ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 12:36 pm Заглавие :

ЗА ПРОШКАТА

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Прошката не означава подтискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Религиозни празници, на които традицията включва искане на прошка са:

* В християнския църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна” (Сирни заговезни, Прошка, Прошка неделя) – последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.

* В исляма — Рамазан байрам, Курбан байрам.

В християнство

Прошката заема основно място в християнската етична система, независимо от конфесията. В Новия завет Иисус Христос, а след това и апостолите, нееднократно се спират върху нейното значение. Самият акт на прошката е условие, вярващият да получи достъп до благодатните дарове: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24). Христос издига на най-висок пиедестал прошката: „Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощава ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” (Мат. 9:5, Лук. 5:23)

В рамките християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.

Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят” (Лук. 23-34). Според християнската концепция, опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.

В юдаизма

Още в Стария завет прошката заема значимо място. Там обаче тя е по-скоро акт на добра воля (Бит. гл. 32 и сл.), отколкото нравствена повеля. С развитието на юдаизма обаче, особено при талмудическата традиция, прошката се превръща в основно нравствено понятие със значение, сходно с това, което има при останалите религии.

В източните религии

В религиите на Изтока прошката отново има важно значение, но самият термин „прошка” е сравнително неуместен – поради езиковото различие, в източните религии понятията, свързани с „прошка” само частично съвпадат с това, което е възприето от европейската терминология.

В западния свят е възприета терминологията, наследена от елинизма и юдаизма, и преосмислена от християнството. Така думата „прошка” се разбира и като формалния акт на даването-получаването на извинение, и като висша морална ценност.

Съществуват и множество междинни нюанси, които пак се обозначават по същия начин. Източните религии боравят с друга терминология, поради което е трудно да се даде точен съответен термин, който да е превод на „прошка”.

* В даоската система прошката е необходимо условие за постигане на У Дзи – „пустотата”.
* В будизма и индуизма е задължителна при очистването от наслагванията на кармата.
* В шинтоизма е мистичен акт, свързан с обредност, при който човекът, който го е извършил, се предпазва от силите на „чуждите” зли помисли.

Отново, трябва да се има предвид, че определенията на нравствените категории са твърде самостойни и не могат да бъдат буквално преведени или отъждествени с понятията на български език. Тъй като в западното мислене понятието за прошка често се свързва с това за „грях”, може да бъде приведен следният пример:

Според древната традиция на шинтоизма, например, оказването на услуга на непознат е „грях” (понятието е условно), тъй като последният няма да има възможност да се отплати за нея. Т.е. конкретните прояви са зависими от дадена нравствена система, но крайното им значение е едно и също.

Следователно трябва да се търсят смислови, а не точни терминологични съответствия. Макар и определяни по различен начин, в крайна сметка проповядваните ценности се оказват сходни.

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 12:38 pm Заглавие :

ЕМОЦИИ СВЪРЗАНИ С ПРОШКАТА

ГНЯВ

Гневът е една от 8-те основни емоции. Счита се за един от седемте смъртни гряха в християнската религия.

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

ЛЮБОВ

Любовта е чувство, характерно не само за хората. За това в чисто биологично-физиологичен аспект е или грижата на родителският индивид към малките, или състоянието, което подтиква полово узрели индивиди да се съвокуплят, в резултат на което понякога и възпроизведат. Любов съществува между различните полове и тогава тя се нарича междуполова (хетеросексуалност). Любовта към същия пол се нарича еднополова (хомосексуалност). Това се изразява във взаимни ласки и сношение. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

ОБИЧ

Обич е понятие, определящо чувство на привързаност на един индивид към друг. В общия случай тя няма сексуален оттенък за разлика от любовта.

Понятието се използва при формирането на глагола "обичам" и изразява наличието на чувство на симпатия, предпочитание и/или привързаност към друг индивид или към всякакъв друг обект ("обич към спорта" или в лична форма "обичам сладолед"). Понятието е синоним на думата любов.

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 12:46 pm Заглавие :

ЛЕСНО ЛИ Е ДА ПРОСТИМ НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ?

Лесно ли е да простим на Сирни заговезни? Когато се себеопределяме като българи и несъзнателно търсим своето място, в последно време сред страните от Европейския съюз, един от начините е да потърсим опора в традициите. Какви обаче са нашите традиции и защо ги спазваме или не го правим?

Днес е Сирни Заговезни (прошка) един остарял и непопулярен сред милионите градски чеда празник. По принцип този празник е обвързан с Великден и хората навремето на този ден са се подготвяли за новите пости, както и да изпратят зимата и да посрещнат отговорностите, които ги очакват през пролетта. Яде се и се пие като за последно, защото след това започват Великденските пости. На трапезата задължително е трябвало да има баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва.

Българските празници и обичаи са логични и спазват хронологията и ритъма на полския живот. Така е било още от езическо време. Когато българите са били покръстени, Църквата е подходила доста хитро и прагматично – на всеки езически обичай да съответства по някакъв християнски.

Така е и със Сирни заговезни. Характерни за този ден са кукерските шествия, съпътствани от ритуали с подчертано езически характер.

На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, почернят си лицата, за да не бъдат разпознати от злите сили, някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича Кукеруване, а участниците – кукери.

Популярно е било и паленето на огньове, които да изгонят злите сили и да започнат новия живот през пролетта. Вярвало се е, че колкото по-голям е бил огънят, толкова по-защитени ще бъдат селяните, животните и реколтата им. Докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря градушка.

Най-забавното от всичко е правенето на топки от слама, по-късно, а дори и до ден днешен в Софийско се спазва този обичай – правят се топки от парцали, увиват се с тел или телена мрежа, за да е по-безопасно за децата и се закачат на пръчка или тел. Така направената топка се запалва и се върти над главата. Невероятно красиво и запомнящо се.

Тъй като все още не са ги налегнали тежките задължения по полската работа, целият ден е бил посветен на забавления и игри. Най-весели са вечерните ритуални игри (хамкане). На гредата под тавана в къщи се закача конец и на края му се овързва варено яйце, целта е само с уста то да бъде уловено и изядено. Цялото семейство участва в играта и разбира се най-много от всички се забавляват децата. Същото се повтаря и с бяла халва, след което конецът се пали за здраве за всеки член от семейството.

Когато българските земи са се приобщили към християнството, към тези обичаи да се гонят злите сили се е добавила и християнската прошка. На този ден хората искат прошка за изминалата година от по-възрастните с думите – Прости ми... и отговорът е Просто да ти е, Господ да прощава.

По този начин се декларира, че Господ няма да прости на сгрешилите, ако те първо не поискат прошка от тези, които са наранили. Запознавайки се с минали традиции на нашия народ, бихме могли да извлечем сентенцията и да не спазваме механично постите, като някакъв вид всеобща диета, а да познаваме същината на християнските традиции.

И независимо от това дали постим или не, дали палим свещи или не, да запазим светлината в душите си и сакралните принципи на християнството, които би трябвало да ни приближават повече един към друг, а не да ни разделят и да казваме по-често – Прости ми, за да можем да продължим живота си на чисто.
-------------------------------------------------
Вергиния Генова

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 12:55 pm Заглавие :

Ден за прошка

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечеря бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Запаленият огън се прескача от всички.

Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.

Днес миряните и свещениците от Софийска митрополия си взимат прошка от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим в столичната църква "Св. Неделя".

Богослужението и прошката в Богословския факултет в София започва в 17 ч., а в Софийската духовна семинария - от 19 ч.

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 1:05 pm Заглавие :

ПРОШКА ПО СИРНИЦА

Празникът Сирница тази година се отбелязва на 18 февруари. Това е последната неделя преди началото на Великденските пости. Какви са старите български обичаи на този ден?

Названието “Сирница” идва от характерното меню на този ден – сирене, масло, баница със сирене. Те се поднасят на обредната неделна вечеря.

Това са последните “блажни” храни преди да започнат 40-дневните Великденски пости, когато е позволена само растителна храна. Но за българите има нещо по-важно на този ден. Прошката. През целия ден близки и далечни роднини си разменят гостувания. И правилото е по-младите да отиват в дома на по-възрастните.

Семейните синове и дъщери, които живеят отделно, посещават родителите си. Кумците навестяват своите кумове. Тези гостувания имат една важна “мисия” – да заличат всички явни или скрити вражди между роднините, да се забравят разменени остри думи, недоволства и сръдни.

Независимо кой ги е причинил и кой се е разсърдил, правилото е по-младите да поискат прошка, а по-възрастните да изрекат опрощение. “За грешка има и прошка” – казва една българска поговорка. И в този ден всеки трябва да надмогне затаената враждебност, да пречисти и освободи душата си. С ритуална прошка започва и семейната вечеря.

Празникът Сирни Заговезни има и още един “прощален” смисъл. Той е в навечерието на аскетичния 40-дневен период на Великденските пости. Тогава ще са “забранени” всякакви веселия и музика. Затова в последния неделен ден преди това младите се събират да се повеселят “прощално”.

Цял ден свирачите огласят с музика хорището, а момите и ергените вихрят последните зимни хора. Чак на Великден отново ще могат да се веселят, да танцуват, да празнуват и да флиртуват…

На Сирница приключвал навремето и сезонът на женитбите. Някога сватби се вдигали само през късната есен и зимата, когато няма работа по полето. С настъпването на пролетта цялата обредност и ежедневният живот на селските жители се насочвали към земеделската работа и стадата. Ето защо на Сирни Заговезни младите се “сбогуват” със сезона на женитбите. Нещо повече. “Прощават” се, т. е. разделят се дори оформени любовни двойки, ако по една или друга причина не са успели да се оженят през зимата. От този момент всеки от двамата е свободен да потърси наново късмета си до следващата зима.

И все пак, на Сирница има ритуал, с който ергените могат да покажат дали остават верни на избраницата си или насочват вниманието си към друга. Много разпространен в Източна България е ритуалът на “любовните стрели”, символично казано. Щом се свечери и притъмнее, ергените се събирали на някое възвишение край селото. Всеки от тях носел специално приготвени малки стрели, издялани от дърво, които се запалвали. И с помощта на дълъг прът всеки ерген изстрелвал стрелите към двора на момата, която харесва. Запалените стрели описвали огромна дъга и всички виждали в чий двор падат.

Ергените трябвало да изстрелят своите любовни стрелички много точно и умело. Затова младежите започвали да “тренират” още от Атанасовден – в средата на януари. А момите чакали с нетърпение това ритуално преброяване на почитателите. Защото на следващата сутрин момата и родителите й събирали и преброявали долетелите в техния двор стрели. Най-“обстрелваната” мома получавала всеобщо признание, а момата, в чийто двор не е паднала ни една стрела, трябвало да изтърпи доста солени шеги.

Ако някой ерген пък е насочил стрелите си натам, където не е желан, също понасял всеобщия присмех. Или пък със стрелички и ритуален диалог ергенът можел да разгласи къде е приет вече като кандидат-жених. Огнените стрели имат и още една функция.

Вярвало се е, че до където се освети земята със Сирнишки огньове, до там ще стигне плодородието през новия земеделски сезон. Затова освен горящите стрели, много разпространен е обичаят да се палят и множество огромни огнени клади по възвишенията около селото. Кои посеви ще дадат най-богата реколта се гадаело на Сирница с обредно палене у дома на конеца, за който се връзвали последователно въглен, яйце, парче сирене, халва. Тези примамки се провесвали на дълъг конец, вързан за греда от тавана. А децата се сборичквали кой ще ги улови с уста, без да си помага с ръце. Това е ритуалното “хамкане” - популярен и до ден днешен обичай на Сирница.

Румяна Панайотова

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 3:51 pm Заглавие :

Това е най-благородната страна на християнската религия - да дадем и да поискаме прошка.
Моля за прошка всеки, който е участвал в този форум, ако волно или неволно съм го засегнала. Простете ми и да ви е простено. Embarassed

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 3:54 pm Заглавие :

Простено да ти е и ... прости и на мен, ако съм те обидила по някакъв начин!

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 5:40 pm Заглавие :

Днешната дата има и друго лично значение за мен и семейството ми, тази година съвпадна и с празника. Cool

И аз моля всички за прошка ако съм допуснала волно или неволно да засегна или нараня някого. Rolling Eyes

Простете и да ви е простено! Smile

Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 8:36 pm Заглавие :

И аз моля за прошка всички, които търпят с разбиране тежкия ми и рязък характер. Не съм искала в себе си да засегна никого. Просто езикът ми е такъв. Embarassed

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 1:04 pm Заглавие :

21Март - Пролетно равноденствие

1. Астрономическият празник

Всички знаем какво означава думата “Равноденствие” и защо е пролетно. Но днес във въздуха витае едно усещане за празничност и тържествеността на момента изисква да цитираме утвърдените академични определения не от незнание, а от гордост, че науката Астрономия е съумяла просто и ясно да опише отдавна великата космическа цикличност. Учили сме ги преди много, много години и затова не привеждам съвременни издания, а старата почти половин век “Занимателна Астрономия.”

При нейното отваряне човек има чувството, че се докосва до стари архиви, до древна мъдрост. Именно това чувство засилва документално-историческата стойност на цитата:
“Ето с какво се характеризира датата 21 март: тогава денят и нощта са равни помежду си по цялата повърхност на нашата планета.

Астрономическото наименование на този забележителен момент е “пролетно равноденствие” – пролетно, защото то не е единственото равноденствие през годината.

... Когато в северното полукълбо имаме пролетно равноденствие, от другата страна на екватора, в южното полукълбо, имаме есенно равноденствие и обратното. От едната страна на екватора зимата отстъпва място на пролетта, от другата – лятото се сменя с есен. Годишните времена в северното полукълбо не съвпадат със сезоните в южното.”
Какви още чудеса стават през пролетта?

Дните постепенно нарастват, Докато на 21 март те са равни с нощите, на 22 юли денят е 15 часа, а нощта само 9. Освен това нагряването от Слънцето се увеличава след като на 21 /20/ март то пресича екватора, устремено на север и започва да нагрява земята все по-отвесно. Това неминуемо се отразява на цялата Природа, от растежа на растенията и миграцията на птици и животни до съзнанието на хората.

Ние насочваме вниманието си главно към последния фактор, как Пролетта въздейства върху здравето и живота на человеците. Разбира се, духовният характер на рубриката ни улеснява и задължава да засегнем този изключително важен въпрос от духовна гледна точка. За тази цел се обръщаме към най-авторитетния източник – Великите Духовни Учители.

“През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво, - обяснява Учителят Петър Дънов. – Земята /дадено място/ в началото на Пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през Пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно!

От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действат, но по-слабо. ...През Пролетта и лятото има прилив на енергия към земята, а есен и зима – отлив. Затова най-благоприятното влияние на Слънцето започва от 22 март.

Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече. ... Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни.”

Следователно чудото на Пролетта не се изчерпва само с астрономични и ботанически промени. Най-големите чудеса са за човечеството, да може всеки човек да укрепи своето здраве, душа и дух! А това е една от големите тайни на Живота! Затова чрез календара от духовни празници ние я популяризираме, да бъде достъпна до всеки желаещ.

Кои обаче ще бъдат желаещите? Както се изразява Учителят, само умните хора желаят да се обновят чрез слънчевите енергии през пролетните месеци:
“Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от Слънцето. Той знае, че Слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм!”

Да, но как става набавянето? Какъв е механизма и точно какво трябва да правят човеците? Ето, точно тук, зад отговора на тези въпроси е скрита ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА ПРОЛЕТТА и аз съм много щастлив, че мога да ви я предоставя чрез тази рубрика, препредавайки тайнствения метод от думите на Великия Учител Беинса Дуно:

“Пролетно и лятно време от 22 март всяка година препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина.”

“Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Слънцето повдига човешките мисли и чувства , с което и кръвта на човека се пречиства.”

Учителят Беинса Дуно ни разкрива тайната как да боравим с енергиите на Слънцето и Земята, така, че като излезем при изгрева на Слънцето, да се върнем обновени от Духа, а не само механично да го правим. Ето в какво е майсторлъка:
“Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения Живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на Слънцето ще представя за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва.”

Ето как Пролетта става за нас уникален духовен празник, защото е свързана с тайната на подмладяването, оздравяването, укрепяването и духовното възрастване!

Преди 100 години Учителят е говорил за нейното начало – на 22 март. Днес астрономическата пролет настъпва на 20 март, а на всеки 4 години веднъж – на 21 март. Такава особена година е и 2007-ма, в която пролетното обновяване започва от 21 март в 02 часа и 9 мин за България и 01 часа и 7 мин за Централна Европа. Следващата особена пролет /на 21 март/ е през 2011 година. Честита Пролет!

Петър А. Вангелов

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 1:13 pm Заглавие :

История или легенда - Пролетно равноденствие при келтите?

Кръстът на Бригид

Други имена: Alban Eilir (съвременнен друидизъм), Сретение господне, (християнство), Деня на Девата или Остара (вещерство)

Датата на пролетното равноденствие варира през годините, но обикновенно се пада в дните около 21 март. На тази дата, в следствие на движението на земята спрямо слънцето, денят и ноща стават равни по продължителност. След един кратък период на крехко равновесие, денят започва обозримо да се увеличава за сметка на ноща.

Обикновенно по време на пролетното равноденствие в миналото (а и днес) били засявани нивите. За сега не можем да кажем как и дали със сигурност келтите са отбелязвали събитието, но тъй като знаем, че друидската религия разглеждала преходите и граничните времена (състояния и пространства) като свещенни, сме склонни да вярваме, че пролетното равноденствие е играело съответно място в бита и култа на келтите.

Неолитните предшественици на келтите построили многобройни мегалитни паметници, които и до днес могат да бъдат използвани като средства за отчитане и предсказване на настъпването на равноденствията и слънцестоенията.

Така например, проходния гроб Sliabh na Cailli ("Хълмът на Вещицата") в Loughcrew, Графство Meath, е съобразен с пролетното и есенно равноденствия, когато слънчевите лъчи на изгрева огряват няколко издълбани в скалата соларни символа.

Нео-вещерското име на пролетния празник на раводенствието е Остара (саксонско по произход). В неоезическия свят, някои хора вярват, че празникът Остара е свързан не толкова с промяната на нивото на слънчевия фон (след равновесието, денят става по-дълъг от нощта), а с мартенски лунни езически тайнства.

Тъй като датите за празнуването на Великден са близки до тези на празника Остара, нерядко пролетното равноденствие се схваща като еквивалент или по-скоро като първообраз на християнския най-свят ден.

Д-р D. L.Ashliman от факултета по германски езици и литература към Питсбургският университет цитира древния хронист Bede Почтения (673?-735сл. ХР.): "De Ratione Temporum, както англосаксонците наричаха четвъртия месец Esturmonath, на името на тевтонската богиня на изгрева и плодородието Eostre или Ostara."

Нейното име е производно на индо-европейското ausos, което значи "зора" или "изток", и богинята е сходна с гръцката Eos и римската Аврора.
Ако в англо и немско-говорящите страни името на празника Великден произхожда от своя езически предшественик, в останалите страни името на християнския празник има най-често еврейски корен - pasah, което значи " да прескочиш" (от тук и еврейската Пасха).

Някой съвременни друидски групи честват пролетното равноденствие под името Alban Eilir, или "Светлината на Земята".
--------------------------------------------
oakgate.hit.bg

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 1:18 pm Заглавие :

Пролетното равноденствие е днес

Пролетното равноденствие настъпва тази сутрин. Вследствие на движението на Земята спрямо Слънцето днес денят и нощта са равни по продължителност. Счита се, че с пролетното равноденствие започва пролетта.

Според българските вярвания на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла. В много страни по света днешният ден се отбелязва с различни празненства.

Пролетното равноденствие е първият ден от годината в иранския и в бахайския календар. През тази година есенното равноденствие ще настъпи на 22 септември.
-----------------------------------------------------------
calendar.dir.bg

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 6:43 pm Заглавие :

25 март е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в. Православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да и съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника.

В народния календар денят е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.

Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година. Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо.

Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.

Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила. В ранната сутрин домакините примитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват.

С вярата, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.

Независимо, че е по време на Великия пост тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.

Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага

Обредна трапеза: риба - печена или варена, шарена пита, лучник.

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 6:51 pm Заглавие :

Благовщене, Благовец, Благоец - в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пробуждане на природата.

След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари.

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети , а лежи и ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завръзва празна кърпа, потавя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.

Този ден се извършват дейности, свързани с народната етимология на името на празника. Сеят се зеленчуци и присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци.

Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден самодивите започват своите игри. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер.

Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите.

Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула:

"Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ви затисне" и други.

Запаленият огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият - "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие зъмя на него".

В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.

Благовещение е голям църковнохристиянски празник, утвърден през VII век. Според Светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника.
------------------------------------------------------------------------
Източник: Календарни празници и обичаи на българите

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 7:01 pm Заглавие :

Благовещение - 25 март

Православната църква чества празника Благовещение (блага вест) винаги на 25 март. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.

Както повествува св. евангелист Лука, на този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия - Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:3 Cool

.

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.

Но да се върнем към празника Благовещение, да вникнем в неговия смисъл и съдържание. Този празник е колкото личен - за светата Дева, толкова и общочовешки. Изпълнението на ангелските слова наистина донесло велика радост на св. Богородица. Тази радост не останала само за нея - чрез нея тя преминава у всички искрено вярващи членове на Църквата - християните. Това е дълбокият смисъл на празника. Християните приемат със сърцата си събитието от Назарет и осмислят неговото съдържание.

Но не са малцина ония, които искат да вместят в малкия си съд на студения си разум невместимия Бог; да анализират ангелските слова и по чисто умозрителен път да ги отрекат и отхвърлят, защото не се вграждат в рамките на логическото мислене.

Не бива да забравяме, че Божият вестител изрекъл радостните думи за свръхестественото, но не противоразумно зачатие и раждане на Сина Божи. Изрекъл тези думи за всички, които с вяра приемат непостижимата Божия тайна, и като я приемат, искат да вселят в сърцата си невместимия всеобемащ Бог.

Радостна е вестта от Назарет. Тя е извор и на други неизчерпаеми радости. Радостна е всяка вест, дошла от небето, съобщена от ангели и разгласена от човеци. Така в нощта на раждането на Богочовека от пречистата Дева Мария, която е изпълнение на ангелската вест от Назарет, ангел Господен съобщил на пастирите: "Ето, благовестя ви голяма радост.... днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ" (Лука 2:10-11).

На земята се бе родил най-великият Благовестник и Изпълнител на изкуплението, който чрез слово и дело извърши обещаното изкупление Той всякога вестеше словото на истината - благовестието на нашето спасение, защото чрез Неговото себежертвено служение на Бога и на човеците Той донесе радост на земята. Тази радост се утвърди чрез възкресението Му. И тогава ангел Божи каза на първите свидетели на възкресението: "Радвайте се!" (Мат 28:9).

Тези ангелски думи станаха заветни в Църквата Христова Поради това и нейните членове пребъдваха в радост и вестяха словото на спасението като радост за всички. "Винаги се радвайте!", съветва св. апостол Павел (1 Сол. 5:16), защото християнството е религия на духовната радост, на хармоничните човешки взаимоотношения.

Първопричината за тази общ християнска радост е Благовещението в Назарет. Поради това Православната църква всякога величае преснетата Дева Мария с молитви, със славословни песнопения, а вярващите християни през всички векове молитвено са изливали пред нея своето сърце, принасяли са й своите величавия и на нея са възлагали своите надежди.

Като майка на родения от нея по плът Син Божи тя е майка на цялото изкупено човечество. Тя е не секващ извор на обич и живот, творческо вдъхновение и възвишен преживявания.

Нейната духовна чистота, нейното съучастие в делото на изкуплението, нейното ходатайство пред Бога, нейната най-чиста свята майчинска любов са отразени в редица църковни песнопения.

Православната църква я нарича Богородица, нарича я храм на Бога, небесна царица, врата небесна, упование на страдащите, радост за всички скърбящи, усърдна молителка и застъпница пред нейния Син и наш Бог.

При тази изключителна възхвала и почит естествено е иконите с нейния пречист образ да имат такова широк разпространение и да се ползват такова благоговение от страна н православните християни.

Празникът Благовещение е за цялата Църква, за всички, които духовно живеят в нея, чиито сърца са живи чрез Христа, които откликват на благата ангелска вест и посвещават себе си в сдружение на доброто, на чистото и възвишеното.
-------------------------------------------------------
rozali.com