ВЗРИВЪТ ОТ НИЩОТО В СЪЗВЕЗДИЕ БЛИЗНАЦИ: НЕРАЗРЕШЕНА ЗАГАДКА

Природата на загадъчния свръхмощен взрив в съвършено "пуста" област от далечния космос, отличаващ се с някои необичайни особености, остава напълно необяснима.

Мощният изблик гама-излъчвания, регистриран от космическата обсерватория NASA Swift 25 януари 2007 година и получил обозначението GRB 070125, се отличава с някои нехарактерни за процесите от този род особености.

Първо бил е много "бавен" - понастоящем се смята, че такива гама-изблици се случват при гравитационен колапс на много млади и много масивни звезди.

Второ, той е протекъл в област от пространството, в която отсъстват каквито и да било звезди или извънгалактични обекти. Източникът на изблика така и не е бил установен дори с най-мощните съвременни инструменти и уреди - 8-метровия телескоп Gemini ("северния") и 10-метровия Keck I.

Странното местоположение на сигнала, дошъл "от нищото", се подтвърждава от необичайния му спектър, в който отсътстват линиите на поглъщане на междузвездния газ, обичайни за намиращите се в която и да е галактика източници.

Разтоянието до обекта, преценено според червеното му отместване е около 9,4 млрд. светлинни години.

Да се разбере как е възможно да се образува извънгалактична свръхмасивна звезда не е толкова лесно.

Околностите на странния гама-изблик на небесната сфера - на долната снимка възможният източник е отбелязан с кръстче, а двете галактики, които теоретично могат да бъдат съединени с верига от звезди са показани със стрелки.

Крехка надежда за обяснение на загадката без радикално преразглеждане на съвременните модели на Вселената, съобщава Sky and Telescope, се явява предзположението за наличие на звезда в района на слабата и едва забележима "опашка", съединяваща двете галактики в близост до хипотетичното местоположение на източника. За целта трябва да се направи снимка от телескопа Хабъл със свръхдълга експозиция.

Ако при последващите наблюдения тази хипотеза не се потвърди, астрофизиката на високите енергии отново ще се окаже в небрано лозе.