при 90 до 95 процента от случаите.
ГЛАВАТА – това сме ние самите. Нея погазваме на света. Чрез нея обикновено ни познават. Когато нещо не е наред в тази област, това обикновено е свързано с нашето усещане, че и нещо вътре в „нас” е много объркано.
КОСАТА представлява нашата сила. Когато сме напрегнати и ни е страх, често създаваме онези стягащи стоманени ленти, които започват от раменните мускули и достигат до върха на главата, а понякога дори се спускат и надолу до областта на очите. Косъмът преминава през фоликула. Когато скалпът е напрегнат, косъмът може да е притиснат толкова силно, че да не е в състояние да диша, а тогава той умира и пада. Ако това напрежение е постоянно и скалпът не се отпуска, тогава фоликулите остават стегнати и нов косъм не може да премине през тях. Резултатът е плешивост.
Плешивостта сред жените също се увеличава, откакто те започнаха да навлизат в „света на бизнеса”, съпътстван от напрежения и разочарования. Не я осъзнаваме докрай, понеже женските перуки са много естествени и привлекателни. За съжаление мъжките все още се разпознават, и то от разстояние.
Да си напрегнат не означава, че си силен. Напрегнатостта е слабост. Човек е силен и уверен, когато е спокоен и уравновесен. ви било добре да отпуснем повече телата си, а много от нас трябва да отпуснат и скалпа си
Опитайте това сега. Кажете на скалпа си да си почине и преценете дали има разлика.. Ако тя е забележима, препоръчвам ви често да правите това лесно упражнение.
УШИТЕ представляват способността ни да чуваме. Когато имате проблеми с тях, това обикновено означава, че става нещо, което не желаете да чуете. Болката в ушите показва чувство на гняв, породено от чутото.
Болките в ушите се срещат нерядко и при децата. В дома си те често трябва да слушат неща, които никак не желаят да чуят. Домашните правила често им забраняват да изразят гнева си и неспособността им да променят нещата създават болката в ушите.
Глухотата представлява продължителен отказ да слушаме някого. Забележете, че Богато един от партньорите има увреден слух, другият непрестанно говори.
ОЧИТЕ представляват способността ни да виждаме. Когато имаме проблем с тях, това обикновено означава, че има нещо, което не желаем да видим, отнасящо се или до нас самите, или до живота по принцип – в миналото, в настоящето или в бъдещето.
Когато видя малки деца с очила, знам, че нещо става в дома им, нещо, което те не желаят да видят. Ако не могат да го променят, те влошават зрението си, за да не го виждат толкова ясно.
При много хора излекуването става по драматичен начин, когато те действително пожелаят да се върнат към миналото си и да осъзнаят и изчистят онова, което не са искали да виждат една-две години преди да сложат очилата.
Отричате ли онова, което става сега. Какво не желаете да приемете? Срах ли ви е да погледнете настоящето или бъдещето? Ако можехте да виждате ясно, какво бихте видели, което не виждате сега. Не виждате ли какво сами си причинявате? Интересно е да помислите върху тези въпроси.
ГЛАВОБОЛИЕ изпитваме, когато отричаме себе си. Следващия път, когато ви заболи глава, спрете и се запитайте в какво и по какъв начин сте сбъркали по отношение на себе си. Простете си, отпуснете се и главоболието ще се разтопи обратно в небитието, откъдето е дошло.
Мигрената съпътства хора, които желаят да бъдат съвършени и по такъв начин си причиняват голямо напрежение. В образуването й участва и голяма доза потиснат гняв. Интересно е, че мигренното главоболие може почти винаги да се облекчи чрез онаниране, ако го направите веднага, щом почувствате пристъпа. Сексуалното освобождаване разсейва напрежението и болката. Може да не сте в такова настроение в този момент, но си струва да опитате. Няма да загубите.
Проблеми със СИНУСИТЕ, усещани в средата на лицето и в близост до носа, показват, че някой ви дразни, някой, който е близо до вас. Можете дори да усещате, че този човек упражнява натиск върху вас.
Ние забравяме, че сами създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме някой друг за разочарованието си. Никой човек, никое място и никоя вещ нямат никаква власт над нас, тъй като „ние” сме единствените мислещи вътре в нашия ум. Ние създаваме преживяванията си, действителността около нас и хората в нея. Когато постигнем мир, хармония и равновесие в ума си, ще ги открием и в живота си.
ВРАТЪТ и ГЪРЛОТО са от особена важност, тъй като там стават много неща. Вратът представлява способността да бъдем гъвкави в мисленето си, да виждаме и другата страна на нещата и да вземем предвид гледната точка на другия човек. Когато имаме проблеми с врата си, това обикновено означава, че сме непреклонни в своята представа за дадена ситуация.
Когато видя някой с една от онези „яки”, зная, че той е от хората, които са уверени в собствените си принципи и не желаят да видят и другата страна на въпроса.
Вирджиния Сатир, великолепната терапевтка, занимаваща се с проблемите на семейството, казва, че е провела някакво „глупаво проучване” и е открила, че има над 250 различни начина да се мият чинии, в зависимост от това кой ги мие и какво използва. Ако сме се запънали в увереността си, че съществува само „един начин” или „една гледна точка”, ние се изолираме от голяма част от живота.
ГЪРЛОТО представлява способността ни да се „застъпваме” за себе си, да си „поискаме, каквото желаем”, да кажем „аз съм” и т.н. Когато са налице проблемите с гърлото, това обикновено означава, че смятате, че нямаме право да правим тези неща. Чувстваме се неспособни да се застъпим за себе си.
