СЕДЕМТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА НА УСПЕХА

1. Закон за чистата потенциалност

ПЪРВОИСТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ … ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО

И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,
Нито съществуващо имаше тогава=
Нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд …
Едното То дишаше без дихание, от само себе си …

“Химн на сътворението”, “Ригведа”

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност.

Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то същто така е и чиста радост. Други негови призначи са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършенното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството. Това е нашата основна природа. Нашата основна природа е природа начиста потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и знаете кои сте в действителност, в самото това знание се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримия потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде.

Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате истинската си природа, толкова повече се приближавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност или само-ориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите.

Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме подвластни на обекти вън от собствената ни същност - ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непре-къснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. За това ориентирането по обектите се основава страх.

При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила.

Нуждата от одобрение, нуждата да контролираме нещата и нуждата от външна сила са потребности, които се основават на страха. Този вид сила няма нищо общо със силата на чистата потенциалност или Божията сила, или истинската сила. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите външният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е същто така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ.

Това е основната разлика между ориентирането по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизвикателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е истинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само до тогава, докато е на лице обектът, който служи като ориентир. Да речем, разполагате с мого пари или имате някаква титла - президент сте на страната или управлявате корпорация.

Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толкова, колкото всички тези неща. Щом изчезнат титлите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характерни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепя вашите желания.

Това се нарича още “подкрепа от законите на природата”. То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че получавате радост от връзката с хората и хората получават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от истинската любов.

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож-ности? Ако искате да се радвате на предимствата, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате досъп до него.

Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мълчание, медитация и въздържане от преценки. Времето, прекарано сред природата, също ще ви даде достъп до присъщите на полето свойства: безкрайна съзидателност, свобода и блаженство.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ

Ще се възползвам от закона за чистата потенциал-ност, като обещая пред себе си следното:

1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около тридесет минути сутрин и тридесет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.

2. Всеки ден ще отделям време да общувам с природата и итхо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълвно и ще гледам залеза, ще слушам шума на океана или реката или просто ще вдишвам аромата на цвете. В екстаза на собственото си мълчание и чрез общение с природата ще се наслаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничена съзидателност.

3. Ще се упражнявам във въздържане от преценки. Ще започвам деня си с думите: “Днес няма да съдя нищо, което се случва”, и непрекъснато ще си напомням да не правя преценки.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
(следва)

Пуснато на: Пон Яну 21, 2008 1:05 pm Заглавие :

Закон за даването

Вселена функционира посредством динамичен обмен ... отдаването и получаването са различни аспекти на енергийния поток във Вселена.

И в своята готовност да дедем онова, към което се стремим, ние поддържаме непрекъсната циркулация на Вселенското изобилие в живота си.

-----------------------------------------------------------------------------
"Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд
И с пресен живот го пълниш винаги.
Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и
Долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни …
Неспирните ти дарове стигат до мен само през
Моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти
Все лееш и все остава място за доливане."
----------------------------------------------------------------------
Рабиндранат Тагор, “Гитанджали”

Вторият духовен закон на успеха е законът за даването. Той би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.

Потокът на живота не е нищо друго освен хармонично взаимодействие на всички елементи и сили, изграждащи полето на битието. Това хармонично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен; спирането на енергийната циркулация е като спиране на кръвообръщението.

Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да коагулира, да се разлага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.

Английската дума за изобилие “affluence” идва от френското “affluere”, което значи “тече към”. Думата “affluence” означава “тече в големи количества”.

Парите действително са символ на жизнената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услугата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е “currency” и също отразява флуидното естество на енергията. Думата “currency” идва от латинското “currere”, което означава “тича” или “тече”.

Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единствменото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към своя живот, тъй като те са жизнената енергия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркулация. Също като реката и парите трябва непрекъснато да текат, в противен случай започван да застояват, да се спарват, да задушават присъщата си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.

Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.

Във всяко семенце е скрито обещание за хиляди гори. Но то не бива да бъде скътавано; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването неговата невидима енергия се излива в материално проявление.

Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш, защото по този начин позволяваш изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплицира. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили нещо, то това не е истински дар и няма да предизвика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.

Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо акта на даване трябва да носи радост - разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването се увеличава многократно.

Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш вншимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лестия начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получат онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.

Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е локализирано натрупване на енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме локализирани натрупвания от съзнание в един съзнателен свят. Думата “съзнание” означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енергия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мислещ свят. А мисълта има силата да преобразява.

Животът е вечен танц на съзнанието, изразяващ се в динамичен обмен на информационни импулси между микро- и макрокосмоса, между човешкото тяло и Вселенското тяло, между човешкия разум и Космическия разум.

Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизнено движение, представляващо вечния пулс на живота.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО

Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното:

1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.

2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд и първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.

3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие.
-----------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”

Пуснато на: Сря Яну 30, 2008 8:26 pm Заглавие :

ЗАКОН ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

"Всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид ... Каквото посеем , това ще пожънем.

И когато избираме действия, които носят щастие и успех на другите, плодът н анашата карма е щастие и успех."

Карма е вечното утвърждаване на човешката свобода …

Нашите мисли, нашите думи и дела са нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.

Свами Вивекананда

Третия духовен закон на успеха е законът за кармата. Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо непознато. Всеки е чувал поговорката: “Каквото посееш, това ще пожънеш.” Очевидно е, че ако искаме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съзнателен избор.

По същество ние с вас правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си ние сме в онова поле на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други несъзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки момент.

Харесва ли ни или не, всичко което става в момента, е резултат на някакъв избор, който сме направили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и за това не мислят, че са имали избор. Ала са имали.

Ако ви кажа нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направя комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани. Но помислете върху това: вие все пак имате избор.

Дори и да съм искал да ви обидя, вие бихте могли да направите избора да не се обиждате. Дори и да ви направя комплимент, вие имате свободния избор да не позволявате това да ви ласкае.

С други думи, независимо че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които непрекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Тези реакции са като при кучето на Павлов. Павлов е доказал експериментално, че ако звъним с камбанка всеки път, когато даваме храна на кучето, скоро самият звук на камбанката ще е достатъчен, за да предизвика слюнкоотделяне, защото животното е започнало да свързва единия дразнител с другия.

В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реакции на дразнителите в своето обкръжение. Сякаш реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всичко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е несъзнателен.

Ако за момент се отдръпнете и погледнете отстрани изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение вие пренасяте целия поцес от сферата на несъзнателното в сферата на съзнателното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.

Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: “Какви ще са последствията от изборът, който правя?” , и след това, “Ще донесе ли изборът, който правя, щастие на мен и на хората около мен?” Ако отговорът е положителен, спокойно го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас и на хората около вас, не го правете. По-просто не би могло да бъде.

Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и за заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно правилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакциа на всяка ситуация в момента на възникването и. То е действието, което се отразява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.

Вселената притежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усещания: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя избор, обърнете внимание на тялото си и го попитайте: “Какво ще стане, ако направя този избор?” Ако тялото ви изпрати сигнал за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнал за дискомфорт, изборът не е сполучлив.

При някои хора сигналите за комфорт и дискомфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора - физически отговор във формата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.

Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно всичко, затворено в границите на рационалното мислене.

Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насочвате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате совя избор на осъзнато и осмислено равнище, толкова по-често изборът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който правя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.

2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: “Какви ще са последствията от избора, който правя?” и “Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?”

3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към него. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последствията от действията си. Напътствието на сърцето ще ми помогне да направя спонтанно правилен избор за себе си и хората около себе си.
---------------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”

Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 12:29 pm Заглавие :

Закон за най-малкото усилие

"Разумът на природата функционира без всякакво усилие ... с безгрижие, хармония илюбов.

И впрягайки силите на хармонията, радостта и любовта, ние с лекота създаваме успех и благополучие.

Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави."

Лао Дзъ

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто си плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят.

Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата и е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството.

Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или “прави по-малко и постигай повече”. В крайна сметка достигаш до състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Което означава, че е достатъчно само да се появи някаква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновенно наричаме “чудо”, всъщност е проявление на закона за най-малкото усилие.

Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление, спонтанно. Той е нелинеарет; той е интуитивен, холистичен и стимулиращ. И когато сте в хармония с природата, когато сте опознали добре истинската си същност, вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-малкото усилие.

Най-малко усилия се изразходвату когато дийствията ви са мотивирани от любов, защото природата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над други хора, вие пилеете енергия.

