За суровакането

Суровакането е чисто български обичай за посрещането на новата година."Сурва година" е пожелание за успешното и начало.Има няколко обяснения за произхода му.

Едното е на славянска основа и се свързва със "суров",каквато е дряновата клонка,с която се суровака.

Другото обяснение е на Аспаруховите българи.Те казвали "сур" на първия месец от новата година,който е свързан с април.Календарът у древните българи започвал от първия ден на пролетта 22 март,където април се явява първи месец.

Зимните празници и обреди при чувашите/днешни потомци на Волжките българи/ се наричат "сурхури".В Чувашия се тачи и до днес новогодишния обичай "Сурен" - добиване на нов огън,т.е. на ново слънце.Тогава се гадае на пръстен съдбата през новата година.

В санскритски/старойндийски/ език "сурва" означава слънце,а Сурия е бог на слънцето.Очевидно иранската дума сур е била заета в някои алтайски/тюркски/ езици и към нея е добавена наставката -га /сур-га/, -гак/сур-гак/, сочат изследванията на известния наш езиковед алтайст - покойния вече проф.Моско Москов.

Тъкмо тези възможни думи са в основата на пожеланието Сурва и Сурваки.Преводът на Г във В е бил закономерен в прабългарския език,поради това славянското обяснение отпада.

Максим Петров,в."Ношен труд"