Възпаленото гърло винаги означава гняв. А ако е придружено от настинка, това значи, че и умът е объркан. ЛАРИНГИТЪТ обикновено означава, че сте толкова ядосан, че не можете да говорите.
Гърлото представлява също така и творческия поток в тялото. Там изразяваме съзидателността си и когато тя е потисната и осуетена, често се появяват проблеми в тази област. Всички познаваме много хора, които живеят целия си живот за другите. Никога не успяват да правят това, което им се иска. Те все угаждат на майки / бащи / брачни партньори / любовници / шефове. ВЪЗПАЛЕНИТЕ СЛИВИЦИ и проблемите с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА са просто осуетена градивност, която не е успяла да се прояви.
Енергийният център в гърлото, петата чакра, е мястото в тялото, в което се осъществяват промените. Когато им се противопоставяме, или пък в случаите, когато сме в процес на промяна или се опитваме да я осъществим, често гърлото ни оживено функционира.
Забележете, когато кашляте или когато някой друг кашля. Какво е било казано току-що? На какво реагираме? Дали това е съпротива или непреклонност, или процес на протичаща промяна? По време на семинар използвам кашлицата като средство за опознаване на себе си. Всеки път, когато някой се изкашля, казвам на този човек да докосне гърлото си и да каже на глас:
„Желая да се променя” или „Аз се променям”.
РЪЦЕТЕ, в частта им от китките до раменете, представляват способността и умението ни да прегърнем и да оползотворим събитията в живота. Ръката над лакътя е свързана с възможностите ни, а долната й част – с уменията. В ставите си съхраняваме стари емоции, а лактите представляват гъвкавостта ни в различни посоки. Гъвкав ли сте, когато някоя насока в живота ви се променя или старите ви емоции ви задържат на едно място?
РЪЦЕТЕ надолу от китките хващат, държат, стискат. Оставяме някой неща да се изплъзнат от пръстите ни. Понякога задържаме прекалено дълго. Може да сме сръчни или несръчни, стиснати, щедри или скъперници. Даваме подаяния. Някой се държат здраво в ръце, други с нищо не могат да се заловят.
Слагаме тук-там дръжки за удобство. Понякога побеждаваме леко, „без ръце”. Казват ни „не пипай”. В трудни моменти „подаваме ръка”, вървим „ръка за ръка”, вземаме „в ръка”, изплъзва ни се от ръцете, подаваме „от ръка на ръка”, попадаме в „ръцете на някого”, държим се за нечия ръка. Някой пипат с „желязна ръка”, други „вдигат ръка”,
Трети „ядат от нечия ръка”, а има и такива, на които им „иде отръки”.
Ръцете могат да бъдат нежни, могат да бъдат и твърди, с възлести стави на пръстите – от прекалено много мислене, или пък обезформени от склонност към критиката, причиняваща артрит. Ръцете, които вместо да вземат, сякаш сграбчват, са такива поради страх – страх от загуба, страх, че никога няма да имат достатъчно, страх, че притежанието ще им се изплъзне, ако не го стискат здраво. Връзките, при които един от партньорите „държи здраво”, могат само да доведат до отчаяното бягство на другия. Силно стиснатите ръце не могат да възприемат нищо ново. Свободното ръкостискане с движение от китката придава усещането за лекота и откритост.
Това, което ви принадлежи, не може да ви бъде отнето, така че отпуснете се.
ПРЪСТИТЕ имат различно значение. Проблемите в тях показват къде трябва да се отпуснем. Ако порежете палеца си, вероятно съществува гняв или страх, свързан с вашето его в дадена ситуация. Палецът олицетворява менталното и означава безпокойство. Показалецът – егото и страха. Средният пръст е свързан със секса и с гнева. Когато сте ядосан, хванете средния си пръст и наблюдавайте как гневът изчезва. Ако сте ядосан на мъж, хванете средния пръст на дясната ръка, а ако ви е ядосала жена -на лявата. Безименният пръст е и съюз, и тъга. Малкият пръст е свързан със семейството и преструвките.
ГЪРБЪТ представлява опорната ни система. Проблемите в тази област обикновено означават, че чувстваме отсъствие на подкрепа. Прекалено често си мислим, че ни поддържа единствено работата ,семейството или брачният партньор. В действителност истинската ни опора е Вселената, самият живот.
Горната част от гърба е свързана с чувството, че ни липсва емоционална подкрепа. Моят съпруг / съпруга / любовник / приятел / шеф не ме разбира или не ме подкрепя.
Средната част на гърба е свързана с чувството за вина, с всичко, което е зад нас. Страх ли ви е да погледнете назад или криете онова, което се намира там? Чувствате ли се като намушкан в гърба? Чувствате ли се наистина „Сринат до основи”? Объркани ли са финансите ви или може ви се тревожите прекалено много за тях? Тогава долната част на гърба може да ви безпокои. Липсата на пари или страхът от тях правят това. Колко притежавате в случая не е от значение.
Толкова много от нас смятат, че парите са най-важното нещо в живота ни и че не можем да живеем без тях. Това не е вярно. Има нещо много по-важно и ценно за нас, без което не можем. Какво е то? Това е нашият дъх.
Дъхът ни е най-ценното нещо в живота ни, но ние приемаме като даденост, че щом издишаме, ще следва ново вдишване. Ако не поемахме дъх отново, не бихме издържали повече от три минути. Вижте, ако силата, която ни е сътворила, ни е дала достатъчно дъх, с който да разполагаме през целия си живот, не можем ли да й се доверим, че и всичко останало, от което се нуждаем, също няма да ни липсва.
БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ представляват способността ни да поемаме и да излъчваме живота. Проблемите с дробовете обикновено означават, че ни е страх да приемем живота или може ви смятаме, че нямаме право да го изживеем пълноценно.
Поначало жените дишат доста плитко и често смятат себе си за хора втора категория. Които нямат правото да заемат пространство, а понякога – дори и да живеят. Днес всичко това се променя. Жените заемат мястото си като пълноценни членове на обществото и дишат дълбоко и пълно.
За мен е удоволствие да наблюдавам жените спортистки. Жените открай време са работили по полето, но сега за първи път в историята, доколкото ми е известно, те навлизат пълноценно в спорта. Прекрасно е да гледаш великолепните им тела.
Емфиземът и усиленото тютюнопушене са начин да се отрече животът. Те прикриват дълбокото усещане, че не сме заслужили съществуването си. Упреците няма да променят навика за пушене. Първо трябва да се промени основното убеждение.
ГЪРДИТЕ представляват майчинското начало. Когато имаме проблеми с тях, обикновено това означава, че прекаляваме с грижите си към някой човек, място, вещ или преживяване.
Важна част от майчинството е да се позволи на детето да „порасне”. Трябва да знаем кога да се отдръпнем, кога да го освободим и да го оставим да се оправя само. Когато покровителстваме някого прекалено много, не му даваме възможност да се научи сам да се справя със собствените си преживявания. Понякога „командаджийското” отношение буквално „прегаря бушоните” в дадени ситуации.
Ако става дума за рак, значи има дълбоко негодувание. Освободете се от страха и знайте, че вселенският разум живее във всеки от нас.
СЪРЦЕТО, разбира се, представлява любовта, а кръвта ни – радостта. Сърцата ни любящо захранват телата ни с радост. Когато лишаваме себе си от радостта и любовта, сърцето се свива и става студено. В резултат на това кръвоснабдяването е затруднява и постепенно се приближаваме до анемия, гръдна жаба и сърдечни кризи.
Сърцето не ни „атакува”. Ние така се оплитаме в сапунените опери и драмите, които сами създаваме, че често забравяме да забележим малките радости, които ни заобикалят. Години наред изстискваме цялата радост от сърцето си и то буквално се сгромолясва от болка. Хората, получили сърдечни кризи, никога не са весели хора. Ако те не отделят време да оценят радостите на живота, след време ще си навлекат нова сърдечна криза.
Златно сърце, студено сърце, чисто сърце, кораво сърце, любящо сърце, отзивчиво сърце – вашето какво е?
СТОМАХЪТ смила всички нови идеи и преживявания, през които преминаваме. Кого или какво не можете „да преглътнете”? Какво приемате като „удар в корема”?
Когато имате проблеми със стомаха, това обикновено означава, че не можете да възприемете новото преживяване. Страх ли ви е?
Много от нас помнят времето, когато започнахме да летим със самолети. Идеята да влезем в голямата метална тръба и да се понесем из въздуха бе „трудносмилаема” за повечето от нас.
Мястото на всеки пътник бе снабдено с торбичка за повръщане и повечето от нас ги използваха. Повръщахме в тези пликове, колкото е възможно по-тайно, загъвахме ги и ги подавахме на стюардесата, която отделяше доста време да тича напред-назад по пътеката, за да ги събира.
Много години изминаха оттогава и въпреки че торбичките все още могат да се намерят до всяка седалка, те рядко се използват. Вече свикнахме с идеята за летенето.
ЯЗВИТЕ не са нищо друго освен страх, огромен страх, че „не ни бива достатъчно”. Страхуваме се, че не сме достатъчно добри родители, опасяваме се, че не сме достатъчно способни като ръководители. Не можем да приемем това, което сме. Разкъсваме се, за да угодим надругите. Няма значение колко важна е работата, която вършим, мнението, което имаме за себе си, е лошо. Опасяваме се, че „Те” ще разберат какво всъщност представляваме.
Любовта е разрешението в този случай. Хората, които обичат себе си и одобряват постъпките си, никога не страдат от язва. Бъдете нежен и любящ към детето във вас и го подкрепяйте и насърчавайте по начина, по който сте искали да се отнасят към вас, когато сте били малки.
ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ представляват най-женската част у жената, нейната женственост, и най-мъжката част у мъжа, неговата мъжественост, мъжкото или женското начало у нас.
Когато не се чувстваме добре заради това, че сме мъж или жена, когато отхвърляме сексуалността си, когато отхвърляме телата си, защото ги считаме за мръсни или греховни, тогава имаме проблеми с половите органи.
Много рядко срещам човек, който е бил отгледан в семейство, в което половите органи и техните функции са били наричане с истинските им имена. Всички сме били възпитани да заменяме „неподходящите” думи и изрази с едни или други благоприятни съответствия. Помните ли кои се използваха във вашето семейство? Може да е било нещо от рода на „онова там долу”, или пък думи, които са ви карали да смятате, че половите органи са мръсни и отвратителни. Да, всички сме израснали с убеждението, че нещо между краката ни не е съвсем наред.
Смятам, че сексуалната революция, която нашумя преди години, от една страна бе хубаво нещо. Отдръпнахме се от викторианското лицемерие. Изведнъж се оказа, че е нещо нормално да имаш много партньори. И жените, както и мъжете, вече си позволяваха афери за по една нощ. Размяната на брачни партньори ставаше по-открито. Много от нас започнаха да се радват на насладата и на свободата на своите тела по един нов и открит начин.
