СКЛОННОСТИ КЪМ ПОРОКА ИЛИ ДОБРОДЕТЕЛТА ...

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 12:54 pm Заглавие :

По повод необоснован страх от животни - дъщеря ми от дете се страхуваше от птици/по-едри/,неприятно и беше да ги гледа дори препарирани,казваше,че "гледали злобно".За домашни такива да не говорим,аз пък се страхувам от едър рогат добитък,но това сигурно си е нормално за "градски чеда".Като отидехме на село,се ужасяваше от стадо гъски,пуйки,спокойно пасящи,мразеше да се доближава и до кокошки,дори чайки.Беше чула за страхове пренесени от минал живот и сподели "Дали пък не са ме нападали и убили някакви птици"/това,като дете,сега не знам дали още я друса тази фобия/.

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 1:15 pm Заглавие :

Ами най-вероятно неприятен спомен от минал живот, когато страхът няма корен в живота на човека.. Ти да имаш спомен с едри птици докато си била бременна?

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 2:45 pm Заглавие :

Не,защото по време на бременността ме вардеха като писано яйце.Имам смешен спомен от предишната бременност/завършила несполучливо/ с един наежен бивол,дето мъжът ми се "бори" с него,въпреки,че е умирал от страх,номера е животното да не усети,че те е страх и трябваше да му отвлече вниманието.Накрая биволът си подви рогата и се отказа от агресията.Бяхме с още едно семейство с бременна булка и се разхождахме из едно роднинско село.А с едрите птици имам смешен спомен от ученическите си години:Гостувах у роднини в провинцията и както се разхождах по една улица,минах и заминах покрай едни свободно щъкaщи пуйки.След време установих,че хората ме гледат странно-оказа се,че пуйките тръгнали след мен в "индианска нишка" в колона по една и клатуш-клатуш съм ги поразходила из града без да се усетя.Вярно,чувах от време на време зад гърба си "кльо-кльо",aма не обръщах внимание.За малко да ми излезе "име" после като разказвах тази история на познатите си. Laughing

Преодолей първото /това с кучетата - той и Аудан много-много не си пада по тях!/! Просто ги обичай - знаеш, че те усещат любовта, знаеш, че те усещат и страха - и тогава нападат, защото те таксуват едно като по.слаба от тях, едно като ранено и излишно според природните закони "животно", щото ранените и самотни животни умират или ... биват изяждани ... просто за да има равонвесие в природата! Това е ... много порсто е, нали?!

А що се отнася до детенцето ти ... ми то много важно е в крайна сметка и кой е бащата, нали знаеш?!

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 2:55 pm Заглавие :

Забрави, Кати ... знаеш, че това не е никаква фобия ... просто си е припомнила миналия живот - нищо повече!

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:00 pm Заглавие :

Охххооо ... и с хипноза си се занимавала, значи, а тук се правиш на "невинно ангелче"?! Призна ли си най-после?!

Жалните птички "кльо-кльо" ... "мазна змийо" ... кикикикикики ...

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:04 pm Заглавие :

Сигурно е така.Въпросът и обаче не беше продиктуван от спомен,а от любопитство да си обясни нещата.Не беше съвсем малка,някъде около 1о г.,че и повече.А за кучетата - аз примерно не се боя,обичам ги,но понякога и мен ме хваща страх от бездомни,вследствие описани случаи е медиите,а и с познати,ненадейно нападнати без причина.И на майка ми се беше случило,последния път - преди година - както си вървяла по улицата.Тя също обича кучета и много не се бои,дори не му е обърнала внимание първоначално.Не беше от бездомни кучета.Не знам на какво се дължи този внезапен порив за нападение на случайни хора,без да са ги предизвикали.А предпоследното ми куче обичаше да ги полъжва като го разхождах и много народ от квартала като ни видеше и ни опразваше пътя,последното беше внушително с вида си и пак така.

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:06 pm Заглавие :

Важното е, че не е хипнотизирала птиците за да ги лови после. Wink

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:07 pm Заглавие :

Ааа,и през ум не и е минавало.Предпочиташе да стои надалеч. Smile

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:23 pm Заглавие :

Хахахахаха ...

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:27 pm Заглавие :

Но пък за сметка на това не се боеше от малките птичета.Свекър ми обожава папагалите и винаги си има у дома.По същото онова време му бяхме купили един за подарък и известно време беше у нас.Тя много му се радваше,дори стихотворение му беше посветила,точно тогава беше прописала доста сносни стихове,но повечето ги криеше.

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:34 pm Заглавие :

Винаги биват нападани с причина, Кати, само дето повечето хора не я виждат!

Може да е било болно и да се е подчинило на природния си инстинкт за самосъхранение - т.е. да си набави плячка по по-лесен начин, но не винаги им се усмихва щастието, /само защото човека винаги е по-силен и хитър от животните/, но трябва да ти кажа, че нападат също болни хора - и то по-болни от самите тях /особено ако са с разстроена психика/!!! Това е причината ,нищо, че ти не я виждаш ... те я виждат, защото владеят РЕЛИКТОВОТО ВИЖДАНЕ и по него се ориентират кой кой е и дали трябва да бъде "изчистен" /разбирай изяден/ от природата ... просто и логично!

А има и такива умници, като твоето, дето обичат да си играят, да се забавляват ... много са сладки, значи! Голям майтап пада с тях ...

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:41 pm Заглавие :

Много се плашеха и аз се уморих да обяснявам,че не е страшно/исках да напиша "полайвaше"/.Които бяха свикнали го обръщаха на майтап,ама някои ме гледаха с откровена неприязън,като че ли и аз съм един човекоядец.Много не им влизах в положението и бях почнала да се забавлявам,ама и това не е хубаво.Подценявах чуждите страхове,щото си знаех,че са неоснователни.А хората откъде да го знаят. Very Happy

Хехе.. ами извинявай за ранното ставане Smile

За кучетата- обичам ги, но понякога направо си представям как някое ще скочи отгоре ми и изпадам в ужас Smile

- смешна работа
Децата- ахам- знам. Ние с малката сме странна картинка- аз имам в хороскопа си звездата на Соломон, а тя- голям квадрат- предизвикателство си е голямо Smile

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 3:46 pm Заглавие :

Като дете по едно време ме беше страх,но не от самите кучета.Идеята,че след като/ако/ ме ухапе някое ще трябва да ми слагат серия инжекции против бяс в корема/ужас!/ диктуваше страха ми.
Confused