НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Съб Дек 16, 2017 3:35 am Вижте мненията без отговор
ПОСЛАНИЯТА НА МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:08 pm
МнениеЗаглавие : ПОСЛАНИЯТА НА МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ
Отговорете с цитат

ПОСЛАНИЕ 119

Павел баня, България,

25 юни, 2007 год.

Какво е да бъдеш добър криябан, който естествено е добър човек?

Защо някои хора покрай стремежите си към техни, така наречени духовни цели, губят своето присъщо естествено състояние и стават параноични? Може ли да съществува духовна цел?

Или има само възвеличена алчност, облякла дрехата на духовността? Съществува ли някаква духовност? Или това е разделната психика „аз”, отчаяно опитваща се да си придаде продължителност и постоянство в името на духовността?

Какво означава да си добър човек? Възможно ли е да има култивирана доброта? Може ли стремежът към власт да се смята за добро, дори под знамето на духовността? Какво е удовлетворението в контролирането и манипулирането на другите?

Защо умът в реакция и обида, в арогантност и агресия, в очакване и схващане, винаги разрушава качеството на живота? Възможно ли е да се разтвори разделението „аз” в съзнанието, за да бъдем достъпни до свещената интелигентност (Чайтаня), с която човекът е свързан още от раждането.

Възможно ли е да се живее без никаква психологическа регистрация, придържайки се само в параметрите на фактическите регистрации? Възможно ли да спрем да претендираме да знаем, когато всъщност не знаем?

Възможно ли е да бъдем свободни от всички взети назаем вярвания и знания, освен в техническата област? Възможно ли е да функционираме без фрагментация, т.е. без никакъв скрит или неясен мотив?

Да останем с такива въпроси търпеливо в състояние на дълбоко съзерцание, без да бързаме за отговори, е началото на живота в Крия йога, което е познато като Свадхая – същността на Санкхя мъдростта на древното човечество.

Практикуване без да се обръща внимание на тези неща прави човек профанистичен, грозен и малоумен.

Такава личност, маскираща се като духовен практик и претендираща, че притежава голямо „духовно познание”, е напаст за криябаните, която може да вулгаризира цялата общност, разпространявайки умствените си замърсявания и безумни реакции, разрушавайки здравия разум и чуството за пропорция между криябаните.

Това послание е призив от българските ученици от династичната линия в Крия йога, представяна от Шибендуджи, да бъдем бдителни и да изхвърляме такива изгнили ябълки без никакво закъснение, веднага след като са забелязани.

Ние в България направихме това и искаме да споделим тази информация между нашите братя и сестри в Крия по целия свят, за да продължат навсякъде Крия енергията на разбирането и дълбоките практики неотслабващи.

Това е второто послание, включено от ученик на уеб-страницата www.kriyayogalahiri.com, първото е Послание 21, така красиво представено от г-н Гопи Менон от Индия. България е радостна да последва Индия и да бъде втората страна в това отношение.

Българските криябани сега са в еуфория, защото Шибенду сега е измежду тях.


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Сря Мар 09, 2011 11:37 am; мнението е било променяно общо 4 пъти

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:10 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ПОСЛАНИЕ 120

Български ритрит (Пампорово)
2-ри юли, 2007

Енергията на разбирането в дълбоката сутра от Шримад Бхагавад Гита

Нека скочим направо в свободния от противоположности океан на благословията и величествеността, наречена Бхагават Гита, без какъвто е да е страх от удавяне.

Тази сутра е пълна свобода от фрагментациите, разделенията и дуалностите, съществуващи в психологическото време, психиката „аз”, обикновено позната като „ум”.

Прайаанкаале: когато психиката „аз” е в състояние на разтваряне

Манасаачалена: когато разделенит ум спира

Бхактя: когато „Бибхакти”, което е разделение, приключва за да се появи посвещаването (Бхакти)

Юкто: когато „Аюкта” или „Биюкта”, което е безредие или дисхармония, изчезва, за да бъде хармонията (Юкта) в качеството на живота

Йога Балена Чайба: когато всички горе споменати процеси се случват, защото човек е наистина в енергията (балена) и в огъня на осъзнаването (йога),

Бхрубормадхе: когато това осъзнаване е в „третото око”, то е в недуално състояние, без корупцията на илюзорния дуалистичен феномен, представен от двете очи

Праанам Абеша: тогава живият дъх (финото осъзнаване), който е почти бездиханно състояние, е установен

Самяк: да се събудиш за Реалността

Са там парам пурушам: която е връзката на Интелигентността в тялото.

Упаити Дивям: и това e просветленото, вечно и безвременно състояниe. Пълната сутра се чете така::

Прайаанкаале Манасаачалена

Бхактя Юкто Йогабалена Чайба

Бхрубормаде Праанам Абеша Самяк

Са там парам пурушам упаити Дивям

(Бхагават Гита: 8|10)

Според хиндуистската система от вярвания връзката на Интелигентността се намира в центъра на „флейтата на Кришна” (между “Агня чакра” отзад и „Кутастха”, „третото око”, отпред на човешкия череп).

Тази връзка на Чайтаня може също да се достигне чрез прокарване на ос през „Сахасрар” (Коронна чакра). Позната е също в някои кръгове като “Брахма Рандра”.

Предполага се, че това е седалището на „душата”. Затова хиндуистският обичай е да се разбива черепа с тежко парче дърво, след като мъртвото тяло е кремирано и изгорено, за да се „освободи” душата!

Горките не-хиндуисти! Вашите бедни „души” остават „неосвободени”, защото вие не чупите черепа, преди да погребете мъртвото тяло!

Един българин наскоро предяви претенции в своето наистина забавно писмо към Шибенду, че знае всичко относно процеса на смъртта и освобождаването на „душата”!

Шибенду затова препоръчва на българските криябани да го приемат като техен Гуруджи заради върховното му „духовно” познание!

Има много причини тази дълбока сутра да е била интерпретирана по различен начин от много хиндуисти с множество проклети суеверия.

Това не е подходящото място този въпрос да се обсъжда. Може би ние, криябаните ще навлезем по-подробно по време на ритрит.

Тази сутра е покана да умира илюзията „аз” всеки момент, за да може човешкото същество да живее в Интелигентността от момент на момент без бремето на миналото и „ставането” на бъдещето.

Тогава е лесно да се види, че животът никога не се ражда, животът никога не умира! Той е вечно съществуване.

Тялото се ражда и тялото умира. „Ти” си живот! Ти си цялото човечество, целият живот, не `индивидуална душа`. „Ти” като разделен ум си мит.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:12 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат


ПОСЛАНИЕ 121

Български ритрит (Пампорово), 3 Юли, 2007
Още две сутри от Гита

1. Акшарам Брахма Парамам Суабхаво дхят мамучяте

Бхутабхавод бхава каро Висаргах Кармасангнитах

2. Адхибхутам Кшаро Бхавах Пурушашаадхи дайватам

Адхягнохамебатра Дехе Дехабхритам Бара

1. Интелигентността (Чайтаня) е неумираща и върховна. Естественото състояние е единственото духовно състояние. Само то може да бъде наречено „действие”, което носи постоянно обновление в човек чрез генериране на екзистенциално осъзнаване във всеки момент.

