НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пет Сеп 22, 2017 7:05 pm Вижте мненията без отговор
ПОСЛАНИЯТА НА МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:33 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 133

Париж, 6 януари 2008 г.

Ученикът Ашок Упадхиай от Барода (Индия) споделя енергия на разбирането

Група бивши състуденти, високопоставени в своята професия, обсъждали и решили на събирането си да посетят своя стар университетски професор, понастоящем пенсионер. По време на тяхното посещение разговорът бързо се обърнал в оплаквания от стреса в тяхната работа и живот.

Предлагайки на гостите си кафе, професорът отишъл до кухнята и се върнал с голяма кана с кафе и различни видове чаши – порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои скъпи, други изящни, като им казал да се обслужат сами.

Когато всички състуденти били с чаша кафе в ръка, професорът казал: „Забележете, че всички чудесно изглеждащи и скъпи чаши бяха взети, а обикновените и евтините чаши бяха оставени. Докато за вас (за ума) е нормално да искате само най-доброто за себе си, моля осъзнайте, че това е изворът на вашите проблеми и стрес.Чашата сама по-себе си не придава качество на кафето. Тя е само по-скъпа и така по-възхваляваща и доставяща удоволствие.”

Животът е кафето, вашата работа, парите и общественото ви положение са чашите. Те са само инструменти за поддържане и вместване на живота. Видът на чашата, която някой има не определя, нито променя, качеството на Живота, който води човекът. Насладата от кафето (качеството на живота) се загубва чрез сравняването на чашите (вредите на ума). Свободата от ума е пълнотата на Живота. Може ли вниманието да бъде така напълно пробудено, че изобщо да няма движение на ума? Това означава изобщо да няма движение на суета или никакво сравнение. Тогава има живот или любов, грижа или състрадание! Бездействието на „Аза”(ума) е най-великото действие на интеграция, интелигентност, разбиране, хармония и мир. Фалшивият разделителен процес в човешкото съзнание се дължи на умствени замърсявания като алчност, завист, страх, психологически зависимости от някои представи и безкрайно безпокойство да ставате „някой” е изворът на целия стрес и напрежение, които разрушават светостта и спокойствието на живота. Бъдете никой и така бъдете цялото човечество. Това е да бъдете в Мир и Божествено блаженство.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:34 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 134

Париж, 12 февруари 2008 г.

Писмо до един искрен и смирен ученик от Бразилия, който се нуждае от избухване на живота в разделния, мръсен механизъм на ума

Хубаво е, че се обаждаш след толкова време.

Енергията на рзбирането, която се разпространява чрез тялото на Шибенду рядко се възприема от слушателите, поради тяхната заетост с умствени начинания. Крия практиката не помага, ако „азът” (умът) не осъзнае, че е илюзорна проекция от основното съдържание умствени замърсявания като амбиция, страх, спекулации, парадокси и принуди от миналото. Тези замърсявания се защитават и запазват посредством механизма на фалшивата двойнственост на вътрешното съзнание, което прави „азът” да изглежда различен и разположен извън полето на основното съдържание. Така колкото повече е „азът”, толкова повече се множат замърсяванията в основното съдържание. И колкото повече са замърсяванията, толкова повече „азът” се укрепва и целият живот се пропилява в тъмата на двойствеността.

Във външното съзнание има двойственост. Може да търсиш кола, защото твоето тяло е субектът, а колата е обектът. Търсещият и търсеното са различни. Но когато „азът” търси „Бог” в съответствие с влиянието и бремето от културните наслагвания, търсещият е търсеното, така че субектът и обектът са едино и също! Търсенето на удовлетворение чрез системите от вярвания е защитният механизъм на илюзията „аз’. Всяко търене е алчност, а „Богът” е крайната алчност. „Азът” е алчност. Няма две! Ако това се осъзнае, тогава има незабавен поврат в съзнанието, който изоставя „аза” и също така изхвърля алчността.

Ако крията бе работила в твоето тяло, ти не би търсил да научиш някоя история, било от династичната или от някоя друга линия. Изпразването от умствените замърсявания (които започват с търсенето) би било от първостепено значение за теб. Би било нахално и неучтиво от моя страна да кажа, че тези, които действат от името на моите предци са успели бизнесмени на духовния пазар. Слава богу, че до сега си попаднал само на един (Ашок Чатерджий)! Има още няолко други като: Пракаш Вяс (който наскоро се пресели в Австралия, за да разшири своя крия-йога бизнес), Шайлендра Шарма, Шивнараян Лал и т.н. и т.н. Съветвам те да изтичаш също и при тях, за да задоволиш своите търсения и да умножиш развлеченията на своята разделна психика „аз”! Доверието принадлежи на „не-ума”, а ти въпреки криите си пълен с ум. Това е трагедията на твоето тяло. Вярата и съмнението, противоположностите, принадлежат на ума и неговите поразии. Доверието нама противоположност.

Святата енергия на разбирането в династичната линия не се нуждае от твоето така наречено „доверие”. „Свободен” си да останеш въвлечен в търсенето и умножаването на умствените замърсявания в тялото ти!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:36 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 135

София, 19-ти февруари 2008 г.


Тарикат, Шарифат, Марифат и Хакикат на един суфи светец

Тарикат

Да бъдеш достъпен за някои основни норми (тарика) е началото на един дълбоко религиозен живот. Точно като Яма – Нияма (правила и закони), da bade6 осъзнат за ограничената егоцентрична активност и по този начин da се otarve6 от нея (Свадхая) и други норми, се предлага в живота в йога.

Шарифат

Да бъдеш Шариф е Да бъдеш в смирение, да изоставиш гордостта, бидейки „никой”, оставайки инкогнито и анонимен. Като да стоиш в тиха Тапас без никакво изпъкване. Това е да чакаш в мъдрост без да желаеш нищо.

Марифат

Умиране (Мар джана) за разделната психика „аз” от момент към момент означава да бъдеш в живата Интелигентност.

Хакикат

Истинското „аз” не е индивид, а цялото човечество, Универсалност. То е божественост без каквото и да е разделение. Това е Ишвара-Пранидхан в Крия Йога.

Религиозната революция донася естествено състояние. Това е prikliu4vane на „азa” и поява на Интелигентността.

