НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Вто Окт 17, 2017 12:13 am Вижте мненията без отговор
ПОСЛАНИЯТА НА МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:51 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 148

Париж, 30 май 2008 г.

Кратко съобщение от Ученик до Гуру Процес

„Когато пустотата се случи, се усеща, че нещо се е случило.

Просто Празнота на не-пространство, не-време, не-знание. Никакви думи, никаква мисъл. Дори „нищото” не се преживява, това е просто дума, използвана да се опише този неописуем феномен.”

Гуруджи, написах горното с цел да уталожа вълнението, което дойде след един скорошен взрив. Не го изпратих, но беше запазено на компютъра. Така, днес, докато преминавах през различните Послания на компютъра, попаднах на Послание 75 – „Що е Просветление?” и следните думи на Гуру отговориха на всичко, както обикновено и вълнението приключи:

„Съзнанието, с което сме свикнали и което усещаме така натрапчиво, не може да обхване “другостта” при каквито и да било обстоятелства поради задушаващото заплитане и заетост с дребнавите интереси. Все пак проблясъци на “другостта” има тогава, когато дребнавостта някак си случайно е изоставена!

Проблясъкът се улавя от нещо като разрушаващ разделното съзнание шок. Състоянието на просветление е състоянието на нашия ежедневен живот, наблюдаването на ежедневния живот в състояние на мъдрост, което значи без наблюдател. Наблюдаващият с неговите предразсъдъци от миналото, потиснатост, претенции и стремежи спира мъдростта.

Просветлението се случва под открито небе не в залите за медитация, ръководени от “духовни” негодници и “религиозни” мошеници! Предизвикателството на просветлението е да срещаш всеки момент с яснота, без каквито и да е предварителни представи и предопределени заключения.”

„Просветлението е като тоалетната хартия, която ви почиства, като самата тя става мръсна. Изхвърлете я и пуснете водата незабавно. В противен случай, това ще се превърне в преживяване и ще започне да смърди и да разнася мръсотия наоколо.”

Гуруджи, аз се покланям в краката Ви отново и отново и отново. Има защита, надхвърляща всички защити, работеща чрез Гуру Енергията, която води това тяло, всеки път когато има нужда от водене. Това се вижда.

И това кара тялото да иска да прегърне Живия Сат Гуру с огромна любов, която тече отново от милостта на Гуру.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 10:53 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 149

Париж, 31май 2008 г.

Нинда – Нистурaта

Алочана – Каруна


Не е лесно да се намери точен еквивалент на английски за гореспоменатите санскритски думи.

Нинда – Нистурaта: Осъждане – Жестокост

Алочана – Каруна: Критика – Състрадание

Този превод не е еадекватен, но върши работа, за да предаде значението им до определена степен. Например думата „Алочана” идва от „лочан”, което значи око. Следователно, алочана означава способността да се вижда без „виждащ”, което е способността да се види това, което е, без никаква провокация от параноята на миналото, която е психиката (егото) на разделящия „виждащ”. Подобен феномен на холистично виждане идва единствено от състраданието (Каруна), не от егото, не от арогантността на „аза”.

Така „Алочана” и „Каруна” на санскрит вървят заедно. Но на английски, всяка критика предполага безпощадност, антагонизъм, отмъщение, завист, произтичащи от егото! Критиката може изобщо да не бъде егоистична или жестока, тя може да е състрадание, подобно на хирургически скалпел. Хората които не слушат внимателно, заключават, че на ритритите се „критикуват” други „Гуру”. Може би те имат предвид „Нинда”, което е осъждане. А това разбира се е „Нистурата”, което е жестокост, арогантност или отмъщение, които са егоцентрични дейности.

Възможно ли е да се разбере, че Шибенду може да навлезе в „Алочана”, но никога в „Нинда”? Тоест, да посочи нещата такива каквито са. Но той не осъжда никого от антагонизъм и завист. На ритрита тече единствено състрадание (Каруна). Бъдете достъпни за този пламък в състояние, което не е от ума.

Разделният ум търси сигурност в ограниченията, в различни видове групи или общности, като езикови групи, религиозни, духовни, кастови, културни, спортни, расови, народностни, сектантски и верски, професионални, бизнес групи, икономически, групи на собствениците, работнически, социални, политически и т.н. И всяка група необуздано лансира своята собствена специфична суета и користни интереси!

Макар че някой могат да се приемат като уместни от техническа или законова гледна точка, повечето от тях застрашават сигурността, тъй като тези групи просто увековечават враждебността и конфликтите поради вложенията на егото на различни нива.

Когато икономистите се вълуват от своите показатели за развитие и политиците започнат да ликуват по този повод, се случва един твърде странен феномен! Богатите, с една отвратителна вулгарност, стават по-богати, а бедността на бедните започва да се превръща в угнетителна мизерия!

Истинската сигурност е разгръщането на неограниченото човешко същество. Само това може да осигури оцеляването на тази планета и да я спаси от ядрен холокост, към който долнопробния, търсещ сигурност ум я тласка така бясно.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 12:52 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 150

Полет Париж - Делхи, 10 юли, 2008 г.