Малцина обаче се сетиха, че трябва да обърнат внимание на онова, което Роза Ламонт, основателна на института за общуване със себе си, нарича „маминия Бог”. Това, което вашата майка ви е говорила за Бога, когато сте били на тригодишна възраст, все още съществува в подсъзнанието би, ОСВЕН ако сте положили съзнателно грижи да се освободите от него. Този Бог гневен и отмъстителен ли беше? Какво бе неговото отношение към секса? Ако все още носим в себе си тези ранни чувства на вина за своята сексуалност и своето тяло, тогава несъмнено сами ще си създадем наказанията.
Проблемите с ПИКОЧНИЯ МЕХУР, АНУСА, ВЛАГАЛИЩЕТО, ПРОСТАТАТА и ПЕНИСА са все в една област. Те произлизат от изкривените убеждения за телата ни и за функциите, които те трябва да изпълняват.
Всеки орган в тялото е едно великолепно проявление на живота и има свои собствени специални функции. Не смятаме, че черният ни дроб или очите са мръсни и греховни. Тогава защо сме предпочели да смятаме, че гениталиите ни са?
АНУСЪТ е толкова прекрасен, колкото и ухото. Без него нямаше да можем да се освободим от онова, от което тялото ни не се нуждае вече, и скоро бихме умрели. Всяка част от тялото ни и всяка негова функция е съвършена, нормална, естествена и красива.
Подканвам клиентите си, които имат сексуални проблеми, да започнат да се отнасят към правото си черво, ПЕНИСА или ВЛАГАЛИЩЕТО си с чувство на любов и признателност за тяхната дейност и тяхната красота.
Ако тези редове ви ядосват или ви карат да се свивате от неудобство, попитайте се защо? Кой ви каза да се отречете от която и да е част от тялото си? Определено Бог не е направил това. Половите ни органи са създадени, за да ни дават наслада. Да отречем това означава да си причиним болка и наказание. Сексът не само че не е нещо лошо, той е великолепен и прекрасен. Съвсем нормално е да водим полов живот, както е нормално да дишаме и да се храним.
За момент се опитайте да си представите огромните размери на Вселената. Тя излиза извън нашите представи. Дори и най-големите ни учени, с най-модерните си съоръжения, не могат да обхванат размерите й. В тази Вселена съществуват много галактики.
В една от по-малките галактики, далеч от центъра й, има едно малко слънце. Около него обикалят няколко точици, една от които е наречена планета Земя.
Трудно ми е да повярвам, че необятният и невероятен разум, създал цялата тази Вселена, е просто един старец, седнал на облак над земята и… наблюдаващ моите гениталии!
Все пак точно така са били възпитани много от нас.
Жизненоважно е да се освободим от глуповатите, остарели идеи, които не ни помагат. Решително смятам, че дори представата ни за Бога трябва да е полезна за нас, а не против нас. Съществуват толкова много религии, от които можем да избираме. Ако сегашната ви казва, че сте грешник и смирен червей, сменете я.
Не призовавам всички да се втурнат да водят свободен полов живот по всяко време. Искам да кажа, че някои от правилата ни са безсмислени и по тази причина много хора ги нарушават и се държат двулично.
Когато човек се освободи от чувството за вина, свързано със сексуалните му убеждения, той автоматично ще се отнася и към себе си, и към другите по начин, водещ към най-висшето добро и най-голямата радост. Причината да имаме толкова проблеми със своята сексуалност е в това, че много от нас хранят омраза и отвращение към себе си и поради това отношението ни към себе си и към другите е лошо.
Не е достатъчно да преподаваме на децата в училище само как се извършва половият акт. Необходимо е на едно много дълбоко ниво да им позволим да запомнят, че телата им, половите им органи и сексуалността им са нещо, на което те трябва да се радват. Искрено вярвам, че хора, които обичат себе си и телата си, не биха злоупотребили и със себе си, и с другите.
Намирам, че повечето проблеми, свързани с ПИКОЧНИЯ МЕХУР, произлизат от чувството на раздразнение, обикновено предизвикано от партньора. Нещо, свързано с женствеността ни или мъжествеността ни, ни нервира. Жените са по-предразположени към заболяванията на пикочния мехур, понеже те са по-склонни да крият мъката си. Възпалението на ВЛАГАЛИЩЕТО също обикновено е свързано с усещането, че любовните чувства са засегнати от партньора.
Проблемите с ПРОСТАТАТА при мъжете се обуславя от чувството за собствено достойнство и от убеждението, че колкото повече се трупат години, толкова повече намалява мъжествеността. При ИМПОТЕНТНОСТТА се прибавя и страхът, а понякога и злоба от предишен партньор. ФРИГИДНОСТТА произлиза от страх или от убеждението, че е грешно тялото да носи наслада. Друга причина е отвращение от себе си и тя може да се усили от нечувствителен партньор.
П.М.С., или ПРЕДМЕНСТРУАЛНИЯТ СИНДРОМ, който се разпространява едва ли не като епидемия, по своята популярност вече напълно съответства на рекламите в средствата за масова информация. Те непрестанно ни набиват в главите представата, че женското тяло трябва да се пръсва, парфюмира, къпе и промива по безброй начини, за да бъде донякъде приемливо, в същото време, в което жените осъзнават себе си като равноправни създания, те са атакувани от отрицателната идея, че женските процеси не са съвсем приемливи. Когато към това се прибавят и огромните количества захар, които се консумират в днешно време, става ясно как е създадена благоприятна почва за П.М.С.
