За доверието ,страха и несигурността

Много отдавна си мисля да пусна такава тема,но все си мисля,че не е подходяща и все пак .... бих искала да поговорим за всичките тези неща,за страха,за доверието и несигурността !

Много хора живеят в постоянен страх,че половинките им не са честни с тях,че им изневеряват или че най-близките им хора не ги обичат!
Според мен това е така,защото те самите не разбират колко ценни и значими са и се чувстват несигурни в себе си ,а от там започва една унищожителна програма,която сами създават !

Не знам дали някой от вас го е изпитвал ,но това да не можеш да се довериш дори на най-близките си хора,просто от страх,че ще останеш наранен и предаден е ужасно чувство...просто те унищожава ! Изключително мъчително е защото заедно със страха,несигурността и не доверието се пораждат и други негативни чувства и до като се усетиш ти вече си се превърнал в топка от нерви ,непрекъснати съмнения и чувство за малоценност !

Тези неща не позволяват на човек да бъде свободен ,да обича безусловно ,да се усмихва и да се развива !

Сигурна съм,че повечето от тези чувства ,обаче се раждат от ранна детска възраст и така са се загнездили в подсъзнанието ни,че е почти невъзможно да ги открием и да намерим причината !

Моля споделете мнението си ,ако сте имали такива периоди и имате желание споделете и за това !
Ще се радвам !

Извинявам се на домакините ,ако темата не е подходяща или ако сме я обсъждали вече !

Пуснато на: Нед Мар 16, 2008 6:46 pm Заглавие :

Мислила съм много за доверието и зная за себе си, че нямам пълно доверие на хората. Напълно мога да се доверя на Бог, защото знам, че каквото реши Той за мен, ще бъде за добро. Доверявам се и на себе си - на интуицията си.
А хората са несъвършени същества - те имат своите си мотиви да постъпват така или иначе. Наистина е мъчително да се измъчваш от недоверие. Преживяла съм това и зная, че единственото решение е човек да осъзнае, че каквото и да се случва, това не зависи от него и той не е станал по-лош /обикновено предателството е съпътствано с внушения, че ние сме лошите, затова сме предадени/.
Човек трябва в себе си честно да направи анализ защо е предаден и ако открие някакви грешки бързо да ги отстрани. Най-добре е предателството да се приеме като Изпитание с което трябва да се справим. Трябва да се запази самообладание и в подходящ момент сърцето ще покаже какво да се прави. Не забравяйте, че всички емоции, които изпитваме при такова нараняване са наши и ние самите трябва да се преборим с тях. От нас зависи дали ще изпитваме несигурност, отчаяние или страх. Човекът, който ни е предал може би дори не се сеща какви емоции е предизвикал у нас.
Ще кажете, как може да се живее ако не се доверяваш? Просто нямам големи очаквания от хората. Ако ме зарадват с добро - радваме се заедно, ако ме изненадат с лошо - мъча се да запазя самообладание и
бързо до туширам вредите. По-малко емоции, повече интуиция и рационално мислене.

Пуснато на: Нед Мар 16, 2008 10:08 pm Заглавие :

Сигурно всеки е имал такива моменти на несигурност и недоверие към някои от най-близките си и отношението им към него.

Причините могат да бъдат различни и не е задължително проблемът да се корени в детството, освен ако не се касае за перманентно състояние на несигурност в себе си и ниска самооценка. При този случай човек се опитва да се нагажда според изискванията на другите и се старае всячески да оправдае техните очаквания, чрез поведение и действия да "заслужи" любовта и уважението им, считайки, че не ги заслужава само заради себе си и това което представлява. По този начин сам се обрича на провал в отношенията защото неволно вменява на другите, че трябва да го ценят именно и единствено поради това, което прави за тях. Така постепенно губи себе си - престава да бъде това което е, а се превръща в това, което счита, че другите искат и очакват от него. Същевременно с вечните си съмнения и страхове действително си създава разруштелна програма - спрямо себе си и взаимоотношенията, на които толкова много държи.

Има и друг момент - много хора съдят по отношението към тях по някакви външни поведенчески проявления и условности. Например - дали са спазени някакви утвърдени протоколи, правила и т.н. обусловени от възпитание, култура, традиции. Далеч съм от мисълта, че можем да си позволяваме съвсем да бъдем небрежни, но не е зле да се знае, че ако някой път пропуснем нещо, това не означава обезателно, че не обичаме или не уважаваме човека. Както и обратното - ако винаги сме прекалено стриктни при спазването им спрямо някои хора, това не винаги е гаранция непременно за искрени чувства. Просто някои държат повече на тези неща и се стараем да им угодим, защото всеки пропуск поражда демонстрирано недоволство от тяхна страна.
А последното според мен си е чист емоционален рекет - да си принуден да доказваш непрекъснато отношението си към някого по начин, натрапен от него и да не забелязва всички останали знаци, които просто се излъчват теб и присътват и присътват неизменно е доста изтощително психически и за двете страни. За единия - че вечно се чувства несигурен и иска непрекъснато доказателства за любов, признание, уважение и т.н., за другия, че е трябва непрекъснато да доказва нещо, което съществува.

Аз лично през годините се научих да не държа на демонстративните условности, като не отричам, че и външната проява би ми доставила удоволствие. Но и без нея знам кой ме обича и кой държи на мен и не бих правила трагедия от някой протоколен пропуск. Има по-важни и значими житейски знаци, които ни дават да разберем и усетим отношението на хората към нас, както и нашите към тях.

И наистина не бива да живеем с големи очаквания от другите - хем си спестяваме големи разочарования, хем всяко хубаво нещо дошло в повече от очакваното ни дарява и изпълва с радост.

Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 5:09 pm Заглавие :

Всъщност какво означава "да се довериш"? На мен все повече започва да ми прилича на сделка: ето аз ти гласувам доверие, но очаквам в замяна от теб ....това и онова, което ме влече и ми е нужно в момента. Very Happy

Ми питали ли сте този, на когото искате да се доверите, той дали иска да му се доверявате?И той приема ли подобни параметри на сделката? Щото иначе това не е излъгано "доверяване", а несбъднати очаквания.Пък те са си лично наш проблем и другите не са ни виновни.Когато хората са истински свързани /но това е много рядко/, то такива неща като "доверяване" не съществуват, защото те са просто синхронни помежду си.

Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 5:11 pm Заглавие :

Защо трябва да е сделка ? Не мога да те разбера ,би ли пояснила ?

Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 8:41 pm Заглавие :

Съжалявам, ако звуча неясно. Някак си ми тече вътрешният монолог и по-трудно се получава като пиша. Мисля, че сделка е всяко човешко общуване, в което даваш нещо с очакване да получиш реципрочност. Даваш-получаваш. За съжаление, разгледани по този начин, повечето човешки взаимоотношения, които иначе подтикват поетите за дълги римувани изяви, се оказват ... просто сделка.Любовта не прави никакво изключение. Често и отношенията родители -деца, а да не говорим за т.н. приятелства и/или роднински взаимоотношения. Принципът на вградената подсъзнателна команда за реципрочност /вградена е у всеки от нас и се иска наистина съзнателно усилие, за да излезещ от нея/ се използа много умело от манипулатори и професионални търговци. Често се използва и от хора, от които най-малко го очакваш. Те първо ти дават нещо /нямам в предвид непременно - материално/ и после очакват от теб реципрочност на действието, според твоите възможности, а ти се чувстваш вътрешно длъжен за това. Даването на "доверие" и получаването на аналогично на това действие е също основано на този механизам.

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 12:39 pm Заглавие :

Бих казала, че доверието е онова нещо, което се печели най-трудно, а се губи най-лесно.

Затова е добре преди да направите някоя глупост било със себе си, било с някой друг, хубаво да помислите дали няма да прекъснете отношенията си с него един и път и завинаги!