Политическата революция донася могъща държава с nasar4avane на „азa” навсякъде и перверзията на вътрешни борби.

Безизборното осъзнаване не е нерешителност. То е отхвърляне на изборите на егоистичността.

Яуда Ахам, Тауда Бандхам

Яуда Наахам, Тауда Мокшам

Където има „аз”, има робство.

Където има „не-аз”, има свобода.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:14 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 136

Стара Загора (България), 21 февруари 2008 г.


Две съобщения от яснотата (живота) на разбирането до объркването (ума) на любопитство

Драги ...,

Твоето писмо породи взрив от тялото на Шибенду, давайки ти още една възможност да го осъдиш психологически с „жаргона”, че е „импулсивен”. Виж фактите, не измислиците, за да задоволиш любопитството си, а любопитството както правилно казваш е в природата на ума. Всъщност, лукавото любопитство е защитната дейност на мита, наречен ум.

Животът, Интелигентността, Енергията на разбирането са в състояние да изследват и да изучават в равновесие, без да попадат във възбудата и безпорядъка на ума. Преди осем години моят „Крия съученик” (според твоето предположение) започна кампания, казвайки че Шибенду дори не е посветен!

Но благодарение на Труди, планът да се саботират моите пътувания не успя. И когато и показах записаното с почерка на баща ми с моето име от 1960 г. и единствено с името на жена му от 1978 г. в „Списъка на Посветените” (където е написано на бенгалски: „Ашок присъстваше”, тъй както Ашок заявил, че вече е бил посветен в линията на учениците), Труди каза, че не е било нужно да си правя труда да нося регистрите!

Лъвът няма нужда да доказва сам себе си! Парадоксалната дейност на този човек, който се нуждае от подкрепа от сестричката на Шибенду, книгата му, продаваща чудеса (духовна порнография), приравняването му със сестрата, претенцията му, че е превъплащение на Лахири Махасая, това че е махнал снимката на Сатиячаран от своето учреждение и много други случки могат да ти бъдат разказани с подробности, включително „последения ти въпрос” за упълномощаването на Шибенду.

Обаче не зная дали ти с твоя инатлив ум, някога ще видиш истиннността на ученията, излъчвани от тялото на Шибенду и дали някога ще усетиш силата на криите. Разбира се ти можеш да претендираш за всичко това с вулгарността на интелектуалното задоволство.

Шибенду не се нуждае от никаква зависимост от когото и да е, включително и от своите предци. Зависимостта и утвърждаването унищожават божествената енергия и разбирането. Така че и дума не може да става да се отреже клона, на който седи Шибенду! Нама клон – то е всичко и цяло. И огънят не седи, той се разпространява! По дяволите твоята Крия практика, ако не можеш да възприемеш това!

Никога не ще познаеш радикална промяна, тъй като винаги ще преутвърждаваш своята психика „аз”, чрез подмолното вмъкване на психологическото време на ставането.

Свободен си да решиш да не слушаш Шибенду, да не бъдеш с него. Също така си свободен да отмениш програмата си, заради просветлението, което си получил от „Крия съучениците” на Шибенду. Свободен си да пропагандираш, че Шибенду е в Крия бизнеса без да е оторизиран дилър!

С много любов.


Второто послание ...

Драги ...,

Твоето писмо до Гуруджи относно Послание 134 беше препратено до мен.

Сега, до теб се пише отделен отговор на писмото ти, който дойде спонтанно в това тяло и също така бе учение за това тяло, тъй като знаенето се случи. Когато Универсалната Интелигентност учи това трябва да бъде споделено.

Когато писмото ти беше прочетено, незабавно бе видяно, че това отново е случай на ум, уловен във вярването и безверието. Докато е писано в тялото изобщо не е имало виждане.

Защо, както казваш в писмото си, семейството на Лахири е специално за теб? Не е ли заради това, което си прочел в книгите? Ти не си виждал Лахири Махасая. Тогава, какво прави Лахири Махасая специална личност, освен историите написани за него?

Лахири Махасая е станал специален заради разказите за чудеса, описани в книгата „Автобиография на един йогин”. Други също са писали книги, разкрасени по същия начин с истории за чудеса. Умът, както правилно отбелязваш е любопитен, винаги търси да се вкопчи в силни усещания (вълнения) и концепции. Така че „Лахири Махасая” от книгите е концепция на твоя ум.

Тези концепции възбуждат още повече любопитството или затвърждават или отхвърлят предишни концепции, за да се остане във възбуда и разделение, които са увековечаването на отвратителните съдържания на разделното съзнание, така не позволявайки ни никога да се докоснем до изпълненото с блаженство движение на живота.

Същинският, прикрит играч зад цялата тази, доставяща задоволство игра е измислицата „аз”, егото. Чудовищното поробване или зависимост на живота от жилавата „аз-ност” възпира пробуждането ни за тази ситуация.

В Живота няма възбуда. Животът е просто поток. Затова историите за чудеса се предпочитат от ума като првдоподобни, докато това което е налично в тялото ти не се вижда.

ЖИВИЯТ ГУРУ Е ПРЕД ТЕБ. Бил ли си ударен дори за миг от прозрение в това което е, докато той вика отново и отново, казвайки на всеки, който слуша, че що се отнася до вашия живот, то няма никакво значение дали Лахири Махасая наистина е бил велик или не, дали е имало чудеса или не, дали Той е бил в празнотата или не.

Това не ще донесе разбиране в твоето тяло, ОСВЕН АКО се Слуша в състояние на отпускане, отдаване, покой, не-търсене, не-правене. Няма значение дали Гуруто, който те е приел и когото ти си приел е или не е упълномощен от някого. Това което има значение е дали си бил ударен от същия взрив, ударил това тяло. „Упълномощаването” между другото е дадено от Вселенската Енергия, действаща чрез тяло в празнота, а не чрез някаква личност със или без безброй писма от сестри, братя, чичовци и братовчеди на йога, упълномощаващ някого.

Това нищо не значи, освен ако самите тези сестри и братя, чичовци и братовчеди не са в празнота. Никаква препоръка не може да гарантира, че някой вижда Живота такъв какъвто е. Всъщност, самата дума „упълномощаване” е погрешна в контекста на Живия живот. Никой не може да упълномощи Живеенето и Животът няма нужда от упълномощаване. Животът просто трябва да се живее. Ако има свобода има живот. Такова тяло, свободно и в отдаденост за потока на живота ще говори това, което вижда.