Всички процеси в женското тяло, включително и менструацията, и менопаузата, са нормални, естествени процеси. И трябва да ги приемем като такива. Телата ни са прекрасни, изящни и изумителни. Според мен венерическите болести почти винаги са причинени от чувството за вина в сексуалната област. То произлиза от усещането, често пъти подсъзнателно, че не е редно да даваме израз на сексуалните си желания.
Някой носител на венерическо заболяване може да има много партньори, но ще се заразят само онези, на които умствената и физическата имунна система са слаби. В добавка към старите болести, напоследък сред хетеросексуалното население се наблюдава увеличаване на случаите на ХЕРПЕС. Това е болест, която се повтаря отново и отново, „за да ни накаже” за убеждението, че „сме лоши”. Тя обикновено се появява, когато сме емоционално разстроени. Това само по себе си е много показателно.
Нека приложим същата теория към хората с хомосексуални наклонности, които освен другите си проблеми, еднакви с тези на останалите хора, имат и един допълнителен – по-голямата част от нас ги сочат с пръст и казват: „Лош!” в повечето случаи собствените им родители също им казват: „Ти си лош”. Това е тежко бреме и е трудно да обичаш себе си при такива условия. Не е изненадващо, че мъжете от тази група бяха сред първите засегнати от ужасния СПИН.
Сред хетеросексуалните има много жени, които се ужасяват от остаряването, защото силно им влияят системите от убеждения, изградени около великолепието на младостта. За мъжете е по-лесно, защото видът им започва да става по-изискан с прошарена коса. Възрастният мъж излъчва респект и хората дори гледат с подчертано уважение на него.
Не е такъв случаят при мъжете хомосексуалисти обаче. Те са си създали една културна среда, която държи извънредно много на младостта и красотата. В началото всички са млади, но само малцина се вместват в критериите за красота. Такова значение се придава на външния вид на тялото, че чувствата са напълно пренебрегнати, ако не сте млад и красив, тогава вие почти не съществувате. Човекът няма значение, важно е само тялото.
Този начин на мислене е позор за цялата култура. Това е равносилно на твърдението: „Хомосексуалистите не ги бива достатъчно.”
Поради начина, по който хората с хомосексуални наклонности се отнасят помежду си, за много от тях остаряването е нещо, от което те се ужасяват. Смъртта е едва ли не за предпочитане пред старостта. А СПИН е заболяване, което често убива.
Много от тези хора смятат, че когато остареят, ще бъдат негодни за нищо и нежелани. По-добре е едва ли не да се самоунищожат, преди това да се случи, и много от тях си създават разрушителен начин на живот. Някои от представите и отношенията, които са част от този начин на живот – култът към тялото, непрестанната конкуренция, отказът да се сближиш с другия и т.н., – са чудовища. А СПИН е чудовищна болест.
Тези нагласи и начини на поведение могат да създадат единствено чувство за вина на едно много дълбоко ниво, независимо от това колко добре живеем. Защото този живот, колкото и наслада да носи, може да е изключително разрушителен и за даващите, и за вземащите. Това е просто начин да се избегне близостта.
В никакъв случай не се опитвам да създам чувство за вина у никого. Трябва обаче да погледнем отблизо нещата, които е необходимо да се променят, за да може животът ни да бъде изпълнен с любов, радост и достойнство. Преди петдесет години почти всички мъже хомосексуалисти живееха много затворено. Сега са успели поне да си създадат микрообщества, в които могат да бъдат относително по-открити. Жалко наистина, че много от онова, което са направили, е причина за страданията на техните събратя. Често отношението на обикновените хора към хомосексуалистите е възмутително, но начинът, по който много от самите хомосексуалисти се отнасят към другите като тях, е направо трагичен.
Обичайно е мъжете да имат повече сексуални партньори, отколкото жените, а когато много мъже се съберат, естествено е да има и повече секс. Дотук добре. Обществените бани задоволяват една подобна потребност, освен в случаите, в които сексуалността се използва поради погрешни причини. На някои мъже им харесва да имат много партньори, като по този начин се опитват да задоволят дълбоката си потребност от уважение към самите себе си, а не заради самата радост, която изпитват от секса.
Не смятам за нередно да имаш няколко партньори, а и употребата на алкохол и някои безобидни стимуланти „от време на време” е нормално. Ако обаче се натряскваме до козирката всяка вечер или ако се „нуждаем” от няколко партньори на ден само за да си докажем, че сме голяма работа, тогава това съвсем няма да ни помогне. Необходимо е да направим някои промени в начина си на мислене.
Сега е време за лечение, за възвръщане на целостта, а не за осъждане и порицаване. Трябва да се издигнем над ограниченията на миналото. Всички сме божествени, великолепни проявления на живота. Нека сега да го докажем!
ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО представлява способността ни да се отпускаме, да освобождаваме онова, от което не се нуждаем вече. Нашето тяло, което се намира в синхрон със съвършения ритъм и с потока на живота, се нуждае от равновесие при протичането на храносмилателните процеси – поглъщане, усвояване и изхвърляне на храната. Само страховете ни пречат да се освободим от старото.
