НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Дек 17, 2017 9:15 pm Вижте мненията без отговор
ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Апр 11, 2009 2:23 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Цветница и легенди за цветята

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклин ден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век.

В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църковно служителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и целебна сила.


Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете. Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост.
Красотата на цветята символизира висша хармония и съвършенство.


Легенда за маргаритката


Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Древногръцка легенда за теменужката

Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила.
За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.

Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.


Легенда за момината сълза

Една стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим.

Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.

И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
-------------------------------------------------------------------------
public-republic.com




_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Апр 12, 2009 7:43 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Музикален поздрав за имениците и всички останали - Валс на цветята: Smile Wink



_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Апр 17, 2009 3:26 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

За страстната седмица

Седмицата преди Великден се нарича Страстна неделя (името Страстна идва от страданията на Спасителя). Празнична е цялата седмица, но от дните в нея народът почита най-вече сряда, четвъртък и петък.

Срядата преди Великден е Велика сряда. В този ден не се похваща женска работа, т.е. жените не тъкат, не предат, не шият. В Смолянско децата берат здравец по планината и го вият на китки, които на другия ден – Велики четвъртък, раздават за здраве на близки и съседи.

Велики четвъртък е голям празник и никой нищо не работи, нито жените – женска, нито мъжете – полска работа. За мъжете денят минава около воловете, колата, кошовете – стягат нещо, чистят или пък в градината кастрят (чистят) дръвчетата. Жените са заети изцяло вкъщи: боядисват червени яйца, месят и пекат обредните и другите хлябове за Великден, извършват обреди и обичаи, установени в древността и предавани във времето. Боядисването на яйцата е тържествено и се свързва със специални обреди.

По принцип яйцето е магически атрибут и символ – с него се бае срещу уроки и почудване; отвръща се вода на заболяло дете или добитък; гадае се и се прониква в тайните на съдбата; правят се и се развалят магии, и прочие.

Великденското червено яйце, в сравнение с обикновеното, има значително по-голяма целебна и магическа сила, като с него само се дава помощ, но не може да се нанася вреда, т.е. с него се лекува, развалят се магии, но не се правят. И макар че яйца се събират още от понеделник на Страстната неделя, най-ценни и почитани са снесените в четвъртък предобед, а най-вече – преди изгрев слънце.

Тях ги отделят настрана, преброяват и ги измиват, стипцосват и ги боядисват първи. Другите яйца се подготвят и боядисват след тях. Преброяването е важно, понеже великденски червени яйца (перажки – в Западна България) се ядат до Спасовден, 40 дни.

Предвижда се да стигнат за целия период – при това да има за всички от домочадието, за близки и роднини, гости, за друмници и пътници, защото на Великден и през следващата седмица (Светлата неделя), който и да влезе в дома, не бива да го напуска без червено яйце – в противен случай късметът на къщата и плодородието на нивите ще си идат.

При преброяването на яйцата присъстват всички домашни – деца, моми, булки, жени и момци. Стопанката брои и като стигне до 200, 300, пита: “Доста ли са, деца?” Отговарят й: “Още, мамо (или бабо), още.” А от момците или от мъжете някой добавя: “И за мене, мамо (бабо), тури още, та да има за оране (или за овцете)!” И домакинята притуря още.

Така се продължава, докато домакинята не изрече: “Е, и това – па доста толко! Догодина, дай Боже, още толко!” – т.е. да се умножи вкъщи челядта, да има повече деца, че и повече яйца да се боядисват.

Следва измиването на яйцата – с вода и пепел, като с кърпа се изчистват всички петна от тях, а после се изплакват отново в една или две води. Почистени, яйцата се потапят в котел с вода и стипца или в зелев сок (армеев), който е предпочитан, понеже багрилото се хваща по-добре. Така се варят.

Червенето или багренето на яйцата се извършва от най-старата жена вкъщи, стопанката. Останалите жени в къщата, ако са млади, не се допускат дори да присъстват, а ако са по-възрастни, само помагат. Стопанката запалва свещ, прекръства се и казва: “Дай, Боже, догодина пак да срещаме червено яйце!”, т.е. всички от домочадието да дочакат, да посрещнат и следващия Великден.

Тя се прекръства отново три пъти и подава свещта да я отнесат пред иконата, а сама сяда да черви яйцата. Започва с яйцата, снесени на Велики четвъртък, и започва с червената боя, а след това вече – и турунджиено (оранжево, портокалово), жълто, бледо (по-слабо жълто), зелено.

Вратата на стаята е затворена, всички домашни са навън и не могат да влизат, докато стопанката боядисва яйцата. Чакайки, момите и булките изпълняват специална песен, разказваща за мома, залюбена и грабната от змей-горянин.

Едва когато привърши с всички или поне с повече от половината от яйцата, стопанката отваря вратата и пуща домашните в помещението.

Първото червено яйце се отделя, защото се използва в народната медицина и в обредите. С него стопанката потрива лицата на всички деца, моми, булки и ги благославя: “Да си бяла и червена като туй червено яйце (като тая перажка)!” – така те ще бъдат здрави през годината, предпазени от лоши очи и уроки, от лоша среща, от магии.

Яйцето се пази в раклата при даровете на момата, за да светят, когато се погледнат. Стопанката раздава на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носи в пазвата си до Великден, докато се изрече: “Христос възкресе!” – тогава го счупват и изяждат.

Още преди изгрев на Велики четвъртък слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и ги оставят срещу изток – да ги види слънцето, щом изгрее. С тези червени яйца после изтриват (баят) децата по лицето, за да бъдат бели и червени. А вечерта отнасят в черква няколко яйца и ги поставят пред иконите, та да чуят 12-те евангелия. После скътват тези яйца за запойване.

Занасят едно на нивата или лозето и го закопават в земята за берекет. Едно оставят пред иконата за през цялата година, до следващия Велики четвъртък. И когато се сложи новото червено яйце, старото се счупва – ако то е все още пълно, значи, пълна ще бъде къщата във всичко; ако е изкуфяло или увоняло, или червясало – предвещава лоши събития.

На Велики четвъртък, като се привърши с червенето на яйцата, се замесва тестото. Замесването е ритуално и се нарича подновяване или подмладяване на кваса. Много рано, още в зори, всяка стопанка (баба) замесва малко тесто, но в него не слага от стария квас, а лековити треви и билки.

Като омеси, тя оставя тестото на топло място, увито и покрито, докато то от само себе си вкисне и се надигне. Това – от само себе си вкиснато – тесто е новият или млад квас. Скътват го за лек през годината, а също и срещу магии. От него домашните не дават никому, за да не загубят богатството на дома си. От Велики четвъртък през всичките седем четвъртъка до Спасовден не се работи нито вкъщи, нито в полето, добитъкът не се впряга (за предпазване от градушка).

Разпети петък – денят, в който Иисус Христос е разпнат и положен в гроб, изсечен в скала (“тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота”, казва светият евангелист Лука, 23:54). Денят поставя началото на 12-те петъка, в които народът спазва строги забрани, за да не бие градушка – нищо не се работи в полето; жена не влиза в стана, не тъче, не извършва никаква женска работа.
---------------------------------------
kulinar.blog.bg




_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Апр 17, 2009 3:34 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Символите на Великден

До най-големия християнски празник Великден или Възкресение Христово остават броени дни. Той се празнува в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май.

Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
Тази година Великден е на 27 април.

Великденска символика

Църковното предание говори, че Мария Магдалина посетила Рим и поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: ..Христос воскресе!", и му казала за кръстната смърт на Господа.

Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на своите познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар.

По примера на св. Мария Магдалина при християните се утвърдил обичаят да си даряват един на друг червени яйца за спомен от Христовото воскресение. Оттогава останали и поздравлението „Христос воскресе!", и отговорът „Наистина воскресе!".

Така както от яйцето се ражда пиленце и започва да живее пълнокръвно и му се открива широкият свят, така при второто пришествие със силата на Христовото възкресение, ще отхвърлим от тялото си всичко тленно и ще възкръснем за друг, висш, вечен, безсмъртен живот.

Червеният цвят на великденското яйце напомня, че изкуплението на човечеството и бъдещият ни нов живот са придобити с пролятата на кръста пречиста кръв на Христос Спасителя.

В канона се споменава само обичаят с червените яйца.

У нас народната традиция повелява да се правят козунаци и агнешко на Великден.


Празнуването на Великден започва с кръстен ход около храма, свещите, носени от християните, се запалват от великденската свещ на първия свещенослужител. Сам той запалва своята свещ от централното кандило на седмосвещника. Това е символ на разпространението на Христовата светлина в света от единия извор на светлината - Бога.

Християните със запалени свещи в ръце, а свещенослужителите - с кръст, Евангелие и иконата на възкресението, отиват по подобие на мироносците и на светите апостоли към гроба Господен. През време на кръстния ход се пее: „Воскресение твое, Христе Спасе..."

Когато утренята пристигне на определеното място, пред или около храма, предстоятелят произнася възгласа: „Слава на светата и единосъщна, и неразделна Троица..." С него започва пасхалната утреня. След това се пее по три пъти от свещениците и от певците тропарът на воскресението. Предстоятелят произнася стиховете от 67-ия псалом, а певците след всеки един от тях пеят „Христос воскресе". По-нататък богомолците, при особен ритуал, влизат в храма. Започва пеенето на пасхалния канон, съставен от св. Йоан Дамаскин през VIII в.

През време на утренята вярващите държат в ръце запалени свещи в знак на тържество и духовна радост, а свещенослужителят с кръст и свещ в ръка излиза от светия олтар, кади с тамян и на всички известява радостната вест за победата, удържана от Спасителя, с думите: „Христос воскресе!"

В последната седмица на великия пост, т. нар. Страстна седмица (на църковнославянски „страст" значи „страдание"), църквата възкресява в съзнанието преживените от Христа страдания. През тази седмица християнинът има възможност да види пропастта, която разделя грешния човек от Бога, и усилията на Богочовека Христос да преодолее тази пропаст на греха чрез изкупителния си подвиг.

Всеки ден от Страстната седмица е свързан с отделен епизод от страданията на Исус Христос.

Според старохристиянското богослужение в Йерусалим се отива в църковно шествие на самото място, където е страдал Христос, и там се чете съответният Евангелски откъс.

Днешните обичаи - да се изнася кръстът на Велики четвъртък, плащеницата - на Велики петък и др., са вмъкнати в богослужебната практика на православната църква много по-късно (от IX в. насам).
---------------------------------------------------------------
zadoma.rozali.com

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Апр 17, 2009 3:40 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Христовото Възкресение

Всяка година животът тържествува над смъртта, чрез светлото Христово Възкресение. Раждане и смърт, радост и тъга, грях и изкупление... Само чрез саможертва бихме спасили душите си, оглеждайки се в истинската невинност на кръста.

На Великден вярващите приемат своето причастие с благодарност и любов. Вярата в православието е неразделно свързана с надеждата, смирението и опрощението.

На Великден настъпва краят на постите, като се отговява с червеното обредно яйце. Според народните предания червените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос. Мария Магдалена боядисала червени яйца, символизирайки пролятата кръв и ги занесла на гроба.

Разбирайки за възкресението на Христос, тя ги раздала на децата. След като тръгнала из света да разказва за чудесата и изцеленията, Мария Магдалена отишла в Рим и подала на император Тиберий червено яйце с думите “Христос возкресе.” Оттам идва и традицията на Великден да се боядисват яйца и да се поздравяват.

Червеният цвят е символ както на христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието.

Яйцето се слага в люлката на новородено, за да го пази от зли сили и “лоши очи”. Черупките от червените яйца са лечебни и се ползват против уроки.

Старите хора казват, че на този ден светът ще се затрие, като земята се сгромоляса. Тя е подпряна на стълб, който цялата година го гризат дяволи. Странни създания с опашка и рога. За да са още по-свирепи и страшни, очите им се намират отзад на тила. Стълбът става много тънък, докато на Великден хората не кажат “Христос возкресе!”. Тогава стълбът се удебелява и всичко се връща на мястото си.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Апр 19, 2009 8:18 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!





ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ - Музикален поздрав



_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
tan4eto77




Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
Пуснато наПуснато на: Нед Апр 19, 2009 9:16 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Христос Воскресе!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Юни 23, 2009 9:41 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Еньов ден

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние.

Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.

Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима.

Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание.

От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.

Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега.

Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.

Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана.

В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие.

Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването.

Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка.

На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.

Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към ту към религиозните традиции на античното субстратно балканско население и вероятно истината е по средата.
-------------------------------------------------------------
sivosten.com


_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Вто Юни 23, 2009 10:26 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Честит професионален празник ! ... те си знаят кои. Wink Laughing Cool


_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Вто Юни 23, 2009 11:12 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Освен визуален се полага и музикален поздрав. Smile

Greensleeves

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 24, 2009 7:09 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Благодаря от все сърце!
Честито равноденствие и на вас
Вълшебно е просто!

Ето ви и едно от мен ... http://vbox7.com/play:71edc0c5
И още едно ... http://vbox7.com/play:71121f3d
И третото за лека и приятна вечер ... http://vbox7.com/play:e0654843

Обичам ви ...



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12568
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Апр 24, 2011 2:28 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Хриестос Воскресе и Истината с Него!....

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov