ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Пон Юни 23, 2008 8:05 pm Заглавие :

Еньовден

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител.

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България).

С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.

Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима.

Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува.

С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка).

Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат.

Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание.

От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина.

За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите.

Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега.

Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав.

Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени.

Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана.

В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени).

В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити.

Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените.

По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.

Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към ту към религиозните традиции на античното субстратно балканско население и вероятно истината е по средата. Не бих желал да се намесвам в тази полемика, но ще отбележа, че вън от всякакво съмнение остават дълбоко езическите корени на празника.

Еньовден е не особено убедително Християнизирана версия на езически празник в чест на лятното слънцестоене.

Автор: Жеко Найчов, sivosten.com

Пуснато на: Вто Юни 24, 2008 9:40 am Заглавие :

Еньов ден (24 юни) - нощта срещу Еньов ден излизат магьосници

Из различните краища на България честват този ден под различни имена – Билобер, Яновден, Летни свети Иван, Иван Бильобер, Яневден, Билбер Еньо.

Според народните представи това е денят на лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило.

Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима.

Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. На Еньовден слънцето "играе", "трепти" при изгрев; от този ден тръгва към зима.

В ранни зори слънцето се “прекапичва” (преобръща) три пъти и започва вихрен танц със саби.

Ако човек стане рано и успее да види това небесно явление, ще бъде читав и весел през цялата година.

След като се умори от буйната си игра, огненото светило се окъпва във водата на реките и езерата, а също така и в росата. След него трябва да се потопят и хората за здраве.

Вярва се, че на Еньов ден в полунощ разцъфтява папратта и моментално прецъфтява. Който свари да си откъсне от този цвят, има голям шанс да намери имане, да прави от желязото злато и да отваря секретни катинари.

Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина. Половинката е за онази болест, за която няма цяр.

Казват, че срещу Еньов ден билките са особено лековити, затова след зазоряване хората берат звъника, здравец, риган, еньовче. От тях се оплита венец, през който всички се провират за здраве.

После венеца се хвърля в реката, за да отнесе водата болестите. Магьосниците пък шетали по поляните и търсели онези коренчета, дето като ги кипнели в котлето, събирали влюбени или ги разделяли.

Много популярен обред е моминското гадаене за женитба.

Нарича се Надпяване на пръстените или Еньова буля. Булята е момиченце-изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото.

Накрая идва ред на ладването. Срещу празника всяка мома увива китка и я отнася в една “честита” къща (В тази къща мъжът и жената трябва да са с първи брак и с много живи деца.)

Тук се донася от извора или от реката сребърно менче “мълчана” вода. В нея се пускат китките с привързани към тях пръстени. Водата се оставя да пренощува на керемидите или в градинския трендафил, “за да види звездите”.

На сутринта изваждат китките от голям котел с натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените, като при всяка се изпява по едно двустишие – наричане за щастие в женитбата.

Има поверие, че в нощта срещу Еньов ден излизат магьосници житомамници и обират плодородието от нивите.

Те са жени, които в потайна доба нагазват голи в чуждите ниви, откъсват най-едрите класове и като произнасят заклинания, пренасят берекета от тези ниви в своите.

За да се предпазят от такава кражба, стопаните пускат в нивите си костенурки, намазани с говежда тор.

През тази нощ се е вярвало, че излизат самодиви и магьосници.

Като християнски празник Еньовден се свързва с рождението на св. Йоан Кръстител.
---------------------------------
Снимките в поста са лично мои!!!
---------------------------------------------------------------
Rozali

Пуснато на: Вто Юни 24, 2008 9:55 am Заглавие :

Еньовден

Денят на Рождеството на Св. Йоан Кръстител - 24 юни е известен у българите като Еньовден. В народния календар това е най-големият летен български празник, посветен на слънцето и борбата срещу болестите.

Днес берем най-лековитите билки

Днес е Еньовден - денят на лятното слънцестоене и един от най-големите християнски празници, на който се чества рождеството на Свети Йоан Кръстител. Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване.

Това е най-дългият ден в годината, нощта срещу празника, считат за най-силна и тайнствена. Тогава звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на тази нощ някога вярвали, че небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината, а цялата природа очаква изгрева на слънцето.

Появата на огненото светило на небесния свод, показва победата на доброто над злото. Затова, който посрещне изгрева на този ден считали за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.

На Еньовден се берат билките, защото се смята, че те са придобили голяма магическа и целебна сила от празничната „игра” на слънцето.

А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година. На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл „като слънцето”, билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.

В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила.

Еньовче

Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове. В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове.

Най-колоритният обичай на празника е „Еньова буля”. Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което „булята” каже на този ден, ще се сбъдне.

Днес старинният празник се възражда отново като общобългарски в редица краища на страната. Но най-колоритно и атрактивно се изпълнява в Троян, Габрово и Шумен.

Пуснато на: Вто Юни 24, 2008 10:19 am Заглавие :

ЗА САМОДИВИТЕ

САМОДИВИТЕ
В народните представи САМОДИВИТЕ или САМОВИЛИТЕ са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, понякога и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.

Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка. Някои от тях приличат (може би не съвсем случайно) на антични амазонки - въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.

Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите.

При мръкване самодивите отиват край водите - езера, вирове, извори, кладенци - събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой. Както ще се види по-нататък, тази бдителност си има повече от уважителни причини.

След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат... християнските празници, особено Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища - онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по "самодивските" морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти. В съвременна България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.

Магическата сила на самодивата е в дрехите (или в сянката й). Ето защо ако някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да избяга на воля.

Понякога самодиви се разделят с девството си по собствено желание - носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент, обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт.

В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.

Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци.

Във фолклора такива самодиви са често неанонимни, индивидуализирани - Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда, а техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.

Никакви етнографски описания обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български поет Христо Ботев (1849-1976 г.). На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина "цяла вселена", измъчвайки се под под палещите лъчи на слънцето, докато...

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, -
и той я гледа, - мила, засмена!

(...)

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат...

Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Думите САМОДИВА и САМОВИЛА отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея".

Разновидност на самодивите са т.нар. ЮДИ. В българския фолклор те са винаги стари, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са запазени многобройни приказки за други нечисти сили: караконджули, таласъми, върколаци, вампири... Добилият световна слава румънски граф Дракула не е единичен случай във фолклора на балканските народи.

Пуснато на: Вто Юни 24, 2008 10:38 am Заглавие :

Това не са просто измислени приказки, защото всяка седмица в обектива ми попада именно този начин на живот в "малкия невидим свят".

Ето някои снимки от тази неделя, а който има очи и знае как да потърси елфите и обитателите на този малък свят нека го направи ...

Увеличете снимките и ще видите въпросните елфи на тях!

Днес ще се опитам да кача един клип за елфите, просто е покъртителен, дано да ми остане време само ... търсете го в раздела на "Екология".

Пуснато на: Нед Юли 20, 2008 9:41 am Заглавие :

ДНЕС Е ИЛИНДЕН
св. ИЛИЯ - Светец и Пророк

Илия е еврейски пророк от 9 век пр.н.е., живял в Древния Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити.

В Стария завет (Юдейската Библия)

Като се има предвид колко важен е пророк Илия за юдаизма и християството, историята му като обем заема удивително малко място в Писанията. С големи подробности е разказано за него в Трета и Четвърта книга "Царства" и по-малко във Втора книга "Паралипоменон" и "Книга на Малахия".

Въведение

Пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава "Моят Бог е Яхве" може би му е дадено, заради борбата му с култа към езическото финикийско божество Ваал.

Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно. По това време Ваал бил местният бог на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него, а и Езавел, жреците й, Ахаав и цял Израел.

Политическа карта на Израел през 9-ти век пр.н.е. С тъмно зелено е означено Царство Израел, а със светло зелено Царство Юдея.

Политическа карта на Израел през 9-ти век пр.н.е. С тъмно зелено е означено Царство Израел, а със светло зелено Царство Юдея.

Политическото положение в Израел

През 9 век пр.н.е. обединеното царство на Давид и Соломон се разделило на две царства - северно (Израел) и южно (Юдея). Йерусалим, центърът на еврейския религиозен и политически живот бил в границите на Юдея.

При това положение, от чисто политически съображения, Амрий който станал цар на Израел трябвало да предприеме нещо, за да измести този център на своя територия, в противен случай рискувал предаността на неговите поданици да раздели между Израел и Юдея.

Амрий намерил относително лесен начин да централицира властта си като построил нова столица в Самария на височина 91 метра над околността.

Но религиозният въпрос представлявал по-голямо предизвикателство, поради неизменната важност на Йерусалимския храм за еврейското богослужение по онова време. За да се откъсне израелската религия от контрола на Храмовите свещеници, три решения били взети:

* да се насърчи строителството на храмове и жертвеници в границите на Израел;
* за свещеници да бъдат назначени хора, които не са от Левиевото коляно;
* строителството на храмове посветени на ханаанитския бог Ваал било разрешено и поощрявано.

И трите били в разрез с Мойсеевия закон и със сигурност щели да предизвикат гнева и възмущението на пророците на Яхве.

Всъщност нито едно от тези решения не било ново за Амрий, изпълението им започнало още при царуването на Еровоам. Но Амрий добавил нова мярка- династичен брак, за да осигури мира със съседните държави, по примера на Соломон.

Успял да уреди сватба на сина си Ахаав със сидонската принцеса Езавел, която дошла в Израел не само като принцеса, а и като жрица на Ваал.

Последвалите проблеми може би са загатнати в Псалм 45, смятан от някои като сватбена песен на Ахаав и Езавел:

Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си; забрави и народа си, и бащиния си дом; така Царят ще пожелае твоята красота; защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони. И тирската дъщеря, даже и богатите от народа й, ще търсят благоволението Ти с подаръци. (Псалми 45:10-12)

Всички тези мерки за известно време донесли сигурност и стопански напредък за Израел. Това обаче предизвикало силното възмущение на пророците на Яхве, които проповядвали строго придържане към Мойсеевите закони.

"Илия в пустинята"

Илия и вдовицата от Сарепта

След спречкването му с Ахаав, Илия избягал от Израел и се скрил при потока Херит, източно от Йордан, където бил хранен от врани. Потокът пресъхнал и Господ го изпратил в Сарепта Сидонска при една вдовица, която щяла да се грижи за него. Като пристигнал и й поискал нещо за ядене, му отвърнала, че самата тя и болният й син нямало какво да ядат.

Илия отново й заръчал да му даде да яде и я уверил, че докато трае сушата Бог няма да позволи тя или синът й да останат гладни. Вдовицата нахранила Илия, с последната храна, която й е останала и обещанието на Илия като по чудо се изпълнило. После по някое време синът й починал, но Илия се помолил на Господ да го върне и той оживял.

След две години на глад и суша, Бог казал на Илия да се върне при Ахаав и да обяви края на сушата. По пътя пророкът срещнал Авдий, домоуправителят на царя, който криел 100 пророка на Яхве, по времето, когато Езавел и Ахаав са ги убивали. Илия изпратил Авдий обратно при царя, за да разгласи неговото завръщане в Израел.

Пещерата на Илия, Планината Кармел, Израел.

Предизвикателството към Ваал

На планината Хорив

Езавел, разгневена от заповедта на Илия да се избият всички неини жреци, заплашила да го убие. Това е първата им среща. По-късно Илия ще пророкува за смъртта й, заради нейния грях.

Пророкът избягал в Беер Шева, Юдея, после продължил през пустинята и на един ден път се спрял, легнал под една хвойна и се помолил на Бог да го убие понеже смятал, че не е по-добър от всички останали грешници. Сетне заспал под дървото.

Внезапно един ангел го събудил и му казал да стане и да яде. Илия се надигнал и видял, че до главата му има пита, печена на жарава и стомна с вода. Ял, пил и легнал да спи. Ангелът пак дошъл при него, събудил го и отново му казал да яде и пие, защото го чака дълъг път.

Илия пътувал 40 дни и 40 нощи до планината Хорив и като стигнал се подслонил в една пещера. Бог го попитал: "Какво правиш тук, Илия?" и пророкът изповядал всичко, което го мъчи и че се уповава единствено на Господа.

Тогава Бог му казал да излезе от пещерата и да се яви на планината пред Него. Последвали силен вятър и земетресение, огън се разгорял пред Илия и чул Бог отново да го пита с "тих нежен глас": "Какво правиш тук, Илия?"

Илия отново заговорил за страданието си като гледа колко грешен е светът. Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаил за цар на Сирия, Ииуй за цар на Израел и Елисей за негов заместник.

Статуя в Пещерата на Илия

Лозето на Навутей

Израелският цар Ахаав поискал да присвои лозето на езраелеца Навутей понеже било близо до палата му. И така предложил на собственика му или да го размени за друго хубаво лозе, или да го купи. Но Навутей отказал, защото

Бог му забранил да продава тази земя. Ахаав приел отговора много тежко, бил тъжен и огорчен. Езавел обаче скроила заговор, за да заграби лозето на езраелеца.

Тя пратила писма от името на Ахаав до старейшините и благородниците в града на Навутей, в които им заръчала да го поставят на видно място пред народа, да намерят двама лъжесвидетели, които да го набедят, че е похулил Бога и царя, сетне да го изведат извън града и да го убият с камъни.

Така и направили. Като разбрала, че планът е сработил и Навутей е мъртъв, Езавел казала на Ахаав да вземе лозето.

Тогава Илия по Божия заръка отишъл при царя и му казал така: "Уби ли ти, а още присвои ли? Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, ще лижат твоята кръв - да!, - твоята собствена." Между двамата избухнала свада.

Ахаав нарекъл пророка "свой враг", а Илия му отвърнал, че Господ ще го накаже за злите му деяния и изрекъл пророчество, в което се казвало, че цялата държава ще отхвърли властта му, че кучета ще разкъсат Езавел при рова на Езраел и че цялото му семейство ще умре и ще бъде изядено от кучета (ако са в града) или от птици (ако са на полето).

Когато чул това, царят искрено се разкаял, до такава степен, че Бог се смилил и се зарекъл, че няма да накаже него, а ще го върне на жена му Езавел и сина им Охозия.

Цар Охозия

Цар Охозия паднал отвисоко и се наранил много сериозно. Тогава пратил хора да се допитат до акаронския езически бог Ваал-Зевув (Велзевул) дали ще оздравее. Но Илия пресрещнал пратениците и им заръчал да се върнат при царя и да му предадат следното послание:

"Така казва Господ: Няма ли Бог в Израел, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш."

Охозия попитал вестоносците как изглежда човекът изрекъл предупреждението, те го описали и царят се сетил, че това е тесвиецът Илия. Тогава пратил три подразделения войници да го арестуват.

Две от тях били унищожени от Небесен огън, изпратен от Бога по молба на Илия. Водачът на третото помолил пророкът да се смили над него и войниците му и да ги придружи до царя.

Илия се съгласил, предал пророчеството лично на Охозия и то се изпълнило.

Възнасянето на Илия

Илия и ученикът му Елисей отишли до брега на Йордан, а от другата страна на реката стояли още 50 пророчески ученика и ги наблюдавали. Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, ударил с него водата, тя се разделила и двамата преминали по сухо. Изведнъж се появила огнена колесница с огнени коне и отнесла Илия с вихрушка на Небето. Като излитала кожухът му паднал на земята и Елисей го взел.

"Книга на Малахия"

Пророчество относно Илия изрича пророк Малахия в своята книга от Библията.

"Илия", 1638

В Новия завет

Когато Йоан Кръстител и Исус Христос са проповядвали, някои юдеи са ги мислели за завърналият се Илия. За християните Йоан Кръстител не е самият Илия, а е продължител на делото му. Също така, Илия и Мойсей се явяват на Христос в Деня на Преображението.

Последно пророк Илия се споменава в Евангелията след последните думи на Христос, когато стоящите пред кръста мислели, че Иисус го вика на помощ.

Според тълкуванията на Православната Църква, за пророк Илия се говори (косвено без да е уточнено името му), в последната книга на Библията - "Откровение на Свети Йоан Богослов" като за единият от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да наказват с бедствия грешниците и да изобличават антихриста.

Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на Небето и не е умирал физически. Има предположения, че преди него подобна участ е имал древният пророк Енох.

Пророк Илия е един от най-великите християнски светии.

Пуснато на: Нед Юли 20, 2008 9:43 am Заглавие :

20 ЮЛИ -ИЛИНДЕН

СВ. ПРОРОК ИЛИЯ

Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието.

Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му; той дава дъжда и росата.

Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е силен, властен и сърдлив, затова сестра му никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.

Пуснато на: Нед Юли 20, 2008 9:44 am Заглавие :

ИЛИНДЕН Е

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия, църковният празник е наречен от народа Илинден.

Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

Именници са Илия, Илиян, Илияна.

Пуснато на: Нед Юли 20, 2008 9:48 am Заглавие :

ИЛИНДЕН - 20 ЮЛИ

Св. Илия - един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете.

В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата.

Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На празника се коли курбан - най-стария петел.

В планинските райони на Южна България. Илинден се чества много тържествено. Устройват се и селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

Описанията на св. Илия (ІХв.пр.Хр.) в Стария завет го представя като аскет скитник и последовател на единния Бог. Централен момент в биографията на светеца е предизвиканото от него "двуборство" между Йехова и Ваал.

Илия предрича на израилския цар Ахав голяма суша. След поднасяне на жертва и молба от страна на св. Илия за изпращане "свише" огън, събраният народ пада на колене и признава за единствен свой бог Йехова, след което Бог изпраща дъжд.

По-нататък пророчеството е, че Елисей ще срещне св. Илия и ще стане негов последовател , а Илия след смъртта си ще се възнесе на небето с огнена колесница, теглена от четири коня.

Затова в иконографията той е рисуван по този начин. На самия празник се прави молебен за дъжд и плодородие.

Пуснато на: Пон Юли 21, 2008 2:36 pm Заглавие :

Има едно поверие, че на този ден морето е "лошо" /има мъртво вълнение или обратно течение под повърхността/ и винаги взима удавници. Това било курбан, който светецът си взимал сам. Затова лекари и спасители съвсем серизоно предупреждават летуващите и плажуващите не само край морето, а въобще край различни водоеми да бъдат с повишено внимание и да спазват всички изисквания за безопасността си при къпане.

На този ден празнуват и мюсюлмани заедно с православните християни правят общи тържества и курбан например на Демир баба теке, на Свещари край Исперих, в София на храма "Св.Пророк Илия" в Княжево.

На 31 август се празнуват Богородичните заговезни - църковни празници, отбелязвани преди началото на Богородичните пости

Заговезните се празнуват в деня преди началото на период на пости. Има няколко такива дни в годината. Месните и Сирните заговезни се отбелязват в началото на Великите пости.

Петровите заговезни - преди започване на Пе Богородичният пост продължава две седмици и завършва на 15 август - с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица.

Празникът е наричан от българите Голяма Богородица или Голяма чьорква - в Родопите.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.

Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата. Жените си разменят украсени обредни хлябове и питки. Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне или Сотировден /6 август/.

На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата, за да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.

Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица.

Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите.

Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи.

В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел.

В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни.

Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост.

Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна.

Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

Пост телесен, без пост духовен не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство.

Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

На 31 август се празнуват Богородичните заговезни - църковни празници, отбелязвани преди началото на Богородичните пости

Заговезните се празнуват в деня преди началото на период на пости. Има няколко такива дни в годината. Месните и Сирните заговезни се отбелязват в началото на Великите пости.

Петровите заговезни - преди започване на Пе Богородичният пост продължава две седмици и завършва на 15 август - с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица.

Празникът е наричан от българите Голяма Богородица или Голяма чьорква - в Родопите.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.

Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата. Жените си разменят украсени обредни хлябове и питки. Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне или Сотировден /6 август/.

На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата, за да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.

Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица.

Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите.

Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи.

В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел.

В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни.

Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост.

Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна.

Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

Пост телесен, без пост духовен не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство.

Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Пуснато на: Чет Юли 31, 2008 12:24 pm Заглавие :

1 август - МАКАВЕЙ

Празникът е посветен на християнските светци мъченици. В народна среда обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни.

Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък.

Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година.

На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки.

От Макавей започват Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.

Народните схващания за празника са във връзка с общата представа за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл.

Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските дейности.

Това обредно гадание не е нищо друго, освен инициален тип магия: нещо, което се случва през определен период ще се случи през цялата година. Така се предвижда бъдещото благополучие.

За благоприятен изход е ритуалното ходене на гости, изразяващо почит и уважение (по-млади към по-стари, т.е. към предците). Раздаването на пити и вино също има обреден характер - на жертвоприношение.

В езическия план на обредността започващият пост (лишаване) е отрицателна магия, призоваваща плодородието.

Тя е основана на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е равен на временна смърт, която ще предизвика новото раждане. Така магически се осигурява богата реколта и успех в аграрната дейност през бъдещия цикъл.

Църковния празник се казва -свети седем мъченици Макавеи ,майка им Соломония и учителя им Елеазар.

Сирийският цар Антиох завладял Йерусалим, разграбил храма, убил множество люде и продал в робство около 40 000 души.

Той искал да въведе идолопоклонство в Йерусалим, изгарял свещените книги, осквернил храма, заставял юдеите да принасят жертви на езическите богове.

Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Но войниците на Антиох навсякъде ги преследвали и убивали.

В това време в Йерусалим живеел един старец на име Елеазар, уважаван от всички за своите добродетели и ученост.

Смятали го за един от най-главните законоучители. Елеазар решително отказвал да изпълни заповедите на Антиох.

Макар приятелите му да му предлагали да ги изпълнява само престорено, той въпреки своите 90 години, не се съгласил и след жестоки мъчения, умрял като оставил на народа си пример на непоколебима твърдост.

Скоро примера му последвали седем момци, негови ученици. Те произлизали от рода на Макавеите.

Един по един Антиох ги подложил на ужасни мъчения, рязал части от телата им, но нито един от тях не склонил да изпълни волята му.

Когато останал жив само седмият брат, царят с клетва му обещал да го обсипе с дарове и почести, ако му се подчини.

Обърнал се и към майка му и й заповядал да склони сина си.Тя отказала.В страшния си гняв царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания.

Момъкът с твърдост понесъл всичко и с пълна надежда завършил своя живот. След това и майката била подложена на мъки до смърт.

6 август — ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

На този ден се носи от първото грозде в църквата, благослява се с молитва и се прекадява и едва тогава може да се яде от него.

Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея.

Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.

Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.

Смята се, че след Преображение времето се преобразява, водите в изворите и реките изстиват, дните и нощите застудяват и вече не стават за къпане.

Църковния празник е установен още в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците Си-Си Петър, Яков и Йоан.

Юдеите не узнали в Христос очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол.

Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар и да повярвали , че Иисус е очакваният Месия.

Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им.

Учениците чули гласа на Самия Бог; а Мойсей и Илия засвидетелствали със своето появяване, че Исус е действиително Оня, за Когото предсказвали пророците.

15 август - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

Това е вторият празник, посветен на Божията майка, с който се отбелязва нейната смърт.

Богородица закриля майчинството, родилките и техните деца.

Вярва се също така, че тя е посредник при приемане душите на умрелите на оня свят; помага на разкаялите се грешници, като намалява наказанието им.

Този празник честват преди всичко жените. Те замесват обреден хляб, наричан често богородична пита и го раздават заедно с плодове за здраве, но и за душите на умрелите.

В някои райони на Голяма Богородица се правят общоселски сборове - на различни оброчни места или край черкви и манастири, свързани с името на християнската светица-майка.

В българския фолклор има данни и за служба на празника Успение Богородично. Тя включва очищение чрез водене на въздържан живот, постене и ритуално измиване; приобщаване чрез угощение към светицата и жертвоприношение в нейна чест.

Става съвсем ясно, че във вярванията си българите пренасят върху Божията Майка черти на древни езически божества.

С други думи св Богородица е сравнително късно християнско съответствие на Великата богиня-майка (майка-земя, Кибела, Персефона, Мокош). Така на нея също е подвластна подземната влага, плодородието, раждаемостта и майчинството.

В някои народни песни Богородица е представена като роднина на слънцето и месеца и с тях образува едно чисто езическо семейство на християнския бог.

Нейният персонаж във фолклора носи чертите на праобраз, на първоначало, на първо явление на преобразената, райска природа.

Затова основните мотиви, свързани с Богородица в народната култура са тези за всеопрощаващата майка - закрилница на родилките и децата, а също и на разкаялите се (мотива за милосърдието).

Обредните практики, свързани с тези представи имат в основни линии езически характер: житна жертва, раздадена за живите и мъртвите; жертвоприношение (курбан), предхождано от ритуално очистване (измиване, постене).

Празничността в аграрен план свързва отмирането, отминаването на стария стопански цикъл с успението на св. Богородица - едно двусмислие, което вероятно се дължи на дългия процес на приобщаване на различни пластове в народната ни култура.

Църковния празник Успение (заспиване) е за смъртта на Богородица. Богородица била вече на 64 години. Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче.

Той й възвестил, че след три дни тя ще се представи отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царстваш с Него вечно!"

И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. Св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато се върнала у дома, св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт.

Наредила и украсила дома си, дала дрехите, които обикновено носела, на две бедни вдовици, помолила Йоан да погребе тялото й в Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник.

Йоан уведомил Йерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Известил всички нейни сродници и вярващите. Скоро всички се събрали при Богородица. Скърбели и плачели, а тя ги утешавала и обещавала винаги да се моли за тях.

Богородица имала само едно желание — да види още веднъж светите апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Благовестието.

По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом.

Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински.

Когато настъпил денят, Божията майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята.

Покривът на къщата сякаш се разтворил и сам Господ Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица.

Чуло се пеенето на ангелите, които пеели думите, изречени от архангел Гавриил: "Радвай се благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" и Светата Майка издъхнала с усмивка и със сияещо лице.

Апостолите погребали тялото в пещерата при Гетсимания и затворили с камък входа й. На третия ден след успението (заспиването) на Света Богородица пристигнал апостол Тома.

Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не я заварил жива. Искайки да го утешат, апостолите му предложили да отвалят камъка, за да може да се поклони на пречистото тяло.

Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна. Видели само плащаницата, с която било покрито тялото на Божията Майка.

Апостолите в недоумение молили Бога да им разкрие тайната на това чудно събитие. И в същия ден, те се събрали на трапеза, говорили за успението на св. Богородица.

Както винаги били оставили според обичая си едно празно място и хляб пред него за възкръсналия Исус Христос.

След ядене те вдигали този хляб, наричан "част Христова" и като славели Пресветата Троица с думите "Господи, помагай ни!, разделяли този хляб и го изяждали като благословение от Иисуса Христа.

Този път, като ставали от трапезата, изведнъж чули ангелско пеене и като погледнали небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ангели: "Радвайте се! — казала им тя, — защото с вас съм през всички дни!"

Оттогава те повярвали, че на третия ден Божията Майка е възкръснала след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите Светата Църква наредила да се прави възношение (въздигане на хляб) в чест на пресветата Богородица.

По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. (кратък преразказ на края на житието на Светата Майка)

Този празник е един от 12-те най-големи християнски празници.
--------------------------------------------------------
astrogalaxy.info

Пуснато на: Чет Авг 14, 2008 11:26 am Заглавие :

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА (УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, ГОЛЯМА ЧЕРКВА) - 15 АВГУСТ

Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места" за здраве.

Денят се празнува в чест на св. Богородица, която е покровителка на семейното огнище, на майчинството и жените.

Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона - дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за "Бог да прости умрелите".

На места се колят курбани и се правят сборове.

В Търновският край деня се празнува за здраве на воловете, както на Власовден на други места.

„До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!"- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица.

До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол, за който връзват конете при вършеенето.

После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото.

Стопанинът захранва воловете със „спорниче" - полска билка, за да е на спор и берекет реколтата.

Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година.

За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.

Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат:

„Нека Света Богородица да ни е на помощ!"

В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки.

Богородичните веселби продължават до късна нощ.

Църковен празник: празникът е свързан със смъртта на св.Богородица. На 64 години тя се моли в Елеонската планина, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й известява, че след 3 дни духът й ще се пресели в царството небесно.

Преди да умре тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите прибират душата й.

Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден остава празна, защото Богородица възкръсва.

Обредна трапеза: жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

Именници: Мария, Марияна, Мариана

Пуснато на: Чет Авг 14, 2008 11:37 am Заглавие :

Голяма Богородица (15 август)

На 15 август Православната църква празнува един от 12-те големи християнски празници -Успение на Пресвета Богородица, денят, в който Божията майка се възвисява в небето.

Според светото писание, на 64-годишна възраст веднъж, по време на молитва, пред Богородица се явил архангел Гавраил, който й съобщил, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него.

Последното желание на божията майка било да види христовите апостоли заедно. Т

ака и станало – по необикновен начин те всички се пренесли пред дома й в Йерусалим. Три дни по-късно, Исус слязъл от небето, за да прибере душата на Света Богородица.

Погребали я в пещера край Гетсимания и затворили входа с камък. След още три дни Богородица възкръснала, явил се пред апостолите, обкръжена с ангели и им казала:

"Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

Култът към Богородица е един от най-разпространените у българите. Дълбоко вкоренена е народната представа за нейното милосърдие.

Тя е защитница на грешниците, покровителка на жените, на майчинството, на родилката и детето.

Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква.

Празникът е посветен на вечното заспиване на Божията майка и нейното възкръсване 3 дни по-късно.

Тя е носителка на божественото женско начало, въплъщавано в епохата на езичеството от Великата богиня майка на Земята.

На този ден жените раздават Богородични пити за здраве, правят се сборове, където Св. Богородица е патрон на местната черква.

Светицата е покровителка на майчинството, брака и семейството.