САМОНАВЛЕЧЕНИ СЪБИТИЯ И ...

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 5:55 pm Заглавие :

Правилно виждане и разбиране на въпроса!

Не ... те просто са се жервали, и това както ти, така и аз го разбираме.

А навярно го разбират и доста други ...

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 12:12 pm Заглавие :

Много добре, определено има полза от тази дискусия, защото като заговоря за самоубийствата (която тема ме вълнува много, както се видя) срещам голямо неразбиране. Като е ужасна тема, не значи, че не трябва да се пренебрегва, така явлението не изчезва. А хората се самоубиват, особено напоследък и по най-невероятни причини.

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 12:23 pm Заглавие :

Имам близки и познати,които са правили такива опити.Единият за съжаление беше сполучлив и дори не може да се нарече опит/за другите не съм сигурна/Във всичките случаи хората бяха изпадали в почти клинично състояние на депресия,която изискваше специализирано лечение.Това при тях не беше перманентно психическо заболяване,а временно излизане от релси вследствие на натрупан стрес и много разнообразни проблеми на куп.Просто психиката им не беше издържала.Най-изненнадващото за мен беше,че някои от тях бяха хора по принцип с много позитивна нагласа и привидно спокойни.Най-малко от тях можеше да се очаква да стигнат до там.

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 1:04 pm Заглавие :

Така е, но ние говорим в тази тема не само за самоубийствата, и не би трябвало да коментираме единствено тях ...

Вярно е, че самоубийството е самонавлечено събитие, но ... има други преди него, също такива, който са довели дадения индивид до тежкото депресивно състояние, поради което той си и посяга на живота.

Хайде да помислим и да видим кои са те, но без да търсим основните причини някъде извън човека, защото те определено са в него, а не извън него, както обикновенно хората са свикнали да се оправдават!

Готови ли сте да побъбрим и за туй или ... ще се разхлаждате в банята, или ... пред вентилатора?! Smile

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 2:59 pm Заглавие :

За случаите,в които споменах по-горе за единият със сигурност мога да кажа,че човекът/в същност в повечето случаи става дума за жени/сам си докара проблемите,като с поведението си предизвика определени конфликти с други хора и ги настрои срещу себе си.Трудно понесе ответната им реакция и предизвикано негативно отношение към себе си,уверен в правотата си задълбочаваше конфликтните ситуации и това го докара и до безумното спонтанно решение да се нагълта с медикаменти/не съм сигурна дали не е било и опит за "емоционален рекет"/,но след това известно време лекува депресия,мина и през акупунктура съчетана с музикотерапия в санаториум.Сега слава Богу няма и помен от депресия,въпреки преживяни неприятни събития от по-скоро.По принцип е издръжлив човек психически,с хората,с които имаше конфликт навремето имаха много хубави и топли отношения в последствие. За другите случаи ми е по трудно да определя в какво точно се изразяват самонавлечените събития,но със сигурност има такива.А да си призная и аз съм имала моменти/предполагам като всеки човек/,когато никак не ми се е живеело,но до такива крайни желания не съм стигала.Човек трябва да се замисли кой какво печели от това - той самият като напусне този свят от какво се отказва и как ще се отрази това на близките му,не може да се мисли и действа в стил "след мен и потоп..."

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 3:18 pm Заглавие :

Всеки може да си самонавлече какви ли не събития.Понякога съзнателно, друг път - не, понякога - дори с най-добри намерения.Според мен въпросът не е дали можеш да си навлечеш събития, които биха те тласнали към депресивни състояния и желание за самоубийство, а дали нещо изобщо може да те тласне към това. Ако може - то значи, че този вид душевно състояние си го имаш вътре в теб и то само бива провокирано от някакви събития.Разбира се, можеш да си изживееш целия живот без нищо да го провокира, но може и да бъде провокирано и от най-малката глупост - примерно т.н. любовно разочарование.Вярно е, че човек не се познава добре, или пък - има много илюзии за себе си. Но все пак аз имам вътрешното усещане, че не бих посегнала към самоубийство /защо - описах по-горе/.Ако начинът, по който човек гледа на лошите неща в живота и на проблемите е по-позитивен, или по-борбен, или по-философски, то не мисля, че нещо може да го доведе до решение сам да сложи край на живота си - на мен ми звучи ужасно тъпо.За сравнение на това, което мисля за самоубийците мога да дам един смешен пример: никой не обича да ходи на зъболекар;всеки знае, че един ден това ще му се наложи;ако разсъждаваш като самоубиец, би трябвало вместо да си миеш зъбите и да им правиш профилактика, да отидеш да ти ги извадят всичките наведнъж, та да приключиш с проблема веднъж завинаги. Laughing

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 3:47 pm Заглавие :

kati каза едно от основните причини за "самонавличане" на желание за самоубийство.
Понякога хората решават "да остояват себе си",като забравятq че си навличат вниманието и неприязънта на мнозина.А когато,пък,"отстояването" е в явен ущурб на много хора,то и негативизмът е по-воголям.
Това,обаче,засяга главно,хората,които обикновено си кротуват и "преглъщат"..но едно време,когато почнат да се бунтуват.В същото време това са не самоiтоятелни хора и изолацията предизвиква ужас в тях.

Друга група хора са "самотници".Тях самотата не ги плаши,даже напротив-търсят я доста често,защото могат да й използват предимствата.
Този тип са "Вълци-единаци" и са на принципа,че на вълкът вратът му едебел,защото сами си върши работата.
Желание за самоубийство при тия хора идва след поредица неуспехи.
Това са хора,които държат животът им "да има смисъл".Това да си жив,за да ядеш,пиеш, слушаш музика,докато пошляпваш жена си,носеща салатката" за тях това не е"живот",а "скотско съществуване" , "живуркане","подигравка"...

При първата група хора,обикновено нещата се успокояват,ако срещнат силни самотници,които показват чрез личния си пример,че може и така и вдъхват увереност в себе си на първите.

При втората група е по-сложно.Там не намерят ли информация за "полезността си",самоубийството е почти логично следствие, защото предпочитат "достойна смърт пред недостойно подобие на живот".Обиковено го правят мъже.

Може да има и други групи,но за тия две се сещам засега

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 4:34 pm Заглавие :

Не казвам,че не си прав,но има и по-голямо разнообразие на групи и ситуации.Някои после "поумняват" и съжаляват за опита си.При други се кaсае за някаква временна или трайна патология.При наличие на такава хора пoсягат и на чужд живот.Някои го правят в момент на афект,за други подобен начин за "отстояване на себе си" е напълно в реда на нещата,ама те са тежък случай и за тях не иде реч.

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 5:04 pm Заглавие :

"Отстояването на себе си" също е тежко патологично състояние, което говори за абсолютният егоизъм човешки, за алчността, за високомерието му, за надменността му и т.н. някои други негативи.

Когато човек завиши тези негативни личностови параметри, той застрашава не само себе си. Той застрашава околните нему и в едни по-други аспекти от фините планове, започва да "застрашава" духовните структури.

А духовните структури имат "железен" защитен механизъм, така, че всичко, което е сътворил въпросния "отстояващ себе си" взема, че му се изсипва с цялата си сила и мощ върху собствената му глава.

Ето как може да се стигне не само до самоубийството, ами и до сигурното убийство, понякога то бива и масово. Както е при някои фанатизирани религиозни секти например!

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 6:02 pm Заглавие :

Всъщност от това произтичат много тежки самонавлечени събития.

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 6:23 pm Заглавие :

Именно.

А като се има и впредвид, че самоубийството е най-големия грях, поради простата причина, че посякайки на собствения си живот, човек по този начин посяга на Божествената субстанция, тъй като е нейн продукт, можете сами да си направите заключения за какво иде по-нататък реч.

Независимо от това дали харесва на някого или не!

Пуснато на: Чет Юни 21, 2007 8:15 am Заглавие :

Хората посягат на живота си поради нежелание да се справят с проблемите и изпитанията си. Казвам нежелание, а не неспособност, защото на никой не му се дава проблем или изпитание, с което да не може да се справи... Проблемът е в резултат на собствените ни действия (къде от този живот, къде от минал), а изпитанието-опит за изкачване на поредната стълбичка на еволюцията.Самоубийството е опит за бягство. Ако се стремим към духовното бихме разбрали, че дори със самоубийство няма къде да избягаме, дори повече- ще усложним нещата...Изключвам естествено случаите когато става въпрос за болест или пси-въздействие отвън... Всъщност... чела съм, че понякога в последния случай (пси-въздействие отвън) самоубийството било оправдано, защото иначе духовната структура се увреждала непоправимо...

Пуснато на: Чет Юни 21, 2007 9:30 am Заглавие :

Мда,Маг Живин вече попари идеята ,че с тоя акт се прекратява простооя на "белия свят".И в другия било същото Sad

Пуснато на: Пет Юни 22, 2007 9:39 am Заглавие :

Мисля, че при пси-въздействие отвън спокойно можем да говорим за убийство, маскирано като самоубийство и това попада в друга "графа". Не мога, обаче, да реша за себе си оправдана ли е евтаназията?!? Имам аргументи "за" и "против", но не мога да стигна до твърда позиция. От страна на болния това е самоубийство с помощ отвън, но "помощника" (както и да го гледаш) се превръща в убиец.

Пуснато на: Пет Юни 22, 2007 6:01 pm Заглавие :

Разбира се, че когато някой се е "самоубил" чрез упражнено върху него псивъздействие, си е чисто и просто УБИЙСТВО ... и това не е само според теб така, Аудан!

Защо ли?! Ами защото не нашият "Аз" е извършил акта на самоубийството, а е бил подчинен чрез подпрагови внушения от друг субект, а може и обект, когато това са прави чрез определени технически средства.

И в такъв случай волята на "самоубилият" се е подчинена на позсъзнателно или още по-дълбоко неосъзнато ниво, така, щото той не може да контролира себе си. Той е превърнат в "зомби" и единственото, което може да прави, е да се подчинява без да разполага със собствената си воля.

И в случая се казва, че "малко са го самоубили" ...