ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Пон Авг 25, 2008 2:31 pm Заглавие :

29 август - СЕКНОВЕНИЕ или отсичане на главата на Йоан Кръстител,Иван Коприван

Това е вторият летен празник на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни.

На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.

През този ден змиите и гущерите се скриват в подземните си пещери; прибират се и злосторните демони, самодивите, змейовете и ламите. Според народното поверие Секновение е един от най-лошите и опасни дни през годината.

Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Забранено е да се ядат плодове с червен цвят и да се пие червено вино.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период, изразяващ се в пресичане на сезона. В известен смисъл той е и гранична зона (във време и пространство) между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен.

Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.

Обредността на Секновение е представена от ред забрани - в същността си отрицателна магия. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове.

Празникът се нарича и Иван-коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение.

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дена, посветени на Йоан Кръстител образува система: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден-смърт (отсичане главата на светеца). Така са маркирани основните (и най-важни) обреди на прехода в християнската митология.

Църквата отбелязва отсичането на главата на Йоан Кръстител на 29 август.В Юдея Йоан бил почитан човек. Дори властващият Ирод Антипа се съобразявал с него.Но суровият пророк не скривал своето отношение към престъпната връзка на Ирод, който живеел с жената на брат си Филип - Иродиада.

Царят, подтикван от жена си, която не понасяла справедливите укори на Йоан, затворил пророка в затвора. Царят още не бил решил как да постъпи с дръзкия проповедник.

Но Иродиада била жестока и отмъстителна жена и тя виждала бъдещето на Йоан Кръстител само като смърт. Удобен случай за това й се предоставил по време на богатия пир, който Ирод устроил в чест на своя рожден ден.

В самия разгар на пиршеството, Саломия, дъщерята на Иродиада изпълнила прекрасен танц. Запленен от него, царят й обещал да изпълни всякаква нейна молба. Саломия поискала главата на Йоан Кръстител върху златно блюдо.

Пуснато на: Пон Авг 25, 2008 2:48 pm Заглавие :

Иван Коприван - 29.08.2008 год.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период, изразяващ се в пресичане на сезона.

В известен смисъл той е и гранична зона (във време и пространство) между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.

Обредността на Секновение е представена от ред забрани - в същността си отрицателна магия.

По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение.

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дена, посветени на Йоан Кръстител образува система: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (отсичане главата на светеца). Така са маркирани основните (и най-важни) обреди на прехода в християнската митология.

Пуснато на: Чет Авг 28, 2008 9:43 am Заглавие :

1 септември - СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон,
преп. Симеон и начало на църковната Нова година

С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.

На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.

В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.

Коли се курбан — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.

Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари.

Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.

Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят — ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.

Вечерта гости посрещат Симеоновците.

Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход.

Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.

Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си "рамка" има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности.

Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.

Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им с колачета и червените конци са езически практики; "посяването" в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма.

Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да "изнесат" благополучието.

Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.

На този ден Църквата празнува преподобни Симеон Стълпник родил се в 357 г. в пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия.

Родителите му били християни, но били хора прости и бедни. Детските и юношеските си години Симеон прекарал като пастирче.

Когато бил на 13 години, станало чудото с него - той бил призован за подвижнически живот. Като станал на 18 години, постъпил в манастир. Там той съзнателно търсел напрежение и оскъдици, като се изнурявал с пост и молитва.

Но и това не му се сторило достатъчно и той отишъл в планинска пустиня и се привързал с верига за голям камък. Антиохийският епископ Мелетий научил за Симеон.

И тръгнал из планината да го види, открил го прикован с верига към грамадния камък. Поздравил го и му заговорил:

— Защо е това? Човек трябва да умее да владее себе си без окови! Не чрез верига трябва да се приковем към онова, което считаме за своя длъжност, а чрез воля и разум!

Симеон смирено приел бележката на архиерея и снел веригата. Продължил своя постнически и молитвен подвиг, похотите на плътта побеждавал чрез доброволен труд и въздържание.

Решил да си изгради стълб - кула и там, на върха да живее, та посетителите да не го смущават, да остане в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него - тясна килия.

Там се и приютил.Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години.Затова и е назован Симеон Стълпник.

Пуснато на: Пон Сеп 08, 2008 2:03 pm Заглавие :

8 септември – Рождество Богородично (Малка Богородица)

Йоаким и Анна дълго нямали деца и горещо се молели на Бог да им изпрати рожба. Бог чул молитвите им и ги дарил с „преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят“, разказва Светото писание.
Тази преблагословена дъщеря е пресвета Дева Мария.

Денят на нейното раждане – 8 септември, е особено тачен празник. На този ден жените измолват помощта на Богородица за раждането и отглеждането на децата си.

Богородичен хляб замесва всяка стопанка, изпича го и раздава на всеки от семейството къс от него. Едно парче се дава на добитъка, а друго се нарича на къщата – да я пази Божията майка.

Българката не тъче и не шие между Голяма и Малка Богородица (15 август и 8 септември), за да не боледуват децата. В дните между двата големи празника обаче не е забранено да се погрижиш за красотата в градината – жените пресаждат многогодишните растения като божура, люляка, перуниката.

В някои краища на България именно на Малка Богородица се правят съборите, играят се хора, пеят се песни, а курбанът също е богат – в името на Богородица се коли жертвен овен.

bulgariainside.com

Пуснато на: Пон Сеп 08, 2008 10:08 pm Заглавие :

Какво изопачено нещо е само религията?! Shocked

Пропагандира да се правят само добри дела, а изобщо не отчита, че да убиеш животно също е грешно.

Всяко живо същество на тази планета страда, когато бъде наранено.

Бог не е кръвожаден! Само човекът е такъв, дори и животните са се научили от него да се убиват помежду си.

Как може на Богородица, която дава живот, да убиеш животно, да отнемеш живот???!!! Shocked

Пуснато на: Чет Сеп 11, 2008 8:49 pm Заглавие :

Кръстовден - 14 септември

Кръстът освен символ на вяра в последните години се налага и като особено актуален и търсен аксесоар. Украшението може да се каже е унисекс - носи се както от жени, така и от мъже. Малко хора обаче знаят за произхода и забраните около него.

Важна забрана е, че кръста не бива да се показва над дрехата, той украсява човека духовно и не трябва да се приема като накит.

И още - вярващите не трябва да носят кръстчета, различни по форма от православния. Кръстът се появява като декоративен елемент още в древността - у финикийците.

При тях той е символ на жертвоприношението, при германските племена е знак за покровителство, у скитите и асирийците е използван като уред за мъчение, а римляните го въздигат и популяризират до такава степен, че християните дълго време са избягвали да мислят за символичното му значение.

Преданието разказва историята на византийския император Константин, който потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите му били значително по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, император Константин видял на небето сияен кръст с надпис In hoc signo vinces (“С този знак ще победиш”)

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие, и още защото жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Църквата отбелязва този ден с пищни ритуали и нощно бдение пред украсения кръст и с продължителен камбанен звън. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста, а в селата свещеник благославя домовете и стопаните за здраве и плодородие.

Народния празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев.

В някои райони той е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът. Друга работа не се препоръчва освен брането на този плод и подготовката на виното. Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква.

След Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила и започват веселията, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино.

На този ден в тракийските райони на страната (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

На Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, а оздравелите им носят погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога.

Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин, Кръстан/а, Кръстил, Кръсто.
------------------------------------
от Станислава Ганчева

Пуснато на: Чет Сеп 11, 2008 9:14 pm Заглавие :

Официално есенното равноденствие настъпва на 23 септември

С Есенното Равноденствие идвали богатите реколти от плодовете на дърветата и лозята, падащите листа и студените вечери, предвещаващи зимните мразове; и Принципът и Силите на Мрака, преобладаващи над тези на Светлината, отвеждали Слънцето по-далеч на юг, така че нощите ставали по-дълги от дните.

А при Зимното Слънцестоене земята се набръчквала от студ, листата падали от дърветата и Слънцето, достигнало най-южната си точка в кариерата си, изглеждало, че се колебае дали да продължи да се спуска, да остави света в тъмнина и отчаяние или да върне стъпките си и отново да проследи хода си на север, като върне времето за засяване на семената и пролетта, както и зелените листа и цветя и всички наслади на любовта.

Какви са астрономичните основания за празнуване началото на третия годишен сезон?

Ако проследим позициите на Слънцето по небесната сфера в продължение на една година ще забележим, че тези слънчеви положения образуват окръжност, която астрономите нарекли еклиптика. В действителност получаващата се окръжност-еклиптика не е образувана от движението на Слънцето около Земята, а обратно, от движението на нашата планета около Слънцето.

Така че направената окръжност на Слънцето около Земята не е реална, но образуваната еклиптика е реална.

Небесният екватор, въпреки че също е въображаема окръжност, е напълно реален. Същевременно еклиптиката образува ъгъл от 23º27` спрямо плоскостта на екватора и ъгъл от 66º33` спрямо вертикалната ос. При това положение еклиптиката неминуемо пресича екваториалната окръжност.

Местата на пресичане са две, наречени пролетно и есенно равноденствие, а точките, които са най-отдалечени от екватора също са две и носят имената лятно и зимно слънцестояние. Така се образуват четирите годишни времена.
Думата равноденствие означава равен ден и равна нощ, т.е. денят е равен на нощта на 21 март и на 23 септември.

Празнуването на есенното равноденствие, обаче, може да става и един ден по-рано, защото през някои години есента започва на 22 септември, например през 1996 г.; 2000г.; 2004г. и предстои да бъде на 22 число през 2008 година, когато лятото ще свърши в 18 часа и 44 минути.

Какво се случва точно на 22/23/ септември? След като шест месеца /21.ІІІ-22.ІХ/ Слънцето е над северното полукълбо и там е било пролет и лято, в следващите шест месеца /23.ІХ-20.ІІІ/ то преминава над южното полукълбо, носейки лятото със себе си. А в Северното полукълбо започва есента и зимата.

Точно на 22/23/ септември Слънцето се намира над екватора. “Само тогава то изгрява точно на изток и залязва точно на запад, казват астрономите. – Когато в северното полукълбо имаме пролетно равноденствие, от другата страна на екватора , в южното полукълбо, имаме есенно равноденствие и обратното. В дните на равноденствието Слънцето навсякъде по Земята изгрява в 6 часа и залязва в 18 часа по местно време.”

Последното изречение е чудесен космичен закон, който ден като днешния носи със себе си. Всички точки на планетата ни, се радват на еднаква продължителност на деня – 12 часа. Тогава възниква въпроса, в останалите дни на годината, които не са равноденствени, има ли места по земята, където Слънцето да изгрява в 6 часа и да залязва в 18 часа, независимо дали е декември, февруари или юни? Астрономите отговарят:

“На екватора Слънцето през цялата година изгрява всеки ден в 6 часа по местно време. Денят винаги е равен на нощта на екватора, защото границата на осветлението дели екватора на две равни половини при всяко положение на земното кълбо.”

И още нещо любопитно. Земята като че ли се радва на лятото толкова много, че от радост през това време забавя движението си, а ориентир за това ни служат именно равноденстващите точки. Ето как го обясняват учените:

“Движението на Земята около Слънцето е неравномерно- скоростта й се увеличава, когато орбитата се приближава към Слънцето, и се намалява при отдалечаване от него. Това се вижда от следния факт. От деня на пролетното равноденствие до есенното равноденствие изминават 186 денонощия, а през останалата част от годината – 179 денонощия. При това моментите на равноденствията отстоят на ъгъл 180º и следователно двете част на орбитата са еднакво дълги.

Очевидно през първата част на годината /през лятото/ земята се движи по-бавно, отколкото през втората част / през зимата/. Това се отразява и върху видимото годишно движение на Слънцето по еклиптиката, което е също неравномерно.”

Какви са духовно-лечебните основания за почитане на времевите периоди от годината, разделени /обособени/ от равноденстващите точки? Без съмнения има такива основания и те се базират на енергийните течения между Земята и Слънцето. Тяхното въздействие върху човека се описва в свещените книги и е обект на изучаване в духовните школи.Учителят на една от най-великите духовни школи – Беинса Дуно, разкрива част от тайните на Майката- Природа:

“През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята /дадено място/ в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действат, но по-слабо. ... През пролетта и лятото има прилив на енергия към Земята, а есен и зима-отлив.”

Какво представлява този прилив и отлив, и с какво можем да го сравним?

Учителят отговаря:
“Енергията, която Земята взема от Слънцето може да се сравни с артериалната кръв, а тая която изпраща към него може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля Централното Слънце.

Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. Затова най-благоприятното влияние на Слънцето започва от 22 март.”
А най-благоприятното време да се възродим духовно започва от
22 Септември.
---------------------------------------------
Петър А. Вангелов

Пуснато на: Чет Сеп 11, 2008 9:36 pm Заглавие :

Уичкрафт - Празника на вещерството

Уичкрафтът или както е известен с популярното си название — Вещерство е съвременно течение, което има многобройни последователи и просперира в наши дни. Има спорове какво точно е Уичкрафт — Магия или религия. Може да се приеме донякъде, че това е комбинация, нещо като “магическа религия” или “религиозна Магия”. Дословно преведено, келтското Wicca Craft означава “изкуство за мъдреци” или “занимание (занаят) за вещи люде”. Понятието Уичкрафт (Witchcraft) се свързва и с израза Wiccan, означаващ Мъдрец, Човек на знанието.

Донякъде е трудно терминът Уичкрафт да бъде преведен дословно на съвременен език, но възможно най-точното му название е “Вещерство”, разбирано в неговия позитивен аспект. Вещерството може частично да се отъждестви с Уичкрафта, тъй като освен всичко друго, коренът на думата идва от “Вещ” (в смисъл на “знаещ”, ”осведомен”, “запознат”, “изкусен” в някаква област човек). Наистина Вещиците и Вещерите в миналото са били познавачи на флората и фауната, предсказатели на времето, лечители, тоест хора, близки до Природата и нейните тайни.

Малцина полиглоти могат да се ориентират свободно в сложната материя на точния превод на дадено понятие от чужд език, затова тук ще приемем условно, че Уичкрафт означава Вещерство, без негативната смислова обремененост на понятието в славянската митология. Често за обозначаване на понятието се използва и само думата Крафт (Craft), означаваща дословно “Занаят”, “Изкуство”, “Умение” или “Занимание, изискващо конкретни умения. Вещерите и вещиците традиционно се считали за хора, които били умели в един таен занаят или притежавали едно недостъпно за другите изкуство.

Застъпниците на тезата, че Уичкрафтът е религия, изтъкват, че това е култ, чиято същност е почитането на Върховната същност под образите на Слънчевия Бог и Лунната Богиня. От друга страна, ритуалите на този култ са толкова дълбоко “магически” по своята същност, че не могат да не бъдат отделени от религиозната рамка. Често обаче Уичкрафта се нарича “Старата религия”, като се има предвид неговия предхристиянски произход, водещ началото си от древните езически култове. Понякога той бива назоваван и Паганизъм, от латинското “Пагани” (1.хора живеещи сред природата, 2.езичници). Поради това Уичкрафтът също се нарича още и Природна религия.

В днешния си вид Вещерството съществува от около 6 000 години. Съвременният Уичкрафт не е еднородна система, но различните Ковъни (групи от практикуващи; култови общности) изповядват общи основни принципи. Традиционно един Ковън се състои от 13 души (един ръководител плюс 12 члена). Понякога, поради суеверното възприемане на това число като фатално както и поради някои други предразсъдъци, почиващи главно на неинформираност и слухове, Уичкрафтът се възприема като сатанинска секта, което е твърде далеч от истината. Един Ковън в идеалния случай включва шест двойки, олицетворяващи равновесието между мъжкото и женско начало. Освен това Ковънът може да има и тринадесети член — Първожрец или Първожрица. В потомствените вещерски фамилии мястото на водача е наследствено. Неговите функции обаче са по принцип символични — той се явява само като главен организатор на дейността, “пръв сред равни”.

Този култ се е зародил и развил успоредно в различни части на древна Европа и затова има много разновидности — келтски, саксонски, шотландски, ирландски, италиански и т.н. В миналото Вещерството е било магическа религия, свързана с определени родове и предавана по наследство. Още се срещат потомствени вещерски фамилии, чиито корени могат да се проследят хилядолетия назад във времето.

В средите на Занаята винаги е била силна вярата в превъплъщението и тя е в основата на вярването, че една вещерска двойка може многократно да се събира в течение на своите последователни съществувания. Някои вещерски групи се занимават предимно с това — да установят контрол над своите превъплъщения и непрестанно да се прераждат сред тези, които обичат.

Вещерството е религия на общуването. Последователите му смятат, че груповата енергия е необходима за ефективно извършване на магическите ритуали. Всички дейности във Вещерството са подчинени върху принципа на Единната мощ, която условно се дели на две начала — мъжко, Бог, и женско, Богиня. Някои секти отдават предпочитане на един от двата аспекта, при други те са равнопоставени. Мъжкото начало е известно още и като Рогатия Бог, който обаче няма нищо общо с дявола. Той е свързан с древния езически бог Пан, изобразяван като получовек-полукозел с рога и копита, представящ слънчевите сили. Пан е божество, олицетворяващо могъщите природни енергии и няма нищо общо със сатанинските култове, почитащи Рогатия.

Богинята се нарича още Триликата, тъй като представя трите превъплъщения на женствеността — девицата, майката и мъдрата старица. Тя е свързана с лунните енергии. Богинята се възприема както в своя светъл, така и в своя тъмен аспект, което намира символичен израз в двете страни на Луната — светла и тъмна.

Вещиците вярват, че символичният образ на дадена сила служи като посредник между колективното Несъзнавано и самата сила, скрита под маската на определен символ. Съгласно вещерските представи, ние живеем в два свята: Свят на формата и Невидим свят. Силата е посредник медиатор между тези два свята.

Обикновено вещерските ритуали включват очертаването на Ритуален кръг, който служи като “врата” между двата свята. Вещиците застават по окръжността, което символизира едновременното пребиваване и в двата свята. Съществува разлика между традиционния вещерски кръг и този в Церемониалната Магия. Според вещиците Силата произтича от самия човек, а функцията на Кръга е главно да свързва видимия с невидимия свят.

В Церемониалната магия силата обикновено се черпи от външен източник (ангел или демон), а функцията на кръга е да закриля самия Маг от враждебни влияния. При Уичкрафта Силата произтича непосредствено от участниците в ритуала. Затова във вещерската символика кръгът е предназначен да не позволява на генерираната по време на свещенодействието Сила да се разпръсне навън.

Противно на разпространеното мнение, водачът на вещерския Ковън не изпълнява ролята на посредник с Висшата сила, тъй като последователите на Уичкрафта вярват, че всеки мъж е въплътен Бог и всяка жена е въплътена Богиня. Съгласно тази идея, в много групи водачите просто се редуват, като всеки член изпълнява тази роля за определено време; други Ковъни изобщо нямат водачи.

Средновековните гонения на вещиците от страна на Инквизицията, почиващи върху обвиненията, че те са слуги на Сатаната, са предизвикани от нетърпимостта на определени кръгове в християнската църква към последователите на други, различни от нейните, възгледи. Към последователите на Уичкрафта в продължение на столетия са били отправяни много фантастични обвинения, малко от които обаче почиват върху реални факти. Например прословутите “вещерски сили” — обект на популярната култура, всъщност представляват комбинация от естествени психически способности плюс грижливо самоусъвършенстване.

Различните групи на последователите на Уичкрафта практикуват определени форми на Магия, като тя присъства задължително в тяхната дейност. Има някои разлики между Магията на Уичкрафта и Церемониалната и Кабалистичната магия. Преди всичко ритуалите на Старата религия са пределно опростени (те са създадени от поколения мъдри, но неуки в книжнината селски жители), докато системата на Висшата магия е създадена предимно от градската интелигенция.

В Уичкрафта съществуват многобройни ритуални общности и секти. При всички могат да се забележат няколко основни традиционни възгледа: преклонение пред Природата; приемане съществуването на Бог и Богиня, представляващи мъжки и женски ипостас (начало) на единното божество; вяра в Силата, свързваща видимия и невидим свят; приемане Закона за Тройствеността.

По традиция Вещерството се занимава с редица свързани една с друга окултни дисциплини, като астрология, телепатия, телекинеза, астрални пътешествия, прорицателство, гадателство, хипноза, изцеление, спиритизъм и други. В миналото на вещиците се гледало като на вещи лица, експерти, изкусни помощници в сложните дела и мъдреци (Wiccan).

Вещерството почита Невидимия свят като част от Природата. Вещерската философия приема идеята за съществуването на невидими сили, свързващи човек с целия заобикалящ го свят. Според тях Единната мощ се проявява видимо и невидимо навсякъде в Природата. Според вещиците между Доброто и Злото не съществува някакво предопределено противопоставяне, тъй като тези категории са пределно относителни. Единствената Сила не е нито добра, нито зла. Тя стои над тези определения. В Силата са застъпени едновременно и Мракът, и Светлината. Отрицателното използване на Силата обаче трябва да се избягва, тъй като е подчинено на Закона за трикратността. Без да пренебрегват тъмната страна на нещата, вещиците чрез своите ритуали освобождават нейната разрушителна енергия, за да проправи тя път за Светлината.

Последователите на Уичкрафта се стремят към установяване на взаимодействие с невидимите сили, олицетворяващи Единната и Всеобхватна мощ. Едно от основните средства за това са т.нар “Слова на Силата” (различни заклинания, баяния, напеви). Те представляват обикновено римувани стихчета, служещи за установяване на връзка между съзнанието и подсъзнанието. Много вещици съчиняват собствени поетични Слова на силата, докато други си служат с утвърдени от традицията формули.

Често вещиците си имат за помощник в своите дела някое животинче — най-често котка, куче, мишка, бухал, гарван, сокол, жаба или други. Това са опитомени домашни любимци, чието присъствие подпомага по-лесното установяване на връзка с природните сили и енергии. Подобно животно се нарича фамилиар. Фамилиарът е верен спътник, психически помощник и вълшебно присъствие. Интуицията на тези животни служи като чувствителен барометър за ориентиране в промените на времето, психическото състояние на околните или просто за компания.

Законът за трикратността е основа на работната философия на Вещерството. Този закон гласи, че “каквото дадеш, три пъти ще получиш”. Ако например пожелаеш някому добро, то ще ти се върне трикратно; ако пожелаеш зло, то също ще ти се върне трикратно.

Числото три обозначава и действието на използваните магически процедури:

1. Заклинанието се изпраща в селенията на Незримото.

2. Заклинанието се завръща обратно в Света на формите.

3. Заклинанието отеква като ехо в живота на този, който го е изрекъл.

Законът за трикратността е характерен за Вещерството и е в основата на вещерската Магия.

Традиционните вещерски празници се наричат Сабат. Има два типа Сабат: редовни (празнувани обикновено всеки месец на пълнолуние и наричани още Есбат) и извънредни (осем пъти годишно). Те се наричат още “малки” и “големи” Сабати. Големите Сабати са следните:

— Самхейн, денят на Вси Светии, Хелоуин, на 31 октомври

— Зимно слънцестоене, най-дългата нощ и най- късият ден, на 20-23 декемри

— Празник на свещите, на 2 февруари

— Пролетно равноденствие, отбелязващо изравняването на деня и нощта, на 22-23 март

— Белтейн, празникът на огньовете, на 1 май

— Лятно слънцестоене, най-дългият ден и най-кратката нощ, на 20-23 юни

— Ламас, празникът на жътвата, на 1 август

— Есенно равноденствие, изравняването на деня и нощта, на 20-23 септември.

Сабатите се провеждат по традиционен сценарий, включващ очертаване на кръга, вдигане Конуса на силата (чрез ритуален танц по посока на часовниковата стрелка или чрез медитация), свободни забавления и заключителен ритуал. Между тези Сабати се празнуват Есбатите (по-малки събори, свързани с фазите на Луната). Някои Ковъни вместо на пълнолуние ги провеждат на новолуние.

Като правило ритуалите на Уичкрафта носят празничен, развлекателен характер. Те включват много песни и танци в свободен и фестивен дух. Участниците се събират, освен всичко друго, и да се забавляват пълноценно близо до Природата. Обикновено ритуалите се извършват през лятото на открито, вечер, на пълнолуние, на подходящо място — най-често закътана горска поляна, далеч от “лоши” очи, а през зимата на закрито.

Понякога тези събирания включват и сексуални ритуали, тъй като се смята, че ритуалният секс освобождава енергията на участниците. Уичкрафтът не е пуританска секта и затова не се придържа към лицемерния морал. Поради това някои недоброжелатели свързват пряко Вещерството със секса.

И до днес е в сила обвинението към последователите на Занаята за пристрастеността им към разюздани сексуални оргии. Съвременните социологически изследвания обаче ясно показват, че мнозинството от хората с удоволствие се отдават на сексуални забавления, без каквато и да е идея за Вещерство, Сатанизъм или каквато и да е друга форма на Магия.

Пуснато на: Нед Окт 26, 2008 2:21 pm Заглавие :

Днес е Димитровден

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Според християнската история, Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

Честит празник!

Пуснато на: Съб Дек 06, 2008 12:03 pm Заглавие :

Честит имен ден на всички именници!!!

6 декември- НИКУЛДЕН, РИБНИ СВЕТИ НИКОЛА, СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ

Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне.

Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.

В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада - такава е и християнската иконографска традиция. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите; помага на младите хора да се оженят.

Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.

Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).

След обяда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.

В някои райони в деня на св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан. В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота.

Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.

Много тържествено посрещат деня на св. Никола и именниците.
-------------------------------
margaritta.dir.bg

Пуснато на: Съб Дек 06, 2008 12:31 pm Заглавие :

В народните представи св. Никола е наследник на езически черти, макар и видоизменени; това се остатъци от белезите на хтоничните божества на подземния свят, влагата и плодородието.

Изследователите с основание сочат светеца за евентуален приемник, в балканския регион, на древногръцките божества на морето - Посейдон и на отвъдния свят на мъртвите - Харон.

Като че ли най-ясно се долавя тази връзка в "сферата на действие" на светеца: той е повелител на водите, рибите (знаци на хтоноса) и едновременно с това е християнизирано въплъщение на анонимния покоен прадед, покровител на дома и семейството.

По подобие на змея (отново хтоноса) св. Никола е крилат и необикновено силен момък. Другият му образ е на възрастен мъдрец. Тези различни наглед образи всъщност маркират двойнствен митологичен персонаж. Той отново подсказва преплитане на християнство и езичество, резултат на бавен процес на проникване.

Празникът има и друга, много важна функция: той маркира времето на преход към зима; счита се, че от него започва същинската зима, зимните вихрушки и бури. Вярва се, че на Никулден вали първият сняг, който светецът "изтърсва" от брадата си (подобно на св. Димитър).

Никулден е повратен момент и за рибарите: той бележи края на есенно-зимния риболовен период; след него риболовът е забранен. В селищата по река Дунав и по Черноморското крайбрежие, както и покрай другите големи реки този ден се отбелязва тържествено.

Във връзка с представите за преход са и различните гадания за бъдещия цикъл - ако през деня е студено и вали сняг, годината ще е добра; ако е топло и сухо, реколтата ще е слаба.

Приготвянето на никулденската трапеза с рибата се осмисля като жертвоприношение за светеца, т.е. тя е курбан за омилостивяване на злите сили и за осигуряване защитата и подкрепата на християнския светец.

Трапезата не се вдига, за да има и за умрелите предци, чиято закрила също е необподима. Вдигнатият високо и разчупен от стопанина хляб трябва да "вдигне" житата в бъдещата реколта.

Обредните практики от типа светец (служба) в чест на домашния покровител, в които участват само мъже, вероятно имат много древен произход. Той е свързан с инициации и посвети в някога съществувалите мъжки военни съюзи.

В този смисъл зимната никулденнска обредност е във връзка с коледарските и сурвакарските обичаи. Коленето на курбан (мъжко животно) не се схваща като нарушаване на поста, защото жертвата е нарочена за светеца. Всъщност отново става дума за чисто езическо жертвоприношение.

Така традицията ни отново синтезира различни, често разнопосочни вярвания, представи и ритуали, за да изгради монолитната Никулденска обредност.
----------------------------------------------------
margaritta.dir.bg

Пуснато на: Съб Дек 06, 2008 12:35 pm Заглавие :

СВЕТИ НИКОЛАЙ, АРХИЕПИСКОП МИРЛИКИЙСКИ, ЧУДОТВОРЕЦ

Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкополагането епистопът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа като посочил юношата: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир!"

След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава.

Един твърде богат жител на Патара, баща на три дъщери, ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатството, той не можел да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и трите си дъщери. Имал дори намерение да пожертва честта на момичетата. Но с помощта на св. Николай, който скришом нощем му подхвърлил кесия със жълтици, бил спасен. Нещастният баща не можел да повярва на очите си. Нещата започнали да се подреждат, той омъжил най-голямата си дъщеря.

По-късно св. Николай отново му помогнал скришом, за да уреди съдбата и на втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност и се помолил Бог да му покаже тоя земен ангел, който го спасявал от грях и освобождавал от порочни замисли. Така открил, че св. Николай е този, който му помогнал да устои против изкушенията и спасил от грях и безчестие. По това време Николай управлявал Патарската епархия в онсъствие на чичо си, който бил заминал за Йерусалим.

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб. По време на пътуването по море той укротил морската буря с молитва и възкресил един моряк, който паднал от върха на корабната мачта.

Сърцето на св. Николай все повече се изпълвало с любов към Бога. Той се поселил в един манастир и пожелал целия си живот да посвети на Господа чрез лишенията на моташеския живот. Една нощ, молейки се, Николай чул глас: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш до получиш венец от Мене!" Николай разбрал, че Господ му посочва друг път и не иска от него монашеско служение. Подчинявайки се но Божията воля Николай се отправил в Мир, главен град на областта Ликия), без да знае още за какво го предназначава Господ, но готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в Мир избирали архиепископ на мястото на починалия неотдавна епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора си и молели Бог да им подскаже волята Си. По време на молитва на един от епископите се явил мъж, сияещ с неземна светлина и му заповядал същата сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе — казал той — е избраният от Бога, името му е Николай".

В същото време Николай вече пристигнал в Мир, прекарал времето в молитва и на сутринта, по своя обичай се запътил към храма за утренното богослужение. Едва що прекрачил прага и епископът го спрял и попитал за името. "Николай, раб на твоя светиня, Владико" — отговорил той смирено. Смятайки себе си недостоен за високия сан, Николай искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството.

Така Николай станал пастир на Мир-Ликийската църква. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Започнало обаче бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която 50 години се ползвала със спокойствие и мир. Това гонение, организирано от императорите Диоклетиан и Галерий продължило 10 години. То започнало в столицата Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма 20 000 християни. Оттам гонението обхванало многобройните области на Римската империя.

Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христовото учение, бил и в тъмница, понесъл различни страдания, но не преставал със словото си да утешава християните. Най-после при новия император Константин гонението се прекратило. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори, лъжеучители проповядвали ереси. Александрийският презвитер Арий отхвърлял божествеността на Иисус Христос. За да въдвори ред в Църквата император Константин в 325 г. свикал на събор в Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

Съборът продължил около два месеца. Бил съставен Символът на вярата. Разказват, че Николай в спор с Арий не понесъл богохулните му думи и му ударил плесница, за което светите отци го лишили от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата — Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като Божи угодник.

Като се върнал от Никея, св. Николай продължил да управлява паството си, утвърждавайки го в истинското учение. Търсели го за всичко, убедени че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост.

Неведнъж св. Николай се изправял срещу несправедливи решения на градоначалници, спасявайки невинни граждани от тъмница и смърт. По негово застъпничество дори царят променял решенията си и изпълнявал волята му в полза на невинно осъдени и наклеветени хора.

Светителят извършил и много чудеса чрез Божията благодат. Спасил от буря пътуващи по море и след това като забелязал у тях грешни наклонности, довел ги до разкаяние. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата и на верни, и на неверни люде.

В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр. Бари (Италия), където се пазят и досега.
------------------------------------------------
margaritta.dir.bg

Пуснато на: Съб Дек 06, 2008 1:00 pm Заглавие :

9 декември - АННА, АНЬОВДЕН, СВ. АННА ЗИМНА, ЗАЧАТИЕ НА СВ. АННА

Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците.

Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.

В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат".

Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.

Гости посрещат именничките.
-------------------------------
margaritta.dir.bg

Пуснато на: Съб Дек 06, 2008 1:16 pm Заглавие :

Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември).

Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.

В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва).

На 17 декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало.

Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.
-------------------------------------
margaritta.dir.bg

Пуснато на: Съб Дек 06, 2008 1:51 pm Заглавие :

9. XII. СВЕТА АННА

Янино зачатие празник, познат само в отделни райони на Юж. и Зап. Б-я. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии.

Празникът Анино зачатие се пада в най-малкия ден и най-дългата нощ в годината – 22 декември по нов стил или 9 декември по стар стил. От този ден в църквите запяват за Рождество Христово. “От тогава вече замирисва на Коледа”, казва остроумно народа.

В нашия народ освен другите обичаи и вярвания има и следните: момите спят в една тава с оръст пшеница, като слагат и вишневи и ябълкови клончета във вода. Всичко това се държи в стаята, където живеят, за да е на топло. Ако посятата пшеница поникне и се раззелени или ако клончетата цъфнат, това означава, че момата, която ги е посяла или посадила, ще се ожени за добър и работен момък.

Покровителка на брака, семейството и майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните, света Ана се почита, като в деня на нейния празник жените не работят, за да не се разболяват децата им.

В деня на зачатието на св. Ана гадаят за брак на неженените моми, които засяват пшенични зърна в ново гърне с вода. Ако до нова година семената покълнат, това означава скорошна сватба. Нощта срещу празника е време за заслинания, прокоби и магии. През тази нощ магьосниците най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните, а магиите им са винаги успешни. Те се появяват около огъня като мушици и трябва да се убиват.

В някои села внимават кой пръв ще постъпи на този ден дома: ако посетителят е лош човек – лошо ще е през годината за този дом, ако го знаят като добър – добре ще е.

На Св. Ана магьосниците правят магии за обиране на малкото от кравите и овцете.

Повечето от обичаите на този ден стават и в други днипрез коледните пости, главно на Андреевден, Св. Варвара, Игнажден и Бъдни вечер. Всички тия обичаи са най-обикновени гадания с новогодишен смисъл още от най-старо време. Тяхната свързаност с деня на св. Ана, с Анино зачатие се дължи именно на смисъла, който се крие в понятието “зачатие”. “Зачатие” означава начало изобщо. Народът го осмисля не само както е същинското положение зачатие у св. Ана, а и като зачатие на новата година, начало на щстието в женитбата или начало на щастието в дома.

През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

Познато е вярването, че на Св. Анна вражалици, магьосници свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък.

Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до НОВА ГОДИНА пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.

Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили, те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и "свалят" месечината в сито.

Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й. Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят разавалени яйца, правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт.

За да се предпазят от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени.

Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището. Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата сила.

9 декември някъде го наричат още Янино Зачатие, Аньовден, Анино Ведение. Освен с майчинството, народът свързва култут към светицата и с обръщането на слъцето на изток, към пролетта и хубавото, щастливо време, когато всичко отново започва да расте и обновява.

Отколешна била традицията на този ден жените да варят жито и царевица, за да растат посевите така, както нараства деня. В навечерието на празника се насаждали кокошките, за да се измътят хубави пиленца.

Това било магическо време, когато всички заклинания и магии се сбъдвали. А най-подходящото място за тях били гробищата, светът на мъртвите, на тайнственото и неизвестното. Тогава бродели мамници и магьосници по градини и полета, влизали в кошари и хамбари, за да крадат житото по нивите и млякото на добитъка.

За да се предпазят от зловредната им сила, жените мажели виметата на животните със смес от въглен, чесън и мас. А на децата връзвали скилитки чесън на шапките, или под възглавниците. Градините и нивите пръскали с пепели и просо, като изричали заклинателни думи.

В някои селища девойките се предпазвали от магии, като вечерта слагали под печките жито и сол, с които на другата сутрин захранвали домашните животни и разпръсквали в дворовете си. Или пък палели на прага на къщите си говежда тор, с пушека плашели магьосниците и ги прогонвали надалеч.