Какво и изобщо,дали ядат "мъртвите"?

Пуснато на: Пет Юли 13, 2007 8:29 pm Заглавие :

Не, не е вярно - това е тотална заблуда!

ЧОВЕШКАТА ДУША е съвсем друго понятие, за което можеш да потърсиш инфо в "Публикации"-те.

Този твърде несъществен ритуал може да носи успокоение на личността ти, която пречи на ДУШАТА ти по този начин да се докосне до нея.

Ти се самозалъгваш в илюзорната си мъка, че се утешаваш!

Не, единствено може да се утеши само твоят ум, който те пречи да видиш живота такъв, какъвто е - нищо повече.

Пуснато на: Пон Юли 16, 2007 2:58 pm Заглавие :

Определено не смятам, че мъртвите ядат. Та те са мъртви, а не живи. Само живите се нуждаят от средства за съществуване като храна и вода. А мъртвите не съществуват. Не и на тоя свят.
Това обаче съвсем не означава, че мъртвите не се хранят с нищо. Хранят се и то не само с емоциите и страховете на живите, но и по всякакъв повод, с който могат да се захванат. Ще ви споделя нещо за това. Някога в селото ми живееше една жена. Преди доста години тя ни разказа нещо потресаващо, което й се беше случило. А дали е халюцинирала, не мисля, след като според думите й никога не са я гонили страхове, които евентуално да предизвикват халюцинации. И никога преди не са я интересували духове и призраци.
И така. Веднъж жената отишла на гробища. Докато скубала трева от гробовете на близките си, забелязала на съседен чужд гроб много хубави цъфнали цветя. Толкова й харесали и без много да му мисли решила да си вземе за семе и да си посади вкъщи. "Откраднала" си, а като дошла пролетта ги посадила и те така хубаво цъфнали, че жената си сложила саксиите на перваза пред прозореца, за да ги гледа и да им се радва, без да подозира какво я чака. Една вечер била сама в къщата си, не за пръв път, разбира се. Легнала да спи и по едно време след полунощ на същия прозорец на стаята се почукало. Явно доста убедително и не един път се е почукало. И тогава жената без се страхува, станала и повдигнала пердето да види какво е това чудо. Изплашила се до смърт! Пред прозореца стояла жена досущ като излязъл от гроба мъртвец! Усмихвала се зловещо и лукаво, черепа й прозирал, очи почти нямала, а с едната си ръка пипала цветята!
Горката жена скочила в леглото и се завила през глава до сутринта. Тогава се сетила, че гробът, от който преди месеци взела семената, бил на жена...
Казахме й (и не само ние) че най-добре незабавно да върне цветята там откъдето ги е взела и че от гробове нищо не се взема...
Може и написаното от мен да не е за тук. Но даже да не е, все пак показва че мъртвите не само са изобретателно отмъстителни, но в същото време може и да забавят, но не забравят... Освен че не прощават когато живите ги безпокоят, не прощават не по-малко и когато някой има "вземане-даване" с тях за нещо, дори то да не им трябва на оня свят...

Пуснато на: Пон Юли 16, 2007 6:50 pm Заглавие :

Много показателен случай, Ревета!

Да, духовете на мъртвите от нисшия астрал правят именно това ...

Понякога си е доста страшничко, затова съветвам направо и директно всички вас да не ги призовавате и тревожите в отвъдното по никакви поводи, дори и чрез мъката си ... и най-вече чрез нея!!! Rolling Eyes

Регистриран на: 09 Апр 2009 Мнения: 8

неразбирам защо и психично болните Crying or Very sad

майка ми беше с шизофрения 10 години но допоследно ни обичаше въпреки че живееше в свой свят дори в последния си час го показа мир на душата и но немисля че психично болните не са лоши приживе а камо ли след това на любовта се одвръща с любов може и да греша но така мисля

Пуснато на: Пет Юли 17, 2009 4:48 pm Заглавие :

Дали си съгласна или не - това няма значение.

Лудостта или психичните заболявания са с различни проявления при всеки един болен от тях човек.

Има поне няколко вида шизофрения. Различните й форм предполагат различно поведение.

Параноидната шизофрения е твърде опасно заболяване първо за най-близките на болния, после за външните хора и най-накрая за самия него. Подобен род болни, ако не се лекуват, т.е. ако не пият редовно лекарствата си ... рано или късно убиват.

Но ... темата определено е за това дали мъртвите души се хранят ... и с какво по-точно, ако го правят ... Cool

Пуснато на: Пет Юли 17, 2009 4:56 pm Заглавие :

Мисля,че с нашата енергия се хранят...с нашите мисли и нагласи.

Склонна съм да си мисля,че гладните духове имат заслуга (макар и малка) и за психичните заболявания .

Пуснато на: Пет Юли 17, 2009 6:24 pm Заглавие :

Ми ... права си, умницата ми ти! Smile

Пуснато на: Пет Юли 17, 2009 8:23 pm Заглавие :

Мисля,че с нашата енергия се хранят...с нашите мисли и нагласи.

Склонна съм да си мисля,че гладните духове имат заслуга (макар и малка) и за психичните заболявания .

Пуснато на: Пет Юли 17, 2009 9:30 pm Заглавие :

Значи ли това, че когато си спомняме за мъртвите с добро и с любов, ги захранваме с положителните ни емоции и така ги подпомагаме в тяхното развитие по пътя им, а когато се сещаме за нанесени обиди или чувстваме към тях упрек или недоволство, тези емоции им се отразяват като пречка или спирачка. И от там поговорката " За мъртвите се говори, или добро или нищо..."

Пуснато на: Нед Юли 19, 2009 2:17 pm Заглавие :

Да, абсолютно.

Точно така е. Smile

Пуснато на: Съб Авг 01, 2009 5:43 pm Заглавие :

А не е ли по-добре ако искаме да си спомним за починалите ни роднини да отидем в църква и да запалим по една свещ за тях, отколкото да слагеме един куп ядене и пиене на гробовете им? Лично аз нямам възможност да присъствам на всичките помени, но много добре помня датата на тяхната смърт и където и да съм, гледам да отида и да си запаля свещ за тях.
Свекърва ми колко ядене и пиене винаги приготвя за свекъра ми,та чак се дразня от това, а на помените отсъства свещенник? Е, това аз не го разбирам.....

Пуснато на: Съб Авг 01, 2009 9:26 pm Заглавие :

Мисля, че когато се придържаме към тези ритуали е много важно как го правим - какви емоции влагаме. Била съм свидетел на такива вайкания как трябва да се прави нещо, колко пари, труд и нерви ще струва поменът... Много пъти съм питала тези хора защо го правят като им тежи и получавам отговор: такъв е редът. Кой го прави тоя ред и кому е нужен?
Така вместо на денят от смъртта да се спомене с добро мъртвия, с което да се отдаде положителна енергия на душата му, това затормозване по битовите дела ни пълни с отрицателни емоции и мисля, че не е добре за душата на умрелия...
Може би всичко с тези трапези, които се правят е започнало като едно подаване на храна, което да предизвика добри чувства, но впоследствие нещата се израждат като се минава към показност и демонстрация.
Лично аз правя някои дребни неща, които в момента ми идват в главата и никога не робувам на принципа "така трябва" или "какво ще кажат хората". Наскоро почина баща ми и за 40 дни от смъртта му реших да дам пари на синът ми да си купи някаква дрешка за спомен. Когато си дойде от магазина донесе блузка с бродирани букви - фирмен знак. Шашнах се защото буквите бяха инициалите на баща ми - приех цялата случка като знак, че душата му е доволна от жеста ми към внука му.