Няма нужда да е упълномощено, за да говори така. Ако има слушане другите също могат да бъдат ударени от този процес. В противен случай, всяко упълномощаване е просто една палячовщина. Чувал съм от Гуруджи, че той е работил на доста високопоставена позиция, когато е бил повикан от своя баща и информиран, че ще трябва да поеме учението. Аз не знам цялата история, защото никога не съм бил любопитен. Все пак, щом като в тялото ти има любопитство, ти можеш да поискаш подробности от него, когато го срещнеш в Испания в близкото бъдеще.

Само, че въпросите от любопитство ще упорстват нескончаемо, освен ако не се появи въпрос, който не е от взетото на заем знание, взривяващ самия питащ и водещ до радикална промяна. Всички послания са написани в измерението, което не е от този свят на сравнения и контрасти. Те не са пресметнати.

Посланията идват от тяло, на което не му пука дали някой ги приема или отхвърля. Тялото пет пари не дава дали някой е обиден от посланията, при все че никога не е имало намерение да обижда, защото няма мотив. Посланията са отговори, които избликват спонтанно или са словесно изразяване на взривовете, които удрят.

Те не са импулсивни – те са експлозивни. Те нямат за цел да бъдат в услуга. Не са политически коректни изказвания, които могат да постигнат компромиси между различни бизнесмени в търговския свят. Те са взривове на жизненост и истинност.

Ако в тялото има отдаденост дори за миг тези послания незабавно ще го взривят в същото измерение на посланията. Няма преходна фаза от невежество към разбиране. То ще бъде мигновено. ВЕДНАГА! „Щракването” от изключено на включено.

Може ли това разбиране да те удари посредством милостта на Гуруто, от чието тяло енергията на любовта тече така като слънчевата светлината към всички. Можеш ли да излезеш от сенчестата тъмнина на ума и да получиш тази любов изцяло и да бъдеш взривен.

С любов

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:17 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 137

Париж Шива-Ратри, 6 март 2008 г.

Задаване на фундаментални въпроси


Защо въображаемият Бог на ума не изчезва в Интелигентността на живота?

Защо фрагментациите на менталните заплитания не се поглъщат от огънят на Празнотата?

Защо крайната алчност и несекващото удоволствие на ума в името на Бог не се изхвърля, за да бъде екстазът на съществуването? Не са ли „мокша”, „мукти”, „нирвана”, „душа”, „спасител”, „спасение”, „просветление”, просто взети на заем думи, за да се запази непокътната илюзорната психологическа продължителност?

Защо благоуханието на страдащото тялото поддържа един фрагментиран ум-страдалец?

Защо не се случи смирението, за да се унищожи „аза”?

Защо не можем да разберем, че всяко преживяване, без значение колко е дълбоко, ни отделя от живота, който няма крайна цел? Няма начин вие (умът) да можете да прецените каквото и да е за живота, любовта, интелигентността (чайтаня)! Всяка дефиниция от втора ръка за живота, няма каквото и да е значение – защо не можем да осъзнаем това в костите си?

Защо e тази склонност да се търси „Бог”, да се следват водачи и гурувци, да се избягва уединението, да се водят войни и да се членува в групи или мафии?

Защо не можем да разберем, че животът не умира, след смъртта си тялото само сменя формата си, оставайки в потока на живота в нови форми!

Защо не виждате, че животът не се интересува от никакъв „отвъден живот”, умът е този, който говори за това, основавайки се на промиването на мозъка чрез взетите на заем системи от вярвания от пандити, свещеници и мули?

Защо не осъзнаваме, че животът се интересува чисто и просто да оцелява и се множи сега – той не формулира някакво минало или бъдеще! Животът е като скитащо куче, което някак си успява да пресече улицата дори в часовете с най-натоварено движение! Забелязали ли сте (в големите индийски градове)? Слава Богу, че е само куче! Ако беше човек, би написал книга „Как се пресича натоварена улица в пиковите часове” и би спечелил милиони долари! Тогава кучето би станало изтъкнат гуру в мениджмънта или религиозен гуру!

Кулминацията на горните въпроси ще бъде кулминация на „мен” (Шива процесът) и начало на истината, разбирането и състраданието. Истината учи, не успехът. Успехът (или провалът) успява в поощряване пародиите на егоцентричните дейности.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:19 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 138

Париж, 4 април 2008 г.

Свобода от сравнението

Бащата на Шибенду беше консервативен по отношение на по-висшето посвещение, тъй като това може да е копнеж на ума, „азът”, който поддържа себе си посредством търсенето.

Търсенето е вълнение, а вълнението, безпокойството, болезненият копнеж, агонията са защитният механизъм на тази илюзия „аз”. Така че той все казваше „Бъдете търпеливи на това първо ниво, нека се случи нещо в съзнанието ви.

Вие сте толкова неспокойни, цялото ви същество отразява всевъзможни безпокойства и въпреки това заявявате, че сте разбрали и изпълнили първото ниво! Моля, бъдете търпеливи и се вгледайте във вътрешното съзнание, вижте какво се случва там и след това елате за по-висша Крия.”

От друга страна, Шибенду е либерален. Когато някой питаше баща ми за по-висша Крия, той му задаваше няколко въпроса. Шибенду казва: „Аз не съм университетски екзаминатор, така че защо да го правя.”

Всъщност, когато някои хора идват за по-висша Крия, Шибенду ясно усеща, че не са направили нищо, те са много лукави и просто желаят да продължат със своите его-преследвания, че играят игра със самите себе си и със Шибенду.

Така че въпросът е: ”След като баща му е бил консервативен, защо Шибенду не е?”

Шибенду не е пластмасово цвете. Ако той беше точно като баща си, щеше да бъде това - пластмасова имитация на баща си. В неговото тяло има независимо цъфтене. Между баща и син има различие, но различието не е разделение. Разнообразието е живот, разделението е ум.