Няколко случки по време на скорошните програми в европейски страни

1) Имаше вечеря-събиране, домакинствана от едно семейство, проявяващо любопитство към Шибенду, но без какъвто и да е искрен интерес или дълбоко отношение към неговата работа.

„Първородният грях” от символичната библейска история не е яденето на забранения плод, a паразитното и глупаво любопитство! Любопитството е разделното (сатанинското) съзнание, довело до падението от райската божественост, която е неразделящо, щастливо осъзнаване. Така мъката и страданието станали отличителен белег на човешкия вид, отделяйки го от Божественото и Святото. Любопитството, както можем да видим, произлиза от недодяланото и усложнено его, изпълнено с взети на заем концепции и заключения, догадки и предположения, фантазии и влияния, заблуди и тъпота, отстоявания и арогантност, пораждащи всевъзможни конфликти, обърквания и принуди.

Разбирането и неговата свещена енергия е резултатът от задълбочено питане и изучаване (Свадхая), без намеса от его-центъра, на вътрешните дела на нашето същество, което е извън времето, както и на външните дела на нашето, обвързано с времето ставане (на някакъв). Разбирането е Космос, докато Любопитството е Хаос. Разбирането е танцът на божественото, докато Любопитството просто развъжда невротични съмнения и глупави желания.

Така, на тази вечеря-събиране Шибенду говори кратко, но никой не слушаше. Те бяха заети да споделят бутилките вино и когато видяха, че Шибенду не взема участие в процеса, се вълнуваха и забавляваха с оправдания и обяснения, заявявайки, че медицината също препоръчва виното. Ферментацията на виното е укрепването на фрагментацията в порочното съзнание на човешките същества. Слепецът няма да прогледне, ако му говориш за светлината. Шибенду просто си замълча.

Екстазът на Шибенду е истински и безпределен, не се намира в бягствата на пиянството. Човешките същества са окайващо неспособни да разберат и контролират последиците от своите страхове, алчност, завист и глупост. Те не могат да освободят себе си от заболяването „моят бог”, „моята страна”, „моят език”, „моята култура”, „моето семейство”, „моята къща”, моят гуру” и т.н.

2) Просторно Черно море отпред и красива планинска верига отзад, на това място Шибенду разговаряше с ученици-приятели от Варна (България). Един от тях попита, как тази малка илюзия „аз” закрива огромната интелигентност (Чайтаня), налична в нашето тяло? Как това парвеню „аз” блокира енергията на разбирането (Чити – Шакти), с която сме надарени? Как тази измишльотина „аз” покрива святото?

Ами, малка прашинка в очите ви не ще ви позволи да видите огромното море и голямата планинска верига, които са тук. Така фалшивата дихотомия във вашето съзнание определено ще затъмни необятната божественост в човешкото съзнание!

3) Един забележителен свещеник от Българската православна църква дойде да види Шибенду и каза нещо твърде неочаквано. Християните поддържат, че Бог е далеч в рая и вие трябва да се напрягате, да се борите и да страдате много, за да Го достигнете. Комунистите казват, че екстазът на божественото е точно тук, съвсем близо, просто наоколо. Само се отървете от разделенията и сложете край на експлоатацията на човек от човека.

Може би само свещеник от бивша комунистическа държава може да изкаже нещо толкова дълбоко. Но къде са сбъркали? Големият „аз”, налагайки така брутално комунистическите идеали, се превърнал в най-голямото разделение и дихотомия и така експлоатацията и класите продължили под друг лозунг. И очакваният екстаз на рая бил осуетен. Свещениците със своята ловкост и лукав бизнес отново контролират хората, пропъждайки божественото на далече!

Винаги, когато разделящата, разделна психика „аз” е центърът на действието, накрая ще има безпорядък. А когато „не-азът”, Чайтаня направлява делата, съществува свята Утопия.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 1:04 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 151

Сардар Саровар Дам, Свещената Нармада (Гуджарат), 28 юли 2008 г.


Каква е твоята съдба, но първо попитаи „ти” какво си!

Всъщност вие сте живот – божествен, неограничен, непознаваем, непроявен. Животът, Интелигентността (Чайтаня) няма начало и край. Той не се е раждал, той не умира. Той няма предишни раждания, нито бъдещи прераждания. Животът не се интересува от „минал живот” или „следващ живот”. Животът не е нищо такова, което „вие” си мислите, че е! Животът не може да бъде уловен в долнопробната структура на „вашето” преживяване, въпреки че изразява себе си! Животът не се интересува от „вашите” идеи за съдбата! Животът е Божественост.

„Вие” (разделната илюзорна психика „аз”), мислите, че сте велики. Зад „вас” стоят звезди и богове, които направляват „вашата” съдба! „Вие” посещавате църкви, джамии и храмове, за да забавлявате „вашите” богове, така че „вашата” съдба да бъде подсигурена и процъфтяваща! „Вие” играете играта на вината и наивността, за да придадете безкрайна продължителност на илюзията „аз”! С вашите вярвания, взети на заем от „вашите свещени книги” „вие” можете да се насладите на възбуждащите бруталности на вашия фанатизъм и битки. „Вие” сте „душа”, очакваща „Божия син” да ви спаси и да „ви” изпрати в рая! С тази цел „вие” изповядвате „своите грехове” от изминалите шест дни, стоварвате ги на божия кръст и така сте готови за следващите шест дни на „греховност”!

