ЗА ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЯ и още нещо ... любопитно

"Има мнозина, които мъчно могат да придобият това качество - ОТСЪСТВИЕ НА ЖЕЛАНИЕ - защото си мислят, че те самите са желания, и че ако им се отнемат тези желания, симпатии и антипатии, от тяхната личност нищо няма да остане.

... ти можеш, ако искаш, да угасиш в себе си желанията. Различаването ти е показало вече, че многожеланите от повечето хора неща, като богатство и власт, не са достойни за притежание.

Когато това се почувства наистина, а не само да се изрича с думи, всички желания за тях от самосебе си ще изчезнат.

До тук всичко е просто, нужно е само да разбереш. Но има някои, които се отказват от стремлението си към земни цели, за да спечелят небето или пък лично да се спасят от веригата на преражданията.

В ТОВА ЗАБЛУЖДЕНИЕ НЕ БИВА ДА ИЗПАДАШ!!!

Ако си стигнал до там в своето самоотричане, че да забравиш съвсем своето себе, ти не можеш вече да мислиш, кога това себе ще бъде освободено, или какъв рай го очаква.

Помни, че всяко твое егоистично желание - колкото и да е възвишен неговия предмет - завързва ръцете ти и докато не се избавиш от него, ти не си напълно свободен ... "

Тук спокойно може да си поговорим за "духовният егоизъм", който разбира се е много по-лош от обикновено житейския прагматизъм ...

Тук можем да си поговорим и за високомерието, породено от малкото познания в областта на езотериката, които могат дадоведат даден човек до окончателния му не само духовен крах, ами и този на физическото му тяло ...

Тук можем да си поговорим и за надменността и заблужденията породени от нея, в които изпадат онези "окултни работници", които си въобразяват, че са по-духовни от самата Духовност ...

Амммииии ... говорете, де ... Very Happy

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 5:41 pm Заглавие :

Отказването от обикновените човешки желания не бива да става насила,защото това води след себе си до пораждане на нови,считани за "по-възвишени".Стремежът към изпълнението им не води до "по-възвишени" резултати,а до самозаблуди,че сме постигнали нещо повече от обикновените простосмъртни,а това води до високомерие мисълта,че сме над тях с техните дребни прагматични или по-първосигнални желанийца.А това не ни прави по-добри и по-извисени от тях.А борбата със себе си за силово подтискане на желанията може да ни нанесе повече вреди,отколкото ползи,дори да ни озлоби към другите. За това липсата на желания трябва да дойде от само себе си,чрез осъзнатост.

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 7:55 pm Заглавие :

Великолепно виждане на нещата .. нооо не си мисли, че съм изненадана.

То не е само до осъзнатост, но и до съзряване. А съзряването може да дойде и в доста ранна възрастова граница, не е задължително да станеш на 70-80 години, за да стигнеш до дадено прозрение, още повече, когато някой се опитва да ти помогне в тази насока.

Но ... естествено е ,че всичко се свежда до вътрешните нагласи в човека и - до какво?! - ами до неговото ЖЕЛАНИЕ. Laughing

Затова тук спокойно може да се поговори да речем за егоизма, който пречи в много голяма степен да се подходи правилно към коментираната тема тук.

Поне аз така виждам нещата ... Sad

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 8:00 pm Заглавие :

Егоизмът е много човешко качество и на мен не ми е чужд,но преди не го осъзнавах,сега си го осъзнавам.Друг е въпросът,че насила се мъчех да го потисна,когато го осъзнах.Сега е много модерно да се говори за т.н."здравословен егоизъм".

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 8:27 pm Заглавие :

Кати, за желанието знаем, че колкото е по-прикрито, толкова е по-силно и аз съм съгласна с тебе, че трябва да пренадлежим на себе си най-вече, да бъдем със себе си колкото се може по--дълго и да не се лъжем и оценяваме нещата по-скъпи отколкото струват- като богатството напр. Smile

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 8:30 pm Заглавие :

А за егоизма- всеки е егоист по един или друг начин.Всеки постъпва егоистично в дадени моменти.И по-скоро воден от своите желания.
А какъв ще да е този "здравословен егоизъм? Осъзнат ли?

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 8:32 pm Заглавие :

Не е задължително да е прикрито.А и богатството не е единственото,което и вкарва в егоизъм и други вредни емоции.Това може да са и други придобивки,вкл.и любовта,или представите ни за нея,илюзии и т.н. Smile

Пуснато на: Сря Юни 27, 2007 8:48 pm Заглавие :

Какъвто и да е егоизма - прикрит или не - той не е нито човешки, нито пък "здравословен", на каквото и да било ниво ... защото лавината расте с търкалянето си по нанадолнището.