Когато се стремите към пари или власт, за да задоволите собственото си его, вие хабите енергия, тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в момента.

Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви.

Но когато действията ви са мотивирани от любов, вашата енергия се умножава и натрупва и акумулираната излишна енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което желаете, включително неограничено богатство.

Мислете за своето тяло като за уред за регулиране на енергията: то генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно на генерирате, натрупвате и изразходвате енергия, вие ще сте в състояние да създадете произволно голямо богатство.

Вниманието към егото консумира най-голямо количество енергия. Когато вътрешният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или към одобрението на другите, вие прахосвате енергия.

Ако тази енергия бъде освободена, тя може отново да бъде канализирана и използвана за създаването на всичко, каквото поискате. Ако вътрешният ви ориентир е вашият дух, ако сте неуязвими за критиките и не се боите от никакви предизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на блатоденствието и еволюцията.

В “Изкуството да мечтаеш” Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда: “… повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото … Ако бяхме готови да загубим част от тези позиции, щяха да ни се случат две изключителни неща. Първо, бихме освободили енергията си от усилията за поддържане на илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили достатъчно енергия, за да … добием представа за действителното величие на Вселената.”

Законът за най-малкото усилие има три компонента, три неща, които бихте могли да направите, за да задействате принципа “прави по-малко и постигай повече”.

Първият компонент е приемането. Приемането означава просто да вземете решение: “Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията, такива, каквито са.” Т.е., ще помните, че “този момент е такъв, какъвто трябва да бъде”, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Този момент, същия който преживявате точно сега, е кулминация на всички моменти, преживени от вас в миналото. Той е такъв какъвто е, защото цялата Вселена е такава, каквато е.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следното:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борейки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъдат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще поема отговоноста за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възможност, и будния поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го преобразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивенето. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпитвам потребност да убеждавам другите, че трябва да приемат моето гледище. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.
-------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”

Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 12:46 pm Заглавие :

Закон за намерението и желанието

"На всяко намерение и желание са присъщи механизми за тяхното осъществяване ... Намерението и желанието в полето на чистата потенциалностимат безкрайна огранизираща сила.

И когато внасяме едно намерение в плодородното поле на чистата потенциалност, ни евпрягаме тази безкрайна организирана сила да работи за нас.

В началото желанието постигна това,
Което бе първичното семе на мисълта.
Поетите, търсейки в сърцата си, откриха
Чрез мъдростта връзката на съществуващото в несъществуващото.

“Химн на сътворението”, “Ригведа”

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се базира на факта, че енергията и информацията съществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго освен енергия и информация.

Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

Сведени до своите основни съставни части цветето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човешкото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дървото е информационното и енергийното съдържание в организмите ви.

На материално равнище и вие, и дървото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водорот, кислород, азот и минимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара.

Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На практика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинската разлика между вас е в енергията и информацията.

В прогламата на природата ние с вас сме привилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информационното съдържание на онова локализирано поле, което поражда нашето физическо тяло.

Субективно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинкти, импулси и убеждения. Обективно то се възприема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древните мъдреци са казвали: “Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.”

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични нива няма ясно очертани граници. Вие сте като някакво раздвижване, като вълна, колебание, конвулсия, завихряне, локализирано смущение в голямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено поле.

Нервната ни система не само притежава способността да възприема информацията и енергията на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна система човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме информационното съдържание, пораждащо физическото ни тяло.

Ние можем съзнателно да променяме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и следователно да влияем върху енергията и информационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да караме нещата да се материализират в него.

Тази съзнателна промяна се предизвиква от двете присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерението трансформира. Всяко нещо, към което насочите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттеглите вниманието си ще избледнее, ще се разпадне и ще изчезне. Намерението от своя страна предизвиква трансформация на енергията и информацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

Свойството намерение към обекта на внимание може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни закони на успеха. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието намерението има безкрайна организираща сила.

Безкрайна организираща сила означава силата да се организират безкрайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във всяко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във всяка клетка от тялот си. Виждаме я във всичко, което е живо.

В програмата на природата всяко нещо е взаимосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрерат в определена посока. Природата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътворението.

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в чивешкото тяло извършва около 6 трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да унищожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защото полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

Забележителното в нервната система на човека е, че тя може да командва тази безкрайна организираща сила посредством съзнателно намерение. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и информация. То притежава безкрайна гъвкавост. С други думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете буквално да наредите на всеки един от тях да изпълнява собствените ви мечти и желания.

Във ваша власт е да накарате космическият компютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в първичното пространство на сътворението, да внесете намерение и само с внасянето на това намерение да активирате полето на безкрайната взаимозависимост.

Намеренитето полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със седемте духовни закона на успеха, това става спонтанно.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да отида. Ще поглеждам този списък, преди да се впусна в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.

2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вярвайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космическия план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.

3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си действия. Няма да позволявам спънките да ангажират и разсейват вниманието ми в настоящия момент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дълбоките, най-съкровенните си намерения и желания.
------------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”

Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 1:03 pm Заглавие :

Закон за необвързаността

"В необвързаността се крие мъдростта на неустановеността ... В мъдростта на неустановеността са крие освободеността от нашето минало, от известното, което е затворът на старите обусловености.

И в своята готовност да навлезем в неизвестното, в полето на всички възможности, ние се предаваме на съзидателния разум, оркестриращ танца на Вселената.

Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло.

Егото поглъща сладките и кисели плодове
от дървото на живота, а духът наблюдава необвързано.

Мундака Упанишад

Шестият духовен закон на успеха е законът за необвързаността. Законът за необвързаноста гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от намерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.

Това е много силна стъпка. В мига, в който се откажете от своята обвързаност с резултата, обединявайки в едно и също време еднопосочното намерение с необвързаността, вие ще получите онова, което желаете. Всичко, което искате, може да бъде постигнато чрез необвързаността, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на вашата истинска същност.

Обвързаността, от друга страна, се основава на страха и съмнението, а нуждата от сигурност произтича от непознаване на собствената истинска същност. Източник на богатството, на изобилието, на всичко във физическия свят е духът; той е съзнанието, което знае как да изпълни всяка необходимост.

Всичко друго е символ: коли, къщи, банкноти, дрехи, самолети. Символите са преходни; те идват и си отиват. Да преследваш символите, е все едно да завоюваш картата вместо територията. Това поражда безпокойство и в крайна сметка те кара да се чувстваш кух и празен отвътре, защото си разменил своята същност срещу символи на своята същност.

Обвързаността идва от съзнанието за бедност, защото само символите обвързват. Необвързаността е синоним на съзнанието за богатство, защото при нея има свобода на съзиданието. Човек получава радост само от необвързаното участие.

Символите на богатството се създават спонтанно и с лекота.

Без необвързаността ние сме затворници на безпомощността, безнадеждността, светските потребности, всекидневните тревоги, тихото отчаяние и сериозността - отличителни черти на посредственото делнично съществуване и съзнанието за бедност.

Истинското съзнание за богатство е способност да получиш всичко, каквото поискаш, винаги, когато поискаш, и с най-малко усилие. За да я придобиете, трябва да усвоите мъдростта на съмнението. В съмнението ще откриете свободата да създавате всичко, каквото пожелаете.

Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но вие ще разберете, че стремежът към сигурност всъщност е нещо твърде ефимерно. Дори обвързаността с парите е признак на несигурност.

Може би ще кажете: “Ако имах толкова и толкова милиони долари, щях да се чувствам сигурен. Щях да се занимавам с всичко онова, с което винаги съм мечтал да се занимавам.” Но никога не става така, никога.

Онези, които се стремят към сигурността, я преследват цял живот, без изобщо да я намерят. Тя остава неуловима и ефимерна, защото не може да дойде единствено с парите. Обвързаността с парите винаги създава несигурност, каквито и капитали да имате в банката. В действителност някои от хората с най-много пари се чувстват най-несигурни.

Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази дилема в мъдростта на несигурността, или мъдростта на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното?

Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго освен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпорядък и разложение.

Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнението означава да навлизаме в неизвестното във всеки миг на своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно ново, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера.

Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертви на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.

Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в добавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усещания, приключения, загатки. Ще познаете радостта от живота - магията, тържеството, възторга и ликуването на собствения си дух.

Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички възможности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за онова, което ще правите другата седмица или следващата година, защото ако имате ясна представа какво ще се случи и се обвържете твърдо с него, ще изключите цяла поредица от възможности.

Една от характерните черти на полето на всички възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира безкрайност от пространствено-времеви събития, за да осъществи възнамерявания резултат.

Ала когато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губите течливостта, съзидателността и спонтанноста, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като цяло.

Законът за необвързаността не противоречи на закона за намерението и желанието, на набелязването на целта. Вие все още имате намерението да тръгнете в определена посока, все още имате цел.

Но между точка А и точка Б съществува безкрайност от възможности. С придобитото съмнение вие всеки момент можете да смените посоката, ако откриете по-висок идел или нещо по-вълнуващо. По-малко е вероятно и да налагате решения на проблемите, а така съзнанието ви остава открито за благоприятните възможности.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА

Ще се възползвам от закона за необвързаността, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще се посветя на необвързаност. Ще позволя на себе си и на хората около себе си свободата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстъпчиво своята представа за това какви трябва да бъдат нещата. Няма да налагам решения на проблемите и с това да създавам нови проблеми. Ще участвам във всичко, без да се обвързвам с резултата.

2. Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, решенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмнителни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.

3. Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се случи, ако остана открит за безкрайността от избори. В полето на всички възможности ще преживея всички радости, приключения, вълшебства и загадки на живота.
-------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”

Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 1:41 pm Заглавие :

Закон за дхармата или целта на живота

"Всеки човек има цел в живота ... уникална дарба или особен талант, който да подари на другите.

И когато съчетаем своята уникална дарба със служене на хората, ние изпитваме екстаза и възторга на собствения си дух, което е най-висшата от всички цели.

Когато работиш, ти си флейта, в сърцето на която
шепотът на часовете се превръща в музика …
А какво е да работиш с любов? То е да тъчеш
платно с нишки, изтръгнати от собственото ти сърце, сякаш любимата ти ще носи това платно …

Халил Джубран, “Пророкът”

Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава“цел в живота”.

Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във физическа форма, за да изпълним дадена цел. Полето на чистата потенциалност е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.

Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволяват също толкова уникални потребности.

Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, която създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъщери. Отново и отново им повтарях, че има причина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи.

Приблизително от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казах им: “Не искам никога да се безпокоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тревожи.

Не желая да се съсредоточавате само върху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вниманието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти.

Защото всеки от вас има уникален талант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него”.

В края на краищата те влязоха ва най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мислите им бяха съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.

* * *

Законът за дхармата съдържа три компонента.

Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проумеем сами, че истинскете ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявление във физическа форма.

Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни преживявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.

Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първото условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или богиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.

Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти.

В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант.

Вие имате дарба, която е уникална в своето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по същия начин.

Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-добър от всеки друг на цялата Земя. Когато правите това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.

Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството.

Това означава да служите на своите събратя и да си задавате въпроса: “Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онезиккоито влизам в допир?” Когато съчетавате своята способност да проявявате уникалния си талант със служене на човечеството, вие се ползвате в пълна мяра от закона за дхармата.

А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безграничното изобилие, защото тъкмо това е пътят за постигане на истинското изобилие.

Тук не става дума за нещо преходно: изобилието е постоянно, благодарение на вашия уликален талант, на вашия начин да го проявявате и всеотдайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате “Каква полза ще имам?”, започнете да си задавате въпроса “Как мога да помогна?”.

Въпросът “Каква полза ще имам?”, е вътрешният диалог на егото. Питането “Как мога да помогна?” е вътрешният диалог на духа. Духът е онова пространство във вашето съзнание, в което възприемате своята принадлежност към Вселената.

Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от “Каква полза ще имам?” към “Как мога да помогна?”, за да се издигнете автоматически над егото и да навлезете в пространството на своя дух.

Медитацията е най-ефикасният начин за навлизане в пространството на духа, но простото изместване на вашия вътрешен диалог към “Как мога да помогна?” също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, където усещате своята принадлежност към Вселената.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДХАРМАТА ИЛИ ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

Ще се възползвам от закона за дхармата, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще отглеждам с любов бога или богинята в зародиш, скрит(а) дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тишина в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, вечно съществуване.

2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които обичам да върша, проявявайки уникалните си таланти. Когато проявявам уникалните си таланти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.

3. Всеки ден ще се питам: “да служа?” и “Как да помагам?” Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и служа с любов на събратята си човеци.
---------------------------------------------------------------------------
повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”