Това либерално разпространение на висшите крии не е поради липсата на разбиране, което бащата на Шибенду е имал. Разбирането е цялостно, консерватизмът е по-малко. А бащата можеше да си позволи да бъде консервативен, защото пребиваваше на едно място, рядко ходеше някъде. Но Шибенду има тази прекрасна възможност да бъде с цялото човечество по цял свят. Е, тогава нека този либерализъм да се случва!

Същността на посланието е същата, но естествените особености и обстоятелства при всяко тяло променят начина на предаването. Това което се сравнява не е Същността, а предаването! А сравненията се извършват от ума, по тази причина винаги липсва разбиране и така се попада в капана на предположенията.

Когато Кришна (Вселенската Интелигентност) свири на флейта, Същността е музиката (посланието), идваща чрез празнотата на флейтата (Сат Гуруто). Мелодията, която се свири може да се различава в зависимост от флейтата.

Да се слуша музиката и да се види красотата на различни мелодии предполага, че слушането е без сравняване, така че всяка нота и тон могат да бъдат наистина ЧУТИ с наслада.

Останете в свободата, свободни от сравнняването и в енергията на разбирането. Всяко действие, започващо от свободата и любовта не е следствие на напрежение, противоречие, търсене на себе-задоволяване или на самомнението на властта. Върховното няма символ, то не е в личност, не е в Бог!

Разбирането е разрушителен проблясък, не въпрос на време. То е тази експлозия, от която „азът” се страхува и затова човек я избягва съзнателно или несъзнателно. Тази експлозия осветява начина на действие и без тази светлина няма любов (експлозия или разтърсване).

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:20 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 139

Париж, 5-ти април, 2008 g

Любов, извираща от дълбините на един отдаден калифорниец


Най-скъпи Гуруджи,

Със сълзи на очи прочетох хубавото ти писмо (имейл).

Толкова съм щастлив, че ишиасната болка е намаляла в тялото на Гуруджи!!

Благодаря ти за приятелството и състраданието; в това страдание и тъга ми бе напомнено, че има толкова много Любов!

Това тяло жадува, че въпреки ума Милостта ще се прояви чрез лечение и хармония.

Получаването на имейл от теб е като получаването на топлината от слънцето.

Една птица може да пее само от благодарност. Тази поема дойде. Изпратена е с любов и отдаденост.

РАЗДЯЛА

I

Ако не съм близо до теб;

Ще пропътувам най-голямото разстояние,

ще изкача най-високия връх,

ще преплувам океана,

о, Велики, за да докосна свещените ти нозе!

Ако не те видя;

ще издигна най-големия символ

и в твоя чест ще построя най-святото място.

Колкото и дълго да чакам? Колкото и голяма да е болката?

О, Велики, ще направя повече, за да съзра твоето лице ...

Аз ще пея твоята Песен;

ще произнасям твоите Имена...

О, Велики; ще стана твоят най-голям светец...

II

Живял съм и съм умирал хиляди пъти;

удоволствието, болката, върха на познанието;

десетки хиляди мечти в един сън...

Преследването, безкрайната битка...

О, Велики, защо тогава не почивам в твоите нозе?

Жадувал съм за Вечния Живот

И песента беше сладка, и танцът съблазнителен.

Храмове съм строил и свещеници съм изхранвал

и светове съм завземал и грешници убивал.

О, Велики, тогава защо не съм видял лицето ти?

Пропътувал съм хиляда пътешествия...

Пял съм твоята песен; в живота, в смъртта.

Къде си ти, Велики, о, Светец на светците...

III

О, Сън на сънищата,

О, Мит на митовете,

сърцето ми бе съкрушено,

сърцето ми бе възкресено,

когато всичко бе видяно,

когато всичко бе казано;

когато ти отговори:

Аз бях Песента, която пях,

Аз бях Океана, който някога пропътувах,

И аз бях Раят, който някога боготворях!

Джай Гурупроцес

Скъпи отдадени,

В твоята медитативна празнота, каквото и да е вербалното изразяване, няма разделение и затова няма дихотомия между Гуру процеса и феномена на отдаването, защото цялото идентифициране е изчезнало!

Медитацията, случваща се в тялото ти, е празнота.

През деня празнотата все пак използва миналото като мисъл. Но през нощта сънят е изпразването от всички вчерашни дни и ти като живот се докосваш до това, което е вечно!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:25 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 140

Париж, 6 април, 2008 г.

СЪЩНОСТТА НА КРИЯ ПРАКТИКАТА

В къща, която дълго време не е обитавана, в която всички прозорци са затворени и не влиза никаква светлина, се натрупва прах и там се развъждат различни насекоми. По същия начин тяло, хванато в центробежните дейности на съзнанието и незавръщащо се дълго време вкъщи (центростремителното измерение на съзнанието), е изпълнено с обида, удоволствие, болка, страдание, сантименталности, емоции, страх, копнеж, системи от вярвания, конфликти и т.н. – все боклуци.

И точно, както човек би изчистил къщата си, като първо помете с метла повечето от видимия прах по пода и стените и после, напредвайки, използва по-фини почистващи инструменти, би измил къщата, напръскал с препарати за унищожаване на насекоми, би измил стъклата, отворил прозорците и т.н., докато домът бъде добре изчистен. По същия начин се минава през нивата на крия, човек чисти тялото, докато мръсотията от психологическите остатъци и утайки бъде отстранена и прозорците на мозъка се отворят, за да бъде поканена енергията на Живота. По този начин се изхвърля „азът” и се пробужда Интелигентността.

Разликата е в това, че при почистването на къщата има обект за почистване – къщата, който е различен от този, който я почиства, чистача. Ала във вътрешното почистване, обектът за чистене, умът, се маскира също и като чистач! По този начин умът единствено скрива боклука и мръсотията просто се преподрежда!

Така въпросът е, възможно ли е почистването да се проведе без чистача? Опасността това да не се случи е напълно реална и ако чистачът съществува като его, то тогава няма чистене. Ето защо е толкова трудно да се разбере учението, което е толкова просто.

Патанджали го е казал толкова хубаво: Йога трябва да се прави в състояние на „праятна шайтиля”, което означава безусилно състояние, защото усилието е егото, което е илюзията „аз”. Всички усилия във вътрешното са пътувания на егото, а всички пътувания на егото са фрагментации и усложнения.

Усилието съществува поради страха от неуспеха да се постигне целта. Страхът е също зловредието на ума. Санкхя (разбирането) не се случва поради усилието, поради участието на „аза”, отношението на вършител. Когато казвате „Опитвам се да бъда безусилен”, вие не виждате противоречието в това, което казвате. Обуславянето е атрофирало мозъка. Ако това бъде видяно на момента, свободата е незабавна. Но ако някой си води бележки или анализира, тогава съществува само концептуализация и отлагане на виждането. Не-действието от страна на „аза”е най-великото действие на Интелигентността.

Препоръката е, дори ако санкхя не се е случила, не се борете, бъдете в Крия практиката. Тя може да улесни санкхя, защото те са взаимно допълващи се.

Когато се правят крии, не трябва да се препуска през тях, за да се „завърши курса”. Съществува ли усещането за дишане през сушумна във вътрешната пранаяма, докато вниманието в гръбначния стълб се движи едновременно? По-късно, когато се увеличи с 12, как го поема тялото? Колко време отнема, за да се направят 144 пранаями? Направен ли е както трябва 12 дневния цикъл? За тези неща трябва да бъдете осъзнати. Ако криите сe правят с търпение и разбиране, без да се навлиза в дейността на „аза”, то избухването не е далече. Ето защо Лахири Махасая е казвал, „Първата крия също може да освободи, а дори всички нива на крията могат да бъдат спъващи, ако отношението на вършител на „аза” продължи с неотслабваща сила.

На второто ниво, когато се минава от едното към следващото, човек трябва да види, че наистина е преминал през него. Основната цел на висшите крии е изкореняването на психологическите остатъци и утайки от клетките на тялото и изхвърлянето им извън него, чрез дълбоките движения на макро и микро ниво.

Крията, направена със свадхая, ще породи дълбоко разбиране, в противен случай тя е просто още едно умствено начинание. Ето защо сме казали ясно в обобщаващия текст „Когато се случи експлозията на разбирането, то не е поради йога, а въпреки нея!”

Нека има медитация (не анализ) върху всяка дума от това послание. Само тогава ще чуете мъдростта зад думите, отвъд думите. В противен случай ще затъвате в порочните идеи от духовния пазар.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:29 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 141

Полет Париж – Йоханесбург, 24 април 2008 г

Блаженството на действието извън времето


Докато пътувахме неотдавна с домакина ми в Испания по магистралата, тя ме попита: „Толкова много различни Крия техники се прилагат от различни групи последователи като всяка група твърди, че е най-достоверна. Те публикуват книги, огласяват публично писма, а в интернет поместват „доказателства” в подкрепа на своите твърдения, макар че всички водят корените си от Вашия прадядо (Лахири Махасая) или от Вашия баща (Сатячаран Лахири).

В същото време, те остават вкопчени в техниките си и сочат грешки у другите, а са доста конспиративни и потайни в своите така наречени „духовни” дейности. Какво е всичко това?”

Шибенду: „Това са глупостите на дребнавите умове, хванати в грозната разделителна психика („аз”), вечно опитваща се с времето стане нещо. Но времето е враг във вътрешното измерение на съзнанието и то пречи на сливането на мислещия с мисълта.

Психологичната единица, колкото и да е финна, се поддържа непокътната като вмъква времето чрез стремежа към ставане. Опитностите, изфабрикувани от стари модели и влияния като условни рефлекси отделят човека от действието на живота, което е отвъд времето и което е възприятие и прозрение – същността на Крия.

Да останеш ограничен в действията на илюзията „аз” в името на Крия практиката е оскверняване и кощунство на святия Крия процес. Смъртта на „аз-а”, която Крия предизвиква, е безсмъртието на НОВОТО.

В техническия свят можете да сравнявате една машина и нейната инсталация, но Крия Йога не е машина, в която се влагат глупави умове като суровина от едната страна, за да излязат от другата страна на конвейра след определен период от време „просветлените”.

Можете да правите пранаяма и всички останали практики през следващите десет хиляди години, но няма да сте се доближили до възприятието на истината, защото изобщо не сте разбрали себе си – как живеете и как мислите.

Заседнали сте във вашата мъка и депресия, а в същото време искате да откриете просветлението. Крия изглежда впечатлява хората защото те имат чувството, че тя ще им даде някаква сила, престиж, нещо което да притежават.

Но всички тези неща са като светлината на свещ в сравнение с яркото слънце на разбирането (Свадхая), което грее. Свадхая е събиране на енергия. Нагаждането и ставането е разсипване на енергия. В тишината на Свадхая не съществува предел на разпознаването. В тази тишина пространството на разделението напълно изчезва.

Мисълта е менахична, но Крия не е. Празният ум с огъня на осъзнаването не може да бъде закупен в измерението на търсенето и предлагането на духовния пазар. Той се появява когато мисълта осъзнава своите дейности – не когато „мислещият” осъзнава „своите” мисли.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:30 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 142

Йоханесбург, 29 април 2008 г.

Шикша, Диикша, Бхикша


Комуникационната сила на наситените и дълбоки санскритски думи се губи когато се превеждат на друг език. Все пак нека споделим, доколкото е възможно разбирането на гореспоменатите думи.

Шикша: Означава натрупване на взето на заем знание от втора ръка, което може да включва както информация, така и информационно замървяване. Всичко това може да бъде от полза в центробежното измерение на изпълнението, където двойнствеността между субект и обект съществува осезаемо.

То е като да напълниш кофа с вода и през цялото време да я носиш на врата си. То е гниенето във фрагментацията на отстояването и арогантността. То е уплитане с умствените предприемания на „аз-а”. Обикновено тази дума се превежда като „образование”.

Но образованието, въпреки че се твърди обратното, не води до радикална промяна в човешкото същество. Виждаме, че един необразован глупак, след като се образова става образован глупак – глупостта остава. Един необразован суеверен човек се превръща в образован суеверен човек – суеверието продължава и т.н.

Диикша: Означава свобода от знанието, от бремето на миналото, въпреки че то може да бъде на разположение от време на време според практичните нужди за адекватно и уместно действие в ежедневния живот. То е блаженството на пробуждането на мъдростта, а не придобиване на кофа с вода.

Диикша е запалването на огъня на осъзнаването и вниманието. То е появата на разбиране за живота и неговата интелигентност. Тази дума обикновено се превежда като „посвещение”. Но думата посвещение е започнала да означава повлияване. Животът не се интересува от това да влияе на друг живот.

Животът цъфти по неповторим начин във всяко същество. Умът, отделянето от живота, иска да влияе и да бъде повлиян. Ето как свещениците, политиците, гурувците, филмовите звезди, шарлатаните, медиите, фирмите, религиите и мафиите процъфтяват и създават безредие сред човешките същества.

Диикша е радикална промяна, за да се отървеш от „аз-а” – не реконструкция и преформулиране на „аз-а” с нови маски или представи.

Един глупав ум може да борави с посланията само като Шикша, а за едно интелигентно човешко същество те ще служат като Диикша. Един стар приятел криябан, въпреки практиките и помощта, която е оказвал превеждайки по време на диикша, продължава променяики отношението си спрямо посланията.

Веднъж той писа, че когато получава съобщения се чувства благословен. След което, друг път беше разгневен и заяви, че посланията са единствено критики и спорове! По-късно едно послание го взриви и той остана тих за дълго време. Наскоро, той беше отрезвен отново и „удостовери”, че послания 139 и 140 са без критики и спорове. Като не вижда и не участва в нещата, той само осъжда и преценява. Така това, което можеше да бъде диикша, стана просто шикша.

Бхикша: Това е дарение, не търсене. Човек, който посвещава друг живее само от дарения. Той не търси, нито иска. За него се грижат любовта и разбирането на посветените. Дори безполезната шикша има етикет с цена, но диикша от сатгуру е безценна, тя е отвъд всякакво осъждане и преценка. Бхикша също така се нарича Дакшина, което е едно от хилядата имена на неназовимото.

Джай Диикша! (Наблюдението на тишината чрез тишината в тишина)

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:35 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 143

Йоханесбург, 1 май 2008 г (Ден на труда)

Отговорът на един криябан на едно евангелистко писмо


Това послание е написано от един криябан от Южна Африак в отговор на евангелистко писмо, разпространявано чрез интернет в Южна Африка, като тези, които го получат са помолени да го препратят на други. Всъщност, то цитира няколко случая с известни личности, направили така наречени богохулни за Господ и Иисус изказвания и починали преждевременно, от трагична смърт.

От читателите се очаква да предположат, че смъртта на жертвите е била в резултат на циничното им отношение. Писмото свършва с призив, вероятно към някой, който не е християнин, с цел да промие мозъка на човека, да провъзгласи и приеме Иисус като единственият спасител.

Драги приятелю,

Благодаря ти, че в името на Исус и Бог разпространяваш своето, изпълнено със страх умствено замърсяване. Бих искал да ти препоръчам, ако мога, да отидеш в селата в някои африкански държави и да направиш проучване. За няколко дни много лесно ще откриеш поне 8000 души (отколкото 8 нещастни случая в рамките на 80 години, които си цитирал), които никога не са осмивали Бог или Иисус и въпреки това са станали жертва на преждевременна смърт, като последица от бедност и болест, тъй като са живели в много мизерни условия – всички те причинени от обществената система, която умът (със своите основни съставки - страх и алчност) е създал, за да се експлоатира човек от човека.

Човешките същества са единственият вид, който убива и експлоатира представители на собствения си вид с милиони в името на Бог и религията, национализма и много други „-изми”, а Иисус не е дошъл, за да ги избави и спаси !

Ти не можеш да сложиш край на своята сляпа привързаност към Господ и Исус, защото не можеш да сложиш край своето егистично заслепение, прикрито зад „аза”. Прозрението, което слага край на тази сляпа привързаност е истинската божественост, проявена в тялото на Иисус и която може да се прояви във всички човешки същества.

Това прозрение спасява! Пробуждането на интелигентността спасява! Нуждата от зависимост от Исус и Бог пречи на божествеността да се прояви в човешкия живот.

Ако животът и интелигентността в твоето тяло се събудят за положението, до което умът и неговата глупост са те докарали, можеш да бъдеш достъпен за екстаза на състраданието и енергията на разбирането, която може да възстанови здравето на твоя мозък като намали атрофиите, наложени ти от религиозните обещания и заплахи от свещеничеството, пораждащи мъка, безпокойство и объркване в съзнанието ти.

Виж страха си и се освободи от него вместо да помагаш на свещениците да бъдат в бизнеса, експлоатирайки страховете, предубежденията, противоречията и перверзиите на другите.

Религията, мафията, се лансира чрез награди и наказания, чрез обещания и заплахи, чрез алчност и страх. А дълбокото духовно разбиране се появява чрез изследване и проучване на вътрешното съзнание на човека, където съществува единствено фалшивата двойнственост.

Така че, моля, не бягай от своя страх и алчност, а ги виж, но без да се бориш или да ги подхранваш под какъвто и да било предтекст. Да се обрисува Иисус като отмъстителен човек, който отговаря на омразата с омраза е богохулство. За Бога, дръжте Иисус на страна от умствените си замърсявания. Престанете с нелепата си игра да слагате думи в устата на починали хора и да ги употребявате, за да създавате на паника и болка, ужас и поразии в името на Господ и Иисус!

Твой приятел.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:37 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 144

Париж, 17-ти май 2008 г.

Взрив, изпълващ с радост съществото на един отдаден Криябан

Предадено от един отдаден французин, който работи в Англия и има санскритско име, това наистина си заслужава да се сподели с другите, които биха разбрали. Ето защо е предложено тук като послание.

Не е известно дали е свързано с Крия практиката или не, но често има спонтанно издигане на енергията от средата на тялото по целия път към главата, което след това автоматично се връща назад или се полюшва наоколо спокойно/нежно.

Тогава се усеща едно „плуващо” чувство на блаженство – като опиянение –навсякъде, вътре и вън и когато това се случи, то е като празна пълнота (няма друг начин да се опише това), dans l'intemporel, което означава, безвремие. В някои случаи тялото трябва да легне, за да отмине.

Това издигане на енергията се случи също, когато Према седеше в сатсанг, докато слушаше Шибенду.

Откакто настъпи това състояние, за което Према говори по-горе, няма връщане назад и през цялото време в тялото идват прозрения, но често е трудно да се обясни ОНОВА, което се случва в безвремието или да СЕ изрази.