Т.е. така наречения "здравословен или пък благороден егоизъм" е само мъничкото зрънце на зачатието на онзи най-пагубния - осъзнатия егоизъм.

Човекът изобщо няма и да се усети как се е самообсебил именно от него, воден от собствените си благородни подбуди и неосъзнати инстинкти ... Sad

Пуснато на: Чет Юни 28, 2007 3:09 pm Заглавие :

Народът ни го е казал простичко: "Прекаленият светец и богу не е драг!"Има голяма мъдрост в това. Аз смятам, че най-важен е балансът.Едва ли има човек, който да е напълно лишен от желания - при това положение той не е вече човек и сигурно трябва да му измислим някакво друго наименование.Въпросът се свежда до това, според мен, да не бъдем роби на своите желания, те да не ни обсебват, да не определят целия ни живот и цялото ни вътрешно "аз", да си даваме ясна сметка кои от желанията ни са дребнави и ни тласкат към вътрешна деградация и т.н.Иначе съвсем без желания не може! Аз поне не мога да си представя свят без желания - та хората не биха били живи /ако не ядат и не се размножават, а това също са желания/, не биха се развивали, не биха откривали нови неща, не биха учили, не биха обичали и т.н. - зад всяко едно от тези човешки проявления стои всъщност желанието.

Пуснато на: Чет Юни 28, 2007 8:40 pm Заглавие :

Права си!

И докато пребиваваме във физически тела на тази Земя, то е естествено да имаме желания. Само по себе си стремежа да следваш правилната посока по Пътя на духовното си развитие, също е желание ... Rolling Eyes

Въпроса наистина се свежда до отказването от желанията до онзи момент, в който човека вече няма да има нито едно желание, но той тогава ще се е слял окончателно с Бога под формата на енергийна субстанция и със сигурност ще е спрял да се преражда повече.

И именно това се заключава в стремежа към отказването от желанията ... Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Юни 28, 2007 9:22 pm Заглавие :

Пуснато на: Чет Юни 28, 2007 11:19 pm Заглавие :

Нищо не може и не бива да става насила.С други думи вид желание е желанието да нямаме желания.Когато и то изчезне,тогава може да се говори за отсъствието на желания. Smile

Пуснато на: Пет Юни 29, 2007 1:58 pm Заглавие :

Вярвам, че за егоизма у децата и в последствие е отговорен и родителя в известна степен. Когато една майка научи децата си да не са егиости един към друг и към другите деца, мисля че това така остава. Поне моята е постъпила така с мен и брат ми. Човек дори да се роди с определени гени, е важна средата в която расте.

Пуснато на: Пет Юни 29, 2007 7:07 pm Заглавие :

Въпроса пак опира до желанията, само че този път до онези желания, които могат да бъдат благотворни, например правилното възпитание на децата и личния пример, който им дават техните родители.

Та ... родителите в днешно време нямат никакво желание да възпитават децата, впрочем те никога не са били учени на това, особено през тоталитарното време, защото самите те са били възпитавани в тоталитарен режим от държавните институции като: детски граниди, училища, ВУЗ-ове, казарми и т.н.

А в споменатите просто всичко се е правило по даден шаблон и еталон ... е, да ама не ... всеки човек е строго индивидуален със строго индивидуални характерови черти и слабости в тях ... всеки човек е една отделна личност, а всяка личност трябва да следва Пътя си, също така строго индивидуален от пътищата на всички останали хора.

А как могат да се възпитават децата и как става това, определено могат да ни научат мъдреците от Изтока и техните истински последователи.

А колко хора са истински всеотдайни и предани, и самопожертвователни в духовното направление на собственото си лично себеусъвършенстване?!

И колко от тях следват вярно Учителя си?!

А УЧИТЕЛИ ВЕЧЕ БОЛ ... говоря за истинските Учители, а не за тяхните жалки подобия!

Пуснато на: Пет Юни 29, 2007 7:21 pm Заглавие :

Възпитаваме децата си според собствените си възгледи и разбирания за живота,които пък всички фактори - родители,учители,институции,медии са формирали у нас,или обратното на тях/ако ги отричаме.,но при всички положения се стремим да ги формираме според нашите.А те на свой ред помякога инстинктивно и подсъзнателно,или съвсем съзнателно разбират,че не сме на прав път що се отнася до техните личности или дори техния дух.И се почва от несъгласие,през бунт до тотално отричане през периода на съзряването.И тогава не трябва да виним тях,а себе си.но не защото не сме били "достатъчно строги и твърди",а защото не сме ги разбрали,понякога дори и не сме се опитали,уверени в собствената си правота за нещата от живота.