Това е много дълбока сутра. Ние смятаме за безсмъртно малкото неистинско „аз”, илюзорното разделeние в разпознавателното съзнание! Ние му придаваме продължителност и постоянство чрез призоваване на идеята за „индивидуална душа”, „Бог”, „Рай”, „Ад”, „прераждане”, „Нирвана”, „Мукти”.

Ние проектираме „аза” като реалност през нашите разнообразни преследвания на натрупване и отхвърляне, на утвърждаване и отричания, на научни и духовни търсения.

Но всичките дейности на „аза”, под каквото и да е знаме, накрая дегенерират в лоша слава и вреда, конфликт и мъка, болка и страдание, разстройване и разочарование, война и разрушение. Може ли „аз”-ът да спре, за да бъдем достъпни за Интелигентността, която е самият живот в неговото естествено състояние?

В естествено състояние съществува осъзнаване на действителността – не приемания и приписвания. В естествено състояние мислите протичат с паузи, в непродължителност. Естественото състояние се занимава със светостта на фактическите регистрации в паметта без чувствеността на психологическите регистрации.

Това не е естественото състояние на Ю.Джи., в което той се наслаждава на ролята си на `духовен терорист` и окуражава неговия кръжок да пеят песента „Дж.К. е фалшив”!

Естественото състояние е Гунатит, което е отвъд принуждаващото обуславяне и културните наслагвания, натрапени от обществото и обкръжението по време на възпитанието. Естественото състояние не предизвиква вплитане с умствени предприемания, защото то е в енергията на разбирането.

Това естествено състояние е единственото духовно състояние – не състоянието, в което от нас се изисква да обрисуваме „духовен живот” чрез приемането на специални костюми, титли, дълги бради, заплитания на косите (Джаати) и много други сурови практики.

Действието на „аза” носи всякакви обвързвания и тежести през постоянно продължаващото задоволяване в ставане. Това не е действие. Това е конфликт, объркване и хаос. Това е затваряне в полето на старото, вътре в полето на противоположностите.

Действието на безпристрастната интелигентност в чистотата на екзистенциалната осъзнатост е единственото правилно действие. То е винаги свежо и ново във всеки случай.

2. Проявеният свят на материята е непостоянен. Интелигентността е божественост. И в живото тяло трябва винаги да протича церемониален огън (Ягна), постоянно жертващ разделното „аз”, за да остане събудено за Интелигентността.

Друго тяло, което остава близо до такова тяло, където тази огнена церемония продължава, е наистина щастливо, защото може да се случи Ягна също и в това тяло чрез процеса на индукция.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ПОСЛАНИЕ 122

Париж, 18 август 2007 г.

ВИДЖНАНА БХАЙРАВА

Послание по гореспоменатия текст бе поискано от някой, който въпреки че претендира да е криябан, вероятно не е навлязъл задълбочено в разбирането и практиката на Крия йога.

Вместо това човекът или неговият подбудител (тя / той) си доставя удоволствие чрез „търсене” на „духовно знание” посредством разглеждането на различни, добре познати текстове и от подобно увлечение извлича слава.

Този текст принадлежи на Кашмирския Шайвизъм от 8-ми век и е бил популярен през царуването на кашмирския крал Джайапида. Вероятно е бил съставен един век по-рано. В него се споменават и описват 112 дхарани.

Думите като „дхарани”, „дхарма”, „дхарти” означават нещо, което ни държи. Какво ни държи? Това е „не-умът”, това което държи е животът и неговата интелигентност.

Умът (и егото), който е разделящото съзнание, изпълнено с фрагментации, не е огънят на живота и неговият пламък на осъзнатост на реалността. Умът (и неговите мисли) е мрежа от психологически регистрации и културни наслагвания.

Така умът е тормозът от предположения и приписвания, допускания и догадки, предразсъдъци и парадокси, перверзии и параноя, вярвания и фанатизъм, представи и идеи, постулати и проекции и т.н.

Умът не ни държи, той ни разрушава. Той е враг на живота. Блаженството и благословията на живота са възможни само когато умът е взривен в „не-ум”.

Този взрив е свобода от ума и неговите начинания, за да се навлезе в истинското разбиране.

Всичките 112 „дхарани” казват многократно едно и също послание по различни начини: взриви се в „не-ума”, празнотата е цялостност и святост, бъди достъпен за свободата от умствените образувания, формулировки и фрагментации.

По долу са представени произволно подбрани сутри от текста, за да се покаже важността на Крия йога практиките, които правим като криябани.



Когато дъхът, освободен се излива навън,

има пулс докато се обръща, за да се влее навътре.

В това обръщане си празен.

Влез в тази празнота - източникът на всичко живо.

Вдишването, възвратното движение на дъха поддържа живота.

Излизащият дъх прочиства живота.

Ние издишваме стария въздух, старите мисли и старите чувства.

Това е същността на философията на Крия Пранаяма.

Остави вниманието си да се плъзне

с благоговейна отдаденост

по гръбнака през центровете на осъзнаване.

За всяка част на тялото си има песен,

слушай тези звуци, резониращи дълго и ритмично

в мелодични вихри.



Редувай вниманието

към перинеума и след това

към короната на черепа . . .

Това е „Самантрак” от второто ниво.

Цялото внимание почиващо в нерва,

фино трептящо в центъра на гръбначния стълб,

прокарващо този поток между земя и слънце,

става магнетизъм, свързващ всички светове.

Това е процесът на ментална Пранаяма от първото ниво.

Положи пръсти върху очите,

запуши ушите, ноздрите, устата

и се оттегли в пространството вътре в теб.

Така навлез в жизнените енергии, скътани вътре.

Както се зарежда заряд,

с любов и плам

гмурни се във вътрешните центрове.

Когато избликът на субстанцията от светлина се издига,

последвай го нагоре в мястото между веждите,

където избухва като оргазъм от светлина.

Забележи как леко, с всяко мигане

клепачите докосват очите.

Постави леко пръсти върху клепачите

и почувствай пространството между тези два фини центъра на виждане.

Там е единственото око, виждащо в един различен свят.

Това е процесът Йони мудра от първото ниво и експлозията ОМ в кутаста.

Празнотата на пространството се разлива в тялото

и във всички посоки едновременно.

Пространството е винаги там, то вече е там преди да си го забелязал.

Това което наричаме пространство е присъствие, то е по-здрава основа от най-твърдия гранит.

Пространството позволява да съществуваш в светове, в които да се изразиш и изявиш.

Това е пространството на осъзнатост за действителността.

Това е „не-ум” или „религиозен ум”.

Забележи необятната пространственост, която прониква

едновременно над главата ти, под опашната кост

и в твоето сърце.

Това е „последващото състояние на равновесие„ на Токар крия от второто ниво.



Установи вниманието в светещите връзки

между центровете по тялото.

Основата на гръбнака и върха на черепа.

Гениталиите и сърцето!

Сърцето и гърлото,

гърлото и челото,

челото към върха на главата . . .

Бъди в свързващия поток,

наелектризиращ, непрестанно пулсиращ, (богато) наситен,

между всеки един от тези и всички останали.

После бъди едновременно в резонанса на всеки с всеки.

Влез в тази блестяща мрежа от светлина

с родено от благоговение съсредоточеност

и дори костите ти ще познаят просветлението.