Дори и когато хората, страдащи от констипация, не са стиснати, в повечето случаи те не вярват, че ще има достатъчно. Те се придържат към старите познанства, които им носят болка. Страх ги е да изхвърлят дрехите, намиращи се в килера им от години, защото смятат, че някога може да им потрябват. Остават с години на работно място, което ги потиска и не ги удовлетворява, защото трябва да пестят за черни дни. Не се ровим в боклука от снощи, за да намерим храна за днес, нали? Научете се да имате доверие, че животът винаги ще ви даде онова, от което имате нужда.
КРАКАТА ни водят напред в живота. Проблемите в тази област често са показателни за наличието на страх от движението напред или неохота да вървим в дадена посока. С краката си тичаме, влачим ги, вървим накриво и имаме големи, дебели, разгневени бедра, натъпкани с възмущенията и обидите, които сме натрупали през детството. Когато не желаем да направим нещо, това може да допринесе за смущения в тази област. РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ означават, че сме се застояли на работа или на някое място, което мразим. Вените губят способността си да пренасят радостта.
Вие вървите ли в посоката, в която бихте желали?
КОЛЕНАТА, както и вратът, са свързани с гъвкавостта но те са по-скоро проявление на смирението и гордостта, егото и упоритостта. Често, докато вървим напред, изпитваме страх да сменим посоката и по този начин губим своята гъвкавост. Това сковава ставите. Искаме да напредваме, но нямаме желание да се променяме. Ето защо за лечението на колената се изисква повече време – защото тук е замесено и егото ни. Глезенът също е става, но в случай на нараняване се оправя доста бързо. За колената е необходимо повече време, защото тук се намесват гордостта и самоувереността ни.
Следващият път, когато имате проблеми с колената, запитайте се в какво отношение сте прекалено уверен в своите убеждения, къде отказвате да направите завой. Откажете се от ината си и се отпуснете. Животът е течение, животът е движение и за да се чувстваме удобно, трябва да сме гъвкави и да се движим заедно с него. Върбата се накланя, олюлява и поклаща заедно с вятъра и винаги е грациозна и животът не я тревожи.
ХОДИЛАТА ни са свързани с нашите разбирания, разбиранията ни за самите себе си и за живота – за миналото, настоящето и бъдещето.
Много възрастни хора имат затруднения при ходене. Техните разбирания са деформирани и често те чувстват, че няма къде да отидат. Малките деца се движат радостно и направо танцуват. Възрастните често си влачат краката, като че ли вървят без желание.
КОЖАТА ни представлява нашата личност. Проблемите тук обикновено означават, че усещаме заплаха за индивидуалността си. Смятаме, че другите ни управляват. Някои са дебелокожи, а други „с нежна кожа” понякога другите ни „влизат под кожата”, друг път се чувстваме като „одрани живи”, нервите ни се намират точно под кожата.
Един от най-бързите начини за лечение на кожните проблеми е да се погрижите за себе си, казвайки си наум „одобрявам себе си” по неколкостотин пъти на ден. Вземете обратно силата си.
НЕЩАСТНИТЕ СЛУЧАИ не са случайност. Както и всичко останало в живота ни, ние сами си ги създаваме. Не непременно, като казваме „Искам злополука”, но има такива психически нагласи, които могат да привлекат нещастния случай към нас. Някои хора са „предразположени” към премеждия и все им се случва нещо, а на други целият живот минава без драскотина.
Злополуките са проявление на гняв. Те означават натрупана неудовлетвореност от това, че не се чувстваме свободни да се застъпим за себе си. Те също погазват бунт срещу властта. До такава степен се разгневяваме, че ни идва да удряме хората, а вместо това ние сме ударените.
Когато сме ядосани на себе си, когато се чувстваме виновни, когато усещаме нужда от наказание, нещастният случай идва като по поръчва.
Привидно като че ли вината за злополуката не е наша и ние сме безпомощна жертва на едно хрумване на съдбата. Нещастието ни дава възможност да се обърнем към другите за съчувствие и внимание. Те се грижат за раните ни. Често получаваме правото да си починем, пазейки леглото, като в някои случаи това трае дълго. И ни боли.
Мястото, където се появява болката, сочи в коя област на живота чувстваме вина. Степента на физическите увреждания ни показва колко строго сме смятали, че трябва да бъдем наказани и колко дълго трябва да трае присъдата ни.
ЛИПСАТА НА АПЕТИТ и НЕНАСИТНИЯТ ГЛАД са отричане от живота, трайна форма на омраза към себе си.
Храната поддържа съществуването ни. Защо се отказвате от нея? Защо искате да умрете? Кое в живота ви е толкова ужасно, че искате да го напуснете завинаги?
Омразата към себе си е просто омраза към някоя мисъл която имате за себе си. Мислите могат да бъдат променени.
Какво толкова ужасно има у вас? Да не ви да сте отгледан в семейство, в което хората постоянно са се упреквали един друг? Учителите ви ли бяха критични? Да не ви ранното ви религиозно обучение да ви е внушавало, че „не сте достатъчно добър” такъв, какъвто сте? Толкова често се опитваме да открием „истинските” причини, поради които не ни обичат и не ни приемат такива, каквито сме.
Поради манията на модните списания за стройна фигура много жени, чието мислене е съсредоточено върху идеята: „Не ме бива достатъчно. Няма смисъл.”, използват телата си като обект, върху който да съсредоточават омразата към себе си. На едно ниво те си казват: „Само да бях малко по-слаба, тогава щяха да ме обичат”. Но нещата не стават по този начин.
Нищо не се задейства отвън. Одобрението към себе си и приемането на себе си са ключът.
АРТРИТЪТ е болест, която възниква поради неизменната нагласа да критикуваме. Първо себе си, а след това и другите хора. Страдащите от артрит често привличат доста критики, понеже те самите имат склонност да критикуват. Те са наказани с „перфекционизъм”, нуждата да бъдат съвършени по всяко време и във всяка ситуация. Познавате ли някой на тази планета, който е „съвършен”? Аз не познавам такъв. Защо да въвеждаме критерии, според които трябва да сме „свръхчовеци”, за да ни приемат околните? Изразът „Не ме бива достатъчно” е прекалено силен, а товарът, който той ни носи – непоносимо тежък.
АСТМАТА наричаме „задушаваща любов”. Обзема ви чувство, че нямате право да дишате за себе си. Децата, боледуващи от тази болест, често са „прекалено съвестни”. Те се чувстват виновни за всичко, което не е наред около тях. Смятат, че „не заслужават”, защото са виновни, и следователно трябва да се самонакажат.
Понякога смяната на климата помага, особено в случаите, когато останалите членове на семейството не придружават болното дете.
Обикновено тези деца „надрастват” болестта си. В действителност това означава, че те отиват някъде да учат, женят се или по някакъв друг начин напускат дома си и болестта им изчезва. Често по-нататък в живота им може да се появи някое преживяване, което да задейства някой стар механизъм в тях, и отново да получат пристъп. Когато това се случи, то не е реакция спрямо обстоятелствата в момента, а по-скоро към онова, което е ставало в детството им.
ЦИРЕИТЕ и ИЗГАРЯНИЯТА, ПОРЯЗВАНИЯТА, ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА, РАНИТЕ и ВЪЗПАЛЕНИЯТА са показателни за гняв, проявяващ се чрез тялото. Той намира начин да се изрази, без значение колко се стараем да го потиснем. Натрупаната „пара” трябва да намери своя отдушник. Страхуваме се от гнева си, за да не развалим всичко около себе си, но той може да се освободи по един съвсем прост начин, като кажем: „ядосан съм на еди-какво си.” наистина не можем винаги да казваме така на шефовете си. Можем обаче да удряме по леглото, да крещим в колата или да играем тенис. Това са безобидни начини да се освободим физически от гнева.
Хората с духовна нагласа често смятат, че „Не трябва” да се ядосват. Вярно е, че всички стремим да приближим времето, когато вече няма да обвиняваме другите за чувствата си, но докато стигнем дотам, по-здравословно е да приемем онова, което усещаме в момента.
РАКЪТ е болест, причинена от дълбоко възмущение, което изпитваме продължително време, докато то буквално разяде тялото ни. Нещо, случило се в детството ни, унищожава чувството ни за доверие. Това преживяване никога не се забравя, човек живее, съжалявайки себе си, и му е трудно да установи и поддържа дълготрайни, съдържателни взаимоотношения. Поради тази система от убеждения животът изглежда като една поредица от разочарования.
Усещането за безнадеждност, безпомощност и загуба прониква в мисленето и става много лесно да обвиняваме другите за всичките си проблеми. Заболелите от рак също са и много самокритични. Според мен тайната на лечението на рака се крие в това да се научим да обичаме и да приемаме себе си.
НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО представлява нужда от защита. Търсим закрива от наранявания, пренебрежение, критика, обиди, от нечии сексуални желания и сексуални подмятания, необходима ни е закрила поради страх от живота – изобщо или в конкретни случаи. Направете своя избор.
Теглото ми не е над нормата, но с течение на времето разбрах, че когато се чувствам несигурна и се тревожа, наддавам няколко килограма. Когато опасността премине, излишното тегло се стопява от само себе си.
Борбата с пълнотата е загуба на време и енергия. Диетите не са ефикасни. Щом ги прекратите, теглото ви отново се увеличава. Любовта и одобрението към себе си, доверието в процесите на живота и чувството за сигурност, породено от познаването на собствения ви ум, са най-добрата диета, която зная. Преминете на диета, ограничаваща отрицателните мисли, и теглото ви само ще се погрижи за себе си.
Прекалено много родители тъпчат храна в устата на бебето без значение какъв е проблемът. След това, като пораснат, при появата на някакъв проблем, тези бебета застават пред отворения хладилник и си казват: „Не зная какво искам.”
БОЛКАТА от всякакъв вид е показател за чувство за вина. То винаги търси наказание, а това води до болка. Хроничните болки произлизат от хронично чувство за вина, която често пъти е така добре скрита, че вече въобще не я помним.
Чувството за вина е една абсолютно безполезна емоция. Тя никога не помага на никого, нито променя ситуацията.
„Присъдата” ви вече е излежана, така че излезте от затвора. За прошката е необходимо само да отстъпите и да се отпуснете.
МОЗЪЧНИЯТ УДАР е кръвен съсирек, който прекъсва снабдяването с кръв на някоя част от мозъка, тъй като спира потока кръв и му пречи да стигне до тази област.
Мозъкът е компютърът на тялото. Кръвта е радост. Вените и артериите са каналите на тази радост. Всичко се извършва според закона и въздействието на любовта. Тя съществува във всяка частица разум във Вселената. Невъзможно е да се работи и действа добре, без да се изпита любов и радост.
Отрицателното мислене задръства мозъка и не оставя място за свободното и открито протичане на любовта и радостта.
Не можем да се смеем истински, ако не си позволим свобода и малко безумие. Същото е и с любовта и радостта. Животът не е мрачен, освен когато ние го направим такъв, ако самите ние не предпочетем да гледаме на него по този начин. Можем да видим абсолютен провал и в най-малкия неуспех, но можем да открием някаква искрица радост и в най-голямата трагедия. От нас зависи.