Съдържанието и регистрациите в разделното съзнание на тялото са проектирали фалшивото „вас”, създавайки един особен защитен механизъм, който никога не позволява да се възцари свободата на вродената интелигентност. И животът в тялото ви гние във „вашите” идеи за живота!

Отчаяната загриженост да дадете продължителност на „аза” „ви” води до заключението, че звездите направляват „вашата” съдба. Все пак „вие” сте толкова велики!

Сега вижте какво сте:

Снимка 1: Вижте земята в сравнение с Юпитер, който е просто друга планета, която се върти около Слънцето, заедно със Земята.


Снимка 2: Вижте планетата Земя в сравнение със звездата Слънце.


Снимка 3: Вижте звездата Слънце, в сравнение със звездата Арктурус, сега Земята е незабележима.


Снимка 4: Вижте звездата Арктурус в сравнение със звездата Антарес. Тук дори планетата Юпитер („вашият” гуру) е незабележима. „Вашето” Слънце – Бог е просто точка, видима само под микроскоп. А звездата Антарес е петнадесетата звазда, има още четиринадесет звезди преди Антарес, които са много по-големи!


Така че къде е „вашата” Земя? И какво сте „вие”, сред милиардите и милиарди човешки същества, в сравнение със Земята? Каква е вашата съдба, изчислена и определена от „великите” астролози? Възможно ли е да се живее без да се търси краткотрайна утеха и дребни уверения от астрологията? Крия де-обуславя и така освобождава човека от цикличната верига на причина и следствие. Дори астрологията да има накаква стойност, може ли тя да важи за криябаните?

Събудете се за божествеността, не-дуалността, безизборността на вътрешната си същност. Не се безпокойте за съдбата. Божествеността е чудо и мистерия. Съдбата е въображаем проблем на илюзията, маскирана като „аз”.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 1:05 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 151

Сардар Саровар Дам, Свещената Нармада (Гуджарат), 28 юли 2008 г.


Каква е твоята съдба, но първо попитаи „ти” какво си!

Всъщност вие сте живот – божествен, неограничен, непознаваем, непроявен. Животът, Интелигентността (Чайтаня) няма начало и край. Той не се е раждал, той не умира. Той няма предишни раждания, нито бъдещи прераждания. Животът не се интересува от „минал живот” или „следващ живот”. Животът не е нищо такова, което „вие” си мислите, че е! Животът не може да бъде уловен в долнопробната структура на „вашето” преживяване, въпреки че изразява себе си! Животът не се интересува от „вашите” идеи за съдбата! Животът е Божественост.

„Вие” (разделната илюзорна психика „аз”), мислите, че сте велики. Зад „вас” стоят звезди и богове, които направляват „вашата” съдба! „Вие” посещавате църкви, джамии и храмове, за да забавлявате „вашите” богове, така че „вашата” съдба да бъде подсигурена и процъфтяваща! „Вие” играете играта на вината и наивността, за да придадете безкрайна продължителност на илюзията „аз”! С вашите вярвания, взети на заем от „вашите свещени книги” „вие” можете да се насладите на възбуждащите бруталности на вашия фанатизъм и битки. „Вие” сте „душа”, очакваща „Божия син” да ви спаси и да „ви” изпрати в рая! С тази цел „вие” изповядвате „своите грехове” от изминалите шест дни, стоварвате ги на божия кръст и така сте готови за следващите шест дни на „греховност”!

Съдържанието и регистрациите в разделното съзнание на тялото са проектирали фалшивото „вас”, създавайки един особен защитен механизъм, който никога не позволява да се възцари свободата на вродената интелигентност. И животът в тялото ви гние във „вашите” идеи за живота!

Отчаяната загриженост да дадете продължителност на „аза” „ви” води до заключението, че звездите направляват „вашата” съдба. Все пак „вие” сте толкова велики!

Сега вижте какво сте:

Снимка 1: Вижте земята в сравнение с Юпитер, който е просто друга планета, която се върти около Слънцето, заедно със Земята.


Снимка 2: Вижте планетата Земя в сравнение със звездата Слънце.


Снимка 3: Вижте звездата Слънце, в сравнение със звездата Арктурус, сега Земята е незабележима.


Снимка 4: Вижте звездата Арктурус в сравнение със звездата Антарес. Тук дори планетата Юпитер („вашият” гуру) е незабележима. „Вашето” Слънце – Бог е просто точка, видима само под микроскоп. А звездата Антарес е петнадесетата звазда, има още четиринадесет звезди преди Антарес, които са много по-големи!


Така че къде е „вашата” Земя? И какво сте „вие”, сред милиардите и милиарди човешки същества, в сравнение със Земята? Каква е вашата съдба, изчислена и определена от „великите” астролози? Възможно ли е да се живее без да се търси краткотрайна утеха и дребни уверения от астрологията? Крия де-обуславя и така освобождава човека от цикличната верига на причина и следствие. Дори астрологията да има накаква стойност, може ли тя да важи за криябаните?

Събудете се за божествеността, не-дуалността, безизборността на вътрешната си същност. Не се безпокойте за съдбата. Божествеността е чудо и мистерия. Съдбата е въображаем проблем на илюзията, маскирана като „аз”.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 1:11 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 152

Ченнай (Индия), 8 август 2008 г.

Взрив на блажеснство в тялото на един криябан християнин,

„умрял” в деня на Шиваратри тази година


Шива е шава (мъртъв), което в Хата йога се имитира със „шавасан”. В тази имитация „аз”-ът (умът) продължава и това не е действителната смърт на разделната психика, която може да се случи внезапно, без каквато и да е предварителна имитация или очакване в някое криябанско тяло с късмет! Тази смърт на фалшивото разделение (чита-врити) в нашето вътрешно същество е пробуждането на святата божественост (Чайтаня), която за нещастие остава спяща поради натрапчивите дейности на тежко обусловеното „аз”, с всичките негови обременености, принуди и тесногръдие.

Събитието се е случило в тяло, родено и израснало като индийски християнин, един семеен човек. Но „то” идва при този, при когото идва! „То” е автономно и свободно. То не е на нечие разположение и подчинение. „То” не е монопол на индуисти или брамини или санясини или хималайски странници, или обитатели на ашрами! Този млад мъж и неговите приятели криябани от Ченнай, правят всичко възможно, за да разпространяват енергията на разбирането, която е същността на Крия йога. Може би затова християните също се обръщат към Крия йога, за да разберат явлението Иисус Христос – ориенталският йоги, не западната идея на ума.

По-долу е представена поемата, написана от този криябан християнин:

Махадев

Тишината е Великият Бог (Махадев). Думите са светът (Сансар).

Думата „аз” е коренът на света, от нея възникват всички останали думи (и светове).

Думите произлизат от тишината и в тишината потъват отново.

(Думите произлизат от Великия Бог, Шава-Шива, и в него те потъват отново).

Думите никога не замърсяват тишината.

(Думите идват и си отиват. Остава Великият Бог).

От думите умът (като „аз”) създава светът.

Отпадне ли „аз”-ът, възбуждащите и безпокоящи съставки на съзнанието отпадат също.

Замира механизмът, защитаващ и насърчаващ заблудата. Отпадне ли илюзията “аз”, това което остава е Първичната Тишина – чисто, неопетнено, винаги свободно Пространство.

Безброй приветствия за този Велик Бог на всички светове.


Шибенду е щастлив да предложи тази поема като още едно послание в уебсайта.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 1:12 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Ето това съзнание за разделението много пречи. А ако човек успее да превъзмогне Аз-ът и се почувства като неразделна малка частица от цялата Вселена, ще започне да съпреживява всичко в хармония с нея.




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 8:47 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Ако го нямаше това разделение нямаше да има омраза, надценяване, завист, злоба и адмириране на самия велик "аз" и Егото - стоящи над всичко и всички в невежеството и не-знанието си.

Нима не виждаш Кати, че като се опитам да говоря на тази тема, независимо къде го правя, всички се нахвърлят върху ми?!

Това е защото просто не им резонирам, по никакъв начин, с едно малко изключение ...

Слизам на тяхното равнище, независимо от това какво е, и се опитвам да им дам онази есенция, която получих чрез тялото на Шибендо Лахири - нашия Гуру.

Правя го с огромната надежда, че и други като нас ще излязат от заблужденията си и ще разберат, че всички и всичко е едно Цяло, че живота не е това, което възприемат те с физическите си сетива.

Животът е с голямо "Ж", а не с малко ...

Но те, болшинството изпълнено с невежество, са единни само в едно - в нападателността си, която възприемат като вид защита, защото ... те страдат.

И са готови да се обидят и засегнат от всичко и всеки ...

И в страданието, и обидата си искат всички да ги чуят, и да им състрадават, и дават любов, обич, внимание и ... всичко останало, не от което имат нужда, а което желаят.

Сега установих, че след отвращението от не-разбирането, заблудите, невежеството и не-знанието човешко, с което се сблъсква сремящата се към духовно извисяване личност, следва ОТЧАЯНИЕТО, което е още по-пагубно от отвращението.

Отчаянието, че болшинството люде се чувстват добре в тиняка, в който са се пльоснали като безумни свине.

Интересно ще е и след като се преодолее отчаянието какво ще дойде тогава, а?! Ти какво мислиш, Кати?! Sad Crying or Very sad

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 15, 2008 9:00 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Знам за какво говориш. Забелязах как реагират и какви изказвания правят някои хора. Просто им е трудно да излязат от някакви стереотипи, дето са зациклили и капаците на очите им пречат да прозрат извън начина им на разсъждения, или пък им е по-удобно. Все пак има и проблясъци, стремеж да се проумеят нещата, понякога доста сполучлив. Заради тях си заслужава да се потруди човек. Понякога процесът е бавен при някои. Аз не смея да ги оценявам и съдя, за да не изпадна в положение на високомерие. А отчаяние не трябва да има според мен, може би и това е вид изпитание за търпение и смирение, отчаянието ще ни тласне към някакъв негативизъм към света и живота, не е добре за нас.



_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Valia




Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 314
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Окт 27, 2009 9:20 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Селена написа:
Но те, болшинството изпълнено с невежество, са единни само в едно - в нападателността си, която възприемат като вид защита, защото ... те страдат.

И са готови да се обидят и засегнат от всичко и всеки ...

И в страданието, и обидата си искат всички да ги чуят, и да им състрадават, и дават любов, обич, внимание и ... всичко останало, не от което имат нужда, а което желаят.

Сега установих, че след отвращението от не-разбирането, заблудите, невежеството и не-знанието човешко, с което се сблъсква сремящата се към духовно извисяване личност, следва ОТЧАЯНИЕТО, което е още по-пагубно от отвращението.

Отчаянието, че болшинството люде се чувстват добре в тиняка, в който са се пльоснали като безумни свине.

Интересно ще е и след като се преодолее отчаянието какво ще дойде тогава, а?!


Селена, аз добре разбирам положението на хората в "тинята". Най-трудното нещо, с което ми се е налагало да се боря до сега, е моята собствена "жертвена" поза и типа мислене, според който всеки за нещо ми е длъжен. Така бях възпитана от средата около себе си, това бях възприела и дълго дори не си давах сметка, че действам по такава програма. Докато не станах толкова нещастна, че дори и паразитирането върху енергията на другите хора (с постоянни мрънканици, оплаквания и изискване на съчувствие) вече не вършеше работа. Та тогава ми се наложи да си направя онзи самоанализ, дето все вади едни такива неприятни неща на повърхността... И оттогава си боря демоните, един по един.

А отновно Отчаянието, искам да ти цитирам от един твой собствен пост, който доста ме впечатли:

"2. Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя."

Не виждам защо трябва да се отчайваш. Това предполагам е просто още едно изпитание, през което трябва да минеш. Не можеш да спасиш хората без тяхното съгласие и желание за участие. Не можеш и да ускориш насила процеса на духовна еволюция на който и да е индивид. Всеки си има собствена скорост. Можеш само да създадеш условия, така че търсещите да намират по-лесно. И мисля, че с публикациите си в сайта и чрез форума, ти вече го правиш. Така че горе главата, и никакви тъжни човечета Very Happy

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Дек 01, 2009 12:22 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Valia написа:
Селена, аз добре разбирам положението на хората в "тинята". Най-трудното нещо, с което ми се е налагало да се боря до сега, е моята собствена "жертвена" поза и типа мислене, според който всеки за нещо ми е длъжен. Така бях възпитана от средата около себе си, това бях възприела и дълго дори не си давах сметка, че действам по такава програма. Докато не станах толкова нещастна, че дори и паразитирането върху енергията на другите хора (с постоянни мрънканици, оплаквания и изискване на съчувствие) вече не вършеше работа. Та тогава ми се наложи да си направя онзи самоанализ, дето все вади едни такива неприятни неща на повърхността... И оттогава си боря демоните, един по един.


На това му се казва чисто и просто ... Пробуждане!


Valia написа:
А относно Отчаянието, искам да ти цитирам от един твой собствен пост, който доста ме впечатли:

"2. Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя."

Не виждам защо трябва да се отчайваш. Това предполагам е просто още едно изпитание, през което трябва да минеш. Не можеш да спасиш хората без тяхното съгласие и желание за участие. Не можеш и да ускориш насила процеса на духовна еволюция на който и да е индивид. Всеки си има собствена скорост. Можеш само да създадеш условия, така че търсещите да намират по-лесно. И мисля, че с публикациите си в сайта и чрез форума, ти вече го правиш. Така че горе главата, и никакви тъжни човечета Very Happy


Всеки Мъдрец или Високо Посветен е изживявал своето отчаяние.

Отчаяние не, че не може да промени другите или целия свят около него, в който е избрал да дойде, а отчаяние, че не знае и не вижда собственото си място в "тиняка" на невежата тълпа.

Но ... все пак идва и момента, в който го стоварва следващото му житейско прозрение и той намира мястото си до тази тълпа или ... някъде на по-отдалечено място от нея. Намира собственото си място извън нея!

И така продължава житейския си Духовен Път като оставя само една-единствена пътечка към себе си за стремящите се към Духовно Прозрение и Съзряване.

Пътечка, която му дава една по-сигурно убежище, защита и стабилност. Пътечка, която в същото време не лишава никого от възможността за достъп на всекиго от невежия "тиняк" да се докосне до него и да получи било ценен съвет, било ценно направление или каквото и да било от този род, за да може невежия и непосветения да се справи със собствената си проблемна житейска ситуация.

Именно така постигаш
Цитат:
Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя.


т.е. Наблюдателят няма никаква преграда пред себе си да продължи да наблюдава живота в "тиняка" като се превръща в самото наблюдение, което от своя собствена страна лишава "тиняка" от неговите възможности за достъп по всяко време и всякога ... до него.

И така ... Живота продължава ...
Very Happy

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:18 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 163
Париж, 12 март 2009 г.

Дълбокото, божествено действие на Интелигентността започва със съвършенството в недействието на „аз”-а
(Чайтаня или Тао)


Naiskarmyasiddhim Paramaam Adhigachchhati
(Бхагават Гита 18/49)

Свободният от противоположности, нереакционен, нераздвоен, безконфликтен, приключващ напрежението, лишен от арогантност безизборен огън на Осъзнаването (Саакши) е измерението на съвършенството в бездействието на „аз”-а, водещо до Върховното действие на Божествеността. Водата (суетата) при 100°С се превръща във всепроникваща пара (истинност).

Мисълта никога не е свободна, нито реакцията може някога да бъде и всяко действие на тази реакция, въпреки че може да изглежда много умно и действено, е обречено да е идиотска инертност. Мотивът за радост е смъртта на радостта. Нещастието винаги има мотив, всяка сълза е от ума, от времето.

Самосъжалението, споменът, депресията и мъката виреят в почвата на времето. Мъката не е във факта, не в това което е, а в сянката. Фактът няма време, но мисълта за факта има.

Преживяването оставя отпечатък в мисълта, добавяйки още нещо към вече известното. Всяко преживяване, колкото и да е възвеличено, е реакция на познатото, разпознаваемо от познанието на безбройните дни, боклучаво минало. Всяко преживяване помрачава непосредствеността на Живота и влива в паметта своите ограничения и обременености. А в лудия свят на глупавите малки умове книгите, рекламиращи „духовни преживявания” и „атма-саксаткарас”, се продават като топъл хляб.

Но ароматът на „не-преживяването”, на необятността на съществуването е винаги тук. Той не се намира в предизвикващия чувственост тамян на църквата или храма. Не можете да го уловите и задържите в гниещите ъгли на паметта. Тук е и не може да ви напусне, понеже „вие” с вашата „аз”-ност изобщо не сте тук!

Спокойствието и безмълвието е толкова цялостно, сякаш времето е спряло. Тук е, ненадминато в своята сила и красота. Вие трябва да умрете без цел, без мотив, узрявайки и умирайки в един и същи ден, за да се раждате отново и отново. Невинността и младостта са винаги със смъртта, с прекъсването на мисълта. А със смъртта идва тази ненадмината, неизмерима необятност.

Каква е ползата от тези листа, цветя и птици, създаващи звука на тишината? Защо сте толкова полезни за користолюбивото общество, църквите му, храмовете, правителствата и така наречените „религиозни” или „революционни” активисти, включително претенциозните „Симпатизанти на тюлените”? Бъдете напълно безполезни за всякакви подобни ужасии!

Джай безполезност



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:22 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 164
Париж, 28 март, 2009 г.

Писмо от един ученик от Сиатъл

Скъпи, любим Гуруджи,

По-долу представям една поема, която отразява състоянието ми:

Лукавото его, умът и мисълта са едно,
усилията им закриват божественото слънце.
Зад всеки ъгъл в засада притаени,
с порочна стръв примамват нашето съществуване.
Цялата светлина, която би направила съществуването чисто и добро
е спряна от мъглата на мисълта.
Позволих си да зърна болката,
внезапно се изпълних с облаци и дъжд.
Съсредоточаването в преживяването докарва толкоз много мъка,
загубих себе си във вчера и утре.
При все това глас някъде дълбоко в мен,
нашепва ми словата на свадхая.
Без очаквания в тапас се потапям
и с ликуване откривам се отново.
Сълзите на радост са истински бисери,
напомнящи ми, че Крията е това, от което се нуждая.
Тази Крия премахва мъглата, леда и дъжда,
позволявайки на живота и любовта да влязат отново.
Сега виждам, сега виждам – о, слава, о, слава,
колко щастлив съм, че споделям тази история.
Парамгуру, ти никога не си мамил и лъгал
и няма значение колко пъти съм плакал.
Открих своя път назад към моята любов, моя живот,
разтваряйки така цялата мъка и всички раздори.
Няма друго място като дома, няма къде да се скита,
няма друго място като дома, няма къде да се скита.


Самата мисъл, че съм „у дома” отново (т.е. практикуващ Крия, двете Свадхая и Тапас), ме изпълва с живот и разбиране.

Твой, както винаги,
..................





Писмо до един ученик от Ню Йорк


Скъпи ...,

Ако не знаем какво е живота, можем ли изобщо да разберем какво е смъртта? Вие разполагате само с идеи за живота, формирани от психологическите вложения и отъждествяването ви с имущество, име, семейство, провали или успехи, с концепции и догадки, събрани от другите, с всичко което сте били и което желаете да бъдете. Вие сте изградени от всичко, в което сте участвали, и без всичко това ви няма.

Животът няма начало и край. Той никога не се е раждал, нито ще умре. Той е екзистенциална, неразделна божественост. Животът не се интересува от никакъв „задгробен живот”. Това е идеята за живота, това е глупавото отделяне от живота, това е илюзията „аз”, от която сте така обсебени – тя се тревожи какво става след смъртта. Животът, проявен в едно ограничено същество, свършва.

Вдишването трябва да приключи с издишване, то е част и дял от вдишването.

Така че вдишването не може да бъде против издишването. И така животът трябва да приключи със смъртта, която е част и дял от живота. Следователно животът не може да бъде против смъртта. Глупавият, малък „аз” е този, който е против смъртта и продължава да размишлява за „състоянието” след смъртта с високопарни фрази и свети концепции, с набожни и красиви лъжи.

Няма начин вашият „аз” да може да познае безграничния, непознаваем Живот, който е Божественост. Вие имате средството/инструмент да познаете само ограниченото, познаваемото.

Питането и питащият биха се разтворили, стига да си слушал по време на Посвещението. Дори тази комуникация сега е безполезна. Може би си твърде твърдоглав (невъзприемащ), за да разбереш.

С много любов. Джай Гуру.

Гуруджи

Медитацията е изкореняване на познатото.
Няма концентрация, така че няма каквото и да е разсейване.

Тогава медитацията е наслада. Няма център, нито начало, нито край!

Познанието пречи да се влезе в това движение.
Всъщност, преживяването в медитацията е незрялост.
Всяка форма на преживяване е в мрежата на миналото, т.е. е в оковите на времето.

Проглеждането в медитация разтваря пространството и поглъща напълно времето.

Медитацията е живот (не-ум). Умът и неговата мания (не-живот) е смърт.

Джай живот

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:25 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 165
Париж, април 2009 г.

Sangeet (Мелодия)
Samanvay (Хармония – Йога)
Samajhdari (Енергия на разбирането)
Samarpan (Свободата да бъдеш достъпен за отдаването на „аз”-а)
Sunyata (Празнота, Кухина на флейтата, Святост, Пълнота)
Sthitapragna – Samadhi (Равновесие, Пълна и безусловна безизборност или Безпристрастно осъзнаване, Универсална интелигентност)

Това послание е от един ученик (неразделност) от Англия в навeчерието на пристигането на жизнеността на Шибенду в Англия.
То е един забележителен пример как музиката може да бъде непосредствен израз на Живота, на непрестанно излъчваната от Универсалната Интелигентност Вселенска песен.

Един от най-успелите в своя жанр композитор казва, че никога не е копирал никого и че природата е единственото му вдъхновение. Той обяснява също, че никога не е учил как се разчита и пише музика, тъй като не би могъл да я разбере. При него всичко е спонтанно.

Това тяло (ученикът криябан) вижда, че имитацията е човешка (ум), а творението е божествено (Живот). Тъй както Животът е творение заради самото себе си, специфично и независимо от усилията на човешкия ум, то тяло, което е отворено за неговата (на Живота) мелодия, ще послужи като канал.

Мелодията да тече през тялото. Ограниченията са чужди на Живота и по този начин успехът е сигурен, тъй като тази автентичност се изразява толкова артистично и въздейства мащабно.

Това може да се случи само когато тялото е свободно, т.е. когато няма опит от страна на ума да контролира творческия процес.В същото време няма нищо, за което да се говори или да се описва: всичко се случва! Безусилно и удивително творение!

Така че, когато Животът е оставен да тече невъзпрепятстван от преградите на ума, има красота и чудеса, било чрез музика, изобразително изкуство или чрез танца например, целият процес е спонтанен и всяка изява е уникална. Наистина е забележително как тази универсална, безличностна интелигентност проявява сама себе си.

Наистина, какво чудо: от това Велико Нищо, от тази изумителна, дълбока Тишина по различни начини се пораждат великолепни звуци и мелодии. Но кой е тук, за да слуша?

Джай Мелодия, Джай ученик



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:28 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Послание 166
Париж, 11 април 2009 г.

Следвайки прозападния курс, навлизаш в тъмата на ума,
далече от светлината на живота, която изгрява от изток


Библията казва, че ти си продукт на „греха”, ти си „грешник”. Следователно, за да се освободиш не е необходимо да се вгледаш интелигентно в своя вътрешен свят. Та ти не носиш отговорност! Поради „първородния грях” на Адам и Ева, причината е извън теб, така че ти просто трябва да зависиш от „Божия син”, спасителят, който ще те прати в „рая” или в „ада” на в „деня на страшния съд”!

Превръщането на времето от вечен, екзистенциален безвременен извор на живота в измерението „минало, настояще и бъдеще” е направено от ума и неговите начинания. Това е, което поддържа безспирно тъмния коридор на противоположностите като рай и ад, без да се усеща необходимостта от избухване в недуалното, трето измерение на Мокша (свобода).

Като „грешник” ти си обречен на умствени самосъжаления, вина и наивност. Тогава трябва да пълзиш към Църквата, обзет от мрака на най-великия символ и най-долната пародия на страданието и самосъжалението (крайната „аз”-ност) – Светия кръст!

Това, което кръстът наистина означава, е ликвидиране (хоризонталната черта) на „аз”-а (вертикалната черта). Светата лицемерна игра с неделната изповед на греховете от предходните шест дни е, за да си готов за грехове през следващите шест дни!

Маркс казва, че причината за вашето страдание е в класовото разделение на обществото. Така че не се налага да се вглеждате в своя страх, своята алчност, възхвалявана като амбиция, в своята зависимост от системите от вярвания, в своите ценности, продиктувани от корист и алчност, в своята завист, промотирана като сравнение, за да сте свободни от такива умствени замърсявания.

Маркс не ще ви позволи да осъзнаете, че „обществото” сте „вие”! Понеже „вие” изграждате обществото, за да го промените, трябва радикално да се промени вашата „аз”-ност. В противен случай революцията ще бъде просто модифицирано продължение на същото гниене, само че в друг костюм.

То ще бъде просто пресмятане, не революция! С промяната на обществото чрез философията на „класовата борба” не е нужно да променяте себе си. Така се стига до създаването на друга класа от властимащи хищници, издигнала Сталин, избил десет милиона човека в съветска Русия, точно както християните с Библия в ръка и напявайки „Обичай ближния като себе си”са избили милиони хора по цялата планета.

Всъщност Маркс е преработил юдео-христианските теми и доводи, вплитайки ги в своята известна теория – марксизма. Тя претендира, че е погълнала демона на религията, а сама се е превърнала в демон под формата на Ленин, Сталин, Мао и т.н. Маркс е завръщането на Христос в светска форма.

„Капиталът” е наследство от Библията! Въпреки че показно отхвърля юдео-християнската традиция, той е евреин до дъното на душата си! Юдео-християнската концепция е била преработена и секуларизирана в Марксизъм.

Маркс е останал юдео-християнин до мозъка на костите си, райското царство и щастието чрез комунизъм са едно и също нещо! Всички противоположности съдържат в себе си елементите на своите собствени противоположности.

Насилието се разглежда като нещо неизбежно, било то дейността по разпространение на християнското послание за любовта или в социалистическата революция! Коранът (2:191), също наследство на юдео-християнството казва:

„Изгорете ги на клада, хвърлете ги в концентрационни лагери, колете ги за по-добро и за великата слава на Бога, Аллах хо Акбар!” По същество виждането на Маркс е било поетично и юдео-християнско, при все че е формулирано с рационални и научни изрази. Светът достатъчно е страдал от визиите на визионери, мисиите на мисионери и от делата на пророците!

Фройд казва, че проблемите ви се дължат на сътресенията и получените по време на вашето израстване травми, складирани в дълбините на съзнанието и че психоанализата може да ви помогне в преустройството на „аз”-а, но те никога не биха говорили за отърваване от „аз”-а. А това води до толкова усложнения, че нивото на самоубийства сред психолозите е двойно по-голямо отколкото при останалите хора.

Анализът е на място в техническите области, където между субекта и обекта има дихотомия. Но, анализата е парализа там, където анализаторът (умът-его) е анализираното (отново умът-его). Адлер твърди, че причината за проблемите са „комплексът за малоценност” и „волята за власт” и предписва методи за справяне с тях.

Западът казва: „Аз мисля, следователно съществувам” и счита, че дихотомията между „мислещия” и „мисълта” е действителна. Но Изтокът ни приканва да се събудим за връзката на Енергия-Интелигентност (Чити Шакти), налична в живото тяло и да не оставаме ангажирани в мрежата на мисълта и нейното фалшиво раздвоение в „мислещ”.

Тази измамна дихотомия възпрепятства събуждането на спящата божественост и поддържа разделното съзнание, което ни обвива и ни държи в мъка и страдание. Но Изтокът казва, че връзката е Цялост, защото само цялост може да бъде взета от Целостта и пак да остане единствено цялост! Това е математиката на Целостта, неизмеримото, безграничното, неназовимото.

Безкрайност минус Безкрайност е пак Безкрайност. „Ти” като живот си Божествеността. „Ти” като малкия, долнопробен ум, можеш да бъдеш библейското копеле, „грешникът”, който трябва да се впуска във вярвания, фанатизъм и битки, неспирно очаквайки „спасителя” или „пророка”, или „аватара”, или „сат-гуруто”, или „месията”, или „бхагаван”, „хансрадж”, „парамаханса”, „баба”, „мата”, „ананда” и т.н.

Purnamadam Purnamidam
Purnat Purnam Udachyate,
Purnasya Purnamadaya
Purnameva Vasisyate.

Посланието на изтока е: ”Бъди достъпен за духовността, за центростремителното прозрение чрез и за самият себе си. Няма нищо там някъде, всичко е тук вътре. Може ли да има виждане без търсене?”

Abhayam Sathwasansuddhir
Gyanyoga Vyavasthitih,
Daanam Damascha Yagnascha
Swadhyaystapa Arjavam.
(Бхагават Гита 16.1)
Джай Цялостност


_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov