ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Съб Апр 26, 2008 11:49 am Заглавие :

Благодатният огън

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи. Паломник увидел и заснял столп благодатного огня (центр) и цепочку движущихся в воздухе светящихся шаров (слева внизу)

А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:

"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все посветла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".

През 17-ти век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.

Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.

Пламена Пенчева.pravoslavieto.com

...Еврейската полиция не закъсня с появата си и около един часа след полунощ цялото пространство около Кувуклията беше освободено по много груб начин за утринната католическа меса. Стотици хора бяха изблъскани в преддверието и страничните коридори на храма. Паломники из Самары с необжигающим Огнем

Слава на Бога, успяхме да останем в близост и буквално на един крак очаквахме с нетърпение края на католическата служба, а след нея и православната Утреня и литийно шествие. Бавно се проближавахме към дългоочаквания час и след едно прегрупиране успяхме да застанем недалеч от страничния вход на Гроба Господен. Към 1.30 след обяд всички кандила и електрически свещи бяха загасени в очакване на небесната светлина. Временно изпълняващият длъжността наместник на патриарха водеше литийното шествие и ето, че към 2 часа след влизането му в Кувуклията в огромната църква насъпи тишина. Митрополит Корнилий се молеше на Господа за милостта да получим и тази година живоносния Благодатен огън. Напрежението растеше, хилядите хора шептяха "Кирие, елейсон!" (Господи, помилуй!) и чакаха Божията милост.

Аз гледах към кандилата пред Гроба Господен и ето – изведнъж пред очите ми, една от тях се запали сама; последва пронизителен вик. В този момент в храма стана много светло и шумно, и само за няколко секунди храмът "Възкресение" представляваше море от запалени свещи и радостни хора, опиянени от Божията благодат. Благодатният огън беше дошъл.

Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Четец Сергий (Пейчев), Ню Йорк orthodoxinfo.com/pravoslavie/

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 4:39 pm Заглавие :

А Папата как обяснява на католиците, че благодатният огън се самозапалва само за православните християни?

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 10:56 am Заглавие :

Сигурно трудно Razz

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 11:59 am Заглавие :

Да...Тежки са папските неволи! Very Happy

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 12:26 pm Заглавие :

Ами не е никак лесно да оправдаваш било лъжите си, било измислиците си, било заблудите, които пораждаш умишлено, било ... манипулацията на религиозно ниво.

Всеки път трябва да измисляш нови неща, които отгоре на всичкото трябва да съвпадат и с предишните ти измишльотини ... Confused

Никак не му е лесна службата на Папата ... Razz

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 5:26 pm Заглавие :

Ами като стана въпрос за Папата, та се сетих и за пророчествата от Фатима.
Третото се отнасяло за покушението срещу Йоан-Павел II. Трябвало да се пази в тайна до 1960 г., но я оповестили чак през 2000 г.

Та наистина на никой Папа не му е било лесно - кое да се скрие, кое да се оповести и дали е вярно оповестеното, или е манипулация да се подхранват заблудите и засилва "вярата", т.е. влиянието и контрола над вярващите. Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 7:04 pm Заглавие :

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 1:16 pm Заглавие :

ЖИВИН ДЕН - 01.05.2008 год.

Славянски обряди и празници

На този ден, 1 май, жените гравлаи рано сутрин метлите и извършвали обряд танцувайки в кръг около голям огън. По този начин те изчиствали всичко от напластяването на нечисти и зловредни сили.

Така те прославят Жива, Богинята на Живота, която оживява цялата природа, като изпраща на Земята пролетта.

Всички скачат през буйно накладен огън, като чрез този ритуал изгонват до едно всички привидения и призраци свързани със силата на Нави (Бога на мъртвите души и духовете), които са се струпали през дългата зима.

На висок хълм се извиват весели хороводи около буен огън. Разиграват се различни мистерии взети от мотивите на приказки, в които се разказва за пътешествията в света на мъртвите, където господар е Нави и връщането им в Яв (проявения свят, света на хората).

През деня на настъпването на петия месец от годината всички се отдават на отдих.

А вечерта на този ден се палят много буйни обредни огньове по бреговете на реките, където всички се къпят за да се пречистят чрез хладната пролетна вода.

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 1:19 pm Заглавие :

6 май - ГЕРГЬОВДЕН

Това е денят на св. Георги - покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.

Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.

Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга....и...т.н., като посрещат гости в домовете си.

Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството.

Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.

В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията.

Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си.

Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид "засяване" с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.

С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със соционормативн характер.

Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.
-----------------------------------------------------------------
к.ф.н .Томислав Дяков "Празници и вярвания на българите"

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 1:22 pm Заглавие :

Житие

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име.

След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската.

Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.

Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения.

Като узнал това Теорги започнал да се огтви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диаклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

"Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали.

Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен: " Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"

Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. През всичкото време той не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал.

— Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. мнозина чули глас: Не бой се, Георги, Аз съм с тебе! Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Всички, които били там повярвали и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан - императрица Александра поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видяли светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

— Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова.

Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо Господ възкресил покойника.

Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си. Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, га вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:

— Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.

Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра.

По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото та наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
-------------------------------------------------------------
margaritta.dir.bg

1 МАЙ СЕ ОТБЕЛЯЗВА КАТО БЕЛТАН, ПРАЗНИК НА МАГЬОСНИЦИТЕ.

Beltane - Огънят на Бел

Beltane е стара келтска дума, която означава "Огънят на Бел". Бел е името на старо келтско божество.

Богът Белтан

За паганистите това е един от най-светлите празници и дни в годината
Паганистите празнуват Beltane, накичени с празнични цветя и пъстри ленти като символ на мистичния брак между Богинята и Бога. Организират се пищни среднощни тържества и поклонниците на старите езичеки религии танцуват около огромни церемониални огньове.

По време на ритуала кралица Май е коронясана с венец от цветя, а крал Май, с венец от зелени листа. Украсява се дърво с цветя и панделки, символизиращо фалос, който дарява с живот. Танцува се около него, докато огън, запален е девет клона гори, празнувайки силата на Слънцето.

На Beltane, Богинята е Бяла Богиня на плодородието, а Бога - Бога на разлистената гора. Този ден е известен като Майски ден. Майските цветя - камбанки, иглики, маргаритки, рози, невен и други съединяват дома със силата на природата. За да се предпазите от интензивните магически сили, които възникват през този ден, начертайте кръст в ъглите на стаите с орехова пръчка или обиколете три пъти дома с пръчка от бъз и я закачете над вратата.

На изгрев слънце съберете росата от цветята, тревите и дърветата, измийте лицето си с тази вода. Това ще усили вашата красота.
Счита се също така, че на този ден не се дава сол или огън, за да не дадете и късмета си.

Белтан отбелязва началото на лятото, когато цялата природа достига до върха на своята енергия и сила. Нощта и денят се считали за опасни за всички, които са неподготвени за това изобилие от вибрации. В този ден е желателно да спите в своя дом.

По материали от Интернет

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 2:12 pm Заглавие :

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Very Happy

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 2:11 pm Заглавие :

Мъдрата Сарасвати

В Индия има празник, подобен на нашия 24 май. На Басант Панчали учениците в цяла Индия честват деня на богинята Сарасвати - покровителка на буквите, знанието и културата. В този ден не се учи, а се организират многобройни тържества.

"Басант" означава пролет, а "Панчали" - петият ден от първия месец на пролетта. Момичета в жълти дрехи олицетворяват красотата на природата в деня на Басант Панчали. Това не е национален празник в индия, това е празник на училищата - децата не учат, а украсяват мястото за преклонение.

Няколко седмици преди него училищата започват да организират съсътезания по музика, танци, поезия, различни спортове, като наградите се раздават на победителите в деня на Басант Панчали. Много училища организират културни програми в самата вечер, посветена на богинята Сарасвати, и канят за свои гости родители и обществени дейци.

В деня на Сарасвати пред нейния олтар се поставят различни предмети, свързани с учението - книги, ръкописи, молитви, музикални инструменти, и всички те се превръщат в предмети за преклонение. Книгите се смятат за особено ценни и ако някой ги настъпи или повреди, трябва уважително да се поклони и да ги докосне до челото си в знак на извинение.

В този ден децата се въвеждат в писането. Възрастните държат ръцете им и им помагат да напишат първите си букви, акто обикновено се започва с първата буква от азбуката - аум. Децата, които на този ден произнасят първата си дума, се смятат за благословени, изричането на първите думички е изключително благоприятен знак.

През целия ден в училищата се пее песента "Сарасвати Ванданма" и се произнасят молитви към богинята на науката, изкуството и културата.

Сарасвати е вдъхновението, което движи изкуството, тя е силата, която ражда музиката, танците и познанието.

Според Ведите /древните индийски текстове/ Сарасвати е водно божество. Името и би могло да се преведе като "тази, която тече, която се лее". Великата богиня на всички реки предопределя плодородието, пречистването, благополучието и просперитета.

Сарасвати е една от най-прочутите богини в индийския пантеон. Тя е дарила най-великото богатство на човечеството - богатството на знанието. Във Ведите се описва като съвършената богиня, облечена в бели дрехи, украсена с бели цветя и бели перли, седнала върху чашката на бял лотос.

В ръцете си държи струнен музикален инструмент, подобен на цитра. Често бива изобразявана със свещени текстове в ръцете и броеница, която символизира наниза на буквите от азбуката. тъя е дъщеря на Дурга и съпруга на Брахма. В химните се описва, че родният и дом е Кашмир, известен със своите учени, мъдреци.

Сарасвати е създателка на свещения език на древните мъдреци - санскрит, името и се свързва с измислянето на буквите и с композирането на химни.

Тя е богиня и на речта. Речта не само позволява да се общува, но дава достъп до външния свят. В много древни култури се смята, че назоваването на нещо му придава ососбена сила. Чрез произнасянето на името се създава ментална картина на човек, божество или някакъв предмет.

В Индия бабите рисуват пентаграм от мед със знака на Сарасвати върху езика на новороденото, за да се сдобие то с благословена и богата реч.

сп."Ние жените"

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 2:27 pm Заглавие :

Странно съвпадение с нашият празник, който е свързан с абсолютно същото - буквите, знанието и културата, а?! Cool

Някой да има да каже нещо по въпроса пак за произхода ни и "великата" ни българщина?! Cool

Ех, как не може Аудан да се изкаже сега по въпроса ... Crying or Very sad

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 6:21 pm Заглавие :

А, по въпроса за произхода ни той има много интересни теории в исторически план, понеже не съм много компетентна не мога нито да ги оспорвам, нито да ги потвърждавам, но си заслужава да бъдат излагани тук /по неговия си начин/ и четени от потребителите.
Е, когато може, ще коментира Wink