Понякога се стараем да насилим живота си да протече по определен начин, който не е в съответствие с най-висшето ни добро. Понякога си нанасяме удари и по този начин принуждаваме себе си да поемем, в нова посока и да преоценим начина си на живот.
СКОВАНОСТТА в тялото показва скованост в ума. Страхът ни кара да се придържаме към старото и да чувстваме, че ни е трудно да бъдем гъвкави. Ако сме убедени, че има „само един начин” да се прави нещо, ще открием, че често се сковаваме. Винаги е възможно да се намери и друг начин да се свърши нещо. Спомнете си за Вирджиния Сатир и 250-те начина да се измият чиниите.
Забележете коя част на тялото е скована, направете справка с приложения списък на мисловните модели и нагласи и ще видите коя част на ума ви също е скована и инертна.
ХИРУРГИЧЕСКАТА НАМЕСА има своето място. Тя е от полза при счупени кости, при злополуки и при такива обстоятелства, за премахването на които способностите на начинаещия са недостатъчни. При тези условия може ви е по-лесно да се извърши операцията и после да съсредоточим усилията си за умствено лечение, така че състоянието да се повтори.
С всеки изминат ден нараства броят на онези прекрасни хора, практикуващи лекарската професия, които искрено се посвещават на призванието да помогнат на човечеството. Все повече доктори се обръщат към холистичния подход при лечението, който се занимава с човека като цяло. Но все още повечето лекари не се насочват към причината за заболяването, те се съсредоточават само върху симптомите, върху следствията.
Те избират едно от двете – или отравят, или предизвикват мутации. Хирурзите режат и ако отидете при тях, те обикновено точно това и ще ви препоръчат -рязане. Ако обаче сте решили да се оперирате, подгответе се за това преживяване по такъв начин, че то да протече възможно най-леко и след това да се възстановите колкото се може по-бързо.
Помолете хирурга и персонала да ви съдействат за това. Хората, работещи в операционната, често не съзнават, че дори когато пациентът е в безсъзнание, на подсъзнателно ниво той все още чува и възприема всичко казано.
Винаги предлагам на своите клиенти да повтарят твърдението, че „Всяка ръка, която ме докосва в болницата, въздейства лечебно и изразява само любов” и „Операцията преминава бързо, леко и съвършено”. А може и „Чувствам се добре по всяко време.”
След операцията колкото е възможно по-дълго слушайте лека и приятна музика и си повтаряйте: „Здравето ми се възвръща по бърз, приятен и съвършен начин.” казвайте си: „С всеки изминат ден се чувствам все по-добре.”
Ако имате тази възможност, направете си запис с поредица от положителни твърдения. Вземете си касетофона в болницата и си го пускайте, докато си почивате и оздравявате. Забелязвайте усещанията, а не болката. Представете си как любовта протича от сърцето ви през ръцете към дланите. Поставете ги върху онази част от тялото, която се възстановява, и й кажете: „Обичам те и ти помагам да оздравееш.”
ОТОЦИТЕ по тялото представляват задръстване и застой в емоционалното мислене. Създаваме ситуации, в които получаваме „рани”, и след това не изоставяме тези спомени. Подуванията често означават потиснати сълзи, чувството, че сме попаднали в капан, или обвинения към другите за собствените ни ограничения.
Освободете се от миналото, оставете го да ви напусне. Вземете обратно собствените си сили. Не мислете непрекъснато за това, което не желаете да се случи. Използвайте ума си, за да създадете онова, което действително искате. Оставете се на „прилива” на живота.
ТУМОРИТЕ са неестествени образувания. Стридата поема една малка песъчинка и за да се предпази, изгражда твърда и лъскава обвивка около нея. Наричаме я перла и смятаме, че е красива.
Ние пък вземаме някоя стара рана, постоянно я дразним, като винаги махаме образувалата се коричка, и така след време се оказва, че имаме тумор.
Аз наричам това „гледане на стар филм” смятам, че причината, поради която жените имат толкова често тумори в областта на матката, е, че те вземат някоя емоционална рана, някой удар по тяхната женственост и започват да се грижат за него и да го отглеждат. Това съм нарекла синдрома „Той ми причини болка”
Когато приключваме някаква връзка, това не означава, че нещо с нас не е наред, нито пък трябва да седнем да се упрекваме.
По-важното е не онова, което се случва, а нашата реакция спрямо него. Всеки от нас носи 100-процентова отговорност за всички свои преживявания. Кои ваши убеждения за себе си трябва да промените, за да привлечете към себе си наситено с повече любов поведение?
В безкрайността на живота, която ме обгръща,
всичко е съвършено, цялостно и завършено.
Приемам своето тяло като добър приятел.
Всяка клетка в него притежава Божествен разум.
Вслушвам се в това, което то ми казва, и зная, че съветите му са основателни.
Винаги съм в безопасност и съм Божествено закрилян и напътстван.
Избирам да бъда здрав и свободен.
Всичко в моя свят е наред
„Всеки човек в живота ми е отражение на някаква част от мен. Хората, които обичам, отразяват моите любещи страни. Онези, които не харесвам, отразяват нещата в мен,които се нуждаят от изцеление.Всяко преживяване в Живота ми е възможност за израстване и изцеление.”!
Луиз Хей ” ИЗЛЕКУВАЙ ЖИВОТА СИ”
|
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|