СТЪПКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПСИХО-ДУХОВНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Кризата, в която живеем през последните години, е криза на пластовете, които определят живота ни – духовен, политически, интелектуален, социален, морален, културен, икономически. Решението на кризата поставя на изпитание приоритетите и ценностите на всеки индивид и означава да се направи избор на парадигмата на живота: “Да оцелееш?” или “Да бъдеш?”. И как да се постигне всичко това.

Ако отговорът се потърси в натрупания опит от древността и по - конкретно в ученията на духовните учители от всички епохи – Христос, Буда, Мохамед, св. Иван Рилски, св. Серафим Сарофски, Петър Дънов и др. – се установява, че всички те са единодушни в твърдението, че преследването само на материални цели не може да донесе удовлетворение, щастие и вътрешен мир.

В мистичната литература съществува общо съгласие, че успешното лечение на екзистенционалните болести е да се обърнем навътре към самите себе си, да потърсим отговор в собствената си психика и да претърпим дълбока психо-духовна трансформация.

Важна предпоставка за успешното житейско оцеляване е общата интелигентност, т.е. способността за учене, запаметяване, мислене, разсъждаване и адекватен отговор на материалната среда. В последните години се подчертава и значението на емоционалната интелигентност, т.е. способността за адекватно реагиране на заобикалящата ни човешка среда и умело справяне с междуличностните отношения. (Goleman, 1996)

Не по-малко е значението на духовната интелигентност, т.е. способността да се живее такъв живот, който отразява философското и метафизическо разбиране на реалността и не противоречи на истинския “Аз”. Постигането и обаче поставя въпросите за природата, същността и необходимостта от психо-духовна трансформация, необходима за постигането на тази форма на интелигентност, посоката на промените и средствата, които могат да подпомогнат това развитие.

Отговор на тези въпроси дават всички духовни школи. Според тибетския будизъм същността на Пътя е в преодоляването на трите отрови на човечеството: невежеството спрямо нашата човешка и социална природа; гнева и агресията; желанието и сластта, които водят до привързаност.

Качеството на настоящия живот, който живеем и способността да се справяме с предизвикателствата на оцеляването и съществуването ни, зависят напълно от степента на развитие на способностите, които спомагат за намаляване, елиминиране или трансформиране на тези сили.

Трансперсоналната мъдрост срещу невежеството

През последните години много автори посочват, че съществен фактор в развитието на глобалната криза е Нютоново-картезианската парадигма и монистичния материализъм, които доминират в западната наука през последните триста години. Този начин на мислене включва рязката дихотомия (добро-лошо; бяло-черно) между разума и природата и представя Вселената като гигантска, напълно детерминистична супермашина, ръководена от законите на механиката.

Издигането на материята като най-важна проява на принципите на Космоса води до разбирането за редуциране на живота, съзнанието и интелигентността като случайни странични продукти. В този контекст хората просто изглеждат като силно развити животни. (Гроф, 2000)

Съществуват убедителни доказателства за разбирането на Космоса, Природата и човешките същества, които дават емпирично потвърждение на концепциите, формулирани от пионерите на информационната теория и теорията на системите. Всичко това показва, че нашата планета и целият Космос представляват обединена и взаимно свързана мрежа, чиято интегрална част е всеки един от нас (Bateson, 1979; Capra, 1996).

Невежеството не е само отсъствие или липса на познание в обикновения смисъл на думата, а много по-дълбоко и фундаментално. Невежеството е погрешното разбиране и объркване по отношение на собствената ни природа и тази на реалността в която живеем. Единственото лекарство за този вид невежество е трансцеденталната мъдрост. Съзнанието не е продукт на физиологичните процеси в мозъка, а първичен атрибут на съществуването.

Най-дълбоката природа на човечеството не е животинска, а божествена. Вселената е наситена със съзидателна интелигентност и съзнанието е неотделимо преплетено в нейната тъкан. Отъждествяването на човека с тялото – его е илюзия и истинската ни идентичност е целостта на съществуването. Това разбиране осигурява естествената основа за почитане на живота и на планетата като цяло сътрудничеството и дълбоко екологично съзнание.

Човешката склонност към агресия и гняв

Научните опити да обяснят човешката агресия с животинския ни произход са генерирани в различни теоретични понятия: образа на “голата маймуна” на Д. Морис (1967); идеята на Р. Ардри (1961) за “териториалния императив”, “триединния мозък” на Маклийн (1973); социобиологическите описания на Р. Доукинс (1976) интерпретират агресията от гледна точка на генетичните стратегии на “егоистичните гени”. А от гледна точка на психологичните теории на К, Лоренц, Николас Тинберген и др. поставят в основата на агресията за научаване на този тип поведение.

Всички теории, които внушават, че човешката склонност към насилие отразява животинския ни произход са неубедителни. Например, животните проявяват агресия само, когато са гладни, защитават територията си или се съревновават за секс.

Осъзнаването на факта, че природата на човешката агресия и мащаба на човешкото насилие - “злокачествената агресия” според Е. Фром, нямат паралели в животинското царство. Тя не може да се обясни адекватно и като резултат от филогенетическата еволюция, на основание на която са формулирани психодинамичните и психосоциалните теории, според които съществена част от агресията е заучена. (Долард и Милър, 1939)

Психодинамичните теории (личността се приема като динамична система) се опитват да обяснят специфичността на човешката агресия като реакция на фрустрация (неприятно чувство, което изпитва човек, когато някой възпрепятства постигането на важна за него цел), малтретиране и липса на любов в бебешка възраст и в детството.

Психеделичните изследвания (свързани с промяна на ниво на съзнание) през последните години и дълбините емпирични психотерапии са успели да помогнат да се обясни съществена част от човешката агресия. Те разкриват, че злокачествената агресия отразява истинската човешка природа, защото е свързана с несъзнаваната динамика, която ни отрежда по-дълбока идентичност за истинската човешка природа, която е по-скоро божествена, отколкото скотска.

Съвременните изследвания на съзнанието разкриват и други съществени корени на насилието и дълбоките зони на психиката, които лежат отвъд постнаталната биография и са свързани с травмата от биологическото раждане. Раждането като ситуацията, в която плодът, както и майката, изпитват болка; плодът е застрашен от задушаване и преживява в продължение на дълги часове несигурност и безпокойство до самия акт на биологичното раждане.

Всички тези реално преживени състояния от плода генерират огромна тревожност и убийствена агресия, които остават в организма на родения индивид. Ролята на травмата при раждане като източник на насилие и себеразрушителна тенденция или обратно – ролята на любещо поведение и здрави междуличностни отношения, се потвърждава от различни клинични изследвания.

Изследванията на съзнанието разкриват наличието на съществени допълнителни източници на насилие в трансперсоналната сфера. Например, архетипните фигури на демони и яростни божества, сложни деструктивни митологични теми и спомени за физическо и сексуално малтретиране от минали животи.

К. Юнг е убеден, че архетиповете на колективното несъзнавано оказват мощно влияние не само върху поведението на индивидите, но и върху събитията в човешката история.

Теории за обясняване на неутолимата личност

Западните психолози свързват различни аспекти на алчността с либидните нагони, описани от З. Фройд. Психоаналитичното обяснение на неутолимата човешка потребност да постига, да притежава и да бъде повече от това, което е, приписва на алчността (и психическата сила, която я “подкрепя”) сублимацията на низшите инстикти.

Това, което изглежда като постоянен импулс към още по-голямо усъвършенстване, лесно може да се разбере като резултат от инстинктивно изтласкване, на което се основава най-често човешката цивилизация. Изтласканият инстинкт никога не престава да се бори за пълно удовлетворяване, което би се състояло в повторението на първичното преживяване на удовлетворяването.

Биографично ориентираната психотерапия открива, че животът на много хора е неудовлетворен и непълноценен в междуличностните отношения. Например, проблемите с родителския авторитет могат да затвърдят поведение, което да доведе до специфични трудности при общуването с авторитетни и авторитарни индивиди. Проблемите с братята и сестрите водят до изкривяване на бъдещи отношения с равните по статус.

Когато полето на съзнанието е силно повлияно от лежащия в основата спомен (от родилната травма) има неудовлетворение от настоящата ситуация. То може да се фокусира върху: външния вид, ресурсите и в материалните притежания, ниския социален статус, недостатъчно власт и слава и т.н.

Подобно на плода, който е в родилния канал и очаква по-добра ситуация – да излезе, така и човек изпитва силна потребност да бъде в по-добра ситуация, която е някъде в бъдещето. Фантазията продължава да създава по-добри образи, които за да бъдат постигнати, трябва да се премине през “месомелачката” или “яростната конкуренция за осигуряване на прехраната”. По същество обаче това е стратегията на губещия, тъй като не дава удовлетворението, очаквано от живота.

Когато целта не е постигната неудовлетворението се приписва на неоценените корективни мерки. Ако целта е постигната, това не оказва влияние върху чувствата ни. И така резултатът е или заместване на старата цел с различна, или засилване на същия тип амбиции.

Обяснението на трансперсоналната психология за причините, които “създават” неутолимата алчност, се основава върху резултатите от съвременните изследвания на съзнанието и емпиричната психотерапия. Те установяват, че този стремеж е отвъд перинаталната област. И според концепцията на Кен Уилбър за проекта “Атман”, е трансперсонален по природа.

Истинската човешка природа е божествена и макар че процесът на съзнанието ни отделя и отчуждава от нашия първоизточник, съзнанието за този факт никога не е напълно загубено. Най -дълбоката мотивираща сила в психиката на всички равнища на еволюцията на съзнанието е да се върнем към преживяването на нашата божественост.

Истинската трансцеденталност изисква унищожаване (смърт) на отделния Аз, умиране на изключителния субект, който е във вътрешния свят на човека, а не извън него. Персийският поет Руми го казва по невероятен начин:

“Всички надежди, желания, любов, привързаност, които хората хранят към различни неща – бащи, майки, приятели, рай, земя, палати, наука, произведения, храна, напитки, - светецът знае, че това са желания за Бог и че всички тези неща са було. Когато хората напуснат този свят и видят Бога без този воал, ще знаят, че всичко това е било було и прикритие, че обектът на тяхното желание в действителност е бил онова Едно Нещо.”

Нива на психо-духовната трансформация

През последните години у нас се публикуват много книги разказващи за персонално преживени стъпки към радикална личностна трансформация (Л. Хей, У. Дайър и др.); за личности, които са имали сериозно и системно вътрешно търсене (живота на Светите Отци, житието на Св. Иван Рилски, Св. Серафим Сарофски, Кронщад, Буда, Йогананда, Мохамед); за хора получили дарба като лечители (Л. Ковачева, П. Димков и др.), ясновидци (Ванга, Л. Антонова) енерготерапевти и екстрасенси (Л. Попова, В. Кочовска, Джуна и др.) и фундаментална положителна промяна на мисленето, редовна духовна практика и медитиране. Нивото на агресия при тези хора значително намалява, те са спокойни, чувстват се удобно със себе си и са по-толерантни към другите.

На всеки човек всекидневно се случват различни истории, т.е. той преминава през определени стъпки, които водят към едно или друго ниво на промяна. Преминаването от едно ниво в друго означава да се отработят определени качества и те да бъдат част от новата трансформираща се личност. За всяко едно от петте нива има различен брой стъпки:

* Преживяване на психо-духовната смърт
* Прераждане
* Изработване на нова положителна съзнателната връзка с постнатални и перинатални спомени
* Изместване на фокуса към настоящето, а не към миналото и бъдещето
* Съществуването – “Да бъдеш!”

Важното в целия този процес е да не се поставят самоцелни планове. Резултатът от извървения път е свързване с трансперсоналната област на психиката ни. На практика това означава ново отношение и уважение на съществуването и почитане на целия живот.

Развива се съзнание, че сме част от цялото и не може да причиним нищо на природата без едновременно с това да го причиним на себе си. Отделните различия между хората по пол, етнос, политически интереси, обществен статус, култура, морал, ценности се приемат. На света вече се гледа като на едно село. Явно, че това ново осъзнаване е пътят за оцеляване на цялото човечество.

Едно от най-ярките постижения на личната психо-духовна трансформация е появата на изключително голяма отговорност към поведението, морала, общуването и служенето към себе си и другите; дълбок хуманитарен и екологичен интерес към живота и Вселената; потребност за ангажиране в служба на значими общочовешки каузи.

Д-р Райна Захариева - психолог
преподавател в СУ “Св. Кл. Охридски”-ДИУУ