Това е състоянието (на нещата), което се случва на третото ниво от Крия на микро нивото.

Връщай се отново и отново,

за да вкусиш пространството между диханията.

Познай насладата при всяко завъртане.

Това е указание, че Крия пранаяма не трябва да се изоставя, дори когато напреднем в по-висшите нива на Крия.

Виж целия свят сякаш обхванат от пламъци.

Остани непоклатим и не трепвай,

докато пламъците погълнат всичко.

Когато всичките обекти на света се разтворят в светлина,

като безкраен изниква субективният свят.

Двойствеността на всяко ниво от разделящото съзнание се разтваря, за да (си) достъпен за Божествеността (Безкрайността).

В следващия момент се слей с тази празнота.

Бъди нищо и всичко.

Умът спира своя градеж от мисли

и почива върху собствената си основа,

която е тази необятност.

Реалността изгрява.

Твоето същество е осъзнаващото поле.

Това е „Ишвара Пранидхан”.

Изливай едно дихание в друго,

издишване във вдишване в издишване.

Ще настъпи сливане.

Това е същността на Крия пранаяма.

Пий амброзията на тази все-проникваща радост

от лъчистата чаша,

която е самото това тяло.

Това е медиативното движение в тялото.

Постави езикът на небцето и

просто бъди там със спокойното усещане за всмукване.

Това е Талабия Крия.

Дръж устата леко отворена,

с върхът на езика, нежно докосващ

небцето, основата на мозъка.

Остави умът да почива в центъра на устата.

Това е указание за Кечари мудра.

Има много други сутри, които са така обработени и интерпретирани, че да увличат към сексуални оргии на тантрическия духовен пазар. Не е необходимо да навлизаме в тях.

Сексуалната енергия е живот, но нейното израждане в сексуалност е умът, който е отделяне от живота.

Енергията на радостта не е заплитане с маневри за удоволствие.

Разбирането и Интелигентността се разкрива, тогава когато търсенето и ламтежите напълно спрат. Свободата (животът) държи и е свята. Раздробяването (умът) е разрушително и затова е ад.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:19 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ПОСЛАНИЕ 123

Париж –Гхазиабад, 20 август 2007 г.

Сатсанг по телефона

Днес се случи спонтанен сатсанг по време на телефонен разговор между Гуруто и този ученик. Гуруто тъкмо се канеше да тръгне за аерогарата, за да започне своята програма в САЩ, и нямаше време да го напише.

Затова помоли ученика да го напише като Послание 123 и да го изпрати до неговата следваща спирка по време на неспирното му пътуване, в което е изчезнало раздвоението между движение и покой.

Неотдавна в тялото на един криябан намесата на ума надделя над отдаването и майчинското състояние се обърна в състояние на чудовище. Това тяло в миналото е било докоснато от Енергията на разбирането и въпреки това, колелото на „Самсара” прегази и смаза цялото разбиране.

Разбирането, даже да се случи в тялото, не може да се приема за даденост. Необходима е будност и осъзнаване във всеки един момент, за да се видят вредите от ума – това е единственият начин да се държи подобния на плъх ум в краката на Ганеша (Интелигентността) в човешкото тяло.

Разделението (егото) ще бъде винаги в тялото до последния му дъх. Умът винаги ще бъде там. Нужно е внимание, за да бъде предотвратена намесата му – това е всичко.

Тогава умът не вреди, нещо повече, ако мозъкът е добър той става мощен инструмент, тъй като интелектът функционира свободен от всички психологични обвързвания. Тогава изчезва раздвоението на двойствеността. Тогава „Две” (при центробежното) и „Нито един” (при центростремителното) съществуват едновременно без никакъв конфликт.

В спонтанния сатсанг Гуруто каза: „Центробежното безпокойство на разделението е „Дхара” (пресушаващ Енергията поток), докато центростремителното съзнание е „Радха” (Шакти – укрепване на Енергията) – Радха е обратното на Дхара при изписването на санскрит.

Радха е насоченото навътре възприятие на пространството на Интелигентността (Кришна), с което е свързано живото тяло.

Това е било повтаряно многократно и още се повтаря, защото слушането, което се случва, се основава на обусловеността, съществува избор и се взема удобното, а се отхвърля неудобното.

Затова, няма размишление, което се случва отвъд думите – просто удобно предположение и пресметливо присъединяване на казаното от Гуруто към това, което е известно и познато.

Слушането под натиска на миналото е само подсилване на „Аза”, което означава, че не си се отървал от „Аза”, за да си в пространството на Интелигентността на „Не-знанието”.

Именно днес, докато четеше 122-то бебе (послание), родено от празнотата на Гуруто, това тяло видя думите:



Връщай се отново и отново,

за да се насладиш на пространството между диханията.

Познай насладата при всяко завъртане.

Крия Пранаяма трябва да продължи даже на по-висшите нива на Крия. Крия Пранаяма трябва да продължи, дори когато има разбиране – не приемайте Благоволението за даденост.

Това е Благоволение, то се дава и може да се случи само в празнотата.

В задръстения, объркан ум, който е винаги развълнуван, движението от Радха до Дхара – от Благоволението до Проклятието /Бедствието/ Опустошението – няма да бъде забелязано, докато не се случи падението.

Както казва Гуруто, останете в огъня на осъзнаването. Поддържайте този пламък, запален от дъха на Пранаяма – процесът – Гуруто.

Крия Пранаяма е Гуруто.

Нека Благоволението от Енергията на Гуруто бъде във всички тела.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:21 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ПОСЛАНИЕ 124

Финикс, Аризона, САЩ, 6. 09. 2007г.

Майка Тереза

Шибенду плачеше, докато четеше, посветената на Майка Тереза основна тема на списание „Тайм” в броя от 3 септември 2007 г.

Когато беше млад и наближаваше тридесет години, в края на 60-те години на 20-ти век, Шибенду имаше късмета да бъде в любовта и енергията на Майката за известно време, когато тя общуваше, изпълнена с любов, на бенгалски език.

Беше невъзможно да се открие някакво „Аз” в нейното същество. Такава беше празнотата, целостта и светостта в Майката.

Тази празнота, тази енергия, тази невинност, тази тишина, това равновесие, тази свобода е божествеността, която изпълваше нейното същество и използвайки нейното тяло, изпълняваше свещена мисия сред умиращите бедняци в Калкута.

Това нямаше нищо общо с католическия свещенически занаят с претенциозността и тежката обремененост от теологическото празнодумство.

Не беше възможно нейната чистота да бъде въвлечена в преживяване на Иисус и Бог като условни рефлекси, плод на промиването на мозъци от взетите на заем системи от вярвания. Така че тя „преживяваше” празнота и „липса” на Иисус и Бог! Човешкото разделно съзнание се поддържа от противоположностите и раздвоението.

Преживяването на празнота не е празнотата, която беше реалност в нейния живот. Реалността никога не е преживяване, ТЯ е съществуване!

Нейното изживяване на празнота беше точно обратното на фалшивото и скалъпено изживяване, породено от католическата обусловеност.

Енергията на осъзнаване изразява това, което е, с цялата искреност и смиреност - милиони пранами (смирени поздрави) към това същество в нейното тяло. Не поздрав към вулгарността на суетата и користните интереси на свещеническия занаят и неговите претенции за „божествено изживяване”.

Божествеността се проявява тогава, когато всички предразсъдъци и парадокси, проектирани от минали ментални замърсявания, бъдат напълно прочистени!

Божествеността е блаженството на вечността, а не бреме на изживяването. Неограниченото трябва да остане непознаваемо! Не ГО осквернявайте като ГО вмъквате в ограничената сфера на познато и непознато!

Чистотата в съзнанието на Майка Тереза е отвъд всички Преподобни и Кардинали, Архиепископи и Папи, които могат да интерпретират процеса в нейното същество като „Криза на вярата” и „отсъствие на Иисус и Бог”! А Майка Тереза пише: „Но моята молитва за единение я няма вече .... Аз вече не се моля.”

Молитвата е увековечаване на разделението и противопоставянето. Божествеността се появява с края на разделянето. Няма такава молитва, която може да пробие илюзията, разделната психика, наречена „аз”.

Няма такава молитва, която може да взриви стените на умствения затвор и да освободи вас (живота), абсолютно и безусловно от вас самите (ума).

Каквото и да „преживява” някой чрез молитвата, то е само пътуване на егото. А всички пътувания на егото са приближаване към фрагментацията, а не към проблясъка на неназовимото, неизмеримото.

Въпреки цялата самопожертвувателна работа, с която беше ангажирана, „азът” някак си крехко беше поддържан в нейното същество, поради обусловената дуалност: „аз и моята идея за Христос и Бог”.

Тази илюзия генерираше страдание, агония, срам, болка и вина. И това е защитният механизъм на „аза”, но се предполага, че е много „религиозен”.

Майка Тереза пише: „Що се отнася до мен ... тишината и празнотата е толкова голяма, че гледам и не виждам... слушам и не чувам”.

Слава Богу, тя не беше разделена от тишината и празнотата, въпреки промиването на мозъка й като монахиня, като малка невеста на Иисус!

Тя остана свързана (йоги), благодарение на своето присъствие в свещената земя на Капилачария, Патанджали и Вияса в свещеното измерение на Санкхя, Йога и Веданта.

Джай Майкo Тереза

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 19, 2007 9:25 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ПОСЛАНИЕ 125

Париж, 13 октомври 2007

ХАНУМАН ЧАЛИСА

Веднъж в Южна Африка за Шибенду бе уредена обиколка в един зоопарк само за маймуни. В този зоопарк са събрани учудващо разнообразни видове маймуни от различни части на света и са поставени там, за да ги гледат хората и да се дивят.

На входа е написано: “Човек знае от какво се е издигнал, но тепърва трябва да осъзнае до каква степен е пропаднал!”

Човешките същества са изпълнени с конфликти и хаос, вълнение и враждебност, разделение и безпокойства, страх и фрагментации, амбиция и опустошения, системи от вярвания и битки на всяко ниво от своите дела – индивидуално, семейно, обществено, национално и международно.

Имало е техническа еволюция, но не и психологическо разкрепостяване. Човек е в клопката на разделящата психика, без да разбира, че има единствено човешко съзнание – не британско съзнание, френско, руско, китайско съзнание.

Има британска обусловеност, френска и т.н. Нашите нации са лъскави и възхвалявани древни пещери! През каменната епоха сме убивали с каменни оръжия. Сега убиваме с усъвършенствани оръжия за масово унищожение. Човешките същества са единствените, които избиват милиони от своя собствен вид в различни малки и световни войни!

Неврологичният дефект на егото е липсвал при Хануман – предхождащите ни видове. Затова древните мъдреци на човечеството от тази част на планетата, наречена Индия, са почувствали, че Хануман е точният символ за отдаденост, както и за божественост, защото в неговото съзнание няма разделение и противопоставяне.

Всъщност, когато се прекланя на този символ на смирение и мощ, на енергия и мъдрост, на добродетелност и правдивост, човек усеща в себе си потока на благоволението, разрушаващ суетата и користните интереси.

Хануман е холистичното съзнание, сияещо и празно, неразделно от върховното сияние .То е неизменната светлина, която никога не се е раждала и никога не умира, тъй като тя е вечно съществуващата Енергия-Интелигентност (Чити-Шакти).

На ритритите криябаните изпълняват символична Хануман Пуджа. За да им се даде възможност да участват с много повече радост и еуфория, тук е приложен пълният текст на Чалиса и неговото значение на английски език. Добре е да се направят версии на испански, португалски, италиански, френски, немски, гръцки, руски, български и т.н., които да бъдат в помощ на криябаните.

ДЖАЙ ХАНУМАН ГИЯН ГУНА САГАР


Моля вижте приложената „Хануман Чалиса”

Четиридесет стиха във възхвала на Хануман


Oт лотосовите нозе на моя Гуру

вземам цветния прашец, за да лъсна

огледалото на моето сърце,

сега аз мога да възпея чистия блясък на Шри Рам, най-добрият от династията Рагху,

това е което дарява четирите плода на живота.

Аз нищо не знам, тъй спомням си за теб,

Сине на Вятъра; дай ми сила, интелигентност и мъдрост и отстрани замърсяванията

и мъките мои.

Привет Хануман, океан от мъдрост;

привет Повелителю на Маймуните!

Ти осветяваш трите свята.

Ти пратеник си на Рам,

Обиталище на мощ неизмерима

На Анджани син, „Син на вятъра”наречен.

Велик герой, ти си като мълния могъщ,

прогонващ злите мисли и спътник на доброто.


Позлатен и разкошно украсен

с тежки обеци и вълнисти къдрици.

Жезъл и флаг в ръцете ти блестят;

свята нишка рамото ти украсява.

На Кесари син, ти на Шива си превъплащение.

Пред твоето величие цял свят благоговее..

Ти най-мъдрият сред мъдрите си, добродетелен и много умен,

Винаги пламенно желаеш на Рам работата да вършиш.

Наслада е да чуеш за божиите дела;

в сърцето си носиш Рам, Лакшман и Сита.

На Сита се яви малка форма приел;

в страховита форма Ланка изгори.

Приемайки ужасяваща форма погуби демоните, изпълнявайки делата на Бог Рам.

С вълшебна билка Лакшман възкреси,

Шри Рам на теб се възхити и те прегърна.

Богът на династията Рагху великодушно те похвали: „Ти скъп си ми като брат ми Бхарат!”

“Хиляди усти ще възпеят твоята слава!”

С тези думи Богът на Лакшми те прегърна.


Санак и мъдреците, Брахма и муните,

Нарада, Сарасвати и Кралят на змиите,

Яма, Кубера, пазителите на четирите четвърти,

поети и учени – никой не може да изрази твоето величие.

Ти направи велика услуга за Сугрива, донасяйки го до Рам ти му даде царство.

Вибхишана се вслуша в съвета ти; както знае светът на Ланка владетел той стана.

Въпреки че слънцето е отдалечено на милиони мили, ти го глътна, вземайки го за сладък плод.

Държейки пръстена на Бога в устата си, не е за чудене, че ти прескочи океана.

Всяка трудна задача в този свят става лесна с твоето благоволение.

Ти си пазителят на вратата на Рам;

Никой не влиза без твоето разрешение.

Тези, които намират убежище в теб, намират пълно щастие;

Тези, които закриляш, не познават страха.

Единствено ти можеш да устоиш на своя собствен блясък;

от твоя рев треперят трите свята.

Призраци и духове не могат да се приближат, когато името ти е изречено, Велики геройо.

Всяка болест и болка изчезват,

когато името ти постоянно се повтаря, смели Хануман.

Хануман, ти освобождаваш от злочестия всички, които си спомнят за теб в мисли, думи и дела.

Рам, кралят аскет царува над всички,

но ти си този, който Неговата работа осъществява.

Който при теб дойде, с каквото и да е желание получава изобилие от четирите плода на живота.

Твоят блясък изпълва четирите епохи;

Целият свят твоето величие познава.

На светци и мъдреци пазител ти си

На Рам любим и на демони унищожител.

Ти даваш осем могъщества и девет съкровища, дарба получена от Майка Джанаки.

Ти държиш еликсира с името на Рам

и завинаги оставаш Негов слуга.

Пеейки твоята ода, човек намира Рам

и унищожават се мъките от безчет животи.

Умирайки, човек отива в обителта на Рам, роден там като отдаден на Бога.

Защо да се боготворят други божества?

От Хануман ще получиш цялото щастие.

За тези, които си спомнят могъщия герой Хануман всички беди спират и всяка мъка е отстранена.

Победа, Победа, Победа, Бог Хануман, простри своята милост над мен, като мой Гуру!

Който рецитира това сто пъти от оковите се освобождава и пълно щастие постига.

39 jo yaha padai hanum?na ch?lees?

Който прочете тази Хануман Чалиса постига сполука, както свидетелства Богът Гаури (Шива).

Тулси Дас, оставащ винаги слуга на Хари, казва:

„Боже, установи дома си в моето сърце.”

Сине на вятъра, унищожител на мъката,

въплъщение от благословии, с Рам, Лакшман и Сита живей в сърцето ми, Крал на Богове!

Сине на вятъра, въплъщение на всички благословии, ти унищожаваш корена на всичко вредно и злокобно в нашите животи.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Яну 06, 2008 2:16 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 118

Кройдон, Лондон (Англия)14 май 2007 г.

Ритрит в Русия в периода 24-29 април, 2007г.

Съществуваше дълбока празнота в съзнанието на Шибенду, което беше много неподвижно по време на встъпителната лекция. Шибенду беше в пълна нищо-та и нямаше нищо, с което да започне.

Имаше дълбоко чувство на обич, не към нещо или някого, но просто в пълнотата на това, което може да се нарече „любов”. Ние за съжаление сме развалили тази дума и сме я заредили с безсмислени съставки на нашите малки себичности и по този начин ние многократно се връщаме към нашите ежедневни обърканости и нещастия.

Но ето че се случваше във всеки участник! Нямаше нищо романтично, нито някаква улеснена вербализация. Любовта беше там, енергията на разбиране беше там, толкова действителна, колкото мебелировката в залата.

Тази красота на любовта на ритрита нямаше нищо общо с „порядъчността” на някое сектантско религиозно събиране. Нямаше никаква изтънчена или дръзка самонадеяност в залата. Вълни на любовта от дърветата наоколо влизаха в залата и благословията беше там.

Както Шибенду беше празен, той запита присъстващите защо са дошли на ритрита. Последваха отговори от участниците и коментари от Шибенду:

Отговор 1: Аз съм тук, за да събирам енергия. Наистина много енергия беше създавана в последните ритрити.

Коментар: Религията е събирането на енергия да се види действителността, да се види какво е. В името на религията ние просто претендираме да знаем онова, което всъщност не знаем.

Такива претенции се появяват поради натиска и предразсъдъците, наложени от миналото обуславяне и от взетите от други вярвания.

Ние продължаваме да пропиляваме енергия в търсенето на фалшива сигурност в „това, което би трябвало да е”. Затова вие сте най-добре дошли тук, да бъдете истински и дълбоко религиозни.

Отговор 2: Може би, би могло да има повече разбиране относно дейностите на „аз”-а; „аз”-ът, който неизменно носи огромно страдание за дълго време. Това разбиране със сигурност беше достъпно на предишните ритрити.

Коментар: Изкуственото разделяне на „аз” от полето на фрагментациите в човешкото съзнание е източник на всичките конфликти и страдание.

Възможно е да имаме огън на вниманието, където самоподдържащата се активност на „аз”-а, криещ се зад всяка човешка дейност, се изгаря от момент на момент за разкриването на интелигентността и прозрението.

Отговор 3: Имаше усещане, че съм взривен на предишните ритрити. Това ме докара тук. Нека се случва отново и отново – този вкус на свободата от бремето на „аз”-а.

Коментар: Фактическите регистрации в паметта не създават бремето. Съпътстващото психологическо записване с неговите остатъци и утайки е робството и бремето.

Отговор 4: Да бъда в добрата компания на други криябани запалва огъня на вниманието в мен.

Коментар: Това се случва като процес на всмукване на горивно вещество. Събуждането на Интелигентността се случва на ритрит, освен ако някой не е непоправим идиот.

Отговор 5: Ритритите помагат за по-добро разбиране на практиките.

Коментар: Може ли да съществува дух на не-правене в практиката? Това е без-”аз”-ност, не мързел, докато се правят практиките. Това наистина е велика благословия. Практиката тогава разкрива дълбоките възприемания на радикалната промяна в съзнанието.

Отговор 6: Ритритът ни събужда един нов поглед към ежедневните работи.

Коментар: Това е наблюдаване, в което се случва мутация между наблюдаващият и наблюдаваното.

Отговор 7: Аз се радвам да срещам моя „Духовен Баща” отново.

Коментар: Хубаво е да имаш „Духовен Баща” в добавка към биологичния баща.

Отговор 8: Аз се радвам на поглед в „не-ума”.

Коментар: Този „не-ум” няма нищо против ума. Това приключване на манията на ума.

Отговор 9: Присъствието на ритрит носи облекчение. Крия Йога носи усещане за благополучие.

Коментар: Крия Йога е науката за обез-уславяне, де-програмиране.

Отговор 10: Чувствам безусловна любов на ритритите.

Коментар: Вълни на любов в истинския смисъл... Не свещениците, обичащи техния така наречен бог, не политиците, играещи си със света.

Отговор 11: Има светлина на ритритите, която разрушава мрака на зависимостта от суеверия и системи от вярвания.

Коментар: Човек става може би светлина за самия себе си.

Отговор 12: Аз съм дошъл да получа високо посвещение. Аз преминах през всичките стъпки и сега се чувствам готов за него.

Коментар: Вие сте добре дошъл.

Отговор 13: Удивително е да Ви видя, страдащ от ишиас, и въпреки това изглежда никакъв страдащ не съществува. Това е парадокс за нас.

Коментар: Благодаря на Бог за Неговата Милост.

Отговор 14: На ритрита аз пътувам от умственото предприемане към най-дълбокото разбиране, което не се проявява като преживяване.

Коментар: Това пътуване не е процес на ставане! Това е свобода в съществуването.

Руските криябани тази година решиха програмата за посвещение и ритрит през следващата година да бъде проведена на кораб по величествената и благодатна река Волга и в руските води на Каспийско море.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Яну 06, 2008 2:17 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Мелбърн – Газиабад, 23 ноември, 2007 г.

ЗА ИЗМЕРЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Гуру пътуваше из Австралия и Нова Зеландия и току що бе приключил едно десетдневно пътуване с каравана от Крисчърч в Южния остров на Нова Зеландия до Оукланд в Севрния остров.

По време на дълъг и взривяващ телефонен разговор с един ученик, той описа чудесата на красивата страна, които се разкриха по време на пътуването.

Планините, долините, океанът и огромните езера, глетчерите, поляните с пасящи овце и крави – толкова много крави, че Гуру каза: „Може би Кришна е живял тук.” – бяха описани с детското удивление на тяло, което е винаги свободно .

Тялото, за което пътуването бе физически мъчително, беше в такава хармония с Живота, че физическата болка и дискомфорт бяха напълно без значение, жив пример на Ститапрагня, описана от Вселенската Интелигентност Кришна в „Бхагават Гита”.

И се случи чудесен сатсанг през цялото време с многократно избухващи взривове, едновременно в телата на ученика и на Гуру и отвъд измерението на хронологичното време

Когато това бе видяно Гуру помоли взривът да бъде изложен под формата на послание от ученика и по-долу е словесният израз на това, което не може да се изрази с думи.

Предадено с благоговение в нозете на Гуру ...

Да се вглъбим над това:

Животът е Универсално съществуване, изпълнен с разнообразие и божественост в своето уникално проявление като материя.

В човешкото тяло, умът, който е отделяне от живота, е просто предприемане, заплитане в мрежата на обусловените преживявания, фрагментиран в тъмата на дуалността и оскверняването на божествеността.

Животът не е заинтересован нито да влияе на другите, нито да бъде повлиян от другите, Животът съществува в Енергията на разбирането. Да се влияеш или да влияеш е дейност на ума, а умът не е Живот. Умът е вулгарност и порок. Животът е добродетелност и жизненост.

„Аз-ът” като ум е заинтересован да влияе и „ти” като ум си заинтересован да се влияеш поради желанията било за или против нещо. Ето защо ставаме жертви на политици, свещеници и фалшиви гурувци.

Може би има вдъхновение в тяло, което е в Отдаденост, но и дума не може да става да влияеш или да бъдеш повлиян.

Да вдъхновяваш или да си вдъхновен се случва. Да влияеш и да се влияеш се извършва. Вдъхновението е резултат от чистото медитативно състояние, бликащо от Свободата и Енергията на Гуру. Да влияеш или да се влияеш е резултатът от вулгарни мотиви, извиращи от страха и алчността.

Да влияеш и да се влияеш като последица от склонността на ума да заробва Живота всъщност води до опропастяване феномена на живеенето. Наистина, умът е Смърт, не-умът е Живот.

Животът е разнообразен и божествен, не разделен. Той е цяло. Всяко тяло е цялото човечество. Ако това се разбере, къде тогава е въпросът да влияеш или да се влияеш? Когато тялото е в неделима хармония с Живота, т.е. когато няма разделяне, отделяне, противорчие, кой ще влияе и кой ще се влияе?

Уловена в игрите на ума тази проста истина не се разбира, защото няма Слушане, няма Виждане, а единствено сравнение, съпоставяне и умозаключение.

„Слушането”не прави нищо, за да възпрепятства Енергията на Разбирането. То не прави нищо, което възпрепятства Виждането и Споделянето.

В слушането няма действие. За да се случи слушането, човек трябва да бъде във върховно не-действие. Наскоро от тялото на Гуру дойде това: „Последните три букви от думата Слушане са „А-Н-Е” и това ви казва, че „Аз-ът” НЕ е добре да се слуша.

Сат Гуру (Истинския Учител) в измерението на Живота единствено ще споделя разбиране, единствено ще види истината заедно със Сат Шишя (Истинския Ученик), който също е достъпен за Живота, а не единствено за ума. Сат Гуру никога не влияе и Сат Шишя никога не се влияе.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Яну 06, 2008 2:24 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 127

Делхи, 4 декември 2007 г.

За Интелигентното действие (Чайтаня) и Идейната дейност (Чита Врити)

В дейността, продиктувана от идея има времеви интервал между деятеля и деянието, между идеята
и изпълнението. Дейността се извършва според предначертан модел-шаблон.

Дейността принадлежи на външния свят, в който разделната душа „Аз” се отдава на придобиване. Това е светът на излизането навън, за да се придобива и заграбва.

И следователно времевият интервал в това центробежно измерение, включващо също така мотив и указание е необходимост. Тук търсенето функционира заедно с разделението между търсещия и търсеното.

В интелигентното действие има дълбоко възприятие миг след миг без намеса на времето между възприемащия и проявата. Тук виждането е мигновено действане.

Във вътрешния свят, вникването във фалшивата частица наречена „Аз” и изоставянето и е наистина важно. Отказът и изпразването от съдържание и по този начин слагането на край на разделния „Аз” е феномен в центростремително измерение.

Времето е напълно излишно, за да отпадне „Аз-а”.

Краят на виртуалната представа, наречена „Аз” е изплуването на интелигентност, която е реална.

Ако времето се промъкне под маскировката на идея и метод за отстраняване, тогава „Аз-ът” би продължил, както и преди да отстоява и увековечава препятствието за осъзнаването и проявяване на Интелигентността.

Разбирането на „Аза” е неговата гибел и разгръщане на интелигентността. Това е безкрайна пролет. Тази свобода от времето е най-великото просветление.

Джай Интелигентно Действие



Не се кланяйте на Гурото, поклонете се на това триумфално величие и могъщество, което е над вас и ... над него!!!

Това естестевно са мои думи, получени чрез сидхите, които "ме" владеят ... Rolling Eyes

И всичкото това, което пиша днес тук, във форума, е породено от една дълбока вътрешна медитация в ... мен.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 07, 2008 8:14 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 128

Случило се някъде из Нова Зеландия по време на пътуване с каравана между 12 и 21 ноември 2007 г.

Пуснато от Газиабад на 9 декември 2007 г
.

Това послание се случи по време на разговор между Гуру и ученик наречен Курубалан. Паметта на Гуру откликна на стимула и си спомни отново случка от преди много години, разкриваща една дълбока истина.

За това да си дълбоко религиозен

Веднъж, в отговор на въпрос, покойният Сатиячаран Лахири (бащата на Шибенду) казал: ”Цял живот Бхишма живял с Кауравите, но Кауравите били въплъщение на Адхарма (порока). Той предано застанал на тяхна страна и се бил за тях срещу Пандавите - символът на добродетелността, които имали самият Бог Кришна на своя страна.

Бхишма напълно осъзнавал, че Кришна е цялостна божественост без разделение и фрагментация. Така че бил съвсем сигурен, че Кауравите ще бъдат разбити и унищожени. При все това останал с тях, за да срещне смърта.

Това е енергията на разбирането, това е да си добродетелен, това е да си дълбоко религиозен. Той не търсел победа, успех или власт. Той бил в пълна безизборност (Сакши), в „не-ума” (Нимита), а не Нирнаяк (лукавото пресмятане на ума).

Затова, когато бил победен от Аржуна, лежейки умиращ на легло от стрели, Кришна изпратил при него (Бхишма) Пандавите, включително Юдхищхир, наречен Дхармарадж – апостолът на дхарма, за да учат дхарма (добродетел). Много хора поради липсата си на разбиране считат това за аномалия.”

Разделното съзнание има концепции за правилно и неправилно, добро и зло, уместно и неуместно. Кришна е самата Универсална Интелигентност, виждащ винаги истината без осъждане. В Бхишма той видял върховна безизборност, която е дълбока религиозност.

Знаейки съвсем ясно, че Кришна е самата Универсална Интелигентност, Бхишма все пак се бил на страната на Кауравите, защото обстоятелствта го поставили там. Знаел, че е обречен да умре въпреки това останал, защото бил Нимита (Инструмент на Божествеността), а не Нирнаяк (Инструктиращ Божествеността). Той изпълнявал ролята си без да бяга от нея поради егоистични съображения.

Дали с оставането си на страната на Кауравите той би бил победител или победен, не било важно. Дали това е била страната на правилното или погрешното също нямало значение. Имало е върховна безизборност. Имало е пълно не-действие на „Аза” дори тогава, когато се е сражавал с цялото си умение и мощ.

Абсолютно немотивиран, той не мислел за оцеляване или гибел за разлика от политиците, които прескачат от партия в партия веднага щом видят опасността от загуба на изборите (По времето, когато тази беседа била дадена от Сатиячаран Махасая, политическата сцена в Индия била разтърсена от едно от най-ранните отстъпничества – това на политик на име Джагдживан Рам).

Сатиячаран казал: „Бхишма не бил Джагдживан Рам. Всъщност е бил дълбоко религиозен, така че успехът или провалът изобщо не били определящи. Действията на Бхишма не произтичат от мотиви или избори, а от състоянието му на инструмент – Нимита. Когато сразил своя най-почитан дядо Бхишма, Арджуна е бил също в състояние на инструмент”

„Тогава, кой е бил по-способен от великият Бхишма да предаде на Пандавите уроците по Дхарма (правдивост)?” попитал Сатиячаран.

„А има и друг аспект на съществуването на Бхишма. Неговото присъствие с Кауравите е било необходимо, дори само за временното оцеляване на злия клан. Злото не може да оцелее, ако не е основано на добротата. Лъжата не може да просъществува дори временно без истината като основа.”

Дори фалшивите гуровци жънат успехи, защото работят под чадъра на явлението Лахири и Бабаджи – което всъщност е истината. Без основата на ярката светлина на Интелигентността, която представляваше феноменът, наречен Шиямачаран Лахири Махасая, как биха могли долнопробните, незначителни личности с претенции и парадокси да поддържат своите злоупотреби, позирайки като гурувци?

Но, както в случая с Кауравите, подобни комерсиално мотивирани гурувци могат да просъществуват, само докато Интелигентността заблести отново в човешките същества, унищожавайки разделната психика, наречена „Аз”.

Моля, Чуйте: Няма психологическа еволюция и развитие (напредък). Има само край и разрушаване на разделната психика „Аз”, за да изплува божественотостта, което е пробуждането на Интелигентността. Знанията от книгите и идеите не могат да оцелеят там, където изплува знаенето и прозрението.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 07, 2008 8:20 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 129

Газиабад, 14 декември 2007г.

Епилог на Послание 128


Първоначално Гуру продиктува Послание 128 от Австралия. Той помоли ученика да го напише като послание. Когато Гуру пристигна в Индия, ученикът все още не бе го сторил, защото в тялото му нямаше разбиране.

Ученикът помоли Гуру да повтори историята и нейните поуки и записа, доколкото можа всичко, след което изготви чернова и я изпрати на Гуру в Париж. В тялото му все още нямаше разбиране и Гуру до голяма степен пренаписа посланието и накрая то бе изпратено на 9 декември 2007 г.

По това време в тялото на ученика все още нямаше разбиране. По телефона Гуру го помоли да му пише за посланието, но в тялото на ученика нямаше нищо и съответно на 9-ти (декември) не можа да напише нищо.

На другия ден без да бъде търсен, неочаквано се е случил взривът и ученикът писал ли писал в екстаза на избухването. Гуру се обади от Париж, тъкмо когато ученикът бил приключил с писането и като дете, говорещо на баща си, той нетърпеливо му каза: „Сега разбирането се случи.”

Гуру чу какво е написал ученикa и го помолил да го пусне като „Епилог на Послание 128”.




Тук е споделен този взрив, който не беше резултат на моментален проблясък, но се е събрал в няколко вербализирани изречения! Джай Гуру, Джай Гуру, Джай Гуру!

Човешкият интелект съществува в едно от двете състояния – или под контрола на ума или в интелигентността. Съответното състояние, в което съществува, предопределя дали човешкото същество е в робство или е свободно.

В човешкото същество умът е продуктът на влияния и обуславяне и тяхното затвърждаване чрез различни преживявания. „Психиката” е този ум, който не е живот. Животът е естествено интелигентен (Чайтаня) така, както огънят е естествено горещ. Умът е глупостта, тъй като е разделянето от живота.

Обуславянето е психологическата регистрация на случки и събития в психиката и задълбочаването му, видоизменяйки същността на съзнанието. „Бхагават Гита” разглежда този процес на обуславяне като Гуни, които са съдържанието на разделното съзнание.

Гуните са тези които действат, но фалшивата проекция откъсната от полето на гуните, наречена „аз”, си въобразява, че „той” действа. Това разделение в съзнанието е мъката на човечеството!

Това разделяне поддържа гуните и не позволява на човешкото същество да се отърве от тях. Така целият живот се пропилява в преформулиране и премоделиране на обусловените рефлекси!

Когато интелектът е под контрола на Гуните, човешкото поведение се направлява от тях. Реакциите на различни стимули са просто отражение на гуните или обусловеностите.

Интелигентността е Живот. Тя е Чиста Енергия – истинският Бог. Тя функционира самостоятелно, без никаква цел или мотив. Мотивите произлизат от човешките особености (гуни), като страх и алчност, които също така произвеждат Бог/ове.

Чрез добродетелта на виждането на всичко това, разделението в съзнанието изчезва незабавно и святата интелигентност започва да действа. В това състояние във вътрешното съзнание няма две, тъй като вече се е случила трансформация, претопяване.

Това е свободата от ума, от времето. Интелектът тогава функционира в адекватни отговори, не в очаквания и реакции. Бхишма бил този, който изпял „Вишну Сахасранам” (Хилядата имена на не-назовимото) на Юдхищир.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:29 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 130

АВАДХУТ ГИТА

Произволна селекция от този текст, почитан много в Южна Индия, би била доста интересна за медитация и вгълбяване, тъй като разкрива недуалното измерение на вътрешното съзнание. Предоставя се като добър материал за Свадхая за криябаните:

1. Интелигентността (Чайтаня) е изцяло чиста, в Себе си, чрез Себе си. Прилагането на ума не Я прави по-ясна. Взетото на заем знание от „Гуру” не Я разкрива. Тя е отвъд всички учения за робство и освобождение!
2. Така, както вода, излята във вода става неотделимо цяло, така в чистотата на възприятието няма възприемащ и възприемано.
3. О, възлюблени, пий вечния, върховен нектар на не-дуалността.
4. Няма страдание, когато съзнанието е свободно от недостатъците на привързването и отъждествяването.
5. Авадхут е непоклатимо равновесие, живеещо в святия храм на нищото! За него няма нито окови, нито освобождение!
6. Не се отказвай от една игра само защото си я овладял. Продължи да играеш без да си играч!
7. Виж истината преподавана чрез Гуру процеса. Игнорирай останалото (личността).
8. Нека мислите и желанията се издигат и изчезват както балончета изплуващи и чезнещи в река.
9. Сама по себе си Интелигентността е идеална и безупречна.
10. Възможно е споделяне на Интелигентността. Няма начин Тя да се преподава, нито да се научи.
11. Подобния на пространство Шива е Интелигентност.
12. Интелигентността не допуска нито съдбата, нито провидението, измислени от „аза”.
13. Интелигентността не признава рай или ад, богове или демони, разделение или божественост. Измама е божествеността, изобретената от ума.
14. Нищо не може да се прибави или отнеме от Интелигентността. Тя не може се призовава или боготвори. Писанията и мантрите не могат да Я докоснат.
15. В истинността на Интелигентността изобщо не съществуват нито грях нито добродетел!
16. Интелигентността е отвъд влиянията или указанията, отвъд знанието или опитността, отвъд привързването или непривързването.
17. Противният, плитък, прословут и дразнещ „аз” няма нищо общо с Интелигентността. Изкореняването на „аза” е изплуването на Интелигентността.
18. Интелигентността е медитация. „Азът”, правещ „медитация”, отблъсква медитацията.
19. Интелигентността не одобрява никакви ритуални предписания, въпреки че не е против ритуала.
20. Интелигентността е безименна и безформена, въпреки това Тя може да се види в имена и форми!
21. Интелигентността е свободна от „мое” и „твое”.
22. В Интелигентността изобщо не съществуват време и причинност.
23. Интелигентността е отвъд класификацията на духовно и светско.
24. Интелигентността отхвърля всичко, включително и самото отхвърляне!
25. Умът е траур. „Не-умът” (Интелигентността) е празник.
26. Животът или Интелигентността, която е истинност не познава каквито и да е религиозни праведност или грях, формулирани от ума и неговата суета и користни интереси,.
27. Интелигентността не се забавлява с някакъв идеал!
28. Авадхут е потопен в непорочното блаженство на своето естествено състояние, тъй като дейността на ума се е разтопила в безизборност.
29. Авадхут може или не може да медитира, може или не може да боготвори.

Авадхут е Шива, ниргуна, гунатит – тоест, свободен от съдържанията, изграждащи познатото съзнание, което някой чувства или преживява посредством механизма на двойствеността („аз” и „моето” съзнание). Чрез поощряване на разделната психика „аз”, този механизъм на двойствеността поражда болката и агонията от самотата. И така започват неспирните бягства от самотата посредством търсене на забавления и вълнения (както светски така и „религиозни”), което единствено я усилва. Така истинското живо качество на съществуващия живот – свободен от умствени обременености – е напълно изгубено в безкрайните преследвания и парадокси на „аза”.

А: Анасакта (непривързан). ВА: Варджита (отрекъл се). ДХУ: Дхулсама (подобен на прах). Т: Тат (съществуващ)

Това е Авадхут.


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Вто Мар 04, 2008 8:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:30 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 131

Париж, 15 декември 2007 г.

ЗА ГУРУ-ПУРНИМА

По време на програмата в Колката (Индия), през последната седмица на октомври 2007 г., някой попита на бенгалски защо „Асада Пурнима” (първото пълнолуние от дъждовния сезон) се празнува като Гуру-Пурнима, което е повод да се призове милостта на Гуру.

Отговорът, който излезе от Шибенду завладя слушателите и бе предложено някой ден тази индийска мъдрост да се публикува като послание в нашата интернет страница

Лятото символизира максимумът на нажежаването от конфликта, вълнението и разделението на ума, почти унищожаващо живота. После идва валежът на дъждовния сезон, който възстановява и подновява живота отново.

Лунната светлина символизира непряката светлина на Гуру процеса, към която ограничеността на човешкото око може да погледне и да получи успокояващата светлина. Слънчевата светлина символизира пряката Божествена светлина, която е ослепителна за човешкото око и може да увреди органа, причинявайки пълна тъмнина. Така лунната светлина е подходящият начин за прогонване на тъмата в човешкото съзнание. Тоест, разбирането, направено достъпно посредством Гуру процеса може да бъде по-подходящо за разпръскване на глупостта на човешкия ум отколкото директното навлизане в заслепяващата светлина на Бога (Чайтаня – Интелигентността). Пълнолунието представлява завършеният Гуру процес, особено след възстановяването на живота с настъпването на дъждовния сезон, следващ знойното лято на разделното съзнание.

Така че наслаждавайте се на светлината на пълнолунието в облекчението от първия дъжд (Гуру Пурнима). Достатъчен е само съвсем малък проблясък на директна слънчева светлина от време на време. Тоест, бъдете достъпни за Гуру процеса и само понякога поемайте проблясъка на директна божествена светлина, така че фалшивото раздвоение във вътрешното съзнание да бъде напълно изгорено.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12567
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:32 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 132

Париж, 28-ми декември 2007г.


СУФИ ВЗРИВ

На Рахбар,

На Рафикей Сафар,

На Джаней Кис Рахпар,

Рауан Ное Гайе Хай Хум !

Ис Бекхути Ки Халаат Мей,

На Джаней Кийон, Кхуда Хи

Хо Гайе Хай Хум !

Без никакъв придружител и водач и без никаква посока или мотив, аз (Животът) се отправих на възхитително пътуване без предварително указание или абстракция. И в тази пълна и безкомпромисна без«аз»ност «аз» се учудих как се взривих в блажената божественост!

Странно е, че тези суфи взривове все още са достъпни въпреки робството и товара на заслепяващите системи от вярвания на една общност, която произвежда такива изключителни фанатици и луди фундаменталисти, които се въвличат в ужаса и опустошението на необуздан тероризъм и убийства в името на исляма (коeто всъщност означава мир) под влиянието на зверско промиване на мозъците на мулли и имами, които обещават Бог и «луксозен и спокоен живот на удоволствията» в рая!

Когато пионерът на суфизма, Ал-Халидж Али Мансур, е бил убит по най-брутален начин от неговите сънародници и едноверци, защото се взривил в Адвайта-Ведантическото измерение на Интелигентността (Чайтаня) с неговия свещен рев на Анал Хуг, се e очакваlo, че със суфизма е свършено веднъж завинаги. Но той все още е жив – такъв е божествения потенциал на edno невинно човешко съзнание, свободно от замърсяванията на обуславянията и други културни вложения.

Живейте не в порочната работа на илюзията «аз», но в мъдростта на наблюдаването без дихотомията между наблюдаващия (субект) и наблюдаваното (обект) във вътрешното съзнание. Тази основна недуалност се усилва в дълбоко движение на мутация, в която разделителният процес в психиката «аз» е спрян, разтваряйки своята крайна алчност и задоволство, отстоявани като «Бог» или «рай». Тогава Непознаваемото съществува като огромната празнота на свещената цялост отвъд всички Гита, Коран, Завет – стар или нов!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov