Коледа

Пуснато на: Нед Дек 23, 2007 12:42 pm Заглавие : ??????

Произход на Коледуването

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.

Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява — „Недей, от догодина ще родят“, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.

Пуснато на: Нед Дек 23, 2007 12:44 pm Заглавие :

Коледни прогнози

Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината.

* „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
* Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
* Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
* Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
* Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
* Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
* Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
* Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето — в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
* Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото — с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия — пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
* Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото — сухо, а есента — ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

Пуснато на: Вто Дек 25, 2007 2:48 pm Заглавие :

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Не трябва да ви натъжава

Просто я прочетете докрай. Там има Любов и Щастие с пожеланията, които пристигнаха по пощата.

През процепа на Вратата на Времето се процеждаше Светлина. Съвсем тънък сноп, който прорязваше тъмното като гилотина.

“Нима Светлината може да бъде гилотина? Твърде грозно сравнение...”, помисли си Мъжът. Но само след секунда отказа да търси отговора. На Вратата се звънеше. На същата тази Врата, потънала в паяжини, с изтръгната дръжка и ръждясали панти. На Вратата, през която не беше влизал никой, откакто за последен път беше излязъл Синът Му.

Мъжът прокара ръка през косите си.

“Сигурно са прошарени или напълно побелели?”, помисли си Мъжът.

Лична карта

Озари го надеждата, че ако успее да отвори Вратата, ще нахлуе достатъчно Светлина, която ще му позволи да се види. Тънкият сноп на гилотината не позволяваше това.

Беше забравил как изглежда. Помнеше само възрастта си, защото така трябваше. Изискваха го административните разпоредби в държавата, на която беше гражданин. Датата на раждане беше записана в личната му карта. Само с такъв документ признаваха, че съществува.

“Имам лична карта, признават, че съществувам, но отдавна нямам представа кой съм и защо стоя тук – ден след ден, превърнати в нощ след нощ”, нападнаха го отново странните мисли.

Самотата

Мъжът се приближи към предполагаемото място на предполагаемата Врата. Ръцете му започнаха да опипват грапавата стена и се натъкнаха на нещо живо.

“Паяк? Буболечка някаква? Любителка на тъмнината? Като мен? Излиза, че напразно съм се чувствал самотен...”, въздъхна облекчено Мъжът.

После усети издатината на пантата. Наистина имаше Врата. Нима легендите, разказани от прадядо му на дядо му, от дядо му на баща му и от баща му на него, можеха да се окажат верни?

Легендата и учените

Разказваха, че някога, преди цели хилядолетия, Вратата се отворила и през нея влязъл Мъж. Красив. Умен. Заговорил на непознат език, който скоро научили всички. И разбрали, че става дума за Любов. Обявили го за Син на Бога. Но... Странно... После му затворили Вратата под носа. Опитал да се завърне. Всъщност, всяка година се опитва. Но Вратата така и не помръдва.

Според някои учени това било неволен трясък, предизвикан от течението на Времето. Но толкова силен, че дръжката на Вратата паднала и никой вече не можел да я отвори отвътре.

Грижа за здравето

“Цял Живот в тъмнина. Ами ако ослепея?”, уплаши се Мъжът.

Въпросът го завари неподготвен. Застина в очакване. Усети пулса в гърлото си. Беше много силен пулс, на моменти задушаващ. Сякаш искаше да разкъса опасното място, през което преминаваха сънните артерии. Мъжът се грижеше за здравето си, имаше здравна осигуровка и не можеше да допусне подобно опасно препускане на собствения си пулс.

“Цял Живот в тъмнина. А ако да видя, значи да ослепея?”

Коледари

Чу се поредното позвъняване.

Мъжът стоеше в Тъмнината и се молеше този, който е дошъл, да си тръгне. Колкото може по-бързо.

Скоро всичко утихна и привичната тъмнина обгърна Мъжа по-привично отпреди.

През това време навън

... Някъде в Пространството на 25 декември, според човешките отброявания, една Жена и едно Дете стояха прегърнати пред милиарди хора. Тълпата им се покланяше, носеше цветя, свещи, камбанки. Имаше молитви и славословия.

Очите на Жената бяха тъжни. Детето не помръдваше. Така трябваше. Но като всички деца, не издържа и в един момент наруши забраната. Обърна се към Жената с тъжните очи и попита:

“Мамо! Кои са тези хора? И защо никой от тях не отвори Вратата си, когато позвънихме?”

Жената не отговори. Гледаше тъжно към тълпата, от която извираха славословия.

Всяка приказка си има поука. Поне така твърдят Мъдреците...

Всяка Коледа носи поне една отворена Врата. Радвам се, че заедно открехнахме няколко - с пожеланията, които пристигнаха, за да ги отправим в Тихата нощ...

Пуснато на: Сря Дек 26, 2007 6:27 pm Заглавие :

Вторият ден на Коледа: Отдаваме почит на Богородица

На този ден се чества и паметта на св. праведни Йосиф Обручник на Светата Дева, както и паметта на цар Давид като славен родоначалник на Христос и на Иаков, първи християнски епископ на Йерусалим.

Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г.

И още за 26 декември

Според решение от 28 март 1997 г. на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство" 26 декември, църковният празник на Св. Йосиф Обручник, земният баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата.

За първи път Денят на бащата у нас е отбелязан през 1997 г., припомня БГНЕС.

Денят на бащата се празнува в различните страни по различен начин и на различни дати.

Празникът съществува почти навсякъде по света в чест и прослава на настоящи и бъдещи татковци.

Според католическата традиция празникът се чества на деня на св. Йосиф - 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник. Обикновено се отбелязва през третата неделя от юни.

Първият Ден на бащата в САЩ се чества на 19 юни 1910 г. в Спокейн. Празникът бързо получава широка неофициална подкрепа от различни хора.

Президентът Калвин Кулидж го препоръчва за национален през 1924 г. Денят е признат за официален през 1972 г., когато на власт в Белия дом е Ричард Никсън.