ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 7:13 pm Заглавие :

Днес е Благовещение - денят, в който според Светото писание Архангел Гавриил донесъл на Дева Мария вестта, че тя ще роди сина Божий - Исус Христос.

Това е един от големите християнски празници, отбелязван от църквата от седми век.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари.

После се запалва събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване.

------------------------------------------
dnevnik.bg

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 12:22 pm Заглавие :

Наближава Лазаров ден - на 19.04.2008 год.

Лазаруване

Лазаруването е общобългарски обичай в системата от момински пролетни обреди. Лазарските обичаи и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масовите народни обичаи.

В целия празнично-обреден цикъл най-широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот.

Основните участници са моми, и то най-вече тези, на които предстои женитба. В някои области на страната изпълнители са и момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години.

Подготовката за Лазаруването започва още от празника Свети чeтиридесет мъченици - събират се, учат и си припомнят лазарски песни и игри. През постите, когато не се играе хоро, тези събирания са били единствената забава за женската челяд.

Обикновено лазарските групи се разпределят по махали и включват участници от една и съща възраст. По-рядко срещано е лазарската група да бъде една за цялото село.

Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Накити от монети, цветя, венци и пера допълват пъстрите лазарски костюми. Групата се събира в деня на празника в дома на предварително избраната от момичетата водачка.

Малките лазарки обхождат домовете на близки и съседи сутринта на Лазаровден, а по-големите обикалят цялата махала (или селото) от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница.

Повсеместно е вярването, че където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година.

Лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответства на възрастта, семейното и социалното му положение.

Навсякъде те са дарявани с яйца, понякога пари, брашно, мас. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва. Според това, как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината.

Идеята за здраве и плодородие е заложена и при други обредни елементи в обичая - обхождането на ниви и ливади, в мотивите на лазарските песни и др.

За Лазаруването в Източните Родопи е характерна куклата Лазар, която момите приготвят от кросно, кръстачка на чекрък или парцали и я обличат в булчински дрехи.

Те носят куклата при обхождането, пръскат я с вода, а накрая измиват кросното в реката - за да има дъжд.

В някои райони Лазаруването завършва с кумичене, а в повечето случаи най-вълнуващият момент е лазарското хоро, на което се събира цялото село.

Тук жени и ергени нагиздените моми, харесват и избират своите бъдещи снахи и съпруги, тъй като лазарувалата мома се смята вече готова за женене.
------------------------------------------------
bgkulinar.net

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 12:40 pm Заглавие :

ЛАЗАРОВДЕН

Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Според народната вяра Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. Легендите го представят като човек, който тръгнал с брадва в ръка, обикаля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почиствал ливадите и ги подготвя за коситба. Затова в тоя ден земеделските стопани извършват тъкмо такава работа в полето.

Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут - могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Най-важен е обичаят лазаруване - в него участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години). Момите, наричани "лазарки", се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, с венчета на главите от зеленина и цветя, обикалят къщите из селото на дружини от по десетина човека, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие:

А бре, Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
— Бог помага, равни двори!
— Дал Бог добро, лазарици!

Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.

Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен - пожелание:

Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.

Когато свърши лазаруването , лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на водачката (кумицата).

Някъде в шествията на лазарките участват булка и момък — едно малко момиче е облечено в сватбени дрехи, а по-голямото е с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, комуто предстои женитба.

На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст (бой): най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница (или боенек). Тя държи в ръцете си тояга. По-възрастните моми са в невестински дрехи.

В някои краища след обеда лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето (или котелът) престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. На Лазаровден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, тя ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват. Този обичай се нарича лазаруване, а момите — лазарки.

За следващия ден — Връбница, още от вечерта се омесват к у к л и (обредни хлябове, прилични на човешки фигури).

В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.

Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Целта й е да осигури здраве и плодородие, да се предотврати суша и градушка. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат "грабнати от змей" и следователно биха могли да изпълнят функциите си за продължаването на рода.

Шествието, ритуалното обикаляне на домовете и песните - благопожелания имат характер на вербална магия, целяща щастие и берекет. В същото време момите доказват зрелостта си и възможностите си за създаване на семейство чрез ритуала "булка и момък" и обличането на невестински дрехи.

Ритуалният танц — буенецът, също подсказва със своите елементи социализиращия си характер — хорото е отворено, момите са подредени строго по възраст и са в редица, т.е. те се представят в обществото, те са отворени за социума, подканвайки момците за избор.

Надпяването на пръстените има сватбена насоченост и неговият гадателски аспект е свързан с преходния момент, когато постепенно психофизическият хаос на индивида трябва да се трансформира в семеен космос.

Лазарски песни

Лаленце се люлее
на зелена ливада.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му - звездици,
лицето му - трендафил.
Как си кротко играло,
така си кротко заспало.
Майка му го будеше:
-- Стани, стани, детенце,
да си видиш лазарки,
как играят и пеят --
шити поли развяват,
жълти чехли потропват.

Ой, Лазаре, Лазаре,
тука са ни казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!
Радувай се, радувай!
Радувай се, домакине!
Колко шума по гората,
толко здраве на таз къща.
Чорбаджийска и болярска!

На този ден празнуват и именниците — Лазар, Лазарина, Лазо.

Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 11:34 am Заглавие :

ЦВЕТНИЦА - на 20. 04.2008 год.

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за полседен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

Цветница, празник на цветята

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Еруселим в дните преди еврейската Пасха. Според еангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Еруселим на магаре.

Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Еруселим през IV век.

В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църкожнослужителите осветяват в църквата върбови клончета.

Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.

На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба.

В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома пригитвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата).

В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро.

В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук комицата ги освобождава от говеенето.

Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба.

Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

* Иглика
* Божура
* Виолета, Върба, Върбан, Върбинка
* Гергин(а), Гроздан(к)а
* Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а)
* Жасмина
* Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
* Ива, Иглика
* Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка , Камен
* Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина
* Маргарита, Магнолия, Малина
* Невен(а)
* Петуния

Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 11:49 am Заглавие :

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден.

Посвещава се на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на младо осле (магаренце) и е приветстван от хората с "Осанна на Сина Давидов!".

Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител.

Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.

Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.

Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.

Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича "кумичене".

Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.

Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици.

След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 12:29 pm Заглавие :

СЕДМИЦАТА СЛЕД ЦВЕТНИЦА (ВРЪБНИЦА)

20 април Цветница (Връбница)

На тоя ден момите „играят лазарки". И легенда разправят от старо време:

„В едно тракийско селце - Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница - сбора да видят. Вървели, що са вървели, ожадняло момичето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пийне.

„Не ходи, потрай малко до село! - рекъл бащата, - че това място е лощаво." Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя. Тъкмо се навела водица да пипне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. - „Богата и пребогата ще бъдеш" - завършил той. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.

Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. Искало й се богата да бъде и в дворец да живее. И щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати.

Минали години. Домъчняло й за Земя" та и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я спуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял.

През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да захапе опашката, За да се измъкне от нея, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла.

Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало.

Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа - змейница. Танцът нарекли „буенец", а момите що играят - „лазарки".

Лазаруването заема важно място в обредната система на патриархалното българско село. Чрез него народът изразява дълбоката си потребност да въздейства положително върху бъдещия ход на живота, затова в него се откриват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот след мразовитите зимни дни и настъпването на пролетта.

Лазаруват само девойки, достигнали полова зрелост. Тяхното участие е наложено от патриархалното общество, тъп като, за да получат право на брачни отношения, момите трябва да са лазарували. А участието им в обреда е върховен етап в тяхната социализация. В лазаруването взаимно са свърза-ни и се допълват комплекс от обредни действия, обредно облекло, обредни песни и обредни танци.

Лазарките играят несключено хоро, което се води от „бояница", наричана в някои селища още „кумица" или „кръстница". За такава се избира „най-баш" момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари.

Тя изпълнява важна обредна роля - когато момите играят и пеят в двора на стопаните, откъсвайки се от колектива, тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея - бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Бояницата трябва да знае в кой дом, какви песни да изпее групата. А песните са изключително разнообразни:

За стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома - всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие. Като свършат лазаруването моми и ергени правят „разкумичване" — на дървена бухалка всяка лазарка поставя венеца си, после ги пущат всички в течаща вода и гледат - на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.

Имен ден на Калина, Виолета, Божура, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен -хора с имена на цветя и дървета.

21 април ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

Седмицата преди великден българите наричат „великата" или „Страстната неделя" и тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората. През цялата седмица не се пеят песни освен черковни, не се играят хора и музика не свири, а който не изпълни това, според народната вяра ще му излезе цирей на някое деликатно място. От този ден започва голямото великденско чистене.

22 април ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се

Проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.

23 април ВЕЛИКА СРЯДА

На този ден жените не работят женска работа - не шият, не предат, не тъкат. децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят за вапцването на яйцата на следващия ден.

24 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий" край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят вапцани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!" По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават.

В друго предание се разказва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и той!" в същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.

Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век. в Западна България шарените яйца наричат „перашки". Някои изследователи смятат, че името „перашка" е производно от праславянската дума „пер" със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм", като възлиза към по-стара дума „квер" със значение „дъб", от която е произлязло името „Перун" - названието на бога на гръмотевиците.

При това по дребните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защото четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан" (Перунов ден) е със значение „четвъртък" в езика на по-лабските славяни. в това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.

Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първа-та бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.

В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. Изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.

Най-използваната боя в миналото е червената, получавана от отвара от растителност или от варзия. В Родопите са използвали и отвара от изсушеното насекомо „кощенил" или стръкове риган, бран по Еньовден.

Пак там е използван и специален резец, „писалка" с восък и туткал. „Писалката" е изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш, с писец от свита на руло и заточена на камък сребърна паричка.

Орнаментиката на обагрените великденски яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, 300-морфни изображения на пеперуди, риби, пилета, стилизирани форми на змии и паяци, както и геометрични и схематични антропоморфни изображения.

Естествено изписвачката никога не забравя да Закодира и ортографските елементи на народния поздрав „Христос воскресе".

25 април ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Народът го нарича още „Разпети петък". Това е голям празник. Никой нищо не работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, голям град ще бие реколтата. в някои селища на този ден момите изписват с въглени и писци боядисаните в четвъртък яйца.

В една легенда се разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, като минал край една жена, която перяла, й поискал малко вода, за да накваси своите напукани устни. Тя гребнала помия и му подала. Той я изпил, но нищо не рекъл.

По-нататък от един дом, в който печели хляб, му подали къшей топъл хляб. Когато изкачил Голгота, Христос промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която приготвя хляба!" Затуй в петък не се пере, а моми и жени правят великденските кукли и хлябове.

Но първо са подновили кваса, защото великденските краваи се правят с нов квас. в миналото къща без квас не оставала, че ако се изгуби квасът, къщата остава без берекет през следващата плодна година. Подновяването става, като в омесеното тесто не се поставя стар квас, а се оставя на топло само да вкисне. От тоя квас се правят обредните хлябове и от него се пази за следващите замесвания.

Обредните хлябове за великден са разнообразни - кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница, но навсякъде в тях се поставят червени яйца. Тези обредни краваи задължително се месят от омъжени млади, чисти жени, с пшеничено брашно. Брашното нарочно се пресява три пъти и по време на втасването на тестото в него се поставя прясно откъсната зеленина - коприва или здравец и стръкче босилек.

26 април ВЕЛИКА СЪБОТА

Българите я наричат още Одушна или Погребенна, защото в този ден жените обикновено посещават гробищата. Преливат и прекадяват, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите близки. В някои селища в събота вечер размотават преждата от кроена и мотовилки, за да има повече дъжд и берекет.

Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 12:35 pm Заглавие :

Змейово либе

Най-мистериозната любовна история, описвана в българския фолклор, се разиграва между земна девойка и митичен змей. Сюжетът е много популярен и в различни версии се разказва в народните песни. Рядко се среща и обратният вариант – змеица се влюбва в земен младеж. Дали тези сюжети имат реални основания?

Българските фолклорни представи за змея до голяма степен съвпадат с образа, познат и от християнския сюжет за битката на св. Георги със змея: крилато и огнедишащо чудовище с тяло на змия. В народното вярване змеят произлиза от смок или шаран, доживял 40 години, без да го види човешко око.

Змейовете са невидими за хората обикновено. Най-често се повяват във вид на внезапна вихрушка. Може и като безшумен вятър или трептяща мараня над нивите, или като облак. Но понякога змеят си придава доста привлекателен вид.

Песен разказва как девойка намира в гората красив накит за глава, отнася го у дома и се закичва. Но майка й я вижда и уплашено настоява да върне накита там, където го е намерила, защото това е преобразен змей. И още преди дъщерята да й повярва, змеят се превръща във вихрушка и отнася момичето в своите горски селения. Още по-измамна е появата на змей в образа на красив русокос младеж с привлекателна за момите навремето дарба - умение да свири на кавал.

Пристига на своя шестокрил кон в селото и влиза право в къщата, където момите са се събрали на седянка. Сяда до най-прекрасната мома – сестрата на Слънцето. Тя често се е хвалила, че е “мома над момите” и никой ерген не може да я “прелъже”.

Но момъкът-змей успява да я омае с красиви обещания за прекрасен живот, ако му стане невеста. И девойката склонява. Когато пристига, вместо в обещаната приказна къща, се озовава в тъмна пещера. А прехваленият род на младоженеца се оказва все от змейове и змеици. Ала вече е късно да се откаже. Змеят обува невестата си с железни обувки и обещава едва когато ги изтърка, да я пусне да види отново майка си и родното село.

Както цялата природа, напролет змейовете се събуждат. Излизат от зимните си леговища, сменят кожата си. И ги обземат … любовни копнежи. Тогава започват да обикалят селата, да оглеждат момите, да ги залюбват и отвличат за свои невести.

Също като селските младежи, змейовете търсят своята избраница сред девойките-лазарки, които се посвещават в моминството чрез пролетните обреди на Лазаровден и Цветница. А скоро след това се представят на големите хора на открито по Великден и Гергьовден.

Там се събират всички моми, облечени в най-новите и хубави премени, с пищни накити и с цялата си предизвикателност към ергените. Ето защо сюжетът за змей-похитител на моми се появява главно в обредните песни на тези празници. Змеят, невидим за останалите, се показва единствено на момата, която избере. Обяснява й се в любов, увещава я да се ожени за него.

Докато другите моми флиртуват с ергените, избраницата на змея отчаяно го моли да не я отвежда със себе си, а да изчака да завърши своето лазаруване или да се полюлее на празничните люлки. Ако змеят повярва на молбите й, момата ще избегне злощастната участ на змейово либе и невеста.

Според народното поверие мома, която е лазарувала и се е люляла на празничните люлки, става недосегаема за змейове. Но тази спасителна хитрина на момите обикновено не успява. Още докато изрича молбата си за отсрочка, вихрушка-змей внезапно грабва момата и я отнася към небето.

А останалите хора само зърват високо във въздуха нейните жълти чехли, мярват се някъде горе плитките или късче от дрехите й… Песни разказват и още по-драматични случаи за продължителна тайна любов между змей и мома. Тайната се разкрива едва когато девойката залинее, спре да тъче и шие своя чеиз, не яде и не спи, не ходи по седенки и не се весели …

Само змеят се вмъква през комина нощем при нея. А един ден я отнася със себе си като оставя само безжизненото й тяло на земята. Но, ако майка й забележи навреме знак, че дъщерята е залюбена от змей, може да я спаси с отвара от змейново разделно биле.

Или момата надхитря змея сам да й разкрие как да се освободи от неговата власт – с помощта на билки или огън.

Понякога момата остава подвластна на своя похитител и дори ражда дете-змейче - с човешки образ, но с крила под мишниците или друга физическа странност. За да не се превърне новороденото в змей, го предпазвали с таен ритуал. Но вярвали, че то има силата на своя баща да прогонва митични хали, които унищожават посевите. Така фантазно и реално се преплитат във фолклорните сюжети за змейова любов.

Румяна Панайотова

Пуснато на: Нед Апр 20, 2008 4:25 pm Заглавие :

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ С ИМЕНА НА ЦВЕТЯ!

НЕКА ИМЕНАТА ВИ ПРЕБЪДАТ И НИ ОБЛИВАТ С АРОМАТ И СЛЪНЧЕВИ УСМИВКИ ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ!

Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 12:18 pm Заглавие :

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце.

Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 12:25 pm Заглавие :

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота.

Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни.

Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 - 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми;

в Словакия се сервира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове.

Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето.

Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns).

В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши.

В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб.

В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца.

Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 12:41 pm Заглавие :

ВЕЛИКДЕН

Великден е най-големият празник за източно-правослваните християни. Празнува се в три полседователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.

Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Броят им зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките-носачки.

Боядисвани са от 30-40 до 200 яйца. Традицията е установила това да става четвъртъk сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Основната боя е била червената, символизираща Великден, но са употребявани и дуги цветове и комбинации.

В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево червени – с пръчици от смрадлика, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка.

Освен за членовете на семейството, яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, ваденки, с восък и други. Такива яйца са наричани парашки, писани яйца. Те не се ядат, с тях не се чукат. Съхранената традиция и днес е първо да се боядисва черено яйце, и с него се натъркват лицта на децата, по челото и бузките за здраве.

За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.

В четвъртък преди Великден се подновява квасът и с него се приготвят обредните хлябове, които по форма са били кръгли, продълговати и плетени. Те задължително били три броя: за кумовете, за родителите на младата булка и за разчупване на празничната трапеза.

Върху плетените обредни хлябове, преди изпичането, поставяли по пет яйца – едно бяло и четири червени. Ладоженците носели обреден хляб и боядисани яйца на родителите на булката в неделя сутринта, т.е. на първия ден на

Възкресение Христово.

Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVIIвек един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци.

В Италия и днес приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920г, и то първо в градовете.

На Великден са сервирали на обедната трапеза зелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца.

Птиците се варели заедно с дреболиите, след което се нарязвали на парчета. В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. В пазарджишко пък са пекли прасенце-сулалче. До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.

***
Великденски символи по света

Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Еostre. С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter, идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.

Великденските яйца

Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: “Целият свят е създаден от едно единствено яйце”.

Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената, като творение на върховния бог, като покълването на живота Християните от Близкия Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата - гробница на Христос, чийто камък той отместил.

До 15 век няма сведения за великденски ритуали, включващи яйца, в Западна Европа. В средните векове яйцата често били боядисвани в червено, и символизирали кръвта на Христос. В днешни времена на великден в САЩ се крият 1 билион боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.

Шоколадовите яйца се появяват края на 18 век. Пластмасовите яйца, използвани за украса, правят своя дебют началото на 60 – те години.

Великденският заек

Великденският заек има своя произход от пред–християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.

От античността зайците са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден.

Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Също така, те носят малките си един месец, преди да ги родят, както и на луната и е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза.

Легендата разказва, че Великденският заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 12:51 pm Заглавие :

Чудото на Възкресението Христово
носи надеждата за утрешния ден

Прастарият двубой между духа
и материята приключва миролюбиво

Великден или Възкресение Христово е централно събитие в християнския живот. То е вечната връзка с Бога и надежда за нашето собствено възкресение. А възкресението на Иисус Христос превръща смъртта от категоричен край в преходна опитност и Гроба и Кръста в символи на новото начало.

В църковните песнопения този празник се нарича Пасха свещена, Пасха нова, свята, Пасха тайнствена, Пасха всечестна, Пасха на Христовото избавление, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха отваряща дверите на рая, Пасха освещаваща всички...

Така начело с възпяващото Бога духовенство в светли одежди всички излизат от храма, като че ли запътили се към градината да чуят от "светоносния Ангел" вестта за възкресението. Свещеникът прочита празничното евангелско слово и възглася в поздрав към присъстващите: "Христос воскресе!" И всички възторжено отговарят: "Воистину воскресе!"

Защото с посрещането на всеки Великден вярваме, че утре ще станем по-различни. Прастарият двубой между духа и материята намира своя край чрез чудото на Възкресението. Първичният страх от мрачната смърт е надмогнат. Събужда се надеждата, че животът в духа се освобождава от гробницата на тленността.

В същото време някои историци виждат в празнуването на Великден смесване на юдаизъм, християнство и езичество. Дори днес не малко хора празнуват Великден, без да вникват в дълбокия смисъл и значение на Христовото възкресение и без вярата, която единствена превръща извършеното от Господ спасение в реалност в живота на всеки човек. Има хора, които посещават храма на Рождество и на Великден. За тях дори това е прекалено често.

Превърнало се е в мода или демонстриране на ценностна система. Но това, което ни прави християни, не са нито елхите, нито софрите, нито яйцата, нито върбовите клонки, нито пък козунаците след тях. А и смисълът на всички религии, които предшестват християнството и се претопяват в него, е съвсем друг.

Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие.

В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет.

В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей.

Обвинен в богохулство от първосвещениците и религиозните водачи в Ерусалим и по заповед на римския прокуратор в Палестина - Пилат, Иисус е разпънат на кръст точно по време на празнуването на Пасха през 30 г. По този начин християнското празнуване на Пасха много скоро се превръща в прогласяване на страданията, смъртта и възкресението на Иисус Христос.

През IV век Разпети петък е установен като отделен празник, докато пасхалната неделя е изцяло посветена на възкресението. В същото време с обръщането на все повече езичници към християнството и особено след узаконяването му в Римската империя, все по-голям брой езически ритуали се превръщат в част от празнуването на Великден. Отчасти това се дължи на факта, че някои от новоповярвалите не могат напълно да се откъснат и разграничат от езическата култура, в която са израснали. От друга страна, това е следствие и от насилственото на някои места налагане на християнството, при което отсъства вътрешната промяна на покаяние и искрено обръщане от езичество към Бога.

Възниква обаче несъгласие между източните и западните църкви по отношение на точната дата за празнуване на възкресението на Христос. Източните църкви искат Великден да се празнува в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-о число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.

Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие.

Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток.

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов и християнски смисъл.

Според легендата император Константин I вижда през нощта на 27 срещу 28 октомври 312 г. християнския кръст в небето и това му помага да спечели битката на моста Милвио срещу Максенций. Истината е, че за ранните християни кръстът е бил ужасен инструмент за мъченията срещу тях, на него е загинал Спасителят и той е въведен като знак на новата религия едва през V век.

Преди това християните използвали като знак рибата, и то не защото е миролюбиво същество, а защото анаграмата от първите букви на гръцките думи "Иисус Христос наш Баща" се чете като XTIS, xtios, т.е. риба. Век по-късно, в 393, император Теодосий I обявява християнството за единствена и задължителна религия в империята. Всъщност християните стават такава огромна маса, че тяхното игнориране е немислимо. Дори висши сановници и генерали са такива - Свети Георги, Свети Димитър са само малка част от легионерите християни.

Причината за това е, че християнството има несравнимото качество да асимилира, да поглъща в себе си различни идеи, култове, практики от всякакви религии. Така техните последователи виждат в новата религия познати неща и лесно я приемат за своя. Една от тези езически религии е митризмът. Култът към бога на светлината Митра идва от Персия. Сам той, син на девица, роден на 25 декември в деня на зимното слънцестоене, победил дивия глиган, символ на Злото. Било религия за привилегировани, подобно на днешните масони.

Всъщност митристи били всички императори, генерали, сенатори, изобщо целият римски елит. Митристите се събирали в тайни светилища, пиели вино, което било кръвта на Бога-слънце, и ядяли хляб - неговата плът. Не е ли това нещо много познато? Хляб и вино, бог роден от девица по Коледа... На практика на всички вселенски събори умишлено са нагаждали христологията ( т. е. възгледите за личността и природата на Христос) към характеристиките на Митра.

Не случайно е решено, че Христос е роден на 25 декември. Решението е взето на Втория Вселенски събор през 393 г. А дотогава никой не е знаел кога точно е роден Спасителят. Всъщност Христос е роден през пролетта, някъде около еврейската Пасха. Дори самото слънце, което е Митра, е символ на Христос. В нашия Балкан, недалеч от Монтана, се намира най-голямото разкрито светилище на митристи в Римската империя. Недостатък на митризма е, че е религия само за мъже.

Култът към богинята Изида, майка на бог Хор и съпруга на Озирис, бога на смъртта, е внесен в Рим след превземането на Египет от Марк Антоний. В пирамидите са открити фрески на 3 000 години - Изида държи в скута си Хор. Жените, гражданки на Рим, всяка пролет правели процесии с каменни статуи на Изида, облечени в бели мантии и развяващи палмови или лаврови клонки. И пазели девствеността си в чест на божеството.

Християнството дори погълнало култа към императора, който е Божи наместник на земята. По този начин, асимилирайки идеи и практики от други разпространени религии, християнството придобило такава популярност, че сам императорът се принудил да го признае. Разбира се, майката Елена била християнка, несъмнено това е повлияло на неговото решение. Но не можем да отречем уникалната асимилационна способност на нашата религия в зората на своето рождение.

Но все пак, както казва Максим Изповедник: "Тайната на въплъщението на Словото съдържа в Себе Си всичките символи и всичките енигми на Писанието, както и скрития смисъл на цялото смислено и интелигентно творение. Но този, който познае тайната на Кръста и на Гроба, познава също и основните принципи на всички неща. И накрая, този, който проникне още по-дълбоко и бъде въведен в тайната на Възкресението, схваща целта, поради която Бог е създал всичко отначало".

Мая ПАСКОВА

Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 12:56 pm Заглавие :

Символите на празника

Шарените яйца

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено.

През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата.

Още през VIII-и век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Заекът

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден).

По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.

Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Обредни хлябове

За първи път великденски козунак се приготвя през VII век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод - той може да изтрае цели 6 месеца.
Защо се яде агнешко месо

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 11:49 am Заглавие :

Днес е Разпети петък

Днес е разпети петък – най-тежкия и най-тъжния ден за Божия син. На днешния ден той преживява редица страдания и унижения, а накрая е разпнат на кръст.

На този ден според народа не се подхваща работа и дори „пиле не пее”. Днес на разпети петък в митрополитския храм “Света Марина” в Пловдив ще бъде отслужена по традиция вечерня с изнасяне на Плащеницата.

Голям концерт за Великден ще се проведе тази вечер от 17,30 часа в Катедралния храм “Свети Лудвиг” в Пловдив. Той ще се състои под патронажа на посланикът на Франция Етиен дьо Понсен и неговата съпруга.

Участие ще вземе детски църковен хор от Париж и девическата формация Евмолпея. Празничен хепънинг, посветен на Великденските празници, организират следобед в детска градина “Велимира” в район “Тракия”.

Децата са приготвили специална програма, в която чрез танци, песни, стихчета и разиграване на обичаи ще покажат на родителите и гостите на празника какво са научили за символиката и традициите, свързани с Великден.

По случай Великден община Хисар днес ще раздаде 200 пакета със сладкиши и козунаци на социално слаби граждани. Сред тях 26 са деца в неравностойно положение.
------------------------------------
bgfactor.org

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 12:03 pm Заглавие :

Разпятие, смърт и погребение на Христа

Върху плещите на Христа възложили тежък кръст и Спасителят поел Своя страдален път нагоре към Голготския хълм. Подире Му вървели войници, първосвещенниците, множество народ, пречистата Му Майка, любимият Му ученик Иоан и някои благочестиви жени.

Под тежестта на Своя кръст Господ на няколко пъти падал на земята. Тогава накарали някого си на име Симон Киринеец, който се връщал по това време от нива, да носи кръста Му.

Като дошли на Голгота, войниците съблекли дрехите на Христа и Го разпнали на кръста. Нозете и ръцете на Господа били приковани с гвоздеи о кръстното дърво. Кръв бликнала от раните - пречистата Христова кръв, проляна за греховете на целия човешки род!

Отстрани на Христа разпнали по един разбойник. Мъките на Голготския Страдалец били неописуеми. Но Той се молел за Своите мъчители:
- Отче, прости им, понеже не знаят що правят!
Над главата на Христа била поставена дъсчица с надпис: “Иисус Назарянин, Цар юдейски”.
Войниците поделили дрехите на Господа помежду си, а за връхната Му дреха, която била цяла изтъкана от пречистата Му Майка, хвърлили жребий. Така се изпълнило пророчеството на Давида: ”Разделиха дрехите Ми помежду си, а за връхната Ми дреха хвърлиха жребие (Пс. 21:19)”.
Минувачи хулели Христа и казвали:
- Другите спасява, а Себе Си не може да спаси. Ако е Син Божи, нека слезе от кръста и ще повярваме в Него.
Хулел Го и един от разбойниците, разпнат с Него от лявата Му страна. Но другият разбойник смъмрил другаря си и казал:
- Та и от Бога ли се не боиш ти, който и сам си осъден за същото? Ние сме осъдени справедливо, а Тоя нищо лошо не е сторил.
След това този благоразумен разбойник се обърнал към Христа и казал:
- Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си!
Христос му отговорил:
- Днес ще бъдеш с Мене в рая!

“Разпятие”
При кръста Христов стояли Майка Му и любимият Му ученик Иоан. Христос се обърнал към Майка Си и й казал:
- Ето твоя син!
А на ученика си казал:
- Ето майка ти!
И от оня час Иоан прибрал при себе си Майката Господня и се грижел за нея до самата й смърт.
Било вече около 12 часа по обед. Мрак покрил цялата земя. Мъките на Христа достигнали своя върховен предел. По едно време Христос извикал:
- Ели, Ели, лама сабахтани? Сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Някои от присъстващите, като чули тия думи, помислили, че Христос вика Илия и си казали:
- Да видим дали ще дойде Илия да Го спаси.
След малко Христос пак извикал:
- Жаден съм!
Един войник натопил гъба в оцет, поднесъл я на тръстика, но Христос, като вкусил, не искал да пие.
Най сетне дошъл краят. Христос извикал:
- Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!
И като казал това, Христос издъхнал. Тогава земята се потресла, скалите се разпукали, храмовата завеса се раздрала надве отгоре до долу, гробовете се разтворили и телата на много починали светии възкръснали.
Тогава стотникът, който бил при кръста, като видял и чул всичко това, изповядал:
- Наистина, Божий син бил тоя Човек!
А народът, който се бил събрал на това зрелище, бил обзет от ужас; връщал се, като се биел в гърди и горчиво се разкайвал за станалото.

“Снемане от кръста”

Снемане от кръста и погребение. На другия ден било Пасха, най-великият юдейски празник. За да не останат телата на кръста и да не помрачават празника, еврейските началници поискали от Пилат да разреши да бъдат снети разпнатите и да бъдат погребани. Понеже двамата разбойници не били още напълно умрели, за да ускорят смъртта, войниците им пребили пищелите. А като дошли при Иисуса и видели, че Той е вече мъртъв, не Му пребили пищелите, но един войник Го пробол с копие в ребрата, отдето изтекло кръв и вода.

А вечерта Йосиф от Ариматея, мъж благочестив, и Никодим, член на синедриона, дошли при Пилата, за да изпросят тялото на Господа и да го погребат с почести. Пилат се съгласил. Тогава те снесли от кръста пречистото тяло Господне, намазали Го с благовонни масла, обвили го в чиста плащаница, положили Го в нов гроб, изсечен в скала в градината на Йосифа, привалили камък върху вратата гробни и си отишли.

При погребението присъствали и някои благочестиви жени, дошли от Галилея. Като се върнали от погребението, те приготвили аромати, за да дойдат после и помажат тялото на Господа.

Запечатване на гроба. Враговете Христови тържествували. Техният пъклен план бил изпълнен: те убили Праведника. Но те си спомнили, че приживе още Христос на няколко пъти е говорил, че на третия ден от смъртта Си ще възкръсне. И за да не би учениците Му да дойдат и задигнат тялото на Своя учител и да кажат после, че Той възкръснал, те запечатали гроба и поставили стража.

Служба на Велики петък.
На Велики петък се четат т. нар. “царски часове” и се извършва вечерня с изнасяне на плащаницата сред храма. Четат се няколко евангелски четива все във връзка със страданията и погребението на Христа. Този ден се спомня разпятието Христово.

Вечертта на Великия петък или рано сутринта на Велика събота се извършва опелото Христово. Свещениците и певците застават около плащаницата и започват да пеят умилните погребални песни: “В гроб Си бил положен, о Христе, животе...”, “О, достойно е да Те величаем, Животоворче...”, “Родовете всички Твоето погребение с песни възпяват, Христе мой”. Намираме се мислено пред гроба на Изкупителя на човешкия род, приел драговолно да пострада за нас, и го оплакваме заедно с Иосифа, Никодима и мироносците.

След опелото се ознаменува погребението на Христа: свещениците и певците вземат на рамо плащаницата, излизат от храма и при траурно биене на църковните камбани и пеенето на “Святий Боже...”, обхождат храма, спирайки се на южната, източната и северната страна, за да се кажат специални ектении. При влизането в църквата по стар обичай богомолците минават под плащаницата. След това последната се внася в св. олтар и се полага върху св. престол, дето остава до деня на Възнесение.
---------------------------------------
bgfactor.org