Написаното тук, не е интелектуално или поетично излияние, нито е подреждане на добре звучащи фрази, това са автентични прозрения, възникващи от никъде.

Това тяло бе осенено, че точно както виртуална точка на фокус се създава на известно разстояние отвъд леща, когато тази леща се използва, за да се визуализира обект, така и „аз”-ът е виртуален образ, създаден от дихотомията в мозъка.

Тогава, този виртуален мислител – или виртуален „аз” –проектира своя собствен двойнствен свят, пълен с представи. Но тези образи, които изглеждат истински на сетивата, не са нищо друго освен игра на светлината в празнотата. Във всеки момент нищо никога не се случва и все пак всичко се случва от само себе си!

За това тяло ежедневният живот е редуване на последователности – и както във филм всяка сцена се променя в друга, безкрайно и без мотив. Животът се усеща като разтварящ се в Непознатото, една тиха песен без никакво ставане.

Тъй като това тяло е започнало изследване по магнето енцефалография като част от изследователски проект за научна степен по физика, то е проучило основната морфология и функциониране на мозъка, въпреки че толкова много остава непознато!

Последните изследвания показват, че неврогенезисът може да се случи през целия живот в едно тяло, при определени условия (най-вече научаване на нови неща през целия живот според тези учени).

Може би мозъкът, който вече не е в дуалност, напр. където Енергията на Разбиране продължително изгаря отпадъците на личността е способен да създаде нови синаптични връзки с нови невронни потоци, създадени като резултат и оттук едно такова същество на криябан е винаги в разбиране – обърнете внимание на това като противовес на неврозата, която засяга толкова много мозъци!

Неврогенезис вместо невроза – Живот и Смърт в ежедневието!

Вижте, през цялото време – dans l'intemporel, усещането е като че ли това тяло тихо се мъти, и въпреки това няма нищо за измътване/ излюпване!

Разбира се когато сърцата са съпричастни, наистина не е нужно да се казва нищо, така че нека изпълнената с любов благодарност от сърцето на Према се приема от Шибенду отново и отново и отново.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:43 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 145

Париж, 18 май 2008 г.

Да слагаш нула след единицата


Точно както с поставянето на 0 (нула) след 1 (едно) отново и отново се увеличава стойността на единицата, на скокове и граници до Безкрайност, по подобен начин уникалното човешко същество разкрива истинността на Безкрайната Интелигентност, която е Божественост, като занулява или изпразва съдържанието на разделната психика, наречена „аз”.

Ето защо, Вселенската Интелигентност (Кришна) казва в „Бхагавaт Гита” (VIII/4) „Адхиягнохамеваатрадехе Дехабхритаамвара” – „Бог на жертвоприношението съм аз самият, тук в това тяло, О, Арджуна!”

Непрестанно жертване на „аза” и неговите деления, случващи се в тяло, в което блести Интелигентността (Божествеността)!

За съжаление никой не иска да слуша едно тяло, в което се случва този процес, дори ако то пожертва всичко и говори неудържимо, въпреки всички пречки, породени от вкоренената съпротива на слушателите!

Слушането може да запали фитила на /фрагментацията в човешкото съзнание и огънят на разбирането може да започне да пламти и да взриви всички глупости на ума и егото. Тогава вие (животът) можете да видите какво да не правите, защото вие (умът) не можете да видите какво да направите!

Пълното отричане на вашия (на ума) път е началото на другия път, който не може да се начертае на вашата карта. Всички карти, с които ви снабдяват вашите свещеници, са с погрешни пътища. Захвърлете ги окончателно.

Животът никога не се е раждал, Той никога не умира. С раждането на вашето тяло, се ражда отделянето от живота, „азът”, „смъртта”! „Иччаадвесасамуттена Двандвамохена Бхарата, Сарвабхутани Санмохам Сардже Янти Парантапа”, „Бхагавaт Гита” (VII/27).

„С появата на търсенето и завистта, с илюзията на противоположностите, О, Арджуна, всички същества при раждането си изпадат в заблуда (отделяне от живота)”. И със смъртта на тялото ви, тази „смърт”, този „аз” умира, за да бъдете отново достъпни за Живота!

Прераждане е да бъдеш прероден отново в живота, не прераждането на илюзията „аз” с нейната огромна колекция от образи, идеи, особености, трикове, капани, „истини”, търсения, скърби, обърквания, страхове, алчност, завист, депресии и също с нейното отчаяно желание да си придаде продължителност, вследствие на промиването на мозъци, захранвано по традиция от системите от вярвания.

С пробуждането на Интелигентността, как може да желаете всички тези ментални замърсявания да се прераждат отново? Всъщност, когато вие (животът) се събудите за своята фалшива „азност” (разделния ум); вие (умът) умирате, за да бъдете преродени незабавно като Живот!

Не е нужно да чакате своята физическа смърт, за да се отървете от фантазията, че илюзията „аз” ще се ражда отново и отново или че ще бъде спасена от Иисус! Това умиране на „аза”, за да се преродите в Интелигентността е медитация. Това е истинското Изкуство да се Живее, не идиотските мафиотски дейности под този лозунг. Тази медитация е Любов, това е Брама (Живот). „Тасман Сарвагатам Брама Нитям Ягне Пратищам”, „Бхагават Гита” (III/15).

Всепроникващата Интелигентност е завинаги установена в непрестанното жертване на „аза”.

В това жертване съществува невероятно пространство в съзнанието, невероятна празнота. Това пространство е творение, е любов, е абсолютна енергия, е живот, е непознаваемото.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:46 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 146

Фатима, Португалия, четвъртък(Гурубар), 22 май 2008 г.

Свещената Фатима Мария


Рано тази сутрин тялото откри себе си в утробата на Майката – напълно безмълвно, но все пак се отронваха думи, за да комуникира с тези тела, които бяха около него и които можеха да го разбират въпреки обусловеността.

В това блаженство на съществуването, в тази енергия на необятна празнота, нямаше център, при все това имаше странно центриране! Нямаше периферия, нямаше нищо, което да ограничава и никакви ограничения, но все още съществуваше утробата, съществуваше Майката! Имаше удивителна осъзнатост и все пак поразителна енергия на равновесието (Самадхи).

Въпреки многото сълзи, които се стичаха по бузите, тялото можа да звънне на домакина в съседната стая и да го уведоми, че това тяло може би няма да бъде в състояние да спази хронологичния график на ритрита днес, така че домакинът да се погрижи, доколкото може за участниците.

Биологичната възраст на тялото (69 години) също се разпадна, като че ли беше в безвремевата утроба на Божествената Майка. То отново стана зародиш без каквито и да било фрагментации. Нямаше разделение дори между Майката и детето.

В новата прекрасна катедрала, която Шибеду посети днес, се случи почти същото! Чудесната красива катедрала се яви като огромна утроба и висящата статуя на голямото тяло на Иисус изглеждаше като зародиш в утроба! Нямаше тъга и страдание, съжаление или патос на лицето на статуята. Това беше сияещото лице на дете в екстаза и еуфорията на радостта и блаженството да бъде в утробата на Майката. Всъщност Шибенду откри себе си висящ на кръста като статуя!

Деветдесет процента от тези, които идват да видят Шибенду, разпространяващ истината по време на пътуванията си по цял свят, не слушат! Такъв е натискът на миналите представи, предопределени заключения, предубеждения и парадокси. От тези, които слушат (само десет процента), деветдесет процента не стигат до разбиране или практикуване на учението.

Така че само десет процента остават непоколебими (садак), вглъбени (свадхая) и практикуващи (тапас). Отново деветдесет процента от садак остават в дима на разделната психика „аз” и не виждат огъня отдолу! Тези, които виждат огъня (само десет процента), разцъфтяват (не следват) в ученичество!

И деветдесет процента от учениците са все още хванати в бибхакти (разделение) между Гуру и ученик. Само десет процента от тях са напълно осъзнати в Бхакти (отдаденост или божественост). Къде са тези малко на брой Бхакти (отдадени ученици)? Къде е този отдаден до край?

Шибенду е наистина глупав, че пътува по целия свят, въпреки че Бхакти (отдадени ученици) се намират толкова рядко! Но такава радост е да бъде толкова глупав!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:48 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 147

Париж, 29 май 2008 г.

Що е благословия?


Един изключително отдаден, благословен ученик е написал от сърце това послание, над което Криябаните да се вглъбят. Отдаването е безразделност. Отдаването е Божественост.

Най-дълбоките благословии нямат нищо общо с материалните нужди. Този ученик е разбрал, че Сат Гуру НИКОГА не ще остави един отдаден ученик в заблуда. ТОВА е благословия.

Това се случи по време на ритрита през октомври 2005 година в Раникет (Хималаите), докато се изкачвахме до пещерата на Бабаджи. Изкачването беше много стръмно на места и за телата, не свикнали с планинарство, беше тежко. Имаше повече от сто ученика в групата и те се бяха разделили на няколко малки групи. Имаше група с Гуру. Този ученик избра път за катерене, който беше малко по-лесен за тялото, докато Гуру се изкачваше по по-труден път. Когато ученикът стигна пещерата, получи известие от друг ученик, че Гуру е питал за него и ученикът се спусна отново надолу. Гуру не беше стигнал дори и половината от пътя и почиваше с учениците от групата.

Задъхан от усилието, ученикът се приближи до Гуру и се поклони в нозете му.”Къде беше?” попита Гуру – „ Защо не беше с мен?” Ученикът каза, че се е качил по по-лек път. „Вижте!” каза Гуру „Тук няма разбиране. Когато сте на поклонение с Гуру, защо търсите път, който е по-лек от този на Гуру? Ученикът трябва да бъде с Гуру, независимо дали пътят е лек или труден. Ако Гуру избира труден път и ученикът го изоставя, за да избере някой по-лесен, къде е отдаденoстта? Защо правите само това, което е удобно? Защо не правите това, което е правилно?”

Ученикът вървеше зад Гуру през останалия път нагоре. По-късно, когато посещението завърши, се случи взрив на разбиране и ученикът се разплака неудържимо, защото осъзна, че Гуру НИКОГА няма да остави това тяло да се заблуди. Сълзите не бяха от мъка или от радост, а просто тялото отговаряше на благословията. Това е благословията. Благословиите се случват. Те не се търсят или дават.

Има хора, които търсят благословията на Гуру за много неща. Някои искат работа; други искат пари, някои искат дете (а някои близнаци) и така нататък. Това са само грешно адресирани молби. Вместо да кандидатстват за работа в организация, се обръщат към Гуру. Всичко това са желания, които търсят да бъдат задоволени.

Гуру не е Служба по заетостта, нито Агенция за намиране на работа! Веднъж Гуру каза, че така както гората привлича дъждовните облаци, така и благословиите се случват въпреки Гуру и въпреки ученика.

От тялото на Сат Гуру благословиите винаги текат, но за да ги получи, тялото трябва да бъде в празнота и отдаденост. Благословията не е изпълняване на желания. Понякога благословията може да изпълни нужда на ученика в неговите материални задължения, но това не е мотивът на благословията. Благословиите нямат мотиви. Те са благодат.

Отдадеността е винаги в празнота. Тя не Е на някое тяло или личност, а състояние на безизборност и отдаване, когато човек е в потока на Живота. Случването на Отдаденост е изцяло по Милост. Тапас и Свадхая я укрепват. Благословията тече.

Отдадеността не може да се приеме за даденост. Трябва да има осъзнаване, че дори и отдадеността може да се загуби и състоянието на не-ум може да се превърне отново в ум. Отдадеността е по милостта на Гуру Енергията. И ако Свадхая се изгуби, тази енергия също може да се изгуби. Свадхая, Отдаденост, Празнота, Не-ум, Благословия, Благодат, Цялостност – всички са едно и също. И когато това се случи, тогава човек е в Йога.

Може ли едно тяло да бъде с Гуру, само за да бъде там – без очаквания, без търсене, без пресмятания като „Аз служих на Гуру толкова дълго, значи трябва да получа толкова много благословии?” Това също се случва. Това тяло познава един криябан, който служи на Гуру, но наскоро го чу да казва „Какво получих след като служих?”

Благословиите са чудо, мистерия, загадка! Те идват при тези, при които идват!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov